Първата дама на Партията се ширеше в апартамента на княз Кирил
Когато след 9 септември 1944 г. започват конфискациите и реквизициите на богатите хора в България под форма на борба със спекулата, хиляди хора, обявени за врагове на народната власт, са изселени от родните им места и в жилищата им са настанени „партийни другари”, които заграбват дори личните им вещи. Другарката Цола Драгойчева набързо се настанява в апартамента на разстреляния на 1 февруари 1945 г. княз Кирил, брата на цар Борис III, и безсрамно се разхожда из София с прочутото кожено палто на г-жа Евдокия Филова, вдовицата на ликвидирания в същия ден бивш премиер проф. Богдан Филов, археолог от световен мащаб, разказва Младен Кралев. Дипломат от кариерата, навремето той е бил много близък с колегата си – ветерана на комунистическото движение Неделчо Манев, за когото се твърди, че е баща на покойния проф. Чавдар Драгойчев.

Доколкото знам, Цола Драгойчева отнесе в гроба тайната кой е бащата на единствения й син. През 1926 г., когато големият френски писател антифашист Анри Барбюс я посещава в затвора, тя му разказва, че била изнасилена в полицията, след като я арестували, и вследствие на това заченала. Вашият приятел Неделчо Манев беше ли сигурен, че Чавдар е негов син? И защо Цола дори на сина си не е казала истината?
- По този въпрос няма никакво съмнение. Когато през 1925 г. Неделчо разбира, че тя е бременна, той веднага й предлага брак, но Цола категорично му отказва. Подозира го в предателство. Даже

публично му ударя шамар,

задето, според нея, изпортил нелегална акция на комунистите. След години Неделчо се жени за друга жена – Варвара, която преподаваше в Софийския университет, а дъщеря му Светла Манева беше чудесен преводач от английски, френски и руски език. Лично от Варвара Манева съм чувал, че преди сватбата Неделчо й признал, че има син в Москва. От 1932 до 1945 година Чавдар живее в съветската столица, след което пак заминава и през 1952-ра завършва там медицина.

Баща и син никога ли не се видяха?
- За пръв и последен път се срещнаха край смъртния одър на Неделчо. В мемоарите си покойният кардиохирург споменава за поразителната си прилика с Неделчо Манев. Той и Светла след това се сприятелиха, заедно ходеха на кино и театър и с часове си говореха за политика и литература.

И защо е била цялата тази конспирация десетилетия след 9 септември?
- Светла смяташе, че главна вина за това има невероятно трудният характер на Цола – тя беше много сурова, понякога даже жестока и по отношение на единствения си син. Неделчо пък, от своя страна, като стар болшевик беше научен да спазва партийната дисциплина. Защото Цола Драгойчева (нелегалното й име е Соня - бел. ред.) беше член на Политбюро, комунистическата пропаганда я беше превърнала в легенда и не можеше да бъде злепоставена пред обществеността или да бъде нарушена нейната воля.

Казвате, че е била много строга по отношение на сина си Чавдар, пък, доколкото знам, го е отървала от процеса срещу хомосексуалистите през 1964 г.?
- Ами направила го е вероятно пак по същите съображения – да не се разчуе и да не се лепне петно на партията. Нещо повече, Цола

лично помолила бай Тошо да не гони гейовете

Иначе хомосексуалността на Чавдар, който беше блестящ кардиохирург и много интелигентен и фин човек, беше голямата болка на майка му.

Вярно ли е, че Тодор Живков не криел омразата си към нея?
- След 10 ноември 1989-а тя изпраща писмо до превратаджиите Петър Младенов, Джуров и Луканов, в което, след като ги поздравява, жестоко оплюва Живков и твърди, че той не криел неприязненото си отношение към нея, защото дръзвала да го критикува.

Защо тогава просто не я е отстранил от Политбюро?
- Не забравяйте, че през всичките тези години тя беше най-довереният човек на Кремъл и повече от две десетилетия беше шефка на движението за българо-съветска дружба. През 30-те години на миналия век тя завършва Международната ленинска школа в Москва, а след това работи в Коминтерна. “Не смейте да пипате Цола, тя за нас е светица!” – предупреждава кремълският властелин Леонид Брежнев, когато му докладват, че Тато възнамерява да я отстрани от Политбюро.

Доколкото знам, тя веднъж е била изваждана от състава на Политбюро?
- Е, това е било далеч преди Тодор Живков да вземе властта. В края на 40-те години. Втората жена на Георги Димитров – Роза, я недолюбвала още от времето, когато се запознали в Москва. Цола смятала, че тя просто й завидяла на успехите и затова настояла пред мъжа си да я сложи в девета глуха. Чак през 1966 г. Тодор Живков я връща в Политбюро.

Да се върнем към по-младите й години. В качеството си на каква през 1945 г. се настанява в столичния апартамент на принц Кирил?
- В качеството си на депутат, а след това и на министър на пощите и съобщенията. В началото на 1945-а у нас пристига известният германски писател и публицист Волфганг Бретхолц, за да отразява работата на т. нар. Народен съд. На 1 февруари са осъдени на смърт 3-ма бивши регенти – княз Кирил, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 8 царски съветници, 22 министри и 67 депутати. На другия ден германецът посещава Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и лично е участвала в ръководството на екзекуцията. След 10 години в книгата си “Видях ги да се повалят”, издадена в Мюнхен, той я описва като недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петдесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите на княза и другите “военнопрестъпници” и вероятно разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Другарката Цола обаче неочаквано го шокира с едно признание, което писателят ще помни цял живот:

Никога през живота си не съм спала така блажено като в утрото на екзекуцията,

след като заглъхна и последният изстрел.

В онези гладни години след войната г-жа народната избраница ходи облечена с прочутото палто на бившата първа дама Евдокия Филова, за което й завиждал целият софийски хайлайф. Филова, която е завършила с отличие изкуствознание в Германия и е авторка на няколко монографии по етнография, след екзекуцията на съпруга й е помилвана като по чудо, но като "враг на народа" е изселена в Добруджа при непоносими условия - липсата на течаща вода, ток и елементарни удобства.

В това време Цола стремително лети нагоре в издигането си по партийна и държавна линия. И ползва всичките огромни привилегии на властимащите.

Какво стана с легендарната й лимузина “Чайка”?
- Някой ми беше казал, че през 2001 г. е била купена от пловдивския алкохолен бос Иван Ботушаров, но през август 2009-а братя Диневи се изфукаха с нея на ретро парада в Несебър. Произведена е през 1969-а и харчи 25 л на сто километра. Варненският спасител Божидар Банков, който десетилетия наред е пазил живота на държавниците ни, докато са се плацикали в морето, разказва, че много пъти е носил Цола на носилка. В преклонна възраст тя отдъхвала в Дом 6 на ЦК на БКП, сега 5-звездният „Палас”. Носили я от стаята до

лимузината, обзаведена с легло и цукало от фин порцелан

Последните дни от живота си тя изкара във вилата си в Бояна, а в апартамента й се ширеше синът й. През 1996-а Чавдар го продаде на своя голям приятел – милионера Августин Пейчинов, но остана да живее там до смъртта си през лятото на 2000 г. През гладната Луканова зима Пейчинов осигуряваше на Драгойчева не само медицински сестри, но и гориво за отопление на вилата й и всякакви хранителни продукти от Гърция.

Паметникът на Цола в родния й град Бяла Слатина няколко пъти беше махан и пак поставян…
- Местните хора разказват, че не знаят някой да е търсил ходатайство от Цола и тя да е помогнала, но и не знаят някой да е поискал помощ за града и тя да е отказала. Така че там все още си я тачат.

Покойният генсек на БКП Владимир Спасов обаче твърдеше, че на някакво богато угощение по линия на ТКЗС в Бяла Слатина не друг, а братът на Цола – Христо Нинчев, я нарекъл на всеослушание интересчийка и развратница. „Синът, вика, не знае баща си. А и тя крие от нас, но ние подозираме и знам кой е таткото”, ядосвал се братът.

И още една случка искам да разкажа накрая. Големият цигански цигулар Александър Михайлов (Аличко), който над 40 години свиреше по банкети и приеми на всички наши величия, веднъж издаде, че на едно такова празненство

Драгойчева играла кючек

С метла, забита в препаската на корема си, тя хвърляла гюбеци. А после тръгнала от човек на човек и събрала парса от партийците за музикантите в едно войнишко кепе.

Венелин МИТЕВ