Не получавахме заплати като спортисти в националния и в другите отбори
<i>Калоян Бобев е роден в Бургас на 28 февруари 1934 г. Родителите му са преселници от Беломорска Тракия, капитан Петко войвода е от неговия род. Като ученик се занимава активно с волейбол. След завършването на гимназията не му разрешават да се запише в МЕИ, въпреки че е бил приет за студент, защото не получава бележка от ОФ. Започва работа като радиомонтьор в пощата в Бургас. По линия на пощата идва в София на състезание, а приятелят на Леа Иванова - Пейо - го насочва към баскетбола. По този начин остава в София, като играе в &quot;Динамо&quot;, а по-късно в Младежкия национален отбор по баскетбол. Следващата година кандидатства физика и е приет в СУ, специалност физика. Междувременно е активен национален състезател - в младежкия, а по-късно и в националния отбор по баскетбол. През 1974 г. се жени за известната преводачка Анелия Гуревич, доктор на биологическите науки. <br /> <br /> Освен физика през 1978 г. завършва семестриално второ висше образование, специалност &quot;Радиотехника и електроника&rdquo; в МЕИ. Специализира в СССР и Чехословакия. Основната част от научните му резултати са публикувани не само у нас, но и в реномирани научни списания в чужбина. Включен е като учен в Юбилейното издание (2000 г.) на &quot;Кой кой е?&quot;, САЩ (500 видни личности от Европа). Член е на Академията на науките в Ню Йорк. Освен да се занимава с наука, Калоян Бобев обича да рисува графики. А през 2007 г. издава книгата &quot;Родовете Бобеви и Бакърджиеви&quot;. </i><br /> <br /> <b>Бихте ли разказали за вашите изобретения?</b><br /> - Те са в областта на физиката на твърдото тяло. Това са съвместни научни разработки заедно с колеги от СССР по линия на СИВ на основата на договори в института Пушчино (на около 120 км южно от Москва) и в Портвино (също южно от Москва). Там се намира един от най-големите ускорители на ядрени частици, които се получават при разпадането на атома. Едната разработка беше т.нар. тунелен преход през полупроводници и диелектрици. На базата на тази разработка по-късно се правеха прибори в областта на електрониката - полупроводникови елементи и интегрални схеми. Втората част беше първият договор у нас за наука с Пушчино с Института по биофизика за изследване на оптичното лъчение, т.е. как слънцето влияе в зависимост от височината на надморското равнище. През този период за пръв път се <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> започнаха изследвания в Института по биофизика за създаване на изкуствена кръв </b></u></span><br /> <br /> и от наша страна трябваше да участваме със средствата, с които можем. Едно от средствата беше скоростен спектрофотометър. Участвах и в разработка на кварцови прибори, които се използваха за изследване на термални води във връзка с изригвания и вулкани, предимно в Русия. Всички разработки бяха по линия на СИВ, ние правехме техническата и физическата част.<br /> <br /> <b>Какво можем да очакваме от вулканите?</b><br /> - Земята се развива и си живее своя живот. Наместването на отделните плочи е много трудно да се прогнозира. При това в термалните извори се активира отделянето на газа радон, който се изследва. <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> Това, което стана в Исландия, е свързано с глобалното затопляне</b></u></span><br /> <br /> Със затоплянето намалява тежестта (конфигурацията) на ледената шапка, под която има тунели - връзки с други вулкани. И според мен това предизвиква активността на вулканите. И земетръсите са следствие на това развитие. Това е свързано и с ядрените изригвания на Слънцето, т.нар. големи слънчеви протуберанси. В момента тази активност е доста завишена. <br /> <br /> <b>А какво мислите за БАН?</b><br /> - Наука се прави само с пари. Китай си прибра голям брой от своите учени, като им даде големи заплати. Макар и в по-малък състав, БАН трябва да съществува. Не може да се работи в 100 направления, а например в 20, но да бъдат осигурени със средства. Това означава намаляване на числения състав на БАН. Според мен човек с научни интереси може да работи на няколко места, но не само заради парите. Само в България има такава практика - да се закрепи някой в даден институт. Аз започнах в областта на геофизиката, без да ми се плаща за взривните машинки. Но когато я завършихме, ми платиха. Когато обичаш науката, работиш заради идеята. След като направихме разработките, проф. Иван Попов, директор на Държавния комитет за наука и технически прогрес, съдействаше за внедряването им. С разработките участвахме в панаири и някои от тях се продадоха - в Краков, в Лайпциг. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Акад. Георги Наджаков е откривателят на принципа на ксерокса <br /> </b></u></span><br /> Той беше кандидат-член на ЦК, но ме назначи, без да съм партиен член. Той не се съобразяваше с партийната принадлежност, а търсеше хора кадърни. През 1973 г. Шафер, един от зам.-шефовете на фирмата &quot;Ксерокс&quot;, го награди със статуетка и думите му бяха: &quot;Ние в момента съществуваме благодарение на неговото откритие, т.нар. фотоелектрети.&quot;... <br /> <br /> <b>Какви са вашите спомени, свързани с активната ви спортна дейност?</b><br /> - Играех баскетбол в младежкия национален отбор от 1951 г., след това бях в националния от 1952 до 1958 г. Играл съм и в Академик и ЦДНА. На олимпиадата в Мелбърн достигнахме 7-о място, а на европейското - 4-то и 2-ро - 1958 г. - тогава европейското беше в София. С една точка загубихме от СССР. <br /> <br /> <b>Колко сте висок?</b><br /> - 1,98 м.<br /> <br /> <b>Какво ще кажете за треньорите тогава? Какъв беше колективът?</b><br /> - Те бяха хора, които не се съобразяваха с партийните решения, а се интересуваха от развитието на баскетбола. Ние бяхме неплатени, т.е. не получавахме заплати за това. Баскетболният колектив беше без грешка, колективът действително беше добър и това е една от причините да бъдем изявени. Нямаше противоречия и завист между отделните клубове - Академик, ЦДНА и другите. <br /> <br /> Пътувахме с отбора на Академик от София за Сирия и Ливан заедно с д-р Темков, който е брат на треньора Веселин Темков, та <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>д-р Темков ни разказа за цар Борис, че когато са го свалили от самолета, са го покрили с някакъв шинел и не можело да се каже със сигурност дали е бил жив или мъртъв</b></u></span><br /> <br /> Вече в Сирия, от страна на нашия търговски представител, се запознах с Шишо Стефанов, също бивш спортен деятел. Той ни уреди баскетболни срещи в Сирия &ndash; Дамаск, и в Ливан. Там прекарахме 3 седмици. Това, което ми направи впечатление тогава в Ливан, беше Бейрут - беше един фантастично хубав град (ненапразно е наречен втория Париж) и след това му видяха сметката. Там на практика учехме техните отбори, но целта беше да се разпространи българското, те тогава не бяха и чували за България. Друг интересен факт - от Братислава отидохме да играем във Виена. Когато слязохме на виенската гара, Божидар Такев, треньор и на националния отбор, каза, че паспортите ни са откраднати с чантата, която беше у ръководителите. Пълна паника. Взеха ни с автобус и ни закараха в хотел във Виена. След ден-два <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>един по един ни викаха в посолството по нареждане на полицията да питат дали искаме да емигрираме </b></u></span><br /> <br /> (върнахме се с емигрантски листове). Никой не пожела да остане! На мен два пъти ми зададоха въпроса (аз знаех френски), аз много рязко им отговорих &quot;Не желая&quot; и служителят от посолството ме погледна учуден от моя тон - &quot;C'est vrai, monsieur&quot; (Наистина ли, господине?). Нямахме никакви ограничения там, аз например във Виена бях абсолютно свободен и се видях с мой близък, съученик от Бургас, на когото баща му пострада от катастрофа и живееше известно време в Бургас, а по-късно при майка си във Виена - известни градинари. Семейството ме посрещна много добре, дадоха ми пари и дрехи, може би защото навремето майка ми се грижеше за него, когато беше ученик в Бургас... Разведоха ни из Виена и във Виенската гора беше банкетът ни. Просто ни имаха доверие.<br /> <br /> <b>Разкажете нещо за вашата съпруга преводачката Анелия Гуревич.</b><br /> - Тя е осиновена от Яков Михалич Гуревич, който около 1918 г. емигрира от Русия и идва при леля си в София през Париж. Нели е биолог по образование и работеше в БАН, знаеше френски, руски и английски. Тя е първата, която печели в България конкурс и стана преводач към ЮНЕСКО, но остана да си работи като научен сътрудник в БАН. Осиновяването се прави с цел да се избегнат преследванията на евреите от Хитлер, защото осиновителят е евреин, но е приел християнската вяра и не носи значката. На нейните биологични родители са отнели акциите в сегашния &ldquo;Фармахим&rdquo; и имущество на &quot;Дондуков&quot;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Осиновителят на жена ми е бил представител на Карл Цайс</b></u></span><br /> <br /> Осиновителят Яков е заснел цялото погребение на цар Борис на теснолентов филм. Филмът е бил заровен на вилата, за да няма неприятности, но от влагата се разпада. След смъртта на Яков са открили в сейфа една малка бележка, че е бил съветски агент, и едно малко фотоапаратче с размери от няколко сантиметра. Той е давал информация какво е ставало с евреите по времето на Борис, преди 9 септември. След 9-и той става финансов директор на българо-съветските имоти. Пенсионират го, когато Цола Драгойчева се връща в България и тя става шеф на тези имоти. <br /> <br /> Кръстникът на жена ми е Странски, съветник на цар Борис. Нели беше преводачка към ЦК заедно с Елена Поптодорова, която отново я изпратиха като посланик в САЩ. Когато Нели ходеше като преводачка в ЮНЕСКО, на ден й се плащаше между 300 и 350 долара, което беше огромна сума за нас. <br /> <br /> <b>Пишете ли втора част на родовата книга?</b><br /> - Да, сега пиша втората част, тя е за личностите от рода. Една от тези мои родственици е Емилия Дърварова, цигуларка, концертмайстор, спечелила конкурс в Метрополитен опера, Ню Йорк. Работеше допреди 5-6 години. Конкурсът се провежда при спусната завеса, за да не се познае кой е, събува си обувките, за да не се познае, че е жена... Друг именит наш родственик е спечелилият световното първенство по физика в ученическите си години &ndash; Калин Хорен Вецигян, който сега работи в САЩ. Народен представител още от 1923 г. и по-късно по времето на Кимон Георгиев, избран от земеделците е Бойко Янев Шалапатев. Актрисата Елена Кържилова, която играе в &quot;Стъклен дом&quot;, също е от този род. Също и Бакърджиева, по-далечна моя братовчедка, която прави филм-интервю с Крум Тодоров Янев, който изяснява защо на 8 септември 1944 г. няма военни действия при влизането на съветските войски в България.<br /> <br /> <b>А какво става на 8 септември? </b><br /> - Крум Тодоров Янев, който е работел във Военното министерство като офицер за свръзка, е бил повикан от ген. Попов. Казано му е да предаде на гарнизона в Плевен и Шуменския край, да не се оказва никаква съпротива на съветската армия. По тази причина военни действия у нас няма. Десетки хиляди военни са спасени.<br /> <br /> <b>Вие сте се познавали и с Меерович - един от преводачите на Брежнев. Какво казваше той за България?</b><br /> - Почти на безценица по Брежнево време сме получили много съветски петрол и сме правили реекспорт в чужбина, с което България много е печелела. След като свалиха Брежнев, Меерович ми каза следното, смеейки се: &quot;Бай Тошо му влезе под кожата, как го е направил, той си знаеше. Е, Брежнев си обичаше медалчета, а бай Тошо му ги даваше.&quot; <br /> <br /> <b>А какво мислите за Симеон?</b><br /> - Прилича на дядо си. Това, което направи с горите, не беше редно, макар че може да има много тълкувания. Интендантство не значи просто частна собственост, а има и участие на държавата. Но той го разтълкува посвоему. Борис наистина се е опитвал да спаси България и е много вероятно да е бил убит. Така мислеше и моят тъст Яков. Борис е бил много прав, когато отменя партиите за известен период. Тогава икономиката у нас живва, това са думите на баща ми и на тъста ми.<br /> <br /> <i><b>Едно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА</b></i>