Имам две тежки аркади, ръцете ми са в трагично състояние, прекарах хепатит, разкрива легендарният боксьор. Изкарах Олимпиадата в Москва на инжекции, споделя българският Паганини на ринга
Петър ЛЕСОВ е легендарен български боксьор - олимпийски и двукратен европейски шампион, както и треньор по бокс. Роден е на 12 септември 1960 г. в град Раковски. Слага ръкавиците на 14-годишна възраст и още при първото си участие на републиканско първенство за момчета става шампион и е обявен за най-бойкия състезател на турнира. През следващите няколко години печели титлите във всички възрастови групи. Още при първото си участие при мъжете, през 1978 г. на престижния турнир “Странджа”, прави фурор и печели първото злато в кариерата си. Сред най-големите му награди са: европейски шампион за мъже във Варна (1983 г.), европейски шампион за мъже в Тампере (1981 г.), олимпийски шампион през 1980 г. в Москва, световен шампион за младежи в Йокохама, Япония (1979 г.). През 1985 г. прекратява състезателната си кариера и започва работа като треньор в ЦСКА и помощник-треньор на националния отбор. В продължение на 9 години води момчетата на боксов клуб “ЦСКА- Литекс”.
От 2007 г. досега е старши треньор на националния отбор по бокс.


- Как сте днес със здравето след толкова години в бокса?
- Нещо повече от развалина!

- Защо?
- Като започнах треньорската си кариера, бях млад и надъхан. В националния отбор се държат много лапи.

- Какво означава това?
- Боксьорите да те бият по ръцете.

- С каква цел?
- За да им показваме точното нанасяне на удара. А аз имах боксьори като Свилен Русинов и Георги Танков. Те тежаха по 100 килограма. Когато играех срещу тях, те ме удряха по ръцете. В момента ръцете ми са в трагично състояние. Имам и болки в китките, в лактите, в раменете.

При това жестоки!

Сутрин правя по малко гимнастика. Иначе не мога да размърдам ставите си.

- Други проблеми?
- По време на състезателната си дейност почти не знаех какво е ядене. Получих гастрит или язва. Не зная какво точно. Но постоянно страдам от киселини.

- Вярно ли е, че сте прекарали хепатит В?
- Да. Точно заради него прекъснах спортната си кариера.

- Как се разболяхте?
- Не ми е много ясно. Ще ви кажа, че почти не приемах витамини. Не давах да ми бият инжекции.

Преди да се разболея, бяхме в Куба. Бях в добра форма, готвех се за олимпиадата през 1984 г. Още не бях получил купата “Странджа”. Задължително ни биха инжекции за възстановяване и сила.

Допускам, че съм се разболял от хепатит точно от тези инжекции. Освен мен се разболя и Ивайло Маринов. След това качих килограми. Все пак успях да спечеля купата “Странджа” през 1984 година. Дори бяха пратили кубинец да ме готви за олимпиадата. Той видя, че съм в суперформа.

Тогава ни пуснаха за два дни в почивка. Никога не съм обичал алкохола, но си пийвах по 50 грама.

Дойде времето на лагера. Започнахме да тренираме. Постепенно започнах да усещам, че нямам грам сила. Кубинецът си помисли, че съм пийнал повече, отколкото трябва. Прати ме да си почина ден-два. Казвах на доктора, че не съм добре и че все ми се спи. Един колега - Мишо Таков - прекара хепатита преди мен. Попита ме дали урината ми е жълта. Отговорих, че е жълта. И на него казах, че постоянно ми се спи. Той каза: “Това е хепатит!” Сам отидох в диспансера в “Дианабад”. Прегледаха ме и казаха, че трябва да ме приемат в Инфекциозната болница.

- Бързо ли ви излекуваха?
- Възстанових се бързо, защото бях усетил навреме симптомите. На десетия ден вече се чувствах добре. Но веднага качих 10-15 килограма.

- Как се чувствахте в Инфекциозна болница?
- Останах много доволен от обслужването. В началото бях малко изплашен. Сложиха ме да спя на едно легло. Една медицинска сестра ми каза:

„Знаеш ли, че на това легло почина боксьорът Юри Лебедев?”

Той беше мой приятел, шампион от Йокохама. Цяла нощ не спах от страх. На другия ден помолих да ме преместят в друга стая. Преместиха ме. Същата сестра дойде и каза: “Какъв е този твой късмет?

Познаваш ли Белослав Манолов? Той почина на това легло”. Отговорих, че го познавах отлично. Той беше щангист. Страхът ме обзе още повече. Бях категоричен: “Махайте ме от това легло!” В третата стая вече всичко беше наред.

- Нещо притесняваше ли ви?

- Качването на килограми. Знаех, че ако тръгна да ги свалям, това ще се отрази на черния ми дроб. А Белослав Манолов бе починал точно по същия начин.

- Как точно?
- Той е бил болен от хепатит. Трябвало е да пие много течности. Това момче беше световен шампион. Казали му: “Ако участваш на олимпиадата и получиш медал, ще ти дадем апартамент”.

Той започнал да сваля килограми. Но това натоварване се отразило на черния му дроб.

И така си замина...

- Коя е най-сериозната ви спортна травма?
- На европейското първенство през 1983 г. във Варна получих голяма аркада. Два пъти получавах аркада.

- Аркадата не е нещо сериозно...
- Зависи. Моята беше много голяма, от лявата страна на веждата. Лекарите едва я събраха. Изглеждаше като петолъчка. Докторите казаха, че никога не са виждали подобно нещо.

- Други контузии?
- Имам една сериозна травма на дясната ръка. Получих я през 1979 година. Изкарах олимпиадата в Москва през 1980 г. на инжекции.

- Каква е предисторията?
- У нас имаше републиканско първенство. Тогава бях на 19 години. Бях минал в по-горна категория.

Винаги съм избягвал да нанасям насрещни удари. Играех на контра. Но един боксьор от “Славия” - Асен Николов, каза: “Аз ще победя Лесов и ще отида на олимпиадата!”. Тогава играх с малко яд срещу него. Ударих го точно в скулата. Така си контузих ръката.

- Какво стана след олимпиадата?
- Като си починах малко, ръката започна да се възстановява.

- Днес имате ли болки?
- Да, особено ако я натоваря малко.

- Чупен ли е носът ви?
- Не. Бях техничен боксьор. Удрях малко и рядко давах да ме удрят. На олимпиадата в Москва самият президент на МОК

Хуан Антонио Самаранч ме нарече Паганини на ринга!

- Какво е мнението ви за нашето здравеопазване?
- Не познавам човек, който да е доволен от докторите ни. Аз имам много приятели - лекари, но почти всички около мен не са доволни от медицинското обслужване. Гледах по телевизията страшни неща.

- Какви?
- Кувьози за бебета. Те бяха разбити, залепени. Българската държава няма пари за нормални условия за новородените!?! Според мен цялата здравна система е объркана.

- Какво мислите за лекарите ни?
- Допускам, че не са доволни от заплащането на труда им. Моето впечатление е, че повечето от тях не си гледат работата както трябва.

- Цените на лекарствата по джоба на българина ли са?
- Пропуснах да ви кажа, че имам синузит. Преди малко си купих препарат, който се пръска в носа. Въпросният препарат е около 20 мг. Цената му бе 32 лева. За мен тази цена е висока.

- Има ли стрес в живота ви?
- Целият ни живот е стрес. Хората се страхуват вечер да се движат по улиците. Виждате какви неща стават! Лично мен не ме е страх, но повечето хора са уязвими.

- Вие можете да се отбранявате.
- Мога... (смее се). Особено ако срещу мен скочат 5-6 човека с ножове! А вече и ножове не използват. Всеки стреля!

- Какво мислите за нашата държава?

- Докато полицията, прокуратурата и следствието не си подадат ръка, България никога няма да се оправи! Имам близки, които са ми разказвали изумителни неща. Разболява се например техен роднина. В болницата им казват: “Ако не осигурите кръв, няма да го приемем!” При бандитите е различно. Стрелят срещу него на улицата. Вкарват го в болницата. Там за него има всичко... Ако човек се замисли, може би

в България най-добре е да бъдеш бандит!

Те са по-добре от всички. Бойко Борисов е прав като казва: “Ние ги хващаме, а следствието и прокуратурата ги пускат!”. Не зная каква държава е България. Какви европейци сме ние?! Хора с доказани 5 изнасилвания си стоят на свобода! Други имат висящи дела за 20-30 кражби. Пак са свободни...

- Кои са причините за лошото здраве на хората?
- При спортистите основна причина е натоварването. На останалите хора най-много им пречи наднорменото тегло.

Навремето почти всички деца тренираха някакъв спорт. Днес повечето стоят главно пред компютрите. Оттам започват болестите още в детска възраст.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА