Клюката й приписваше близка родствена връзка с Елена Чаушеску, баща фабрикант и бурна любовна афера с именития цигулар Леон Сурожон.
На 21 април в отвъдното се пресели Соня Бакиш, съпруга на един от най-известните политически дейци от времето на живковизма Станко Тодоров /Георгиев/. Бившата журналистка угасна на 85-годишна възраст, сломена от над едногодишно обездвижване и още куп болежки, характерни за ЕГН-то й .

Единият от синовете й – Калин Тодоров, бивш международник в БТА и в. “Отечествен фронт”, който сега се занимава с бизнес, описа миналата година цялата история на физическите й страдания. По думите му майка му счупила първо лявата си тазобедрена става, после дясната и въпреки уж успешните операции повече не успяла да проходи. Отначало ползвала патерици, след това вече не напуснала леглото до смъртта си. Налегнали я и много други старчески заболявания, които тя приемала стоически, вбесявяло я само това, че вече не можела да се придвижва “на собствен ход”. Защото цял живот е свикнала да бъде дейна, пъргава, енергична, да контактува с много хора, дори не от нейната черга. Нейни колеги си спомнят, че никога не е ползвала правителствена лимузина или друга служебна кола, а се возела на трамвай като всички простосмъртни столичани.

Била твърдо против системата на номенклатурните привилегии, макар че и на семейство Тодорови, подобно на всички от ЦК и техните домочадия, УБО доставяло “вкусна и здрава” храна от ресторанта на закрития някога за редови българи хотел “Рила”. Не бива да забравяме също почивните станции и другите благини, от които черпеха с пълни шепи “господарите на живота” и техните семейства преди 10 ноември.

Към днешна дата спомените за жената, позната с антифашисткия прякор Червената Соня, са обвити в захаросана мъгла. Изкарват я едва ли не дисидентка, опитваща се да промени системата отвътре. Което освен че е невъзможно, е и исторически невярно. Факт е, разбира се, че е изключена от БКП /прокраднаха се и гласове, че сама е хвърлила партийния си билет?/ заради ангажимента си към комитета за защита на Русе от обгазяването. На инфарктния конгрес на Съюза на журналистите, когато я избират в ръководството, тя се изправя до трибуната и казва на делегатите, че си прави отвод, защото току-що секретариатът на ЦК на БКП я е изключил от партията. След конгреса Милко Балев, причастен заедно с Йордан Йотов към “разжалването” на Бакиш, докладва с подробности за развоя на събитията в залата, където се е провел форумът на СБЖ. И я топи, че с Барух Шамлиев и Еми Барух са направили “много здрава организация”, затова тяхната клика е успяла да обсеби ръководните постове.

Освен че “докладната” му намирисва на антисемитизъм, Балев си позволява

да нарече изказването на непокорната журналистка “мръсна провокация”.

От запазената стенограма на заседанието на политбюро от 18 март 1989 г. се вижда, че Живков е запазил хладнокръвие, а и верният му Милко е побързал да го успокои, че “здравите сили” в негово лице са взели нещата под контрол. Тато, естествено, е усещал накъде духа “вятърът на промяната”, разбирал е, че скоро ще бъде отвян от своите, но въпреки това в свойствения си хитроват стил, който наложи повсеместно, не обелва и дума за подозренията си.

Така Соня Бакиш можа да се окичи с ореола на антиживковистка и сме длъжни да й вярваме, тъй като просто не разполагаме с документални – тоест, неопровержими доказателства за противното. Пък и тя след промените даде цифром и словом... 1 /едно!/ интервю, в което прокламира най-вече верността си към идеалите на своята нелегална младост.

Не скри и дълбокото си възмущение, граничещо с погнуса, от своята много близка някога приятелка Блага Димитрова, позволила си след 10 ноември да хули и очерня партията и социалистическото минало на страната – безспорно, невинаги розово и справедливо, но в същината си наситено и с много положителни моменти. /Позитивите са били повече от негативите според аритметиката на Бакиш./ Двете доскорошни дружки – известната писателка и дръзката червена публицистка, никога повече не си проговарят, обаче Соня Бакиш до кончината си продължава да общува по комшийски с майката на Сергей Станишев – Дина, с Дража Вълчева и със съпругите на Александър Лилов и Петър Младенов, останали от нейната страна на барикадата.

Приживе за съпругата на Станко Тодоров, който през 1988 г. сам си подаде оставката като шеф на Народното събрание в знак на солидарност с “репресираната” от своите брачна половинка, полугласно се разправяха бивалици и небивалици. Една от тях й приписваше близка родствена връзка /била сестра?!/ на първата дама на Румъния преди 1989-а – властната Елена Чаушеску. Според друга Бакиш е щерка на богатия пловдивски фабрикант Алберт Бакиш, който след победата на “народната власт” се преселва в град Яфа, Израел, и в пристъп на депресия слага край на живота си в началото на 50-те. Слухове, вероятно изфабрикувани в лабораториите на бившата ДС, пък й приписваха контрол върху митичните авоари на Коминтерна, та дори и бурна любовна афера с именития цигулар Леон Сурожон, издъхнал преди няколко години в Белгия.

Както и че синът й Калин натрупал пачки от оръжеен бизнес.

“За пръв път чувам за това”, изненада се бившият кадър на “Отечествен фронт” и отрече участието си в каквито и да било конверсии.

Засега е доказана /поне чрез публичното признание на сина й Калин/ само роднинската връзка на Червената Соня с майката на покойния икономически министър и вицепремиер в кабинета “Костов” Александър Божков. Двете били трети братовчедки, потвърди Калин Тодоров, но едва-едва се познавали и изобщо не контактували. Интернет форумите обаче са наводнени от мнения, че жената на Станко Тодоров и родителката на Божков са били първи братовчедки и доста близки през годините.
Една от най-нечистоплътните клюки настигна бунтарката през последните месеци на живота й. Тогава столичен таблоид гръмна, че

тънела в мизерия, изоставена от близките си, и трябвало да продава картини, за да си осигурява пари за храна и лекарства.

Синът й Калин, който между другото наистина въртеше алъш-вериш с картини, опроверга отровната мълва и заяви, че и той, и брат му Андрей, архитект по професия и неуспял кандидат-кмет на София от листата на БСП, се грижели предано за майка си и са й наели жена, която денонощно бдяла край постелята й.

В пълен разрез с битуващото и тиражирано от някои среди мнение, че и Станко Тодоров, и дългогодишната му житейска спътница са били идеалисти и безсребърници, е фактът, че те също са бръкнали в кацата с мед – поне за да подсигурят с просторни апартаменти вече порасналите си синове.
Ето я и извадката от съответните документи, която доказва облагодетелстването на ВИП фамилията с луксозни жилплощи, докато редовите нашенци остаряваха и умираха, недочакали да се сдобият с мизерна панелка в предградията.

“Станко Тодоров Георгиев и съпругата му Соня Алберт Бакиш закупуват на 1 март 1982 г. един "малък" апартамент на столичната ул. "Г.Г. Деж" № 8-14, вх. "А", ет.V, представляващ стая, дневна, кабинет, столова и други обслужващи помещения с обща застроена площ от 118.58 кв.м. Е, не може да се мери "кутийката" им с хамбарите на други партийни величия от онова време, но причината е друга - ниският общ месечен доход на семейство Тодорови – “над 70 лв. на човек” /?!/, както е вписано в заповедта, издадена от Районния народен съвет "Васил Левски" - София. Другата причина за закупуването на “маломерното” жилище е в това, че

Станко Тодоров преди това е изкрънкал два апартамента за двамата си синове. И му е било неудобно да си поиска нещо по така. Цената на този имот е 37 775 лв. Толкова са вървели тогава жилищата в атрактивния район край Докторската градина.

Къде и какво другарят Станко Тодоров е купил на своите двама наследници? На ул. "Бисер" № 2 с настанителна заповед № 24 от 4 фавруари 1980 г., ап. 25, VII ет., вх. А на Благоевския РНС на основание писмо № 1939 от 4 декември 1979 г. на ЦК на БКП, е настанен Калин Станков Тодоров в апартамент от 133, 72 кв.м. Апартаментът се състои от две стаи, дневна, кабинет, столова, кухня и сервизни помещения.

Семейството е тричленно, а по наредба НРПЖ, чл. 23, на тричленно семейство се полага двустайно жилище.

Спомняте си какъв беше нормативът в наредбата-закон за обикновеното българско тричленно семейство - две стаи и кухня!

Другият син - Андрей Станков Тодоров, е обзаведен с още по-голям апартамент от брат си и татко си. Настанителната заповед е № 309 от 23 декември 1982 г. на основание писмо 4437 от 15 октомври 1982 г. на ЦК на БКП, а договорът за продажбата е от 6 март 1984 г. Жилището се намира на ул. "Плачковица" № 5, бл. 3, ет. VIII, и се състои от две стаи, дневна, кабинет, столова, зимна градина, кухня, и сервизи плюс гараж № 13 с обща площ от 145, 99 кв.м. Семейството е тричленно и покупката е в нарушение на тогавашния НРПЖ, чл.23 от същия закон. В описаните дотук случаи никое от тези лица не е било картотекирано или нещо подобно, каквото беше изискването по онова време. Знаете, че стотици хиляди чакаха години наред, за да бъдат картотекирани. Да оставим настрана, че за закупуването на апартамент се чакаше с десетилетия! Въпросът е и откъде "с общ месечен доход над 70 лв." семейството на Станко Тодоров успява да закупи апартаментите?”, пита се авторът на коментара към посочените документи. Без и досега да бъде удостоен с отговор.

Неда ДАНЕВА

.....................................................
ДОСИЕ

- Соня Бакиш е родена на 11 юли 1925 г. в Пловдив, завършва италиански лицей, после минава в нелегалност, участва в бойни групи и става партизанка. След 9 септември 1944 г. е назначена в официоза на ЦК на БКП “Работническо дело”. В средата на 60-те застава начело на списание “Жената днес”. Заради злостните нападки на Милко Балев, който обвинява изданието в насаждане на “буржоазна пошлост и еснафщина”, е свалена от поста и поема главното редакторство на в. “Учителско дело”. Пенсионира се през 1988 г.

- Дългогодишният гард на Тато, на семейство Тодорови и на други бивши големци - офицерът от УБО Атанас Корчев, довери в едно интервю: “Соня Бакиш беше много интересна жена. Не се възползваше от охрана, пътуваше сама с влака. Спомням си, веднъж бяхме в Хисаря с цялото семейство на Станко Тодоров. Соня получи призовка за разпит в София и тръгна сама, без охрана. Разпитът беше в ЦК. Извикаха я като гестаповци, независимо че беше жена на министър-председателя и председател на Народното събрание. И Станко Тодоров, и Соня Бакиш са активни борци. Тя е партизанка от Михайловградския партизански отряд, а Станко е бил в бойните групи под ръководството на Славчо Радомирски. Това, което дразнеше останалите членове на политбюро, беше, че те двамата не искаха да ползват безплатни лекарства”.

- Заради "нетрадиционните" си възгледи по случай 25-годишнината си вместо обичайните поздравления редакцията на “Жената днес” получава писмо от Тодор Живков - прочита го негов представител пред присъстващите на юбилейното тържество. То е пълно с обидни квалификации - списанието е обявено за "дребнобуржоазно" и "еснафско", обвинено е в "отсъствие на класова позиция" и че не възпитава правилно българските жени. Ударът е голям, очаква се - каквато е неписаната, но общоприета норма - писмото от Първия да се публикува на страниците на "Жената днес". Ала на унизителните квалификации и очевидното предизвикателство главната редакторка Соня Бакиш отговаря също с предизвикателство. Тя отказва да пусне "разгромяващото" писмо. Въпреки големия натиск посланието вижда бял свят едва години по-късно - през 80-те, при следващата главна редакторка Елеонора Турлакова.

- Журналисти ветерани си спомнят, че сп. “Жената днес” е едно от средищата на инакомислещи интелектуалци по времето на Тато. Като член на управителния съвет на Съюза на българските журналисти Соня заедно с Офелия Хаджиколева /първата главна редакторка на възстановения след промените в.”Свободен народ”/ и Велислава Дърева се опълчват срещу декларация на СБЖ в подкрепа на т.нар. голяма екскурзия, когато от България се изселват заради насилствената смяна на имената хиляди български турци.

- Приживе Соня Бакиш е била много близка със загиналия трагично на Витоша през 1971 г. външен министър Иван Башев, баща на поетесата Миряна Башева. След смъртта му неговата вдовица София Башева се среща с Бакиш и тогавашната й дружка №1 Блага Димитрова. Те й предложили да се направи книга със спомени на хора, работили с Иван Башев, но идеята не могла да се реализира заради категоричния отказ от страна на секретариата на ЦК на БКП.

- Въпреки че цял живот е убедена атеистка, съпругата на Станко Тодоров се е увличала от паранормалните явления. Години наред е една от най-честите посетителки /заедно с тогавашния министър на отбраната армейски генерал Иван Михайлов/ на сиромашка къщичка в столичния кв.”Овча купел”, където живее знаменитата ясновидка и лечителка Слава Севрюкова, наричана от мало и голямо “втората Ванга”.