СЪДБИ
Къде сбъркахме? Този въпрос си задава всеки ден бай Горчо от Кнежа. Той е баща, чийто син е бил разстрелян в т.нар. показни убийства. Казват, че детето ти да умре преди теб, е най-жестокото наказание, което може да поднесе съдбата.

След като се пенсионирал от ЖП-то, бай Горчо оставил гарсониерата в Перник и се преместил в бащината къща в Кнежа. Тук разбрал за убийството на сина си. “Човърках из градината, не съм чул радиото. По едно време звънна вуйчо ми. “Утепаха Васил”, вика. “Ти луд ли се, бе”, му отвръщам. После и зетят се обади и каза същото. Сърцето ми сякаш изчезна. Спря да бие. Само който го е преживял, ще ме разбере”, разказва пред медиите бащата на убития Васил Кьоравия.
”Престъпният бос на Югозапада Васил Горчев-Кьоравия бе застрелян с един куршум в главата в 13,20 ч на 20 януари 2005 г. пред хотел “Ален мак” в Благоевград. Точният мерник означава, че килърът е бил снайперист. Куршумът отнесъл дясната половина на главата му и изчезнал през тила. Локва кръв, премесена с пръснат мозък, свидетелства за силата на оловото. Минути по-късно районът бе отцепен от полицаи и следователи”, това пише по вестниците.
”Всичко стана заради мерака да прави пари и страстта да ги трупа. От дете беше такъв. Излезе от къщи с 10 стотинки, отиде в кафенето и се върне с два джоба левчета. Викам му: “Мани ги оттука, тия пари в къщата си не ща!”, а той: “Спокойно, баща, не съм ги крал, играх на клечки и ги спечелих.” Ние сме кротки хора. Ни сме го хокали, ни от дома сме го напъждали. Е, бивало е да му ударя някой шамар, ама кой баща не го прави. Веднъж му бях купил акордеон. Връщам се, няма го акордеонът. Дал го на приятел. После разбирам, че го проиграл на комар. Как да не му плесна един зад врата”, спомня си бащата.
Когато Васил завършва десети клас, бащата му търси работа
Заедно отиват в София в централата на ЖП-то. Бай Горчо уговорил да го запишат в курсове за машинист. “Оставих го пред вратата и влязох в стаята да уговоря как и къде да го вземат. Излизам, него го няма. 20 дена не се весна. Като се върна, каза, че тежка физическа работа няма да работи. Не била за него. А и аз, и майка му сме бачкатори. Сестра му също лев над заплатата не е изкарала. Уж, от еднакво тесто замесени, пък той друг излезе. Парите сякаш сами се лепяха отгоре му, но той, като залепна за тях, стана страшно”, разказва бай Горчо.
Васил отказва да отиде в казармата. Крие се, насила го прибират. На двайсетия ден бяга. Хващат го и му дават 6 месеца дисцип. “В дисципа и в затвора, където го прибираха няколко пъти за кратко заради комара, научи мурафетите. Там усъвършенства умението си да измъква парите на другите не с кражба, с хитрост, убеден е бай Горчо и продължава разказа си: Веднъж набарал сандъче верижки “златна баня”. Продал ги за златни на келнери, бръснари, милиционерчета - на тия, които също дерат парите на хората. На втория ден верижките се обелили, а него го осъдиха. С майка му бяхме спестили 9000 лева, дадохме да върне на хората. Какво да правим - син ни е. На свижданията все месо му носехме.
Ние ядем боб и картофи, на него месо, нали ни е дете
Първият удар беше с бензина по време на ембаргото в Югославия. 30 негови коли тръгват, бариерите на границата се вдигат и никой за нищо не го спира. Продаваше в долари, обръщаше ги в левове и така парите се увеличаваха. Малко по-късно две години подред изкупува черешите на Благоевград и Кюстендил и ги продава в Австрия. 16 тира с череши е прекарал. Че той беше с десети клас образование, никакъв чужд език не знаеше, как ще разбере какви документи да вземе, как да ги попълни... Някой му е помагал. Много пари не се правят, ако си сам. Много пари се правят, ако те подпират.
За прякора Кьоравия разбрах от вестниците. Докривя ми. С майка му здрав и прав го създадохме. Играл комар с момчета от Перник. Обрал им парите. На другия ден те искали да продължат играта. Той отказал, защото знаел, че вече нямат нищо, и те му лиснали киселина в очите. Тогава си рекох, че може да се уплаши, да се откаже. Нищо подобно.
Година преди да го убият, му казах: Василе, спри се!
Мен не ме е глезил. Всеки месец ме пита колко искам, кажа 100, на втория ден записът е в пощата. Беше точен. Но колкото съм казал, не повече. Стиснат беше. Лятото отделно изпращаше 350 лева за дърва. И за лекарства не ми е отказвал, но това беше всичко. Другите пари не знам какво е правил. Напоследък се беше отказал от комара, не пиеше, не пушеше. Не вярвам на приказките за наркобизнес и трафик на жени. Нищо от това не е доказано, пък и той ми викаше “Баща, там съм чист.” Убеден съм, че е така. Усещал съм кога ме е лъгал и кога е говорил истината. От лихварство живееше. Има един тефтер с длъжниците му. Там е убиецът.
Ако, разбира се, вече не са унищожили тефтера. Давал е по 500 000 назаем. По нашата улица, като тръгнеш, няма да намериш човек, който да има 50 лева накуп. На бедняци не е давал, че после да си ги иска. Давал е на хора, за които знае, че също правят големи пари и ще могат да му ги върнат. И депутати има в тефтера, и хора от полицията. Дали е използвал насилие, за да си ги вземе - не мога да кажа нито “да”, нито “не”. Сигурен съм обаче, че човек не е зачернил. Не го оправдавам, но знам, че човешките закони не е нарушил. Използвал е дупките на писаните закони, за да се провира през тях.
И до него е имало хора от висшия ешелон, които са му помагали
Един ден истината ще излезе наяве, но заровените няма да излязат от земята. Не спирам да се питам имало ли е начин да се откаже, да се измъкне. Не знам... Аз с моите 120 лева пенсия не мога да разбера какво е това да си много богат, но съм убеден, че който завърти големи пари, сам превърта.”
Както в повечето селски къщи и в тази се отоплява само една стая. В нея има печка, легло, маса и един стол. Толкоз. Гледам бостан, чушки, домати. Картофите не хващат, но бобът става. Кокошките носят яйца.
От глад не съм умрял... Пари нямам, но живот още имам. А Васил имаше пари, но животът му свърши. Всеки ден, като минавам през портата, си говоря с некролога. Казвам му: Ето, момчето ми, татко ти се прибра у дома. Ти къде си, сине?” И като прелиствам цялата история, разбирам, че от този път, по който бе тръгнал, няма връщане. Всеки, който го е хванал, един ден ще свърши като моя Васил”, убеден е бай Горчо.