За мен нямаше никакъв проблем да гледам Мара Малеева два часа гола на евиния плаж
Отново ви правим съпричастни към разказите на сина на дългогодишния председател на Народното събрание по времето на соца Райко Дамянов – Дамян Дамянов. Той от ранните си години става свидетел на събития, факти и хора, малко познати на широките маси. В този му разказ Дамян си спомня за скритите тогава от обществото начини на почивка на избраните от партийния и държавния елит.

Г-н Дамянов, какво ще кажете за една от привлекателните страни по времето на соца – т.нар. почивно дело?
- Тази тема е доста пространна, но като продължение на предишен наш разговор за тайния любовен живот на червения елит мога да кажа, че почивното дело беше пряко свързано с него. Познанствата и сексуалните контакти, които се реализираха по време на почивка, понякога променяха на 360 градуса живота на някои хора.

Кой почиваше в Евксиноград?
- Членове на политбюро, кандидат-членове и хора от висшето ръководство на БЗНС-казионен, като Петър Танчев, Георги Трайков, Милена Стамболийска – внучката на Стамболийски, и т.н. Почиваха и хора от секретариата на ЦК на БКП. Обикновено в края на юли към Евксиноград се отправяха съпругите и децата и от 1 август вече нататък отиваха и държавните мъже.

Самият Тодор Живков?

- Той не беше голям любител на почивките и не се задържаше много на едно място, но пристигаше обикновено в периода от 1 до 3 август. Стоеше максимум до 15-и. Комбинираше престоя си с празника на военноморския флот на 11 август – държеше реч и всичко, както си му е редът.

А семействата на другарите колко седяха?
- Поне до края на август. Животът беше хубав - всяка събота имаше вечеринка, представления, кино – изобщо някаква културно-музикална програма. Имаше си отговорник за тая програма. Но ставаха и свободни изпълнения. Славков например си водеше сам артистичен контингент – събота и неделя се канеха балерини от Варненската опера, разни други артистки, журналистки от телевизията и т.н. Той си правеше неговите “заварки”, а пък артистките, естествено, бяха готови и без пари да играят, само и само да се “отъркат” о другарите. Така се полагаха основите за доста главни роли в театъра и киното, за звания и други облаги. Пък и друго нещо. На мен са ми споделяли мои приятелки артистки, че, да речем, при някои се е случвало да ги викне директорът на театъра и да им каже: ”Абе, другарко, тука по целесъобразност смятаме да ви освободим от работа...”, обаче тоя директор не знае, че съответната артистка държи коз и веднага е подготвена да отвърне на удара. Обръща се към директора и му казва: “Ами, добре – аз тука имам телефона на др. Тодор Живков. Първо ще му се обадя и тогава ще видим какво ще правим!..”

Предполагам, че и здравното обезпечаване е било на подходящото равнище?
- Да, там беше обикновено шефът на Правителствена болница – д-р Хавезов беше първо, после - проф. Белоев, с цял щаб от лекари – главно специалисти по вътрешни болести, и много медицински сестри. Тук е моментът да кажа, че мъжката част от почиващите имаха особен афинитет към тях – медицинските сестри бяха на особена почит. От друга страна, самите сестри се натискаха да стават близки с другарите – разменяха се телефони и се развиваха разни други “шушу-мушу” работи.

А как седеше въпросът с наблюдението и охраната в Евксиноград?
- Много засилена беше охраната. Имаше три КПП-та, през които можеха да влизат коли. В охраната работеха много служители – за тях имаше 3-4 блокчета на територията на комплекса. С тях пък се съешаваха гувернантките на някои от децата – аз например имах такава и знаех, като ходи на срещи. По-голям либерализъм имаше в други партийни комплекси по морето. През 1947-а се построява един хотел “Черноморец” в центъра на курорта “Дружба”. После направиха една станция на военните и един хотел “Чайка” – на морския бряг. След това се построи станцията “Миньор”. Поляците имаха една станция и до нея се построи станцията на Министерския съвет. Едва след това изникна многоетажният Дом № 4. През 1952 и 1953 г. в района преди “Златни пясъци” на юг имаше една почивна станция на Министерството на външните работи. До нея се построи една прекрасна резиденция в стил барок, на самите скали.

Червенков например обичал да се усамотява и това е било любимото му място

През 1967-а се направи Дом № 5, през 1969-а изникна Дом № 2, а през 1977-а се построи последният – Дом № 6, който в момента е един суперлуксозен 5-звезден хотел. Но да се върна в началото – около резиденцията на Червенков в “Златни пясъци” наоколо се построиха още 5 триетажни блокчета за малко по-низшия ешелон на властта: членове на ЦК - към 230 души, кандидат-членове – 140 човека някъде, за първи секретари на ОК на Партията и т.н. Целият този район беше опасан с един прекрасен парк и имаше собствен плаж. Там сме почивали с Георги Боков например и с Милко Балев – когато той беше само началник на Кабинета на Живков, не беше още член на Политбюро. Говорим за годините 1964-та и 1965-а, и 1966-а. През 1977-а на това място се построи една фантастична резиденция – Дом № 7, който впоследствие стана собственост на Емил Кюлев.

Имаше една резиденция “Перла”, за която хората говореха, че била невероятна ...
- Аз имах един хубав, но нецензурен израз за тая резиденция – “сладкото п..е” на партийния елит. Тя се намира преди Приморско. Откриха я през 1978 година. Там отсядаха най-приближените на Живков – като Станко Тодоров.

Дотук все говорим за изневери на другарите. А другарките, те не се ли възползваха от сладкия живот?
- О-о, и от женска страна ставаше същото. Харесваха си някои другарки някой младеж и си го поемаха. В Хисаря например имаше един дом на журналисти и писатели и там партийните другарки си намираха много любимци – ставаха им “музи”. В Банкя, в Дома на ЦК – също. В прословутата станция “Слънчев ден” например ставаше едно много хубаво омешване – защото почиваха не само хора от ЦК, но и заслужили артистки, артисти, като Гец, Любомир Кабакчиев...

Събличаха ли се по бански другарките, които, общо взето, бяха “неатрактивни” на външен вид?
- О, нямаха никакви притеснения. В Евксиноград имаше и адамов, и евин плаж - с едни брезентови платнища така заградени. И те си ходеха другарките на евин плаж – без никакви притеснения. Имаше мода тогава да се печеш – 20 минути на гръб, 20 – по корем. Докъм 6-ата ми годишнина аз ходех на “евин” легално с майка ми. А после вече, като по-пораснали момчета, ходехме на групички да надничаме. Изгребвахме пясъка и оттам гледахме вътре. За мен нямаше никакъв проблем да гледам Мара Малеева два часа гола. Тя ходеше на този плаж, на Енчо Стайков жената също ходеше, на Димитър Димов... Те не се притесняваха една от друга да си общуват голи. Само на Антон Югов жената – Кунка, не ходеше, защото тя имаше слонска болест и беше наистина страшна гледка – тялото й беше като на буци. Дъщеря им обаче беше хубава и се омъжи за сина на писателя Михаил Шолохов - замина да живее в Съюза. Иначе на този плаж на другарките им беше защитено, поднасяха им сокчета, плуваха си, имаше курсове по водни колела и каране на лодки...

Другарките бяха неатрактивни в болшинството си, но имаше и една-две, дето събираха погледа

Много хубава жена беше съпругата на ген. Иван Кинов – рускиня - Елена. Бях едва 12-годишен, ама и на мене ми действаше сексуално. Изпълваше ми образа на Месалина и Агрипина – беше висока, с една червеникаворуса коса и сини очи. Говореше се, че Лъчезар Аврамов е имал “разходки” в парка с нея... А и тя си имаше афинитет към мъжете – беше кокетна и умееше така да флиртува. А мъжът й беше изключителен сухар и грозен, горкият, при това – педант. Нямаха деца и това също предразполагаше за интерес към дамата. Кинов беше стар вече, а тя си беше в разцвета – 40 и няколко годишна. Хубава жена беше също, макар и много дребна – Соня Бакиш, на Станко Тодоров жената. Беше много чаровна жена, и сериозна при това. Имаше хубави снахи – на Любчо Българанов беше много хубава съпругата.

Сред мъжете имаше ли хубавци по ония места?
- Е, сега сред другарите – те бяха хора на възраст, не можеше да се открие Аполон сред тях. Но един Александър Лилов изглеждаше добре – имаше хубаво тяло. По-късно, така, след 1971-ва, взе да се появява и Левчев. Той беше един много властен и талантлив за издигане човек. Имаше така един демоничен поглед – културтрегерите се страхуваха от него.

Людмила Живкова как се държеше по време на почивка?
- Тя от малка си четеше книжки от библиотеката на една масичка и не обичаше да ходи на плаж. Обичаше да разглежда царските колекции – да разглежда например сервизите. За нея се сервираше отделно – най-фантастични неща. Тя напр. не се хранеше на масата на Т. Живков, а обичаше да си стои на отделна маса. Обичаше да си стои самичка – все с някакви книжки, списания, снимки... Правеше скандали на персонала страшни – примерно, че кебапчетата й са студени. Само една друга жена беше по-сърдита – Митка Гръбчева. Нея съм я виждал да вади пистолет за студено кафе. Размаха го така, във въздуха един “Валтер”! Дали заради кафето беше, или за да сплаши един човек, с който нещо не беше съгласна – не знам. Но бай Тошо имаше голям респект от нея и беше извадил една шега, с която сам се забавляваше – плашеше с Митка. Казваше “По-добре да извикаме Митка, отколкото Мирчо (Спасов)!” За Людмила да доразкажа. През 70-те почна вече манията й с диетите. Въпреки че тя никога не е била пълна. Много тежко й се отрази катастрофата – тя се промени много от 1973-та нататък. Втурна се към окултното, към идеята за духовна революция.... За разлика от нея Славков беше цар на големите банкети и големите компании. “От всичко по много”.

А как гледаше на изцепките на мъжа си?
- С чувство за хумор, приобщаваше се. Държеше на него, на семейството. Той имаше един безпардонен хумор, но в обкръжението на Людмила спазваше правила. И въобще имаше таланта да прави всичко така някак си лежерно - беше привикнал хората да го виждат в антуража на телевизионерки – то не бяха секретарки, то не бяха репортерки и т.н., и съвсем легално той си ги водеше тия жени и по други места – извън резиденциите. Говореше се, че е имал дълга връзка с една секретарка от телевизията – една представителна жена. Но чакай, Людмила също си имаше свой живот, не само Славков. Но за пред обществото те си бяха в една симбиоза, която му се харесваше на бай Тошо – на него му харесваше, че Славков никога няма да остави Людмила и да вземе да се втурне да се жени за друга жена.

Славков имаше здрави нерви - Людмила не беше лесен партньор

Тя беше третирана още от най-ранни години като принцеса – никой не смееше да й опонира. Около нея имаше натегачи, ласкатели... Тя не се сприятеляваше с никоя от жените на другарите и изобщо нямаше приятелки – беше най-близка с майка си, додето Мара Малеева беше жива. А Славков беше чаровен. За другите нямаше цигари, на него му носеха от ресторант “Нептун” дългия “Кент”. Играеше на кортовете тенис – млад, красив, атрактивен - жените му се лепяха безпроблемно. Той си летуваше самостоятелно, но хората не смееха да си помислят, камо ли да отворят реч защо не е с жена си!..

Свалките на чужди жени струваха ли скъпо на другарите?

- Е, в онова време, като имаш музика, терен и пет лева – ти си Крез. Дон Базилио напр. (писателят Васил Цонев – брат на Коста Цонев) си беше всяка година на станцията на писателите и той не подбираше – сваляше наред. Но по принцип в онези години хората се радваха на малко и затова беше някак си по-естествен сексуалният нагон. Сега е по-страшно – вече има “стопански” момент във всичко. Така че в сравнение със сега ония червени любовни истории са си направо романтика! По онова време си правехме купони по вилите на бащите. Хубави купони например правеше синът на Атанас Малеев – скъпи питиета, музика, натискане – до полови изпълнения май не сме стигали. Владко Живков е идвал два пъти напр. на рождените му дни – с по една-две манекенки.

Еми МАРИЯНСКА