19 Апр. 2010, 14:36
7873 прочита
2 коментара
От години търся справедливост, а чиновници си гледат сеира
<i>Ружа Димитрова Силянова е родена и израснала в семейство на циркови артисти, от 4-годишна участва в представления – отначало в цирка на своя дядо, а след това в трупата на Лазар Добрич и в Държавния цирк “Родина”. Лауреат е на Първия цирков фестивал през 1953 г., награждавана е с орден “Кирил и Методий”, а през 2003 г. и с орден “Симеон І” за цялостната й дейност в прослава на българското цирково изкуство. За историята на нейния живот и днешните й драматични преживявания разказваме сега.</i><br />
<br />
- Аз съм от цирково семейство. Родена съм на връх Рожен. Имало надпяване през 1934 г. и моят дядо построил там мъничко циркче. Майка ми и баща ми играли, викали, пели, но майка ми била бременна с мен - и ме родила между борчетата. Една баба ме избърсала с кърпа и слезли в Чепеларе – там съм и записана и наречена Ружа, щото съм се родила на Рожен. <br />
<br />
Дядо ми бил борец, баща ми бил комик и ходел на кокили, майка ми била балансьорка. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>Баща ми по-късно беше с Лазар Добрич<br />
</b></u></span><br />
в неговия цирк и аз пътувах с тях в онези години след 1947 г. Така години наред с баща ми работехме в държавния вече цирк “Родина”. Аз продължих до 90-ата година. 46 години имам стаж, без да се взимат предвид детските ми години, за пенсия се считат от 14-ата година нататък. А ние, цирковите деца, играехме от 4-5-годишна възраст. Много обичам цирка, ако се преродя – пак ще играя. То си е заложено сякаш преди рождението ми. Сестра ми, голямата, играеше с мен на купола - тя ме държеше със зъби, аз работех под нея. Аз пък държах малката си сестричка, а тя отдолу. Повечето години изкарах като гимнастичка, тъй като бях дребничка, малка, безстрашна и всеки, комуто трябваше партньор, мен взимаше. <br />
<br />
Частниците, за които играехме навремето, заради зрелището не обичаха артисти, които се страхуват –<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>колкото по-развързани сме, толкова по-добре за тях </b></u></span><br />
<br />
Как съм оживяла –от 14-15-годишна на 10-15 метра височина работехме необезопасени, господ ме опази, защото се случваше и да падам отвисоко!<br />
<br />
Помня как минавахме “на парада” - тогава нямаше коли с ревящи реклами, а самите артисти вървяхме из селищата и викахме, пеехме, дрънкахме, за да привлечем вниманието на хората, та да дойдат на представленията ни.<br />
<u><b><br />
</b></u>Мизерия беше, едва след 1956 г. свалихме гуменките..., но ми беше приятно да работя това.<br />
<br />
Лазар Добрич пък казваше: ”Аз не искам професори, артисти искаме”. При него израснах всъщност. Но беше строг, като те удари по врата, викаше ни<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>“Идиотки! - Няма мога, няма не мога..!!!” – </b></u></span><br />
<br />
И замръзвахме. Но го гледахме в очите. С него бяхме в Съветския съюз – той водеше дамска акробатическа трупа като режисьор. <br />
<br />
В Киев например висяхме на върха на купола на цирка, стационарен цирк, с всички удобства, а там са много високи куполите, на 20-25 метра. Там имаха изискване да работим вързани. Един месец тренирах вързана. А това е много опасно, когато правиш каскади, можеш да увиснеш на врата си и става салто-мортале...<br />
<br />
Образование нямахме, но и много пътувахме и научихме повече, отколкото от две висши образования – в Чехия, Полша, Унгария, в тогавашния Съветски съюз, Румъния, Египет, Монголия, балканските страни...<br />
<br />
По-късно, с годините, започнах да работя като балансьорка, когато ме трудоустроиха - като илюзионистка, клоун... какво ли не.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>Обиколихме половината свят. </b></u></span><br />
<br />
Чували с пари носехме на държавата, а много малко пари ни даваха, изцеждаха ни като лимони. На 4-5 дни, на 4-5 дни обикаляме страната и после по света... И за какво – за 200 лева пенсия...<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>А сега какво – изпаднала съм в беда, </b></u></span><br />
<br />
съседи не зачитат правото ми на собственост, малтретират ме физически и психически и никой в тази държава не обръща внимание.<br />
<br />
Цял един живот работих, 46 години имам признат трудов стаж, един апартамент успях да купя, а и него не мога да го ползвам както се полага.<br />
<br />
Полицията прикрива трафикантите от нашия вход. Писала съм до всички институции, но парата играе там, вързани са като свински черва. И Цветан Цветанов не отговаря на моите жалби, писах му какво се върши в нашата кооперация, как заболях от нерви, искаха да ме вкарат в лудница, че не било вярно, че продават наркотици в нашия вход. Отговарят ми, че всичко се дължало на “отдавна влошени междусъседски отношения”. Плюя на всичките. Аз съм много почтен човек и затова страдам. Затова забравих и своята култура. Псувам: “Мам...та ви ще разкатая”. А последствията от моите сигнали са, че във входа станах “черната овца”, заплашват ме, удрят ме, изхвърлят боклуците си по моята тераса. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>Посегнаха и на моите права</b></u></span><br />
<br />
Не ме пускат 19 години горе на тавана, затвориха с желязна врата и не ми дадоха ключ. И то, защото съседи от последния етаж пробиха плочата – представяте ли си - сграда на повече от 60 години – пробиха отвор 2 м на почти метър, за да си направят свързан с апартамента мезонет. Ами сигурността на тази сграда – мен попитаха ли? Като поисках да възстановят старото положение на таванските помещения и сигнализирах на институциите – обявиха ме за луда. Оттогава всеки ден е терор за мен. Представяте ли си – в малката ни кооперация едните са наркотрафиканти, други ползват незаконно избени помещения за ремонтна работилница, трети си правят незаконен мезонет. И това на пъпа на София! И след три правителства проблемите не са решени. А мен ме тероризират всеки ден...<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>Вместо коментар</b></u></span><br />
<br />
И цял ден няма да ни стигне, за да прегледаме всичко - Ружа Силянова е събрала цял том документи – писма, сигнали, отговори от различни инстанции: Столична община, Софийска градска прокуратура, Апелативен съд, Военна прокуратура, Върховна касационна прокуратура, Министерство на вътрешните работи и пр., и пр.<br />
<br />
От почти всички отговори лъха на чиновнически мухъл, на едно неглиже отношение и проформа загриженост. Все пак се срещат и по-различни, като цитираните по-долу, които дават яснота по проблемите на Силянова.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>“ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА</b></u></span><br />
<br />
<span style="color: #800000">№ 6305/2005<br />
София 13.03.2005 г.<br />
</span><br />
Преписка вх.№ 6305/05 г. е образувана по материали от преписка вх.№ 50474/23.12.2004 г. на ВКП. <br />
<br />
Последната е образувана по жалба от Ружа Димитрова Силянова от гр. София срещу постановление от 13.12.2004 г. по преписка № 1543/2004 г. на Военноапелативна прокуратура гр. София, с което е потвърдено постановление за отказ да се образува предварително производство от 27.10.2004 г. по преписка № В-122/2004 г. на Военноокръжна прокуратура - гр. София като мотивирано и законосъобразно. Иска се тяхната отмяна като необосновани, поради непълнота на извършената проверка.<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>Жалбата е основателна.<br />
</b></u></span><br />
По преписка № 122/04 г. на СВОП е извършена непълна, формална проверка...<br />
<br />
...Не са проверени всички факти и обстоятелства посочени от подалата в СВОП сигнал Ружа Силянова. Липсват обяснения от посочени в сигнала живущи във вх.А и вх. Б, материали от проверки и решения по тях, проверовъчни действия за твърдяно бездействие на други служители на 06 РПУ във връзка с подавани сигнали и др. Не е установено извършена ли е проверка от съответните служители на 06 РПУ относно разпространение на наркотици и какъв е резултата...”<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>Ето и едно “признание” от “ДИРЕКЦИЯ "КОНТРОЛ ПО СТРОИТЕЛСТВОТО"</b></u></span><br />
<br />
В Дирекция "Контрол по строителството"-СО. чрез Столична община е получено писмо от Председателя на Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите при Четиридесет и първото Народно събрание изх. №0201-32/13.10.09г./наш вх.№ТК-07-00-9/05г./1б.10.09,_Г./, ... във връзка с незаконен строеж, извършен преди 7 години в сградата на бул. "П. Славейков" №13, вх."А", за който подателката е информирала компетентните органи, но проблемът не е решен. В писмото се изразява становище, че от представените от г-жа Силянова документи е видно, че преустройството не е извършено по законоустановения ред...<br />
<br />
<span style="color: #800000"><u><b>ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "КОНТРОЛ ПО СТРОИТЕЛСТВОТО":</b></u></span><br />
<br />
<span style="color: #800000"><i>/арх. Влади Калинов/”.</i></span><br />
<br />
Иска ни се само да припомним на държавните органи и институции, че вече живеем на европейска територия, а в Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), възприета от Република България, с което нейните разпоредби са задължителни у нас, е отразено: “Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Собствеността е неприкосновена, освен ако накърняването й е нужно за обществен интерес в случай, уреден в закона.” <br />
<br />
<i><b>Михаил АХЧИЕВ</b></i>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
2 Коментара: