Комитата умира, след като му съобщават, че единственият му син Христо е убит в Балканската война
Комитата Неделчо Тинчев имал трима братя: Бельо, Павел и Гено. Като дете често слушах разказите на моя дядо и стария си учител – Стефан Бянков, за прадядо ми Неделчо. Бях на 10 г., когато даскал Бянков ме извика пред дъската в учебната стая, сочейки с пръст една картина. На нея Ботев сочеше със сабя напред, слизайки на Козлодуйския бряг.

До Ботев стоеше дядо Неделчо

- Това е твоят дядо. Гордей се със своя род! Родът на Комитата! – ми каза даскал Бянков.

Силно впечатлена от тази гледка, започнах да търся и разпитвам стари хора, събрали спомени в своята памет от разказите за Комитата.

Дядо Неделчо бил среден на ръст, с добре развито телосложение, с будни и умни светли очи. Бил търговец. Много често в кръчмата му отсядали членове на тайния революционен комитет – Левски, Матей Преображенски, Стефан Стамболов и др. Така установява връзка и с Христо Ботев. За личното му запознаване с Ботев говорят и писмата на поета революционер до дядо Неделчо от 1870 - 1872 г., запазени от баща ми и предадени в историческия музей през 1956 г.

Турското робство страшно тежало на българите

и през 1872 г. Неделчо Тинчев заедно със своя съселянин Кольо Гончев решават да заминат за Букурещ и да станат хъшове. Оставя жена си Съба Дикова бременна, три месеца след сватбата. Пренебрегва личното и тръгва да даде своя дан за свободата на България. Колко българи в днешно време биха постъпили така?

По пътя обаче научава, че капитан Петко се намира в Италия при Гарибалди, който ще дойде и освободи България. Заминават при Гарибалди, където искали да бъдат зачислени като доброволци. След като Гарибалди отказва да доведе войска в България, те преминават през Сърбия и отиват в Букурещ. Там работят като бозаджии 4 г. Всичките си пари дават на Революционния комитет за закупуване на оръжия и изпращане чети отвъд Дунава. Дядо се среща с Христо Ботев и се сближава с цялото му семейство. Неслучайно

името му е записано в страница 45-а на личното тефтерче на Ботев

През май 1876 г. той се включва в четата на Ботев и тръгват да освобождават България. Бързо се разочарова и тези негови чувства го съпътстват до края на дните му – „ние тръгнахме да освобождаваме България, често повтарял той, а нямаше кой да ни даде залък хляб и вода”.

Портите на всички къщи до Вола са затворени. Някои от четниците се отказали да продължат, но

той следва Ботев до края на пътя му

Ботев е убит, отсичат клони от гората и затрупват трупа като с венци. Настъпва отчаяние сред четниците. Те се пръскат и всеки започва да търси спасение. Дядо Неделчо, Кольо Гончев и Тодор Кирков от Котел се оттеглят заедно в една пещера. Очакват, след като се стъмни, да минат по билото и стигнат до Сърбия. Но още незаспали, чуват пукотевица. Турска войска ги обгражда (80 - 100 войници). Те започват стрелба към входа на пещерата.

“Входът беше много крив и турските куршуми не можеха да ни ударят – разказва в писмените си спомени старият четник. - Само камъчета от отсрещната скала, откъснати от куршумите, ни удряха. Ние от време на време им отговаряхме, като стреляхме в залп. След обяд турците приближиха пещерата и викаха на турски език:

- Комити, предайте се!!! – ние отговаряхме на различни гласове:
- Няма да се предадем, тук ще умрем! – и давахме залпи.


Турците се отдръпнаха назад. Тогава Кольо, който беше много буен и храбър четник, се качи на дървото, което беше пред входа на пещерата, и оттам започна да стреля по турците. Аз го дърпах и не му позволявах да се качи, защото турците ще го убият, а той с насмешка каза:

- Аз имам други братя, те ще отмъстят за мен - и се качи на дървото. След като Кольо стреля няколко пъти, турците го забелязаха и започна силна стрелба. След малко той изохка,

- изтърва пушката си и увисна с главата надолу и умря на дървото

Турците разредиха стрелбата, наближиха пещерата и започнаха отново да викат:

- Комити, предайте се!!!
След като попаднах в ръцете на турците, наредиха да ме откарат във Враца, където е щабът на полка. От този момент и из пътя за Враца мислех как да спася от турски тормоз жена си, малкото ми дете – първородна рожба, майка си, братята си и сродници. Реших да си послужа с лъжа и да променя името на родното си село. При разпита турците ме запитаха:

- Комита, как ти е името?

- Неделчо Тинчев – отговорих.

- Женен ли си?
- Женен и имам едно дете!

- Откъде си – град или село, къде живее жена ти?
- Аз съм от село Громикло. Там живее жена ми. (Това село не съществува, но го измислих, за да спася близките си.)

След два дни ме откараха в Русчук, където

военният съд ме осъди на доживотен затвор в гр. Синаи – затвора Диарбекир

Преживял голяма мизерия, премеждия, заточение и теглила, дядо Неделчо се завръща след Освобождението с турска лодка „каик” до Бургас. От там до родното си село пристига пеш. Посрещат го с радост и почести, кавали и гайди.

Радвали се близки, роднини и познати. Радва се и родният му син – Христо, който е кръстен на войводата. Детето разглежда „непознатия” мъж с четническа униформа.

Изведнъж то си спомня за разказите на своята майка за своя силен и храбър баща. Детските очички се изпълват със сълзи и то смутено изрича думичката „тате”. Колко силна дума! Тя събаря изведнъж мъчителната стена на забравата, сълзите измиват тъгата и мъката по изчезналия баща и дават път на историята, тя да говори за това. Цяла седмица селото гуляло и се радвало, че се е върнал такъв виден човек – бунтовник, Комита. И днес като заговорят за мен, казват: “Кой бе, Милка на Комитата ли?” И досега го знаят.

Извикват дядо Неделчо в Търново, за да установи самоличността на завърналите се близки на Ботев – баба Иванка, Венета и дъщеря му Иванка

Нямали тескерета и дядо трябвало да ги разпознае. На един мегдан били събрани много хора.

- Хайде - казали му - да видим кого ще познаеш от тази тълпа?
Най-напред е баба Иванка. Тя също познава дядо Неделчо. Прегръщат се като майка и син. След това Венета и накрая малката Иванка, която не бе виждал, но разпознал по Ботевото чело. Отпускат им пенсии – и на Ботевите близки, и на дядо Неделчо.

Освен 200 гроша, една втора килограм захар и една втора килограм ориз му предлагат 300 дка земя в Добруджа


Но той отказва с думите:

- На мен ми стигат и тези 30 дка, но искам да умра там, където съм роден.
- След това дядо Неделчо, заедно с другите българи, отива във Враца, за да поставят основния камък на паметника на Ботев. Като свидетелство за това в Севлиево в музея се пази едно негово писмо до жена му:

“Събо, вече поставихме основния камък на войводата...”

Дълги години живее след това дядо Неделчо, разочарован от своята България, за чието освобождение се бори!

Среща се с проф. Михаил Димитров на връх Вола, за да посочи точно къде и как са разположени турските войски и българските четници. Събитията през май-юни 1876 г. съпътстват целия живот на дядо Неделчо.

Умира на 27 юни 1912 г., след като му съобщават, че единственият му син, Христо, бил убит в Балканската война.

Дядо Неделчо е погребан в родното си село Крамолин, облечен в четническа униформа, с много ордени и почести на виден поборник и пищов под ръцете


Освен спомените си, дядо Неделчо – Комитата оставя на своя род и фамилия и борческото име Кайкови.

Идвайки си с „каик” – турска лодка, в България. Оттам – Комита, „каик” и фамилното му име става Кайкови. Затова и аз го нося с чест! Чувствам се задължена към борческия корен на своя род, затова исках да го увековеча и да отдам нужното уважение на Комитата.

А на 2 юни 2009 г. бе открита улица и паметна плоча на името на дядо Неделчо – Комитата във Варна

в кв. Левски. Най-малкото, което можах да сторя за него, това бе паметната мраморна плоча, която стои на неговия и наш дом, на улицата, която носи неговото име: „Неделчо Кайков”. Ето такъв е коренът на моята фамилия, на моя живот.

Милка Неделчева КАЙКОВА, правнучка на Ботевия четник Неделчо Т. Кайков