Проф. Златимир Коларов: Ревматоидните заболявания водят до инвалидизация, ако не се лекуват!

<em>Проф. Златимир Коларов е роден през 1954 г. в София в семейство на лекари. Завършва медицина през 1980 г., след което работи десет години като лекар и асистент по вътрешни болести в Бяла Слатина, Пазарджик и Пловдив. Сега е ревматолог в Клиниката по ревматология на Медицински университет - София. Автор е на близо 200 научни статии и съобщения. В свободното си време пише и художествена литература и има издадени пет книги. </em><br /> <br /> <strong>- Проф. Коларов, кои са най-честите ревматични заболявания на българите?</strong><br /> - Ставните заболявания са най-масовата патология при човека. Практически няма човек, който след 50-годишна възраст да няма някакви, макар и невинни, ревматични оплаквания. Болните трябва да знаят, че трябва да търсят отговора на правилното място - в кабинета на ревматолога, да не се поддават на изкушението на екстрасенси, народна медицина, хомеопатия. <br /> <br /> Най-честото заболяване е остеоартрозата, следвана от остеопорозата и ревматоидния артрит. 10-12 000 пък са с болестта на Бехтерев. Това са сериозни заболявания, които са за цял живот, но при правилно поведение на болните и при правилно проследяване те си живеят нормално, с добро качество на живот и съхранение на организма.<br /> <br /> Най-големият дял от ревматологията са ставните заболявания, но трябва да се знае, че ревматичните заболявания не са само ставни. Близо 100% от тях водят до инвалидизация, ако не се лекуват. Един ревматолог трябва да има доста по-широк клиничен поглед. За разлика от други специалности, които лекуват отделни органи, ние лекуваме всички органи и системи, защото повечето от ревматоидните заболявания се развиват на нивото на съединителната тъкан. Имаме симптоми в бъбречната, чернодробната, кръвоносната и др. системи. Лекуваме кожни, очни и ортопедични състояния. <br /> <strong><br /> - Неглижират ли българите подобни ревматични болежки?</strong><br /> - Не бих казал толкова, че ги неглижират, колкото не ги познават и нямат правилно поведение. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> При първите ставни болки веднага трябва да се потърси консултация с лекар <br /> </strong></u></span><br /> Ако има такива проблеми, пациентът трябва да отиде при специалист. Болката е биологичен феномен с негативен знак, но с позитивен смисъл. Тя ни предупреждава да спрем навреме с натоварването, за да съхраним страдащия орган. Не трябва да гледаме на болката само като на враг, който ни измъчва, а и като на приятел, който иска да ни помогне. <br /> <br /> <strong>- Напоследък ни заливат с реклами на всякакви чудодейни мазила и лекарства за ставни болки...</strong><br /> - Всеки професионалист е наясно, че по принцип съвършено лекарство няма. Затова и рекламите трябва да бъдат приемани критично. Относно качествата на дадените препарати най-обективни са научните проучвания. По тази причина болните трябва да търсят информацията при своя лекар, а не от рекламните изяви на дадена фирма. Болният не трябва да приема лекарства, които не са предписани от лекар. <br /> <br /> <strong>- Кои са най-честите грешки, които болните допускат?</strong><br /> - Ами например за диетите. Често пациентите ме питат трябва ли да спазват някаква диета при своята ревматична болест. И правят грешки - гладуват, приемат голямо количество витамини и стимулиращи храни или хранителни съставки, преминават на безмесни храни или суровоядство. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Повечето ревматични болести не изискват спазването на определена диета </strong></u></span><br /> <br /> с единични изключения - подагра или някои усложнения. На болния организъм му е нужна енергия, за да се бори с болестта, а енергията се набавя с храната. Не мога да си представя, че едно лекарство, създадено от толкова учени с цената на толкова усилия, пари, труд и време, може да се замени с отвара, получена след половин час варене в чайника на печката в кухнята, и след това дозирана в капки, лъжички или чаши. Ежедневно се сблъсквам със случаи на некомпетентност и в много случаи недобросъвестна намеса на &ldquo;лечители&rdquo; без нужните медицински познания и подготовка при лечението на ревматичните болести. Не искам насилствено да въздействам върху страдащия и търсещ помощ човек, разочарован понякога от безсилието на медицината. Бих искал само да го провокирам да се замисли сериозно върху тези много важни моменти, касаещи неговото здравно и физическо благополучие. Изборът дали да се обърне към средствата и методите на класическата или на народната медицина при лечението на болестта, е негов.<br /> <strong><br /> - Какъв е вашият съвет? Какво да правим, за да запазим ставите си по-дълго време здрави?</strong><br /> - Често ми задават този въпрос, но за съжаление няма съвети, които да са общовалидни за всички. Но все пак<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>поддържането на нормално тегло, умерена, но системна физическа активност, храненето с повече плодове и зеленчуци,</strong></u></span><br /> <br /> въздържането от пушене и прекален прием на алкохол биха допринесли за здравето ни, включително и за опорно-двигателния апарат. За разлика отпреди 30-40 години медицината днес е много по-умерена и адаптивна в съветите, забраните и препоръките към болните относно режима, диетите, лечението, тъй като големите промени са свързани и с големи усилия, т.е. за тях се плаща висока биологична и психическа цена. Много често забраната има обратен ефект - човек се втурва към забранения плод да го опита. Има и чисто психологически ефект - чувство за неудовлетвореност и непълноценност. Илюстрация на това е една мисъл на Екзюпери: &ldquo;Нямам никакво намерение да ходя в Персия, но ако някой ми забрани да отида там, това ще ме съсипе&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Наясно ли са пациентите с лечението на ревматичните болести?</strong><br /> - Един от основните проблеми, на които се натъквам, е пълното непознаване на заболяванията от болните и тяхната безпомощност да се ориентират в сложните и деликатни ситуации по време на лечението и в периода на възстановяването. Един от най-важните моменти при лечението на ревматичните болести е обучението на болния. Ревматичните болести имат огромна медицинска и социална значимост. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Всеки ревматично болен трябва да знае следните неща: </strong></u></span><br /> <br /> историята на своята болест, резултатите от минали изследвания, точната диагноза, режимът, който трябва да спазва, лекарствата, с които е бил лекуван и с които се лекува в момента, тяхната доза, очакваните положителни и възможните нежелани ефекти. И още - никога да не чете учебници по медицина, да мисли позитивно и градивно, да спазва съветите на лекуващия лекар, да съхранява и познава документацията за своята болест.<br /> <br /> <strong>- Как направихте &ldquo;скока&rdquo; от медицината към литературата?</strong><br /> - Бях на 11 г., когато започнах да пиша. Преместих се от едно в друго училище, идвах от беден квартал на София в базово училище, което създаде отчуждение от новия клас - те бяха богато облечени деца, които ме гледаха с пренебрежение. В часовете по немски почнах да си пиша първия роман за Цар Калоян. Желанието ми винаги е било да бъда социолог, писател, историк, археолог, но така се случиха нещата, за което съм безкрайно благодарен, че станах лекар. Аз съм зодия Близнаци и обичам да се шегувам, че в мене има няколко души, които са коренно различни. И имам трудната задача да балансирам между тях - единият иска да пише научна литература, другият иска да пише художествена... Преди време баща ми разказа потресаваща история за един професор-рентгенолог, който има някакви оплаквания, прави си рентгенова снимка, смутени, колегите му я скриват, но той я намира и казва: &ldquo;Колеги, няма какво да се притеснявате, аз съм болен от рак, това ми е диагнозата&rdquo;. Не издържа и се самоубива - прерязва си бедрените артерии. <br /> <br /> На аутопсията не откриват никакъв рак... <br /> <em><strong><br /> Едно интервю на Мария Костова</strong></em>