За мен и трите режима бяха добри, защото всичко в живота си съм постигнала с моите две ръце
<em>Освен с историческите си забележителности исперихското село Свещари стана известно с това, че тук живее най-възрастният жител на Разградска област Гюлбие Махмуд Юмер. На 14 януари т. г. тя начена своите 104 г. </em><br /> <br /> На рождения си ден баба Гюлбие бе уважена от общинската администрация чрез зам.-кмета, който й връчи сумата 100 лв., както и някои най-належащи за дома й неща. До нея бе единият от внуците й и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>заради немотията за рождения ден нямаше тържество</strong></u></span><br /> <br /> Баба Гюлбие живее на ул. &bdquo;Ален мак&rdquo; 21 в края на селото. По време на посещението ни внукът й Сезаи отсъстваше от селото и заедно с кмета на Свещари Кемал Кязим заварихме баба Гюлбие да спи. Учудващо лесно за годините си разпозна кмета и се заинтересува за родителите му. Каза ни още, че внукът й Сезаи е излязъл някъде, докато тя спи, но вероятно ще се върне скоро.<br /> <br /> Самата тя разказа, че е родена на 14 януари 1907 г. в близкото село Веселец, откъдето още много млада се задомила в Свещари. От съвместния им брак с дядо Салим, който се поминал през 1981 г. на 68-годишна възраст, им се раждат пет деца. Три от тях, две от които близнаци, са умрели, преди да навършат първата си година. Остават живи живеещият в Турция Руфат, на 64 г., и изкарващата прехраната си в Италия Айше, на 60 г. Бабата се радва на четирима правнуци и двама праправнуци. <br /> <br /> Снимките на праправнуците стоят закачени на стената над леглото й, но от южната ни съседка много, много не се интересували от нея. Затова пък, въпреки тежкото си заболяване, внукът й Сезаи не се отделя от нея и бил единствената опора в живота й. Майката на Сезаи Айше работела като готвачка в Италия и при първа възможност им изпращала пари. С пенсиите на двамата и получаваните понякога пари от Италия те живеели горе-долу сносен живот.<br /> <br /> На въпроса каква е рецептата й за дълголетието столетницата отговаря, че <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> нейната баба се поминала на 110-годишна възраст, а тя самата до 85-ата си година превивала гръб на полето, </strong></u></span><br /> <br /> като най-важното за нея е била силната храна. Не подбирала нищо, но в последно време отбягвала да яде кисело, мазно и люто, защото получавала киселини и не се чувствала комфортно. Същото се получавало и с месото, с което, ако прекалявала, стомахът й натежавал. Сега повече наблягала на плодове и варени яйца, но нещо напоследък парите не им стигали и се задоволявала с това, което Сезаи й поднесе.<br /> <br /> Спомня си, че за тези 103 навършени години само веднъж е била на лекар, и то от времето преди още да пристане на дядо Селим. Оплаква се от недочуване и болежки по краката, и то само когато прекали с ходенето. <br /> <br /> Нейни съседи казаха, че пукне ли пролетта, баба Гюлбие си взема сопата и тръгва да обикаля из комшии, но падне ли снегът, за нищо на света не можеш да я изкараш от стаята. Самата тя обясни, че се притеснява да не лепне някоя бронхопневмония и заради този страх предпочита през студеното да си стои на топло вкъщи. Бабата ни заговори и на български, даже ни изпя една хубава българска песен и рецитира стихотворение за котарак, който през зимата си мъркал на топло до печката. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Българския език го научих от една другарка от Румъния, която преподаваше в нашето село, </strong></u></span><br /> <br /> каза баба Гюлбие. Заразправя как е била любимка на другарката Иванка, чиято фамилия не можа да си спомни, и как учителката й казвала, че е много умна и красива.<br /> <br /> Помолихме я да направи паралел на живота по фашистко, комунистическо и сегашно време. Тя бе категорична: &rdquo;За мен и трите режима бяха добри, защото всичко в живота си съм постигнала с моите две ръце. Само дето напоследък пенсията ми не стига&rdquo;. На въпрос дали този дълъг живот вече не й е дотегнал, отговори философски: &ldquo;Човек се ражда само веднъж, нека да се нарадва на белия свят, и все още не ми се умира!&rdquo;<br /> <br /> На изпроводяк си взе бастуна и тръгна с бърза за възрастта й походка, излезе до вратата, пожелавайки ни лек път и нови срещи.<br /> <br /> По-късно в кметството узнахме, че според баба Гюлбие нейното дълголетие се дължало на това, че е дъщеря на Демир баба и на младини е пиела вода само от извора на неговия параклис, недалеч от Свещари!<br /> <br /> <em><strong>Михаил ПОПОВ, Разград</strong></em>