70-годишният Салиосман гради чешми за хаир

Само птиче да отпие от чешмата, пак е хаир, казва майсторът зидар

15 Февр. 2010, 11:16 4564 прочита 0 коментара

70-годишният Салиосман гради чешми за хаир

Двуетажната “Ерджан чешма” кани странника за отмор, глътка свежест и спомен за умрелия.

Само птиче да отпие от чешмата, пак е хаир, казва майсторът зидар

Пътят до с. Млечино, Кърджалийско, е осеян с каменни и мраморни чешми в най-причудливи форми – едни от тях дори са на два етажа, други стърчат като звезди към небето. Феноменът си има обяснение. Мюсюлманите от Източните Родопи вярват, че съграждането на чешма носи чест, опрощение на греховете и е памет към мъртвите. Поетичната сентенция на 70-годишния дюлгерин Салиосман Дьонмез гласи: Градим чешми за хаир. От дедите си знаем, че да утолиш жажда, е най-голямото добро, което можем да сторим! По лицата на местните старци постоянно грее ведра усмивка. Времето сякаш е спряло. Белобрадите аги отколе почитат изворите. Като спомен за добро или в памет на починали близки издигат крайпътни чешми. С две голи ръце. Докарват вода от балкана, градят по свой тертип. Не просят пари от богатите. Ще продадат и последния си коч или овца, но ще удържат на обета си А думата тежи най-вече когато е дадена пред собствената ти съвест. Откога датира традицията, вече никой не си спомня. Затова тръгнахме по “горещите” следи на няколко “обекта” в мразовития януари. Искахме да разберем едно – откъде тоя възрожденски дух у следовниците на нашите “поробители”?! Къде се разместват пластовете? В движение си зададохме и въпроса защо ние, християните, когато погине наш близък в безумна катастрофа, му отдаваме почит с помпозен “бездушен” и скъп паметник на мястото на трагедията, а турчинът си спомня за жертвата с… извор. “Ерджан чешма” край село Богатино е най-внушителната. Тя не е като другите. При вида й и еклектиката дава “заето” – с причудливите си орнаменти хем наподобява гробница, хем приканва пътниците за отдих в… рая. Мюсюлманската символика – полумесецът, отсъства. В рехавата ограда на съоръжението по-скоро откриваме кръстове. Чешмата е на два ката, с купол и арки. През лятото е потънала в зеленина. Близо 100 000 лакирани камъчета, сбирани едно по едно от коритото на Арда и от кариерата край близкото село Червена скала, е вградил с безмерна обич сайбията й - 69-годишният Салиосман Дьонмез. Отказва да застане пред камера, но с охота разказва житието-битието си. Четиригодишен останал сирак. Навремето вдигал палати на “другари” в Бистрица, Банкя и Княжево. Половината от живота му се изнизва в полите на Витоша. Бъхта като дюлгерин по строителните скели в подножието на Стара планина и Средногорието. Получил дузина медали по Живково време. Два пъти го пращали на екскурзии в СССР и ГДР като награда за сръчността и трудолюбието му. Докато въртях мистрията, децата ми пораснаха, задомиха се. Пращах им пари, но не успях да им се порадвам. Аллах ме наказа – на 30-годишна възраст момчето ми Ерджан се спомина, женен, с едно дете. Дадох на софийските доктори всичките си спестявания, но не го спасиха. Нещо се преобърна в мен. Чедата не трябва да растат без отеца си!, споделя майсторът зидар Почерненият белобрад баща отдава дължимото на сина си. Докарва вода от планински извор, намиращ се на 300 метра от пътя. Сетне издига двуетажна, висока около четири метра сграда. Край нея насажда цветя и овошки, вдига оригинален дървен покрив, а в съседство стяга беседка за отмор на минувачите. Приготвя терен за чеверме и корито за водопой на добитъка. Надпис на турски език разкрива родителската мъка и кани странника да спомене момчето му. Масрафът на Дьонмез е 10 000 лв., без да се брои трудът му. Паралии искат да му помогнат, но Салиосман категорично отказва. Две години бъхта без почивка. Вярата му повелява да спомене изгубения си син, да остави хаир след себе си. Не иска благодарност за стореното добро. Стига му някой случаен пътник да спре, да утоли жаждата си и мислено да благослови майстора, разказват негови съселяни. По пътя за близката махала “Ослец” се намира “Айлин чешма”. Построена е в памет на малката Айлин, починала след нещастен случай през 1981 г. Надписът върху нея е на български: “Потрябва ли ви глътка светлина, с добро помнете вий!” Невръстното дете със звучно име е дъщеря на бившия кмет на с. Млечино от 80-те години на миналия век Шабан Хюсеинов. “Звездите никога не умират! Само понякога не се виждат”, гласи надпис върху “Йълдъз (звезда) чешма”, фиксираме поредния уникум. Съоръжението е доста странно – сякаш “родена” на земята звезда се опитва да установи “контакт” с небесната си посестрима. Пластиката е поръчана от Метин Мехмед в памет на сестра му Йълдъз Мехмедова, загинала в катастрофа край Момчилград през 1988 г. “Наим чешма” е построена през 2001-ва от Йълмаз Наим. Така синът отдава почит на баща си, споминал се от тежка болест. На нея има надпис на турски: “Достигна нашият ден донякъде. Храбрецът не е ясен. Смелият не е ясен. Всеки търси лек за болката си. Лекът не е ясен. Болката е неизвестна”. Бронзовите букви не са мръднали от десетилетия. За разлика от надписа на българската, Пеньо-Пеневата чешма в усоето на кърджалийското село Паничково: “Не мечтая безсмъртие и пътища леки, а ватенка топла за зимния ден. Безсмъртно нека остане навеки – построеното тука от мен!” От чучура на планинския извор все още църцори живителна течност, но от посланието на димитровградския поет с ватенка няма и помен.