Писателят Александър Томов: Александър Фол и други духовни нищожества убиха сина ми!

<em>33-годишният Роман Томов - историк, културолог и поет, се самоубива през лятото на 1999-а. Вестниците изнасят черната новина на първа страница - трагично отишлият си млад мъж е първороден син на тогавашния шеф на НСРТ - писателя Александър Томов. Тогава репортерите не се отнесоха с разбиране към загубата на Томов старши и лансираха какви ли не версии за края на наследника му. Известният кинодраматург седем години по-късно огласи истината за гибелта на Роман в мемоарната си книга &ldquo;Според мен&rdquo;. Пред нашето издание ексшефът на медийния регулатор повдига завесата над нестихващата си бащина мъка. </em><br /> <br /> &rdquo;Роман е винаги с мен - денонощно, всяка минута и секунда - зад думите, зад мислите ми, в дъното на самото ми съществуване, започва изповедта си Александър Томов. - Намерих го един вторник в гарсониерата, която някога му бях подарил. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>В банята, с прерязани вени, притворил спокойно очи, потънал в собствената си кръв. </strong></u></span><br /> <br /> Бе се самоубил като римски патриций, <br /> <br /> така, както го бе описал в собственото си жестоко стихотворение &ldquo;В полунощ&rdquo;: &ldquo;Таванът с електрическото си око/ над всичко поглед мътен плисва/ на огледалото в студеното стъкло/ аз виждам своето самоубийство&rdquo;. Роман лежеше в пурпурната си духовна мантия на император, в собствената си кръв, а аз ридаех над него, обкръжен от повиканите по протокол лица, за да констатират случая, който никога нямаше да ми стане ясен. Беше се самоубил в знак на неистов протест срещу зазиждащата го отвсякъде бездуховност, срещу маргинализиращата се интелектуалност, срещу кошмарната алчност, готова да изяде всеки и всичко... На масата в хола лежеше предсмъртното му стихотворение, под което с отпаднала ръка бе написал своето последно &ldquo;сбогом&rdquo;. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Два месеца преди това си бе отишла майка му - рак. </strong></u></span><br /> <br /> Месец преди това го бяха &ldquo;съсекли&rdquo; при защитата на аспирантурата му на тема &ldquo;Императорите &ndash; орфици&rdquo;. <br /> <br /> От двадесет гласа - деветнадесет против. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Бе аспирант на професор Фол, който не го защити и с половин дума. </strong></u></span><br /> <br /> Защо? Не знам. А и не ме интересува. Фол е вече в отвъдното. Там Роман навярно ще го пита за причините. Собствената му защита пред отрицателите му на съвета не бе вик, а крясък - за първи и за последен път - крясък срещу рутината, бездушието, срещу бездарието, срещу нищото. Той бе кротко, умно, меланхолично момче, което знаеше шест езика, сред които и старогръцки, и никога не повишаваше глас. Пред ония нищожества и духовни убийци го повиши за последно... <br /> <br /> До петнадесетата си година Роман не се интересуваше от стихове. Израсна при майка ми и баща ми, в предградията на София. С майка му се разведохме, когато бе едва тригодишен, и се бяхме приятелски разбрали да го гледат родителите ми, а тя да го взема от тях, когато й е удобно и разполага с време. <br /> <br /> Това предопредели нещастното, тъжно детство на детето ми и го беляза завинаги с печата на очакването и меланхолията. Никога няма да си го простя. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Имах бурен живот и се прибирах рядко вкъщи, при него</strong></u></span><br /> <br /> Знам, че мнозина ще търсят зад неговото страховито самоубийство евтината клюка и интригата, пикантните подробности, бръснарските доводи и фризьорските подмятания за това кой е виновен и още по-виновен. Дали бившата му жена, която от крехка поетеса навремето, с която Роман тръгна, се превърна в просперираща богата търговка, мислеща само за печалба и генетично продължение, за да го забрави? Дали единствената ми любима внучка и негова дъщеря, която не стъпва на гроба му в Симеоново, защото не може да прости на баща си, че по такъв недопустим начин някога я е изоставил? Дали на мен, родния му баща, който в момента на неговата собствена смърт бях голям шеф, председател на тогавашното НСРТ, и мнозина са си казвали - хак му е на тоя Александър Томов, има Господ на тоя свят, наказа го. <br /> <br /> Не е изключено и поради тая причина да са съсекли навремето и защитата на аспирантския труд на Роман. Човекът е завистлив, подъл и зъл по същество...&rdquo;, заключава с горчивина Томов старши. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Щрихи към портрета <br /> </strong></u></span><br /> <strong>Александър Томов е роден на 3 юли 1944 г. в София. Израснал е в работническите квартали &ldquo;Надежда&rdquo; и &ldquo;Банишора&rdquo;, където се сблъсква с много от прототиповете на своите разкази, повести и киносценарии. Бил е редактор в радио &ldquo;София&rdquo; и в Киноцентъра. Не отрича приятелството си с тогавашния му шеф Никола Ненов, който му дава рамо във всички киноначинания, заради което през 80-те години Киноцентърът бе наречен от зевзеците &ldquo;Сашо-Томовата колиба&rdquo;. Автор е на няколко стихосбирки, на романи с &ldquo;византийска тематика&rdquo;, на множество сборници с разкази и новели. По негови сценарии покойният режисьор Едуард Захариев създаде култовите филми &ldquo;Елегия&rdquo; и &ldquo;Скъпа моя, скъпи мой&rdquo;. През 1993-та Томов пожъна овациите и с ретро мелодрамата &ldquo;Пантуди&rdquo;, в която изгря звездата на младия актьор и шоумен Владислав Карамфилов - Влади Въргала. </strong><br /> <br /> Ексшефът на медийния регулатор е бил женен за кратко за своя младежка любов, медицинска сестра, която през 1966 г. му ражда син Роман. По-късно свързва живота си с поетесата Екатерина Томова, бивша редакторка в оглавяваното от Николай Хайтов списание &ldquo;Родопи&rdquo; и авторка на култовото четиво &ldquo;Забравени от небето&rdquo;, описващо съдбата на родопските столетници. Писателската двойка има син Александър, който завърши кинорежисура в НАТФИЗ, но пише и стихове. <br /> <br /> Преди десетина години Александър Томов заяви, че не желае снаха му Йоана да носи неговата фамилия. Той я обвини за самоубийството на сина си, тъй като го потискала с търгашеския си нюх и го обвинявала, че не носи пари вкъщи. За да докаже, че и той може да е финансова опора на семейството, Роман започнал да дава под наем скромната гарсониера, подарена от баща му. <br /> <br /> Запознати твърдят, че по паспорт родената през 1968 г. в Бургас вдовица на Роман Томов се казва Йовка. Въпреки че е студентка по математика, тя пише стихове. В литературния кръжок към Студентския дом на културата в София се запознава със сина на писателя и светкавично го оженва за себе си. Скоро обаче се разбира, че двамата са от различни кръвни групи. След промените Йоана-Йовка създава своя издателска къща &ldquo;Прозорец&rdquo;, а по-късно приватизира държавното издателство &ldquo;Просвета&rdquo;. <br /> <br /> Завършилият история Роман пък се посвещава изцяло на науката и поезията. Задълбава темата за императорите орфици и става аспирант на Александър Фол. Преди защитата на кандидатската си дисертация обаче има неблагоразумието да я отпечата във вид на книга в издателството на съпругата си. &ldquo;Светилата&rdquo; на тракологията не му прощават тази дързост и жестоко посичат дисертацията. Роман е поканил баща си на защитата, предупреждавайки го, че му готвят жесток удар. Последната среща между 33-годишния историк и баща му е в малката им фамилна вила, където шефът на НСРТ разбира, че със сина му става нещо лошо. След няколко дни Томов младши прерязва вените си като своите любими римски императори. <br /> <br /> <em><strong>Даниела КРЪСТЕВА </strong></em>