Внучката ми не стъпва на гроба му, защото не може да му прости самоубийството, изповядва личната си драма писателят
33-годишният Роман Томов - историк, културолог и поет, се самоубива през лятото на 1999-а. Вестниците изнасят черната новина на първа страница - трагично отишлият си млад мъж е първороден син на тогавашния шеф на НСРТ - писателя Александър Томов. Тогава репортерите не се отнесоха с разбиране към загубата на Томов старши и лансираха какви ли не версии за края на наследника му. Известният кинодраматург седем години по-късно огласи истината за гибелта на Роман в мемоарната си книга “Според мен”. Пред нашето издание ексшефът на медийния регулатор повдига завесата над нестихващата си бащина мъка.

”Роман е винаги с мен - денонощно, всяка минута и секунда - зад думите, зад мислите ми, в дъното на самото ми съществуване, започва изповедта си Александър Томов. - Намерих го един вторник в гарсониерата, която някога му бях подарил.

В банята, с прерязани вени, притворил спокойно очи, потънал в собствената си кръв.

Бе се самоубил като римски патриций,

така, както го бе описал в собственото си жестоко стихотворение “В полунощ”: “Таванът с електрическото си око/ над всичко поглед мътен плисва/ на огледалото в студеното стъкло/ аз виждам своето самоубийство”. Роман лежеше в пурпурната си духовна мантия на император, в собствената си кръв, а аз ридаех над него, обкръжен от повиканите по протокол лица, за да констатират случая, който никога нямаше да ми стане ясен. Беше се самоубил в знак на неистов протест срещу зазиждащата го отвсякъде бездуховност, срещу маргинализиращата се интелектуалност, срещу кошмарната алчност, готова да изяде всеки и всичко... На масата в хола лежеше предсмъртното му стихотворение, под което с отпаднала ръка бе написал своето последно “сбогом”.

Два месеца преди това си бе отишла майка му - рак.


Месец преди това го бяха “съсекли” при защитата на аспирантурата му на тема “Императорите – орфици”.

От двадесет гласа - деветнадесет против.

Бе аспирант на професор Фол, който не го защити и с половин дума.

Защо? Не знам. А и не ме интересува. Фол е вече в отвъдното. Там Роман навярно ще го пита за причините. Собствената му защита пред отрицателите му на съвета не бе вик, а крясък - за първи и за последен път - крясък срещу рутината, бездушието, срещу бездарието, срещу нищото. Той бе кротко, умно, меланхолично момче, което знаеше шест езика, сред които и старогръцки, и никога не повишаваше глас. Пред ония нищожества и духовни убийци го повиши за последно...

До петнадесетата си година Роман не се интересуваше от стихове. Израсна при майка ми и баща ми, в предградията на София. С майка му се разведохме, когато бе едва тригодишен, и се бяхме приятелски разбрали да го гледат родителите ми, а тя да го взема от тях, когато й е удобно и разполага с време.

Това предопредели нещастното, тъжно детство на детето ми и го беляза завинаги с печата на очакването и меланхолията. Никога няма да си го простя.

Имах бурен живот и се прибирах рядко вкъщи, при него


Знам, че мнозина ще търсят зад неговото страховито самоубийство евтината клюка и интригата, пикантните подробности, бръснарските доводи и фризьорските подмятания за това кой е виновен и още по-виновен. Дали бившата му жена, която от крехка поетеса навремето, с която Роман тръгна, се превърна в просперираща богата търговка, мислеща само за печалба и генетично продължение, за да го забрави? Дали единствената ми любима внучка и негова дъщеря, която не стъпва на гроба му в Симеоново, защото не може да прости на баща си, че по такъв недопустим начин някога я е изоставил? Дали на мен, родния му баща, който в момента на неговата собствена смърт бях голям шеф, председател на тогавашното НСРТ, и мнозина са си казвали - хак му е на тоя Александър Томов, има Господ на тоя свят, наказа го.

Не е изключено и поради тая причина да са съсекли навремето и защитата на аспирантския труд на Роман. Човекът е завистлив, подъл и зъл по същество...”, заключава с горчивина Томов старши.

Щрихи към портрета

Александър Томов е роден на 3 юли 1944 г. в София. Израснал е в работническите квартали “Надежда” и “Банишора”, където се сблъсква с много от прототиповете на своите разкази, повести и киносценарии. Бил е редактор в радио “София” и в Киноцентъра. Не отрича приятелството си с тогавашния му шеф Никола Ненов, който му дава рамо във всички киноначинания, заради което през 80-те години Киноцентърът бе наречен от зевзеците “Сашо-Томовата колиба”. Автор е на няколко стихосбирки, на романи с “византийска тематика”, на множество сборници с разкази и новели. По негови сценарии покойният режисьор Едуард Захариев създаде култовите филми “Елегия” и “Скъпа моя, скъпи мой”. През 1993-та Томов пожъна овациите и с ретро мелодрамата “Пантуди”, в която изгря звездата на младия актьор и шоумен Владислав Карамфилов - Влади Въргала.

Ексшефът на медийния регулатор е бил женен за кратко за своя младежка любов, медицинска сестра, която през 1966 г. му ражда син Роман. По-късно свързва живота си с поетесата Екатерина Томова, бивша редакторка в оглавяваното от Николай Хайтов списание “Родопи” и авторка на култовото четиво “Забравени от небето”, описващо съдбата на родопските столетници. Писателската двойка има син Александър, който завърши кинорежисура в НАТФИЗ, но пише и стихове.

Преди десетина години Александър Томов заяви, че не желае снаха му Йоана да носи неговата фамилия. Той я обвини за самоубийството на сина си, тъй като го потискала с търгашеския си нюх и го обвинявала, че не носи пари вкъщи. За да докаже, че и той може да е финансова опора на семейството, Роман започнал да дава под наем скромната гарсониера, подарена от баща му.

Запознати твърдят, че по паспорт родената през 1968 г. в Бургас вдовица на Роман Томов се казва Йовка. Въпреки че е студентка по математика, тя пише стихове. В литературния кръжок към Студентския дом на културата в София се запознава със сина на писателя и светкавично го оженва за себе си. Скоро обаче се разбира, че двамата са от различни кръвни групи. След промените Йоана-Йовка създава своя издателска къща “Прозорец”, а по-късно приватизира държавното издателство “Просвета”.

Завършилият история Роман пък се посвещава изцяло на науката и поезията. Задълбава темата за императорите орфици и става аспирант на Александър Фол. Преди защитата на кандидатската си дисертация обаче има неблагоразумието да я отпечата във вид на книга в издателството на съпругата си. “Светилата” на тракологията не му прощават тази дързост и жестоко посичат дисертацията. Роман е поканил баща си на защитата, предупреждавайки го, че му готвят жесток удар. Последната среща между 33-годишния историк и баща му е в малката им фамилна вила, където шефът на НСРТ разбира, че със сина му става нещо лошо. След няколко дни Томов младши прерязва вените си като своите любими римски императори.

Даниела КРЪСТЕВА