Аз правя шпагат на моите 66 години
Тя е изиграла над 100 роли за 29 години в Сатиричния театър в София. В момента играе само в пътуващия театър, но е позната дори на разсеяните тийнейджъри, защото е техен любим образ от няколко реклами на мобилен оператор, които се въртят по телевизиите. Чаровната руса дама не крие годините си – сама оповестява, че вече е на 66, както и усмивката си.

Разбира се, става дума за актрисата Латинка Петрова, както винаги заредена с енергия и хубави мисли, които поддържат и тялото й в добра кондиция. Ето нейната рецепта за добро здраве в зряла възраст.


- Г-жо Петрова, как сте със здравето?
- Слава Богу, нямам много контакти с лекари. Повечето, при които ходя по различни поводи, са ми приятели. Аз съм от поколението, което употребяваше 2-3 вида лекарства, които след това се оказа, че не са много ефикасни. Ноу-хауто в лекарствената индустрия много напредва и е хубаво да се съобразяваме с нея, но дано всичко е проверено. Аз дълбоко подозирам тези грипове, които са с животински имена, че в това е замесена международната фармацевтична индустрия. Веднага се вадят ваксини, още щамът не е известен, и имаме нова ваксина. Подозирам производителите, че бързат да направят пари за сметка на страданията на хората. Това понякога ме изкарва извън кожата, защото не може да печелиш на гърба и за сметка на здравето на хората.

- Защо не повярвахте на приказките колко страшен е птичият грип?

- Когато имунната система е пробита поради различни причини – недохранване, лош начин на живот, алкохол, цигари и т.н., винаги човек може да се разболее от грип. Но не трябва да отиваме към неговата фаталност – че веднага се налага имунизация, лечение с дадени илачи, че хиляди ще умрат... Всеки се вижда в тази бройка, което е ужасно! Това си беше чиста лъжа, както и бълването на такива неидентифицирани лекарства. Фармацевтите играят добър театър, но ние лапаме мухи, защото опира до здравето ни, а всеки иска да оцелее. Дето е рекъл шопът: “Я знам, че ше умрем, ама сакам да поживеем, че да видим кво ше стане”.

- Боледувате ли често от грип, настинки...
- Благодарение на равновесието, което съм постигнала и в което живея, не мога да кажа, че боледувам често. Аз не прекалявам с нищо, храня се природосъобразно. Много наблягам на всичко, което е зелено, макар че и то е с въпросителни. Обичам плодове и зеленчуци, различните видове репи, коприва, лапад, киселец. Това е останало от бабината кухня. Не прекалявам с меса и пържоли! Тези сметани, разтопени сирена върху мръвки или мусака – всичко това е само за нашите вкусови рецептори, а тялото не може да ги преработва. Така се трупат излишни килограми от нашата лакомия. Всъщност да отслабнем означава да преодолеем собствената си лакомия.

Единствено от лютите чушлета няма да се откажа. Ям много люто. Сама си приготвям чушлетата, с много любов. Баща ми живя до 96 години и не спираше да яде люти чушки.

- Каква е духовната храна според вас?
- Повече усмивка в ежедневието ни, повече позитивни мисли за бъдещето от типа, че са поправими нещата, че нищо лошо няма да ти се случи до смъртта. Като се зареждаш с оптимизъм, като че ли се живее по-леко, а и тялото е по-здраво. Няма нужда от алчност, ламтеж за къщи и вили, защото човек не може да легне в две легла едновременно. Не се ядосвам за битови проблеми, защото не забравям, че след 20 години няма да има помен нито от мен, нито от проблема.

- Спортувате ли нещо редовно?
- Аз правя шпагат дори на моите 66 години и въобще не ги крия, защото това е глупава суета. Имам си уред за степ вкъщи и всеки ден скачам, танцувам, правя комплекс от упражнения. Всичко, свързано с отслабването, е в мисленето според мен. Поглеждам се в огледалото, харесвам се и се чувствам добре. Човек ако не се самоуважи сам, кой ще го направи вместо него.

- Какво е мнението ви за здравната система у нас?
- Това с джипитата в нашата система е напълно излишно. Не се получи личният лекар да стане семеен. Нещо повече – те се мотаят в раздаването на направления. Моята лична лекарка например ми лекува ухото, защото било срамота да ходя на ушен лекар. Но се оказа, че не било срамота, защото след като пих назначения от нея антибиотик, пак отидох на ушен лекар и трябваше да се промие ухото. Те всъщност служат за разпределителен център към другите лекари.

Затова хората преминават към самолечение с бабини деветини и народни рецепти. Лекарствата също са много скъпи и голяма част от хората не могат да си ги позволят. Ако свикнем да ползваме малко лекарства и да се лекуваме с тази кондиция, за която говоря аз, не се киселим и ядосваме за нещо си, ще сме по-здрави.

Едно интервю на Маргарита БЛАГОЕВА