Диетите могат да ни докарат куп болести
<i>Пролетта е &ldquo;сезонът на диетите&rdquo;. Почти всеки се захваща с всички сили и средства да стопи натрупаните през зимата тлъстинки. Това обаче може да крие много сериозни рискове за здравето, тъй като модерните диети не са подходящи за всеки човек. Най-несериозно и драстично към отслабването се отнасят тийнейджърите, които направо прибягват до гладуване...</i><br /> <br /> За повече подробности около тези проблеми потърсихме професор д-р Донка Байкова, преподавател във Факултета по обществено здраве на МУ-София и зам.-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика.<br /> <b><br /> - Проф. Байкова, пролетта традиционно е време за диети. Коя възрастова група е най-застрашена от неразумно гладуване?</b><br /> - Да, през пролетта всеки се поглежда в огледалото, вижда, че джинсите са отеснели и решава да погладува, за да отслабне. Това е особено популярно и опасно при юношите. Обикновено до прогимназията те са били гледани от баби и родители като писани яйца, хранили са се по режим и т.н. Изведнъж в горния курс започват да гладуват и да спазват диети, за да бъдат елегантни. <br /> <br /> Всъщност учениците в гимназията изобщо не се хранят правилно. Техният храносмилателен тракт не може да преодолее този стрес от смяната в режима на хранене, неговите клетки не са обновявани и при захранване храната предизвиква отвращение, профузна диария, сърцебиене. <br /> <br /> Момчетата и момичетата се отказват да ядат, психясват, изяждат се половите им жлези и клетки, спират се детеродните им функции. За 5 години умират от подред изядени различни органи и от инфаркт. Вече има и момчета, които стават анорексици, защото общуват с момичетата. Отначало момчетата уж започват различните диети за пречистване на организма, впоследстие се вглъбяват в това какво ядат, изграждат една орторексия - четат вманиачено съдържанието на етикетите. Накрая стигат до употребата на 2-3 храни от природата, които считат за най-здравословни.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Обикновено анорексията започва от 14-18 годишна възраст </b></u></span><br /> <br /> 20-30-годишните развиват булимия. Те се вманиачават, ядат всичко, но повръщат храната, за да не пълнеят. Орторексиците са в по-зряла възраст, когато се интересуват от здравословно хранене, мечтаят си да бъдат здрави и дълголетни и стигат до това вглъбяване, когато следят какво и колко изяждат.<br /> <br /> <b>- Запазва ли се тенденцията за спазване на свръхмного диети от българите?</b><br /> - Да, нашата нация е една от най-затлъстелите в Европа, но в същото време се очертава тенденцията определени групи да спазват всички диети, които станат популярни. Много са рисковете, свързани с безконтролното спазване на диети, включително и предизвикването на болест. <br /> <br /> В различните години има някаква мода, това са секти в медицинската диететика. Преди беше разделното хранене, което между другото носи най-малко рискове за организма. <br /> <br /> След това стана режимът &ldquo;Сила за живот&rdquo; на двамата американци Даймънд, но впоследствие те сами я отрекоха. След това стана модерна &ldquo;Зоната на Бари Сиърс&rdquo;, който позволява приемането на белтъчини, на някои мазнини и без никакви въглехидрати. Това е подобно на последната модерна диета - тази на Пиер Дюкан, където също се набляга на високобелтъчен прием на храна. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>При липсата на въглехидрати се затруднява работата на сърцето и на мозъка <br /> </b></u></span><br /> Глюкозата е единствен енергиен източник за работа на мозъка и на сърцето. При липсата на въглехидрати лишаваме организма от определени витамини, минерали, даже и фибри. Получават се запек и затруднено храносмилане. Самите белтъчни храни се разграждат до урея и креатинин, които са рискови за черния дроб и за бъбреците. Те са с висока степен за отключване на различни заболявания на тези два органа - бъбречни камъни, паренхимни увреждания на бъбреците. <br /> <br /> Гладолечението обаче присъства непрекъснато като мания сред диетите. Там има много жестоки проблеми. <br /> <br /> <b>- Защо гладолечението е толкова опасно за организма?</b><br /> - След третия ден от гладолечението изчезва чувството за глад, защото като падне кръвнозахарното ниво, не работят много от мозъчните центрове. Мозъкът работи само с глюкоза и когато тя не се подава с храната, се притъпява работата му. Затова липсата на храна се понася много по-лесно. <br /> <br /> Отслабването през първите дни се дължи на дехидратацията на организма и това окуражава гладуващия. След това започва неразграждането на мазнините, което стартира чак след втората-третата седмица от гладуването. А човек може да гладува максимум 20-30 дни, в зависимост от здравословното състояние. Сега се гладува и повече от месец, като рисковете са сериозни за всички органи. Гладуването нанася много големи поражения на черния дроб, стига се до разграждане на мускулите, на активна тъкан - яйчниковите клетки се изяждат от глупост, образно казано. След това се чудим защо младите не могат да забременеят лесно. <br /> <br /> Ако направим национално проучване за храненето и теглото на българите и зададем въпроса колко от стерилните жени са спазвали диети, ще видим, че те са много. Девойките и младите жени се ограничават необмислено в режима на хранене. Те ядат вафли, чипсове, няма плодове, зеленчуци, за риба да не говорим, както и за месо. Всичко това избива в репродуктивните функции на младите. <br /> <br /> При захранване всички имат проблеми със стомашно-чревната система. Проблемът е, че ентероцитите - клетките на лигавицата на стомаха, се обновяват всеки ден. При липсата на храна те не се обновяват и при захранване няма кой да смели правилно храната. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Затова се получават колити, гастрити и т.н. </b></u></span><br /> <br /> <b>- Как се отразява смяната на часовото време на тонуса на организма?</b><br /> - Промяната на часовото време се отразява малко или повече негативно на биотонуса ни. Ние, хората, сме часовникови механизми. Т.е. биологичният организъм има определени биоритми. Това означава, че самата храносмилателна система работи в определени часове, изливайки храносмилателни сокове. Това става в 8, 10, 12, 16 и 19 ч. В тези сокове има различни ензими, солна киселина, пепсин, други биологичноактивни вещества, които трябва да обработят приетата в тези часове храна. Когато няма храна в стомаха, тези биологичноактивни вещества стават агресивни. Те атакуват лигавицата на празния стомашно-чревен канал и могат да направят колит и гастрит. Когато се променя часовото време, ние без да искаме трябва да променим тези ритми на нормалния храносмилателен режим, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>като изместим храненията с 1 час напред <br /> </b></u></span><br /> Организмът има адаптационни механизми, но за това трябва време - минимум седмица ще мине, докато се свикне с лятното часово време. Така че адаптацията може да бъде по-успешна, като се преместят часовете на храненията. <br /> <br /> Храната също би трябвало да е по-лека, като се изключат мазни и месни продукти. Трябва да се наблегне на млечни продукти с ниска масленост, на зърнени храни, богати на витамини, минерали и фибри. Тази година нещата допълнително ще се утежнят, защото този период за адаптация съвпада с Великденските празници, когато по традиция се получава претоварване на организма с храна. <br /> <br /> <b>- Има ли пролетна умора и изтощение? </b><br /> - Да, ние, българите, традиционно консумираме през зимата повече туршии и кисело зеле, което има много сол и така приемаме два пъти повече натриев хлорид, отколкото трябва. Това е голям рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. През пролетта интуитивно ни се иска да посегнем към зелени зеленчуци, но не бива да се прекалява с вносните. Те са били третирани с препарати за растителна защита и с антибиотици, с които не бива да натоварваме организма. Затова е по-добре да се наблегне на коприва, лапад, спанак - нашите, родни зеленолистни зеленчуци. С тях ще се набавят липсващите след зимното хранене витамини и минерали в организма. <br /> <br /> За всяко жизненоважно вещество в организма има депо, което се изчерпва за около 20 дни. Затова в този преходен период се усеща синдром на пролетна умора, във връзка с модела на хранене. В този период на годината трябва да наблегнем на повече плодове и зеленчуци, и то нашенски - ябълки, моркови, пресен лук и салати. Също е добре да се избягват тежки и мазни меса. По-хубаво е да се хапват пилешко месо и риба. И без друго по празниците се консумират повече яйца, така че може и без месо в менюто за седмица-десетина дни.<br /> <br /> <i><b>Едно интервю на Маргарита Благоева </b></i>