Актрисата Надя Топалова: Не бях фаворитка на Живков, Гинка Станчева му беше най-любимата

<em>На 25 септември ставам на 2 по 30 плюс 15 &ndash; залива се в смях вечно жизнерадостната Надя Топалова. &ndash; Смятам да отбележа този юбилей с мемоарната си книга, чиято премиера предстои. Не успях навремето да празнувам 70-годишния си юбилей, защото не ми беше изобщо до купон тогава. Джубрила казваше: &ldquo;Наде, напук на нямането ще ти спретнем едно парти за чудо и приказ, като онова, когато стана на 2 по 30.&rdquo; Но не стана, защото година преди датата Джубрила си отиде, окончателно, завинаги. Не успях да го прежаля. С него преживяхме най-прекрасните 35 г. заедно.</em> <br /> <br /> <em>Той беше не само мой съпруг и мой любим, а и най-добрият ми приятел, с него приказките ни насита нямаха. Но, слава Богу, имаме децата. Когато и да ми потрябва нещо, синът ни Боян, снахата Еми, внуците ни Надето и Жоро са насреща. Внуците ми са студенти в Югозападния, но нито ден не свършва, без да се чуем и да разбера те как са, те пък да научат как съм аз.&rdquo; <br /> <br /> Енергичната актриса не е от хората, които крият възрастта си. Нито пък ръста. Веднъж един добряк взел, че я запитал: &rdquo;Не се ли чувстваш неудобно, че си само метър и 56?&rdquo;. Тя отговорила: &ldquo;Защо пък аз? Защо да не се чувстват неудобно тези, които са над метър и 56?&rdquo; С Надя Топалова са свързани десетки роли и стотици театрални, радио- и тв спектакли, аудиозаписи, с които са израсли поне три-четири поколения. Професионалната й кариера е неразривно свързана с Народния театър за младежта, на чиято сцена тя игра от 1959 г. до самото си пенсиониране.</em> <br /> <br /> <strong>Наде, новото при теб са не само годините, на които ставаш за пръв път, но и книгата, която най-сетне написа. Какво представлява тя, това са твоите мемоари ли? </strong><br /> - Нарекох книгата си &ldquo;SOS&rdquo;, но не е криминално четиво, както някои си мислят. Уточнението на заглавието се чете след титулната страница: за паметта, за детския театър, детската душевност и още нещо много лично. Понеже толкова съм възмутена от всичко, което става, от забравата на всички и безкрайно късата ни памет, реших да напиша онова, което съм написала. Това е вид колажна мемоаристика, написана във формата на диалог с моето вътрешно Аз. Избрах тази форма, защото монологът е много скучно нещо, особено когато дълго продължи. Ти знаеш, че детският театър ми е болна тема. Това е главна тема и в книгата. Децата са ми слабостта и като гледам какво става днес, ми се иска да припомня каква култура и какво изкуство правехме доскоро ние, и децата знаеха какво е лошо и какво добро, какво значи морал и какво - падение. А днес расте чалга поколение и всички се потопихме някак си в чалга културата. <br /> <br /> <strong>Надя, теб те пенсионираха едва на 55 г., през 1991 г. Тогава цяла плеяда от най-добрите ни артисти бе принудена да се сбогува с публиката поради &ldquo;старост&rdquo;. Въпрос на концептуално виждане, в частност на културната министърка тогава Елка Константинова, как прие това решение и какво се случи след това?</strong><br /> - На всичките въпроси давам своя отговор с тази книга, която почнах след пенсионирането ми на &ldquo;преклонната&rdquo; 55-годишна възраст, веднага след промените. Родена съм през 1935 г., живяла съм в миналия век, при цар, монархия, при социализъм, сега при демокрация. Да знаеш, много ме е яд, когато кажат - при комунизма, абе не е имало никъде никакъв комунизъм! Ами че и никога не е имало демокрация, никъде и никога, няма и да има. Това, което днес живеем, е един варварски капитализъм, когато съвсем демократично може да плюеш всекиго, да правиш, каквото си поискаш, да крадеш и да убиваш безнаказано, както се вижда. <br /> <strong><br /> И какви интимни преживявания си спомни, например първата любов?</strong><br /> - Ти сигурно не знаеш, но аз тук съм писала за първата си любов, за Месру Мехмедов &ndash; диригентът, който загина при Цюрихската катастрофа, след като вече беше спечелил златен медал на конкурс в Щатите. След като беше дирижирал в Япония и други страни, беше главен диригент на Пловдивския симфоничен оркестър и беше назначен в Софийската филхармония. Когато се връщаше, за да заеме поста си, на 17 януари катастрофира самолетът и край - отиде си момчето.<br /> <br /> <strong>Насилваш ли се да си спомняш по хронологичен ред или както дойде?</strong><br /> - Както дойде. Спомените рукват спонтанно, предизвикани понякога от дреболия, от сън. Понякога нощем се събуждам, сядам в леглото, взимам химикалката и тъй, тъй, тъй. <br /> <br /> <strong>Та 170 страници...</strong><br /> - Мда. Като почина Жоро, всеки ден ходех до 40-ия ден на гробищата. И след това започнах странно да усещам, че сякаш той ме кара да си спомням и да пиша. Но този път започнах да пиша за него, т. е. излях си болката от загубата му и от нашия 35-годишен живот заедно - руснаците имат един много хубав израз &bdquo;Душа в душу&rdquo;. Излях всичко на листа. Когато след промените през 1989 г. започна необмислената и безумна реформа в българския театър, много колеги останаха на улицата, едни бяха изпратени набързо в пенсия, други - освободени &ldquo;по непригодност&rdquo;. Георги Джубрилов и Володята Смирнов се оказаха сред непригодните. Съдът възстанови на работа Смирнов, Джубрила не прие изобщо тази защита. Тогава регистрира кооперативен театър &ldquo;Народна сцена&rdquo;, но той не просъществува дълго, защото трудно се намираха тогава спомоществователи.<br /> <br /> <strong>Не е тайна, че актьорите някога бяха любимци на властта и особено на Живков, ти беше ли сред тях?</strong><br /> - Не, нямах тази &ldquo;чест&rdquo;. С него имах една единствена среща, и то когато даваха името Людмила Живкова на нашия театър. Попилиев, всички му казваха Дедо, който беше директор тогава, ме вика. Наде казал съм в УБО-то ти да седнеш до другаря Живков. Викам, Дедо, недей, ще изтърся някоя думичка нецензурна, а ти ме знаеш как говоря, и ще стане неудобно, сложете някой друг. Дедо вика не, която и да сложа, все нещо за себе си ще иска, пък ти няма. Така си е. Ама като дойде Живков и седна до мен, най-първо туй попита: &rdquo;Гинчето къде е?&rdquo; Ей там, казвам, и му соча дъното на залата. Та една единствена среща с него имах, така си и остана. Той сподели за Жени, внучката, че искала да продължи делото на майка си, а той не би й попречил, тя беше още ученичка, каквото искала, това да следва. И както си говорехме, аз като изтърсех нещо и той ха-ха-ха &ndash; всички се вторачваха в нас.<br /> <br /> <strong>Да оставим книгата ти. Друго любопитно какво за Гинка ще речеш?</strong><br /> - Какво. Какво ли не. Ама... На събранието, на което се разформирова партийната организация след Десети ноември, Гинка изтърси: Те грабили, а аз да нося вината им! <br /> <br /> <strong>Тя не беше ли партиен член?</strong><br /> - Тя не само беше партиен член, тя беше неизменно член на партийното бюро и отговаряше за културно-масовата работа, викаха се лектори, когато трябваше да се ходи да се поздравяват партийните величия, тя беше винаги там. Заря, разни чествания, големи тържества, винаги тя - от районния комитет нареждаха, знаеш как ставаха тези работи. Та излизаме от малката зала на Студентския дом, отвън ни чакат седесарчетата и ни правят знаци с палеца надолу. И когато питах една колежка, ти знаеш ли какво означава това (обърнатият палец надолу), тя хихихи, не знае. Ни е чувала, ни е чела! Та питам аз колежката си Станчева: Ама, Гино, кой е грабил? Кой се облажи от властта? Защото те тогава живееха две семейства в един апартамент в центъра. Тя и сега живее там. Ама, Гино, кой даде апартамент, че да ви излязат съквартирантите, та да си останете с Пейчо двамата в апартамент сами? Кой ви даде апартамент, а? Тя мълчи. Питам, кой не плащаше мито, когато се внасяха колите от Италия? Свекърва й беше италианка и Пейчо караше едни от най-хубавите коли. Защо тебе не те обмитяваха? Нали от кабинета на Първия се обаждаха в театъра да питат: &ldquo;В каква пиеса и в каква роля ще гледа др. Живков Гинка Станчева? Ама моля ти се, това си беше сигнал да се дават роли на определени фаворити, и след всякакви такива дребни наглед неща ти да ми кажеш, че те грабили, ами и ти си участвала в този грабеж, бе! <br /> <strong><br /> Кои други бяха любимците на управляващите, на Тато?</strong><br /> - Четох в някакъв таблоид, че и Йорданка Кузманова била любимката на Т.Ж., ама не е вярно. Виолета Донева ходеше на лов с тях, после излязоха тези материали за кражбите й във В. Търново. Тя беше отишла в Париж да си прави пластична операция, имаше големи торби под очите, та й бяха направили операцията там, а тя после занесе фактурите в посолството, та да й ги осребрят...<br /> <br /> <strong>Кога ще бъде представянето на книгата ти?</strong><br /> - В началото на октомври. <br /> <br /> <em><strong>Надя СТАМБОЛИЕВА</strong></em><br /> <br /> <em><strong>Бел. ред. Заглавието и подзаглавията са на редакцията</strong></em>