Хайгашот Агасян: Преди да умре от СПИН Емил Чакъров ме дирижираше!

<i>Композиторът Хайгашот Агасян е роден на 28 януари 1953 г. във Варна.<br /> През 1993 година печели голямата награда на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;, а на следващата година - първа награда от същия фестивал. <br /> </i><br /> <b>..............................<br /> - Знам, че сте се познавали лично с Хербет фон Караян?<br /> </b>- Познаваме се и това е нещо, което никога няма да се заличи в съзнанието ми. През 1976 г. бяхме студенти и беше поредният конкурс &ldquo;Херберт фон Караян&rdquo; в Западен Берлин. И една група музиканти, вливайки се в Пернишкия камерен оркестър с диригент Райчо Христов, отидохме на конкурса. Ние бяхме студенти, но влязохме в оркестъра. <br /> <br /> Така се озовахме през есента, септември 1976 г., на този конкурс. Тогава беше много трудно излизането от България, но нас ни пуснаха. Минахме през Източен Берлин, след това в Западен Берлин две седмици, свирихме, много добре се представихме. Имаше музиканти от цял свят, включително от СССР, Литва, САЩ, Австралия, Финландия, Полша и т.н. Тогава се направи световен оркестър от всички дошли на събитието. Ние бяхме много хора и бяхме настанени в един голям пансион. Правихме ретиции, които тогава се водеха от големия български диригент Емил Чакъров, който беше ученик на Караян. Бог да го прости <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Емил Чакъров, той си отиде много, много нелепо.<br /> </b></span><br /> <b>- Защо нелепо?<br /> </b>- Той умря от СПИН! Почина преди десетина години и тази диагноза се знаеше. Искам да ви кажа, че Емил Чакъров е едно голямо име. Под негово диригентство тогава ние правехме репетициите си преди големия концерт с Караян. Преди концерта ние имахме възможност да контактуваме с него. Той имаше две дъщери, водеше ги на репетициите. Въобще беше нещо като приказка.&nbsp;Караян беше иначе съвсем нормален човек, но много магнетичен &ndash; среден на ръст, с бели коси. Не носеше очила. Живееше в един много красив хотел- &ldquo;Кемпински&rdquo;, в Западен Берлин. Там имаше апартамент и ние като минавахме покрай хотела, все го заглеждахме, защото знаехме, че там живее Караян. <br /> <br /> <b>- Г-н Агасян, вие сте трето поколение арменец. Но какъв се чувствате &ndash; повече арменец или повече българин?</b><br /> - Аз се чувствам сто процента българин и сто процента арменец. Защото аз съм арменец по кръв, по родова памет и това го има в гените ми. А съм останал в България, защото се чувствам българин.<br /> <br /> <b>- Имали ли сте възможност да отидете и да живеете в чужбина например?</b><br /> - Да. Много пъти. И в студентските си години, и след това &ndash;специализации, свирил съм къде ли не в Западна Европа в оркестри и са ме молили да остана. Но аз съм се чувствал силен именно защото тук е моята памет. <br /> <br /> Тук са баба, дядо, родителите ми и аз имам на какво да стъпя. В този смисъл аз съм син на два народа &ndash; и на българския, и на арменския. Няма лошо. Напротив &ndash; чувствам се много добре. Българските арменци са добри и честни хора и аз съм един от тях , от тези така наречени Яворови арменци. Искам да ви кажа, че всички арменци по света го знаят неговото прословуто стихотворение. То е писано между 1915 г. и 1921 г. когато арменците са идвали в България след големите кланета, когато е избит цветът на арменската интелигенция в Турция.<br /> <br /> <b>- Правили ли сте си родословно дърво?</b><br /> - Аз съм от тези хора, които едва ли знаят за произхода си повече от баба и дядо, за съжаление. Моят дядо Хайгашот е одрински арменец. Даже имам документ, в който се вижда как от турски поданик става български поданик. Баща ми и моята леля са родени в Пловдив. Баба ми е от Гюмюрджина, от Комотини &ndash; сега е гръцкия град Комотина, но навремето е бил Гюмюрджина. По майчина линия дядо ми е от Анадола, от едно селце , което се казва Еверек. <br /> <br /> Него дълго време го търсих на картата, за да видя всъщност откъде е дошъл дядо. Не можах да намеря на картата и по стечение на обстоятелствата попитах един арменец от Турция дали е чувал за такова населено място. Той ми каза, че то е със сменено име и се казва Девели. Но това е някъде в Централен Анадол, тъй като това е било всъщност историческа Западна Армения. <br /> <br /> <b>- И съвършено случайно вашата съпруга е също арменка?</b><br /> - От дете са ме възпитавали, ако мога, да запазя тази родова памет. Няма лошо човек да се влюби и да се ожени за жената, която обича без значение каква народност е тя. На мен обаче винаги една лампичка ми е светила в главата. Така съм възпитан от моите предци, че, все пак, хубаво е аз да продължа семейната традиция и че бягайки от кланетата, всъщност моите прадеди са запазили арменската си идентичност. И аз ли ще бъда този, който ще спомогне за претопяването на арменците? Разбира се, този процес е много широк, той е необратим и в далечното бъдеще това ще се случи. Защото щеш &ndash; не щеш ние сме малко. Да речем, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>20- 30 хиляди души, рано или късно ще се претопим.</b></span><br /> <br /> В Полша навремето са живели 300 хиляди арменци и са се претопили. Но това е нормално, тъй като вървим към глобализация, вървим към един свят, в който вече няма значение кой с кого живее, как живее... Как се запознах със съпругата си? Ще ви кажа. Една жена българка направи това добро на арменския народ. Тя се казва Таня Стоянова. И тази млада жена през 80-те години дойде в Младежкия театър, където работех. Тогава беше много на мода аеробиката. Като модно течение за поддържане на фигура. Младите актриси тогава като Аня Пенчева, като Ваня Цветкова и др. веднага се заразиха и започнаха да играят аеробика под ръководството на Таня. <br /> <br /> С нея много се харесахме и един ден ми вика: &rdquo;Абе, Хайго, имам едно много красиво момиче &ndash; арменче, което ми е корепетиторка /а Таня всъщност е бивша национална състезателка по художествена гимнастика,/, защо не ви запозная&rdquo;. Казах й да я докара в театъра. Тогава дойдоха цяла група момичета на оглед. Да ме огледат мен. Беше много стресиращо. Аз си глътнах езика от страх. Та това хубаво момиче Мари стана моя съпруга след около година приятелство.- <br /> <br /> <b>- Как оценявате правителството на Бойко Борисов?<br /> </b>- Аз се познавам добре с Бойко Борисов. Дори ако се срещнем, мисля, че абсолютно без никакви задръжки ще си стиснем ръцете. Много пъти сме били заедно къде ли не. Той ми е безкрайно симпатичен с това, че се държи човешки. Повярвайте ми, омръзнало ми е от хора, на които малко да им дадеш власт в ръцете, се самозабравят. Носовете им започват да закачат жиците на тролея. Познавам много такива хора &ndash; и депутати, и министри. Прекланям се пред тези, които са останали нормални. В случая аз и сега да срещна Бойко, съм сигурен, че ще каже: &ldquo;Хайго, как си? Как вървят нещата?&rdquo; Тоест, смятам, че е останал нормален човек и начинът, по-който говори и споделя с хората е показателен.<br /> <br /> <b>- Вие за Бойко Борисов ли гласувахте?</b><br /> - Да. Смятам, че това, което се случи с тройната коалиция от моя арменска гледна точка, е недопустимо. Всички депутати от БСП не гласуваха в парламента да се обяви 24 април 1915 г. за ден за възпоменание на жертвите от кланетата в османската империя над арменския народ.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</b><br />