Ванга казала на Григор Вачков, че ще си отиде от студено питие, но друго сполетя любимия актьор

<em>Сърцето на Григор Вачков спира на 18 март 1980 г. Преди да издъхне, всенародният любимец прекарва 8 дни в кома в Правителствена болница. Приемат го в безсъзнание, с масивен инсулт. Лекарите се борят отчаяно за живота му. До последно край леглото му бди неговата съпруга Силвия Вачкова. След аутопсията лекарите казали, че все едно е умрял от катастрофа, толкова тежки били пораженията в организма му. </em><br /> <br /> Силвия Вачкова е единствената свидетелка на последната вечер на популярния комик. Тя и досега прави всичко възможно да опровергае нечистоплътната клюка, плъзнала веднага след смъртта на Митко Бомбата - че съпругът й е получил инсулт, докато, солидно почерпен, се любел с млада студентка по време на снимки в провинцията. Всъщност тази мълва е тиражирана от мастит театрален режисьор и голям авер на Тодор Колев, който приживе уж бил в прекрасни отношения с всенародния любимец. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Но и, от друга страна, секретарка на Павел Матев, </strong></u></span><br /> <br /> по времето, когато той ръководеше Комитета за култура, потвърждава тази версия. Било се случило в Балчик по време на снимките на &ldquo;Мера според мера&rdquo;. Актьорите били настанени в резиденцията в Балчик и там Григор се захласнал по млада камериерка. Правили нестандартен секс, девойката се задавила и за ужас на актьора &ndash; сдала Богу дух.<br /> <br /> Историята била потулена, но Вачков не могъл цяла година да се отърве от този стрес, и без това крехкото му здраве съвсем се разклатило от преживяното и довело до неговата кончина.<br /> <br /> Силвия Вачкова не назовава имената на всички хора, гостували им тогава. Споменава за актрисата Мариана Димитрова и нейния съпруг (които от години живеят в Америка), &quot;пропуска&quot; режисьора Едуард Захариев и споменава още за някакъв тайнствен &quot;семеен приятел от Каварна&quot;. Така че, волю-неволю, разказът й остава леко в стил Агата Кристи. <br /> <br /> &quot;Отидохме в Дома на киното с Мариана Димитрова, нейния съпруг и наш семеен приятел от Каварна. Филмът обаче не ни хареса и ги поканихме вкъщи. През цялото време на вечерята Гришата беше оживен, разказваше за ролята си във филма &quot;Мера според мера&quot; и се оплакваше от необикновена жажда. Изпи няколко студени бири, като непрекъснато досипваше в чашата си лед от хладилника. Това ме изненада, тъй като по принцип не пиеше никакъв алкохол. Някъде към полунощ почнах да разтребвам, да мия чиниите. Гришата се оплака от силно главоболие. Помоли ме да му дам някакво лекарство. После си легна, а аз останах да си довърша работата. На сутринта, преди да изляза за работа, влязох в спалнята, за да внеса телефона. Но Гришата вече беше в безсъзнание...&quot;<br /> <br /> Вдовицата на най-обичания наш комик разкрива, че няколко години преди да си отиде, той посетил Ванга. Петричката ясновидка предсказала на Митко Бомбата, който от дете страдал от сериозно бъбречно заболяване, че ще живее дълго, стига да не злоупотребява със студени напитки. &quot;Абе, Григоре, рекла му Ванга, стига с тоя лед, с това студено и газирано! Яж си, пий си, носи си новите дрехи, но не пий студено и газирано!&quot;<br /> <br /> &quot;Преди да се оженим, той ме предупреди, че му остават 4-5 години живот, доверява Силвия Вачкова. - А аз се смеех, като го гледах, че пращи от здраве и енергия. Гришата не беше майтапчия, а тъжен и уморен човек. Щом се върнеше у дома, обличаше пижамата и лягаше в кревата. През 1977 г. претърпя много тежка операция. Всички очакваха, че ще умре, но Господ му даде живот още три години...&quot;<br /> <br /> След смъртта на съпруга си майката на Марта Вачкова изпада в депресия. Но най-страшното е, че въпреки разкъсващата мъка не може да пролее нито една сълза. Решава да отиде при Ванга. Пророчицата усеща, че жената на големия актьор чака отвън, и я вика да влезе. &quot;Не плачи, на Димитър му е добре, в рая е!&quot;, казала Ванга. &quot;Но защо Димитър? Той е Григор!&quot;, изненадала се Силвия. &quot;Така му е името горе - Митко Бомбата!&quot;, пояснила великата гадателка.<br /> <br /> <strong>Да се върнем към хубавите спомени - как се запознахте?</strong><br /> - В един китайски кът в Пионерския дворец. Дойдоха двамата с Хиндо Касимов да играят - бяха студенти, завършваха вече ВИТИЗ. По онова време аз бях само на 14 и исках да стана артистка. Аз - с плитки с панделки, а той - вече мъж, на 26! <br /> <br /> <strong>И как се влюби в този &ldquo;батко&rdquo;?</strong><br /> - Не се влюбих, и изобщо никога не съм била влюбена в него. Едно познанство прерасна от приятелство в обич, във възхищение, в доверие... Това не може да се назове с една дума. Тази огромна липса в сърцето ми, която настъпи след неговата смърт, също доказва колко по-дълбоко е било и остава чувството ми към него. То не е онази любов, типична за тийнейджърка. Гришата не беше тип, в който да се влюби едно младо момиче - да се прехласне и да въздиша по него - не беше красавец. Но беше толкова топъл, приятен и внимателен, че ме караше да се чувствам специална. <br /> <br /> <strong>Как тръгна животът ви като семейни?</strong><br /> - Отидохме да живеем при чичо, на татко ми брат - седем години живяхме в тяхната кухня, а те заради нас си готвеха в спалнята. Мартинчето се роди там. Но това не е толкова важно. Аз съм била като жена носена на ръце! - с толкова нежност съм била обградена. Той нямаше някакво възпитание, такова - светско, но носеше една огромна топлота в себе си. И като вървяхме заедно, сякаш ме носеше така, с едната си ръка. Излъчваше сигурност и спокойствие. И такъв беше и с приятелките ми. Няма да забравя една моя приятелка - Йоана Попова, като беше бременна с второто си дете, и Гришата й галеше така корема, целуваше й корема, държеше й ръката - толкова нежен човек беше. Преди да почине, по сто пъти на ден ми шепнеше така, в някакъв унес: &ldquo;Обичам те! Много те обичам!&rdquo;.<br /> <br /> Две години след като Марта идва на бял свят, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Силвия Вачкова губи нероденото си дете,</strong></u></span><br /> <br /> Заченато, според нея, докато с Григор били в Америка. Така и не му казала, че пак било момиче, защото той много искал син. Но драмата още повече ги сплотява. <br /> <br /> <strong>Защо Гришата е мислел, че ще умре млад?</strong><br /> - Понеже имаше заболяване - бъбреците му бяха болни, и в казармата това заболяване се е обострило. А по време на снимките на &ldquo;Мера според мера&rdquo; - последният му, незавършен филм, е седял на такова течение, че Мартина, която го беше видяла как стои на студа, докато чака масовките, като се върна, ми каза: &ldquo;Майко, ти не знаеш, вика - татко е ненормален. Той, вика, стои четири дни на едно течение, в една стара къща - седи и не помръдва, докато правят масовките със селяните и децата! Ако оживее, вика, ще бъде чудо!&rdquo; <br /> <br /> <strong>На колко почина?</strong><br /> - На 47. Съдовете му бяха атрофирали. Две линейки пристигнаха едновременно - от &ldquo;Бърза помощ&rdquo; и от Правителствена, и едва ли не се скараха коя да го вземе. <br /> <br /> <strong>А иначе весел човек ли беше Гришата?</strong><br /> - Много хора са ме питали: &rdquo;Сигурно ти е било много весело с него!...&rdquo; Аз не мога да кажа това, напротив - той беше тъжен човек. Прибираше се уморен, обличаше си пижамата и си лягаше. Но обичаше да си прави шегички, да играе с Мартина - да се забавляват двамата, да се гушкат. Имаше страхотно чувство за хумор, но умората и болестите често го правеха затворен. По принцип беше мълчалив и кротък. Но някаква особена мъдрост имаше в него. Всичко, дори лошите неща, приемаше с една уравновесеност. И все казваше: &rdquo;Всичко е възможно, всичко е нормално!&rdquo; А вътрешно се тормозеше, усещах го - преглъщаше всичко в себе си и не искаше да тревожи никого с терзанията си. Мнозина мислят, че именно това &ldquo;преглъщане&rdquo; на душевната болка го е убило накрая. <br /> <span style="color: #800000"><u><strong><br /> Той преживя драматично една история, <br /> </strong></u></span><br /> към която не искам да се връщам заради паметта му. Беше ми разказал всичко, до най-малката подробност, но изопаченията, приказките и недоверието от приятели - колеги от театъра, очевидно самотно са го потискали. И вероятно са дали отражение върху здравето му - получи удар. Беше огорчен към края си. Въпреки че продължаваше да жъне успехи на сцената. <br /> <br /> <strong>Имаше ли завист от страна на колеги?</strong><br /> - Да, любовта на обикновените хора будеше ревност и неволно ставаше причина за такава завист, но мисля, че това е нормално в артистичния свят. Но тази любов на хората, тя беше реципрочна на неуморния му труд - той много работеше. Веднъж в предаването на Кеворк, на една реплика: &rdquo;Абе, вие артистите много пари взимате, много получавате!...&rdquo;, той отвърна: &rdquo;Искам тоя, дето пита колко получавам, да дойде една сутрин у дома и само да върви подир мене до вечерта! Само да върви, да види какво е!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Кои бяха най-големите сатирици според него?</strong><br /> - Много се възхищаваше на Калата, казваше, че &ldquo;той е най-великият&rdquo;. Но много обичаше Димитър Манчев, буквално им се радваше - на него и на Васил Попов. Между другото, малко хора знаят, че Калоянчев е трябвало да играе Митко Бомбата, но мисля, че заради участието му тогава в &ldquo;Езоп&rdquo; Гришата получава тази роля, с която всъщност му изгря звездата. Но те двамата са хора с различна емоционалност. Свобода Бъчварова казваше, че заради Гришата даже са променили ролята. Но тогава той се откъсна малко от театъра и това според мен породи малко, така - една завист от страна на някои от колегите му. Казваха: &ldquo;Е, вие вече не идвате, нещо се големеете!..&rdquo; А това изобщо не беше вярно, той беше просто труп от работа. За ролята си в &ldquo;Мъжки времена&rdquo; получи награда на Варненския фестивал - две награди взе тогава. Но беше току-що опериран и настанен в санаториума в Банкя. И ние отиваме, с цяла група наши приятели, за рождения му ден - 26 май, да го видим - Радичкови, и други... И той тогава каза: &ldquo;Да, да, щото си отивам!..&rdquo;, нещо такова смънка. С някакво огорчение в гласа.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><em><strong>Досие:</strong></em></u></span><br /> <br /> -Митко Бомбата израства в бедно семейство в плевенското село Трънчовица. Откривател на артистичния му талант е бащата на Светлин Русев, който му бил учител във Винаро-лозарския техникум в Плевен. &quot;Ей, момче, в София има театрално училище, ти си там!&quot;, рекъл му той. Така Гришата за пръв път пристига в &quot;голямото село&quot;. Косите му били буйни и черни, веждите - рошави, говорел неразбираем диалект. Приличал на цигане. По онова време ВИТИЗ бил на мястото на Художествената гимназия. Открил Вачков номера, а отпред стоели двама второкурсници, уж да упътват кандидатите. &quot;Извинете, тук ли е ВИТИЗ?&quot;, попитало възмургавото селянче. &quot;А, не, момче, сбъркал си адреса! Ти си за &quot;Толбухин&quot; 13&quot;, рекли му &quot;старите пушки&quot;. Когато отишъл, видял, че там е... Зоологическата градина. Двамата подигравчии станали именити артисти, но до смъртта си големият комик не разкрил дори пред най-близките си хора имената им. <br /> <br /> - През по-миналия век в Трънчовица довтасал католически свещеник, който почнал масово да покръства местните. Бащата на Григор Вачков получил името Бонифаций, но като пораснал, се прекръстил на Вачко. Много харесвал обаче името Наполеон и искал така да кръсти сина си. &quot;Добре, че размислил, защото представяте ли си как щеше да звучи: големият български актьор Наполеон Бонифациев...&quot;, потръпва от ужас Марта Вачкова.<br /> <br /> - Григор Вачков умира по време на снимките на &quot;Мера според мера&quot;, където изпълнява ролята на Постол войвода. Въпреки това режисьорът Георги Дюлгеров не се лишава от персонажа и запазва две сцени, доизиграни от... двойника на легендарния комик. Виновница за откриването на &quot;дубльора&quot; е Силвия Вачкова. След почивка в &quot;артистичното гето&quot; Ахтопол тя и Гришата отпрашват към Триград заедно със семейните приятели - актрисата Ани Бакалова и съпруга й Иван Стоянович, известен кинокритик. Насред мегдана в родопския градец веднага я начоколили военни, които взели да викат един през друг: &quot;Знаете ли, че и тук си имаме Митко Бомбата!&quot; После отишли до заставата и довели един капитан, който приличал като две капки вода на Григор Вачков. Офицерът явно имал артистични заложби, защото се справил отлично с ролята на Постол войвода. <br /> <br /> <em><strong>Емилия МАРИНОВА</strong></em>