Скоро ще тръгнат със силиконови глави
<i><b>Актрисата Деси Тенекеджиева е една от най-вироглавите, екстремни и нестандартни личности в родната ни култура. Завършила е Актьорско майсторство в НАТФИЗ. В края на първи курс се запознава с прочутия ни театрален режисьор Стоян Камбарев ,за когото се омъжва година по-късно. Едва на 26 остава вдовица. От любовта им остава синът с библейското име Йосиф. Дълго време беше рекламно лице на световната модна икона Жан Пол Готие, а после на японския гигант &ldquo;Сузуки&rdquo;. Полиглот е и говори 4 чужди езика </b></i><br /> <i><b>В последните години се занимава сериозно с музика и с продуцентска дейност. Предстои излизането на първи й албум &bdquo;Chillout project&rdquo; <br /> С този проект и с групата ще открие на 7 август 13-ия международен джаз фестивал в Банско.<br /> </b></i><br /> <b><br /> - Деси, защо се скри в последно време от светския живот? По-рано постоянно можеше да те срещне човек по клубовете и лъскавите шоу събития, а сега сякаш пропадна вдън земя?</b><br /> -Умишлено изчезнах от така наречените светски мероприятия. Смятам, че това пренасищане с едни и същи хора първо писва на всички и второ, лично на мен нищо не ми носи. Ходя на събития единствено и само, когато съм ангажирана да пея, да водя или когато имам рекламно сътрудничество.<br /> <br /> Всичко останало ми се струва една безсмислена суета - мерене на кубици силикон, леопардови дрешки и банкови сметки на поредния хванат златоградски плейбой или кредитен застаряващ псевдомилионер&hellip;Скоро ще тръгнат и със силиконови глави .Толкова ми се струва смешно, пошло и безсмислено, че съм отвратена. Както казват Слави и &ldquo;Куку бенд&rdquo; в една песен &bdquo;Време е някой да изхвърли боклука&hellip;&rdquo;<br /> <br /> Аз моя боклук се опитах да го изхвърля... Сега се чувствам много по-добре. Работя сериозно по няколко проекта, за които, живот и здраве, ще се чуе скоро.<br /> <b><br /> - Записа и засне съвместен клип с Миро, откъдето заговориха за емоционална връзка между вас?<br /> </b>- Миро е мой близък приятел и е като част от семейството ми. Във всеки етап от живота си всеки преживява някакви неща. Дали са грешка или не, времето ще каже. Той е изключително талантлив и интересен. Радвам се за него и естествено му желая успех на Евровизия. Хората желаят добро най-вече на близките си и на тези които обичат, но в този момент той има нужда от по -широка подкрепа и се надявам да я получи.<br /> <br /> <b>- Дълго време се появява и с един изпълнител, много фин и много европеец. Говоря за джазпевеца Васил Петров. И той не успя да те спечели завинаги?</b><br /> - Това беше преди доста време. Васко е различен. Явно ме привличат интересните хора. В него ме привлече тоталното разминаване между визията, това, как изглежда &ndash; сериозният му медиен образ и всъщност, това което той представлява. Той е много забавен, много интересен, с чувство за хумор. Ние бяхме близо две години заедно и се разбирахме прекрасно. Можехме да продължим още много време, но аз имах остра нужда от някаква промяна и тя по-късно дойде. <br /> <br /> <b>- Какво ще отговориш на хората, които казват, че нямаш глас, пък се напъваш да пееш? Нали знаеш, че винаги има критики?</b><br /> - Ще им кажа да излязат поне една вечер от чалга заведенията и мазните кръчми и да дойдат да ни слушат на живо &ndash; нормално, е когато някой не те е чувал на живо да има съмнения. Нека да дойдат и да чуят наш лайв- концерт заедно с музикантите Боби Вълчев, Калин Вельов, Мишо Йосифов..Нека да видят, че има и друга музика.<br /> <br /> Аз се радвам на това, че НЕ пея на плейбек, радвам се за това, че когато някой е дошъл на мой концерт, винаги се връща. Та за мене ще бъде истинско удоволствие, хората, които има някакво съмнение за мен, да чуят този албум. Тогава ще приема критиките им - но ми писна от анонимни мишоци, които са силни само и единствено зад тъпоумните си онлайн псевдоними и изливат псевдоинтелектуалната си импотентност . <br /> <br /> <b>- А киното? Месец остана до откриването на 63-ия Международен кинофестивал в Кан. Ти си една от малкото български звезди, които са минали по червения килим на Кан? Снимката ти беше във всички лъскави западни списания...</b><br /> - Това беше през 2001 година. С Христо Живков бяхме наистина първите български актьори, които представят България, говоря за официалната програма на Кан, а не за съпътстващата. Говоря за филма &quot;Занаятът на оръжията&quot; на световноизвестния режисьор Ерманно Олми, в който аз играя Мария Медичи. И естествено, че за мене беше огромен шанс и удоволствие преди всичко да играя във филм на такъв световен колос и режисьор. Оттам насетне филмът взе девет награди &ldquo;Давид на Донатело&rdquo;, което е италианският еквивалент на &ldquo;Оскар&rdquo;, стана филм на годината на Италия. Не се спънах на червения килим, разбира се, но се вълнувах повече от това, че ще гледам филма за първи път. Беше истинско и красиво. И беше изключително тържествен момент. Наистина тогава попаднахме на кориците на почти всички световни киносписания и ни отделиха огромно внимание.<br /> <br /> -<b> Как те откри Стоян Камбарев? Вярно ли е, че може да се каже, че направо те е отгледал за сцената?</b><br /> - Аз бях само на 19 години, когато се запознах с него, а той на 37, така че от тази гледна точка той наистина ме е &bdquo;отгледал&rdquo;, но не за театъра, а за живота(смее се). Уникална личност от друга вселена, друго ниво на съзнание и взривяващ интелект и талант.<br /> <br /> Бях благословена, че съм имала възможността да общувам с него. Но държа да отбележа и се надявам веднъж за винаги да спрат малоумните спекулации по този въпрос: за седем години съвместен живот, аз съм играла в едно, единствено негово представление &rdquo;Три сестри,&rdquo; за съжаление последното. Страдах от някакви глупави скрупули и смятах, че не трябва да участвам в спектаклите му, защото съм му жена. Сега дълбоко съжалявам. <br /> <b><br /> - Вероятно имат предвид твоя шеметен, ексцентричен характер и това, че той е успял да обуздае и култивира твоя талант?</b><br /> - Стоян Камбарев е човекът, който ми помогна да израсна като личност. Но аз произхождам от едно изключително семейство, с което много се гордея. Баща ми е инженер и дълги години се занимаваше с политика. Той е най-честният и принципен човек, когото познавам, затова се разочарова и отказа от голямата игра. Брат ми е професор по рисков анализ и вземане на решения, голяма част от другите ми най - близки роднини са лекари. Майка ми е завършила две филологии и специализация в парижката Сорбона, но тя е много артистична и вероятно съм взела нейния ген. Макар че ме приеха изчислителна техника и микроелектроника, избрах ВИТИЗ.<br /> <br /> <b>- Защо носиш еврейската звезда на шията си?</b><br /> - Майка ми е родена в Киев и е еврейка Аз съм горда с това, че имам такова потекло. Баща ми пък е християнин. За Йосиф не искам да коментирам, защото това е личен негов избор, нали знаете, че децата с голяма разлика във възрастта между родителите, както е моят случай, а и такива от смесени бракове, казват, че са по-умни и нетрадиционни.. Надявам се Йосиф да е такъв....<br /> <br /> <b>- Предимство или не е това, че лицето ти е много далеч от холивудските канони за красота?</b><br /> - Според мен за киното всичко, което е извън стандарта, се запомня и има смисъл. Аз затова се радвам, че лицето ми в никакъв случай, не се вписва в стандартните шаблони за красота и имам запомнящи се и силни черти. Явно освен талант, бог ми дал и някакво излъчване, което се харесва на режисьорите, защото има страшно много талантливи актриси, красиви актриси, но трябва да имаш нещо, което те отличава. И да те обича камерата. Радвам се, че при мене се е получило и съм щастлива от това. <br /> <br /> Не мога да кажа, кое е по-напред киното или музиката. А и този въпрос ми омръзна.<br /> Сега има криза дори в киното, знаете, снимат се по-малко филми , но се радвам, че намерих пролука да завърша този албум, който за мене е изключително важен.<br /> Явно сега му е дошло времето. Смятам, че вървя по сериозен път. Изкачвам смело стълбата и колко стъпала ще изкача, зависи само и единствено от мене.<br /> <br /> <br /> <i><b>&nbsp;Антония СТОЙНОВА<br /> <br /> <br /> Б. р. &ndash; заглавието е на редакцията</b></i>