Политиката у нас е такава, че да не остане здрав човек в страната ни
Палми РАНЧЕВ е роден на 9 февруари 1950 година в София. Завършил е НСА. Бил е юношески шампион по бокс. Тренирал е таекуондо и карате. Бил е треньор на националния отбор по бокс на Ирак преди операцията “Пустинна буря”. Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни игри за мъже и юноши.

Палми пише поезия, разкази и романи. Негови творби са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Притежател е на най-голямата литературна награда за Източна Европа за сборника с разкази “Малко късмет за по-късно”. Освен боксьор и треньор Палми Ранчев е бил още собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен.

- Боли ли ви нещо?
- Винаги ме боли нещо. Докото писах романа “Анонимни снайперисти”, за първи път ми се наложи да си премеря кръвното. Установих, че съм го вдигнал. Бях абсолютно убеден, че с мен става нещо, докато пишех романа. Всеки ден ставах и започвах да пиша от 9 до 15-16 часа. Така кибичех.

Романът трябваше да излезе. Героят ми преживяваше доста сложни перипетии, а беше млад човек. А аз не бях толкова млад. Подложен на тези преживявания, които едно младо тяло би издържало, аз реагирах с вдигане на кръвното. После кръвното ми се оправи. Вече бях написал “Анонимни снайперисти”.

- Кое е всичко останало, което ви боли?
- Като стоя 4-5 часа на компютъра, се изправям с мъка. Ако не стоя пред компютъра, а си лежа, гърбът няма да ме боли. Понякога пиша в движение. Стиховете и кратките разкази мога да ги напиша и в някой вход или на някоя пейка в градинката. Но писането на роман си е чиста хамалска работа. Преписвам, преписвам, добавям. После махам и пак добавям. Правя това, докато ми омръзне и текстът добие вид, който ме удовлетворява.

- Имате ли диагноза?
- О, диагнозите си ги поставям сам. Първо си мислех, че имам дискова херния. След това реших, че имам възпаление на нервус ишиадикус. От два-три дни насам не ме боли нищо.

- Някой лекар казал ли ви е, че имате дискова херния?

Въобще не обръщам внимание какво ми казват лекарите


Аз тренирам 4-5 пъти седмично. Дори понякога играя като спаринг-партньор. Обичам да се посбивам за удоволствие. Според мен натоварването най-добре измерва състоянието на психиката и на физиката. Дори когато съм уморен, съм склонен към физически натоварвания. Обичам ги. Те са вид допинг! При мен винаги се отделят ендорфини. Понякога се отделят и някакви отровни вещества. След някоя тежка тренировка се чувствам злочест. Но съм свикнал и с това усещане.

Уморен съм, всичко ме боли. И въпреки това изпитвам удоволствие от факта, че мога да застана срещу партньор.

- Има ли напълно здрави хора?
- Категорично не! Лично мен в един ден ме боли едно нещо. След ден-два - друго. Интересен съм за приятелите си. Когато ме срещнат, винаги се оплаквам от някаква болка. Но тя не е болката отпреди 3 дни. Ако ме е болял кръстът, след три дни ме боли левият крак. След още три дни почва да ме боли десният крак. Тъй като цял живот се занимавам със спорт, определено ме предава опорно-двигателният апарат.

- Вашето творчество може ли да лекува?
- Моето творчество може да разболее.

- Защо?
- Защото в книгите си изразявам болезненото състояние на съвременния българин. Показвайки болната душа на българина, може би това е начин да я лекувам. Лекувайки себе си чрез писане, мисля, че помагам и на читателите да понасят по-леко здравословните си проблеми.

- Каква е разликата между медицината и литературата?
- Докторите се стремят да те направят здрав. Здрав означава обикновен. Литературата се стреми да те разболее и да те направи необикновен.

- Какво е мнението ви за нашите болници?
- Противоречиво. Моя близка се разболя. Извиках “Бърза помощ”. Направиха й кардиограма веднага. Установиха смущения в сърдечния ритъм. Придружих я до болница. Там я приеха веднага, въпреки че беше през нощта. Друг мой близък се преби. После ми каза, че

лекарят му поискал пари, за да му пусне антибиотик в системата

Приятелят ми казал, че ще плати. Просто в момента бил с 40 градуса температура. А лекарят искал парите предварително. Когато човек е на системи, трудно дава пари предварително. Явно има лекари, които си вършат работата, и други, които не го правят.

- Как бе пострадал вашият приятел?
- С мотор. На един светофар някой го ударил и го зарязал. Раната му се инфектира и така попадна в болницата.

- Дал ли е пари на лекаря?
- Да. Знаете ли кое беше най-странното? Моят приятел беше от т.нар. мутри. Не можеше да извика момчетата от групировката си да му помогнат. Бил е толкова зле, че дори не можел да се обади по телефона. После ми разказа, че е бил в някакво полусъзнателно състояние. Когато идвал на себе си, виждал, че лекарят нищо не прави. Тогава си казах: “Кой всъщност е мутрата?

Дали моят човек, който натискаше разни новозабогатели да дадат отчисления за някоя партия и за момчетата? Или мутратата е лекарят, който не го натиска, а направо е бил готов да го прати на оня свят за някакви си 200 лева?!” Моето мнение е, че силата е в лекарите. Болните са в техни ръце.

Всеки от нас е потенциален болник. През голямата част от живота си ние сме болни. Все взимаме лекарства.

- Какво плащате за вашето здраве?
- Всеки месец плащам здравни осигуровки. Избягвам да ходя на лекари. И се моля на Бога това да не ми се налага. Не искам да завися от хора, които не е ясно дали са си учили уроците. Зная, че да попаднеш в болнично заведение е доста трагично. Трябва да плащаш на санитари и на когото видиш. Някой ще ти помогне само ако му дадеш 5 или 15 лева - говоря за нисшия персонал.

- Знаете ли нещо за Здравната каса?
- Моите осигуровки и тези на останалите хора сигурно отиват в Здравната каса. Известно ми е, че много хора крадат от Касата. Аз нямам достъп до нея. Ако имах, и аз щях да крада!

- Защо?
- Защото в България всеки, който има достъп до пари, краде!

- Каква е мечтата на голямата част от българите?
- 97 процента от тях мечтаят да бъдат на мястото на тези 3 процента, които обраха държавата! У нас всеки търси начин да краде. Но понеже се разбра, че само 3 процента от населението краде успешно, всички други само се надяват, че ще им се отвори парашутът. Аз съм от тези 97 процента, които живеят в свободно падане.

- Има ли стрес в живота ви?
- Аз съм в непрекъснат стрес.

- От какво?
- От това, че жените по улиците почват да се разсъбличат. Нямам шанс да бъда с млади момичета. Затова изживявам стрес. Установих, че

вече никога няма да имам гадже на 17 години

Стрес е също да очаквам, че някое момиче на 17 години ще се влюби в мен. Когато си в стрес, по-лесно реагираш на неочакваните и непредвидените неща. Затова е хубаво да си в стрес.

- Спазвате ли диета?
- Пия много кафе. Това ми е основната диета. Кафето може да бъде част от стихотворение или разказ. С капки от кафе са поляти всичките ми книги. Кафето е моят паралелен живот. Помага ми да се концентрирам по-силно. Иначе се храня здравословно. Много внимавам да не приемам консерванти.

- Пушите ли?
- Никога в живота не съм запалвал цигара. Но навремето много харесвах жени, които пушат “Кент”. Имаше нещо еротично в това.

- Пиете ли?
- През последните 20 години пия само червено вино - по чаша-две на ден. Имам приятели, които са пиячи. Те са забавни. Не обичам само заядливите пияници. Сред пияниците талантливите са повече, отколкото сред трезвите.

- А познавате ли хора, които взимат истинска дрога?
- Колкото искате. Аз съм стар уличник. Много от познатите ми наркомани вече се преселиха в другия - по-добър или по-лош свят.

В България масово се употребява кокаин, хероин, екстази, марихуана

- Здрави ли са българите?
- Трудно е да се каже. Неосигурените у нас са много. Те не ходят на лекар, защото е скъпо.

Осигурените избягват докторите, защото лекарствата са скъпи. От официалните статистики зная, че сме на първо място в Европа по онкологични болести. Абортите, инфарктите и инсултите са сериозен проблем за страната ни. Очевидно е, че сме болни. Очакването на болестта също е болест.

- Кое уврежда здравето най-много?
- Несигурността в това, което ще се случи утре. Да живееш в България е достатъчно, за да се разболееш.

Според мен политиката у нас е такава, че да не остане здрав човек в страната ни. С други думи - всички да тръгнем към “Орландовци” или към Бакърената фабрика (столични гробища - бел. ред.).

Дано остане някаква здрава ядка. Казват, че след 40 години ще останат живи 30 процента от сегашните ни сънародници.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА