Това е заболяване на нервите, разположени далеч от мозъка и гръбначния мозък. Пациентите, страдащи от периферна невропатия, понякога имат усещане за изтръпване, безчувственост, слабост или изгаряща болка. Причините за появата й са много.
<span style="color: #800000"><u><strong>Периферната невропатия може да се дължи на:</strong></u></span><br /> <br /> <em><strong>- захарен диабет;<br /> - херпес зостер;<br /> - витаминна недостатъчност, особено на витамин В12 и фолиева киселина;<br /> - злоупотреба с алкохол;<br /> - автоимунно заболяване, включително лупус, ревматоиден артрит или синдрома на Гулен-Бар, СПИН, сифилис и бъбречна недостатъчност;<br /> наследствени заболявания, например амилоидна полиневропатия или болест на Чаркот-Мари-Тут;<br /> - излагане на влиянието на токсини, например тежки метали, химически съединения със съдържание на злато, олово, арсен и живак и органофосфатни пестициди;<br /> - медикаменти за ракова терапия, например винкристин (онковин, винкасар) или антибиотици (метронидазол и изониазид).</strong></em><br /> <br /> Въпреки че диабетът и постхерпесната невралгия са най-честите причини за възникване на периферна невропатия, много често състоянието не се асоциира с конкретни причини. В такива случаи то се нарича идиопатична периферна невропатия. Понякога прищипването на периферните нерви се смята за периферна невропатия. В тези случаи дисфункцията на нерва по-скоро се дължи на натиск върху него, отколкото на болестно състояние.<br /> <br /> Лечението на периферната невропатия зависи изцяло от причината за появяването на състоянието. Първата стъпка при започване на терапия е идентифицирането на причинителя на периферната невропатия.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Витаминната недостатъчност може да бъде коригирана</strong></u></span><br /> <br /> Диабетът може да бъде контролиран, въпреки че този контрол невинаги има обратим ефект върху невропатията. Основната цел при наличие на диабет е ранното разпознаване на симптомите на периферната невропатия, което може да предотврати появата на заболяването.<br /> <br /> Невропатията, която се асоциира с болестите на имунната система, може да бъде подобрена след лечение на конкретното автоимунно заболяване.<br /> <br /> Невропатията, дължаща се на прищипване на нерви, се лекува посредством прилагането на физиотерапия, администрирането на медикамент под формата на инжекции или чрез хирургична намеса.<br /> <br /> Прилагането на своевременно лечение посредством поставянето на инжекции, стимулиращи симпатичните нерви, може да минимизира риска от трансформиране на херпес зостер в постхерпесна невралгия.<br /> <br /> Когато няма възможност за прилагане на конкретно лечение, болките, причинени от периферната невропатия могат да бъдат туширани с помощта на болкоуспокоителни медикаменти. Най-лесно приложимият метод за терапия е приемането на ацетаминофен, ибупрофен или аспирин. Капсаицинът, химикал, придаващ лютивостта на лютите чушки, се използва под формата на крем за облекчаване на болките, придружаващи периферната невропатия.