Бившият чилийски футболист е сред 33-мата миньори, заклещени от един месец под земята
Повече от месец 33-ма чилийски миньори са блокирани на 700 метра под земната повърхност на площ от около 50 кв. м, след като таванът на мина “Сан Хосе” за добив на мед и злато северно от град Копиапо се срина.

Спасителните работи продължават, но се предполага, че ще се проточат поне 2-3 месеца. Засега комуникациите между заклещените под земята миньори и спасителните екипи се осъществяват през тесен тунел, широк едва няколко сантиметра.

5 август, 15 минути след два часа по обяд. Камионетката, която изкачва и сваля миньорите в шахтата, закъснява. В този момент таванът се срутва. Затрупани са 33-ма рудничари на 688 метра дълбочина. Без естествена светлина, с няколко кутии с храна в помощ на оцеляването им. Обгърнати са от несигурността дали навън се знае, че всички са живи. Несигурност от продължилото 18 дни усещане, че са изолирани, заровени, но не и забравени. Знаят, че рано или късно ще дойде една от онези сонди, чрез които могат да предадат съобщението: "Добре сме всичките 33-ма в убежището".

Един от тези блокирани миньори е 53-годишният Франклин Лобос. Той е бивш футболист, който дебютира в елитното първенство на Чили през 1982 г. на възраст 15 години и 5 месеца. Кариерата му приключва през 1995 г., като през тези 13 години играе за Кобресал, Депортес Антофагаста, Сантяго Уондърърс и Унион де Калера. През 1984 г. е част от чилийския тим, който играе квалификации за олимпийските игри в Лос Анджелис, но той така и не попада в състава на отбора за Олимпиадата.

На футболния терен Франклин Лобос е известен като Магическата минохвъргачка (на испански - Mortero Magico) заради мощните си изпълнения на пряк свободен удар и умението да дава много дълги пасове. Феновете в северния чилийски град Ел Салвадор, откъдето е отборът Кобресал, все още си спомнят с уважение за Франкас Лобос.

Историята на Лобос, преминал от футболния терен зад волана на камионетка, извозваща миньорите от рудника, вероятно е неразбираема за повечето днешни играчи, особено за скъпоплатените звезди от големите първенства. Историята обаче е типична за човек, който е израснал в беден регион на света, където мините са едно от малкото места за намиране на редовна работа.

Мината “Сан Хосе”, собственост на “Компания Минера Сан Естебан Примера”, се намира във вътрешността на пустинята Атакама – плато с големина 105 000 кв. км (малко по-малко от България), което се намира между Андите и чилийското крайбрежие. Това е едно от най-сухите места на планетата. Някои от метеорологичните станции в пустинята все още не са отчели нито една капка дъжд. “Единствената зеленина в град Ел Салвадор е футболният терен на стадиона на Кобресал”, твърди бивш съотборник на Лобос.

Именно Кобресал спасява младия Франклин Лобос от работа в мината и това е благодарение на неговите футболни умения. Сред неговите съотборници в тима е Иван Саморано, един от най-известните чилийски футболисти, направил впечатление с изявите си в Реал (Мадрид) и Севиля.

“Когато играех с Лобос, той знаеше какво прави на терена, познаваше възможностите си. В същото време беше и много скромен. Аз самият съм внук на миньор, баща ми и чичовците ми също работеха в мините. Наясно съм през какво преминават семействата на тези блокирани хора. Моля се за Франклин и за останалите миньори, надявам се да бъдат измъкнати живи”, заяви Саморано, който изпрати бележка с подкрепата си през широкия 15 см тунел.

Футболната кариера в Чили, дори и да играеш за отбор от елитната дивизия, не е билет за Рая и не може да осигури прилично съществуване за цял живот. “Кобресал никога не е плащал високи заплати. Между 1983 и 1989 г. се даваха по 100 000 песос (127 британски паунда) на месец”, разкрива Мануел Родриго, технически директор на тима от град Ел Салвадор през 80-те години на ХХ в.

Много от фирмите, които спонсорират футболните отбори в Северно Чили, също притежават мини и е обичайна практика на играчите, сложили край на кариерата си, да им бъде предлагана работа в рудниците за мед и злато. Лобос е един от тях, а основната му цел е да помогне на своите дъщери Карина и Каролина. В лична бележка, изпратена през дупката до баща й, Каролина се шегува, че Франклин Лобос трябва да използва времето, докато е заклещен под земята, за да усъвършенства футболните си умения. Тя пише, че дори опитали да изпратят топка през тунела, но той бил твърде тесен.

Съдбата на 33-мата затрупани в мината “Сан Хосе” не е безразлична само на хората в Чили. Миньорите от цял свят и техните семейства добре разбират чувствата на блокираните им колеги и техните роднини. Сред съпричастните с трагедията е и Давид Вия. Същият този футболист, световен и европейски шампион, роден голмайстор, най-скъпата покупка на Барселона през това лято. Той изпраща в Чили фланелка на новия си клуб, на гърба на която е изписано “Дръжте се, миньори”, а със своя почерк добавя “Много сила и голям дух” и се подписва на екипа.

Испанският национал не е само футболист, той е миньор, макар че никога не е слизал в шахтата. Това обаче в продължение на 27 години е правил баща му, защото е бивш миньор. Такива са били и дядото, и прадядото на Давид. Майка му Дорита е изпитвала на гърба си тревожното усещане за заклещен в рудника съпруг. Цялото семейство на Вия съзнава, че “гълъбите” - тесните цилиндрични тръби, натъпкани чрез сондите, доставят провизии и други полезни удобства на миньорите, са единственият засега шанс за оцеляване.

Затрупаните са изгубили средно по 10 кг тегло, но са се организирали, за да могат да поделят тъмата на живота без слънчева светлина и да понесат по-леко минаването на тежките дни. И когато се върнат горе на земята, Франклин Лобос ще покаже на любимите си щерки, че не е забравил как се рита топката...

Веселин РУСИНОВ