Агент "Борил" /още "Драганов"/ трябвало да бъде внедрен в радио "Свободна Европа".
Несменяемият шеф на НДК Христо Друмев е бил общо 31 години агент и секретен сътрудник на бившата Държавна сигурност и на бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб на Българската армия. Друмев е ползвал два псевдонима – “Борил” и “Драганов”, имал е 22-ма ръководители.

Досието му обхваща цели 10 тома. Докладът на Комисията по досиетата показва, че Христо Друмев е получавал прилични за времето “хонорари” за собственоръчно написани агентурни сведения /разбирай, доноси/.
Едва наскоро обаче стана ясно, че бриджор №1 на България е наклепал в донесенията си 2 жени, които без никаква вина отгърмяват в затвора. Особено пошла се оказа и историята на женитбата му с мома от “добро семейство” – бъдещата съдийка от Конституционния съд Емилия Друмева. Де факто

двамата се загаджват по поръчение на тайните служби.

По това време Друмев е бил избран да реализира една “строго секретна” мисия – да се внедри в “Свободна Европа”. За трамплин е трябвало да използва брака си с много по-младата възпитаничка на Немската езикова гимназия в София, чийто чичо бил голям шеф във “вражеската” радиостанция. По причини обаче, известни само на кукловодите на “Борил” и “Драганов”, пъкленият замисъл остава в зародиш.

Едва наскоро нашенският Джеймс Бонд повдигна завесата над личния си живот. Естествено, не обели и дума за поръчковата си женитба. Вместо това раздипли любовна история, излязла сякаш изпод перото на някоя хептен предъртяла авторка на “розови романи”. Четете и се смейте или плачете, ваша си работа.

“Аз се запознах с нея /съпругата си – б.ред./ в един много мрачен период от живота ми, когато ме уволниха като политически непригоден /?!/. През 1964 г., тогава работех в Концертна дирекция, трябваше да се направи едно голямо участие по телевизията на ГДР и понеже знам немски много добре, ме назначиха да бъде отговорник на групата. В нея бяха известни оперни певци, студентският ансамбъл, имаше хор, имаше естрадни певци. Имаше и четирима ученици от Немската гимназия в София. В Немската гимназия беше и настоящата ми съпруга. Тя беше на 17 години и като я видях колко е симпатична и сериозна, колко възпитана беше, точно в този момент аз реших и си поставих за цел в живота тя да бъде моя съпруга. Тогава бях вече на 32 години, но се ожених за нея, когато навърших 37. В периода, в който бях в Багдад, бях в кореспондентски връзки с Емилия. Определих си среща с нея още от Багдад три месеца по-рано в млечния бар на площад “Славейков” за 11 часа на една определена дата.

15 дни по-късно ние се оженихме”, точи елей нашенският Анджей Чехович /или Павел Минаржик – имаше такъв поляк и чех, агенти на спецслужбите на своите страни, които са били внедрени “успешно” в “Свободна Европа” и след това издадоха мемоари за пребиваването си в “бърлогата на звяра” в Мюнхен – б.ред./. Ако се вярва на признанията на Христо Друмев /а защо да му вярваме?/

заради младата си изгора той зарязал даже най-голямата си краста – покера,

и се насочил към бриджа.

Припомняме, че “галантният кавалер” е бил въведен в тази обсебваща хазартна игра от големия интелектуалец Цветан Стоянов. Скоро “ухото” на ДС влиза в най-елитните столични карета по онова време. Пляска карти с писателите Неделчо Драганов и Павел Вежинов, с именития диригент проф. Васил Стефанов... И, разбира се, с Георги Марков, бъдещия емигрант и жертва на най-коварното оръжие от епохата на Студената война – “българския чадър”. Друмев твърди, че играта, описана в повестта на Джери “Портрет на моя двойник”, е истинска. Хиената бил спортен рефер, а четвъртият участник – висш функционер от ОФ. С един подготвен удар с белязани карти Джери и Христо прибират от Хиената 600 лв. В повестта Друмев е описан като Този отдясно. Само че там е отрицателен герой – накрая се оказва в комбина с Хиената и ужилва автора.

Според ветерани на “плаща и кинжала” “партньорът” на Джери Марков наистина върти двойна игра и души около него и когато той отдавна живее в Лондон. Дори стигат и по-далеч в предположенията си за ролята на НДК-шефа в цялата история с автора на “Задочни репортажи за България”, изтъквайки, че един от многото “разработчици” на агент “Борил” и “Драганов” е бил полковник Мичо Генковски, маршрутирал предполагаемия убиец на писателя – италианеца Франческо Гулино.

Един от най-големите врагове на Друмев е настоящият директор на Народния театър - режисьорът Павел Васев. Двамата водят война още от средата на 90-те години, в която никой не удържа победа.
Враждата между двамата тръгва от банален жилищен спор /нещо като семейна обида на база експроприация / и се разгаря все повече и повече, като въвлича нови участници и пуска в ход “убийствени” аргументи и “доказателства”. Но в крайна сметка всичко се оказа “буря в чаша вода”.
Една от първите “стрелички” срещу Друмев бе пусната от някогашна негова колежка от Комитета за култура – З.К, на чиято сватба е кумувала самата Людмила Живкова. Тогава тя под псевдоним публикува злъчна статийка за китната вила в Баварските Алпи, която Друмев си вдигнал с незнайно какви средства.

Павел Васев отиде още по-далеч. Той разкри, че

на топбриджора е бил наложен начет за финансови злоупотреби

превишение на разходите в дом “Витгенщайн” по параграф “обзавеждане” в размер на 557 312 австрийски шилинга. Босът на Народния попитал реторично и как шефът на НДК купува 10-етажна сграда за смешната сума 700 000 лв. Освен това намекна и че никой нямал представа какъв е наемът, който дъщерята на Друмев - Лили, плаща за офисите на фирмата си в ръководеното от родителя си “културно светилище”. Както и че би било интересно /а и полезно/ да се разбере “колко пари са влезли неописани в сключените от Христо Друмев договори с различни фирми”. Настоящият интимен приятел на “светската лъвица” Алис Крайчева напомни и че срещу опонента му има заведено дело за приватизирането на ведомствен блок в жк ”Младост” от ЖСК “Култура три”.

Съмнително е обаче, че тлъстото досие на “Борил” – “Драганов” ще даде отговор на тези забравени /дали само по давност?/ неудобни въпроси.

Данаил КОЛАРОВ