Скоро ще тръгнат със силиконови глави
Актрисата Деси Тенекеджиева е една от най-вироглавите, екстремни и нестандартни личности в родната ни култура. Завършила е Актьорско майсторство в НАТФИЗ. В края на първи курс се запознава с прочутия ни театрален режисьор Стоян Камбарев ,за когото се омъжва година по-късно. Едва на 26 остава вдовица. От любовта им остава синът с библейското име Йосиф. Дълго време беше рекламно лице на световната модна икона Жан Пол Готие, а после на японския гигант “Сузуки”. Полиглот е и говори 4 чужди езика
В последните години се занимава сериозно с музика и с продуцентска дейност. Предстои излизането на първи й албум „Chillout project”
С този проект и с групата ще открие на 7 август 13-ия международен джаз фестивал в Банско.


- Деси, защо се скри в последно време от светския живот? По-рано постоянно можеше да те срещне човек по клубовете и лъскавите шоу събития, а сега сякаш пропадна вдън земя?

-Умишлено изчезнах от така наречените светски мероприятия. Смятам, че това пренасищане с едни и същи хора първо писва на всички и второ, лично на мен нищо не ми носи. Ходя на събития единствено и само, когато съм ангажирана да пея, да водя или когато имам рекламно сътрудничество.

Всичко останало ми се струва една безсмислена суета - мерене на кубици силикон, леопардови дрешки и банкови сметки на поредния хванат златоградски плейбой или кредитен застаряващ псевдомилионер…Скоро ще тръгнат и със силиконови глави .Толкова ми се струва смешно, пошло и безсмислено, че съм отвратена. Както казват Слави и “Куку бенд” в една песен „Време е някой да изхвърли боклука…”

Аз моя боклук се опитах да го изхвърля... Сега се чувствам много по-добре. Работя сериозно по няколко проекта, за които, живот и здраве, ще се чуе скоро.

- Записа и засне съвместен клип с Миро, откъдето заговориха за емоционална връзка между вас?
- Миро е мой близък приятел и е като част от семейството ми. Във всеки етап от живота си всеки преживява някакви неща. Дали са грешка или не, времето ще каже. Той е изключително талантлив и интересен. Радвам се за него и естествено му желая успех на Евровизия. Хората желаят добро най-вече на близките си и на тези които обичат, но в този момент той има нужда от по -широка подкрепа и се надявам да я получи.

- Дълго време се появява и с един изпълнител, много фин и много европеец. Говоря за джазпевеца Васил Петров. И той не успя да те спечели завинаги?
- Това беше преди доста време. Васко е различен. Явно ме привличат интересните хора. В него ме привлече тоталното разминаване между визията, това, как изглежда – сериозният му медиен образ и всъщност, това което той представлява. Той е много забавен, много интересен, с чувство за хумор. Ние бяхме близо две години заедно и се разбирахме прекрасно. Можехме да продължим още много време, но аз имах остра нужда от някаква промяна и тя по-късно дойде.

- Какво ще отговориш на хората, които казват, че нямаш глас, пък се напъваш да пееш? Нали знаеш, че винаги има критики?
- Ще им кажа да излязат поне една вечер от чалга заведенията и мазните кръчми и да дойдат да ни слушат на живо – нормално, е когато някой не те е чувал на живо да има съмнения. Нека да дойдат и да чуят наш лайв- концерт заедно с музикантите Боби Вълчев, Калин Вельов, Мишо Йосифов..Нека да видят, че има и друга музика.

Аз се радвам на това, че НЕ пея на плейбек, радвам се за това, че когато някой е дошъл на мой концерт, винаги се връща. Та за мене ще бъде истинско удоволствие, хората, които има някакво съмнение за мен, да чуят този албум. Тогава ще приема критиките им - но ми писна от анонимни мишоци, които са силни само и единствено зад тъпоумните си онлайн псевдоними и изливат псевдоинтелектуалната си импотентност .

- А киното? Месец остана до откриването на 63-ия Международен кинофестивал в Кан. Ти си една от малкото български звезди, които са минали по червения килим на Кан? Снимката ти беше във всички лъскави западни списания...
- Това беше през 2001 година. С Христо Живков бяхме наистина първите български актьори, които представят България, говоря за официалната програма на Кан, а не за съпътстващата. Говоря за филма "Занаятът на оръжията" на световноизвестния режисьор Ерманно Олми, в който аз играя Мария Медичи. И естествено, че за мене беше огромен шанс и удоволствие преди всичко да играя във филм на такъв световен колос и режисьор. Оттам насетне филмът взе девет награди “Давид на Донатело”, което е италианският еквивалент на “Оскар”, стана филм на годината на Италия. Не се спънах на червения килим, разбира се, но се вълнувах повече от това, че ще гледам филма за първи път. Беше истинско и красиво. И беше изключително тържествен момент. Наистина тогава попаднахме на кориците на почти всички световни киносписания и ни отделиха огромно внимание.

- Как те откри Стоян Камбарев? Вярно ли е, че може да се каже, че направо те е отгледал за сцената?
- Аз бях само на 19 години, когато се запознах с него, а той на 37, така че от тази гледна точка той наистина ме е „отгледал”, но не за театъра, а за живота(смее се). Уникална личност от друга вселена, друго ниво на съзнание и взривяващ интелект и талант.

Бях благословена, че съм имала възможността да общувам с него. Но държа да отбележа и се надявам веднъж за винаги да спрат малоумните спекулации по този въпрос: за седем години съвместен живот, аз съм играла в едно, единствено негово представление ”Три сестри,” за съжаление последното. Страдах от някакви глупави скрупули и смятах, че не трябва да участвам в спектаклите му, защото съм му жена. Сега дълбоко съжалявам.

- Вероятно имат предвид твоя шеметен, ексцентричен характер и това, че той е успял да обуздае и култивира твоя талант?

- Стоян Камбарев е човекът, който ми помогна да израсна като личност. Но аз произхождам от едно изключително семейство, с което много се гордея. Баща ми е инженер и дълги години се занимаваше с политика. Той е най-честният и принципен човек, когото познавам, затова се разочарова и отказа от голямата игра. Брат ми е професор по рисков анализ и вземане на решения, голяма част от другите ми най - близки роднини са лекари. Майка ми е завършила две филологии и специализация в парижката Сорбона, но тя е много артистична и вероятно съм взела нейния ген. Макар че ме приеха изчислителна техника и микроелектроника, избрах ВИТИЗ.

- Защо носиш еврейската звезда на шията си?
- Майка ми е родена в Киев и е еврейка Аз съм горда с това, че имам такова потекло. Баща ми пък е християнин. За Йосиф не искам да коментирам, защото това е личен негов избор, нали знаете, че децата с голяма разлика във възрастта между родителите, както е моят случай, а и такива от смесени бракове, казват, че са по-умни и нетрадиционни.. Надявам се Йосиф да е такъв....

- Предимство или не е това, че лицето ти е много далеч от холивудските канони за красота?
- Според мен за киното всичко, което е извън стандарта, се запомня и има смисъл. Аз затова се радвам, че лицето ми в никакъв случай, не се вписва в стандартните шаблони за красота и имам запомнящи се и силни черти. Явно освен талант, бог ми дал и някакво излъчване, което се харесва на режисьорите, защото има страшно много талантливи актриси, красиви актриси, но трябва да имаш нещо, което те отличава. И да те обича камерата. Радвам се, че при мене се е получило и съм щастлива от това.

Не мога да кажа, кое е по-напред киното или музиката. А и този въпрос ми омръзна.
Сега има криза дори в киното, знаете, снимат се по-малко филми , но се радвам, че намерих пролука да завърша този албум, който за мене е изключително важен.
Явно сега му е дошло времето. Смятам, че вървя по сериозен път. Изкачвам смело стълбата и колко стъпала ще изкача, зависи само и единствено от мене.


 Антония СТОЙНОВА


Б. р. – заглавието е на редакцията