Отговаря юристката Румяна Райчева
Разпоредбата по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда изрично определя, че при прекратяване на трудовия договор, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за 2 или 6 месеца в зависимост от продължителността на трудовия стаж при последния работодател. Това негово право не зависи от основанието за прекратяването. От това следва, че за да възникне право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, е необходимо лицето да отговаря едновременно на няколко законови изисквания:<br /> <br /> <i><b>-&nbsp;Трудовото правоотношение да е прекратено, независимо на какво основание;<br /> -&nbsp;Към момента на прекратяване да е придобил право на пенсия за изслужено време и старост, без да е необходимо реално да го е упражнил;<br /> -&nbsp;Да е работил през последните 10 години при същия работодател.</b></i><br /> <br /> Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на определена възраст и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за съответната година (чл. 68, ал. 1 и 2 от НСО). При определяне на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия режим следва да са налице и изискуемата се възраст, и продължителността на осигурителния стаж по чл. 15, ал. 1, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. <br /> <br /> Действително разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби (ВПЗР) на КСО дава възможност за осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита и времето, за което лицата, навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, са внесли осигурителни вноски. Те са изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ПЗР на КСО обаче се отнася единствено до зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране и не е приложима спрямо правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, тъй като към момента на прекратяване на трудовия договор лицето няма да отговаря на изискването за право на пенсия. В случай че лицето след отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст отново постъпи на работа, при следващото прекратяване на трудовия му договор ще има право на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, тъй като ще отговаря на изискванията на чл. 222, ал. 3 от КТ.