Джулия Бул: 32 години не виждах дъщеря си - мъжът ми я скри!

<i>Юлия Христова, която четири десетилетия блести в парижките салони, е съпруга на Жан Бул, мъжът, който спасява френската преса от нацистите през Втората световна война, а след това я обединява и съсредоточава в мрежата NMPP. Бул основава прочутия музикален фестивал МИДЕМ в Кан. Дълги години е кмет на Баланкур. На 45 години се запознава с хубавата Юлия Христова и тя става неговото българско &bdquo;красиво съкровище&ldquo;. Жан Бул й дава всичко &ndash; любов, високо социално положение, богатство.</i><br /> <br /> <i><b>- Г-жо Бул, вашият съпруг има специални заслуги към френската държава. Той благородник ли беше?</b></i><br /> - Не. Съпругът ми е от известната фамилия Бул, която държеше декорираните мебели на Франция. <br /> <br /> Той нямаше титла, синя кръв. Но за сметка на това притежаваше такива силни лични качества, които му позволяваха да управлява цялата френска преса, владееше и разпространението й във Франция. С него се запознахме по много интересен начин. Имах приятел българин, състудент. Той ми каза: влюбен съм в едно момиче Елени &ndash; гъркиня. Семейството е много богато, Елени има 5 сестри, гувернантки, притежават грамадни апартаменти. Те не искат да чуят за българин. Но ако ти дойдеш и те видят, ще си променят мнението за българите. Точно така стана. Този приятел ме заведе на обяд у тях. А по-късно той се ожени за Елени. Аз й направих сватбената рокля. Та на този обяд се запознах с една много фина дама &ndash; мами Блу, майката на Жан, който по-късно ми стана съпруг. Тя говорила на Жан за мен. По това време имах голяма любов с пианиста Юри Буков. И така, когато на сватбата на българския ми приятел с Елени влязох в салона, срещу мен беше мами Блу със сина си Жан и внучката си &ndash; дъщерята от първия брак на мъжа ми. В този момент той не е искал да се жени. Но казал на майка си: искам тази жена. Аз бях на 20 години, запознахме се. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>После отидохме заедно на ваканция, за да видим как се разбираме. Много бързо се ожених. Сватбата ни беше чудо. Родена съм с късмет. </b></u></span><br /> <br /> <i><b>- Преди да се омъжите за диктатора на френската преса, сте имали български съпруг, дете. Знам, че драматично сте се разделили с тях?</b></i><br /> - Така е. Когато тръгнах за Париж, имах дъщеря от първия си брак. Не можех да взема детето си с мен във Франция. Времената бяха комунистически и беше ясно, че като замина с дъщеря си, няма да се върнем с нея в България. Оставих детето си при моите родители. Отидох при първия си мъж и му казах, че не може повече да продължим да живеем заедно, че аз ще остана във Франция и ще се разведа с него. Тогава той отива вкъщи, взема детето и го дава на майка си и сестра си, които живееха в Стара Загора. Те го гледаха. Така дъщеря ми прекъсна всякаква връзка с мен. Ние с мъжа ми във Франция наехме адвокати, търсихме начин да научим нещо за моето дете. Първият ми съпруг обаче изпратил дъщеря ми в Киев. Така 32 години не бях виждала детето си. Един ден телефонът ми звънна и леля ми Дора Увалиева (Дора Валие) ми казва: Бебка, намерихме детето. <br /> <br /> Направо отмалях и едно гласче каза: Маме, аз съм Мариянчето. Веднага взех самолета. Отидох в Берлин в хотела, където тя беше настанена. Ден и нощ сме си говорили. Тя и досега е женена за германец. Като я видях, много се зарадвах &ndash; хубава, фина, красива, елегантна, бижу. Разплаках се &ndash; такова изживяване. Мариянка управлява къщи на Ив Сен Лоран и Кристиян Диор в Берлин. Много е способна. От нея имам едно прекрасно внуче Марко. Той се ожени и станах прабаба на момиченце Елизе.<br /> <br /> <i><b>- Защо той е постъпил така жестоко с вас и с детето ви?</b></i><br /> - За да си отмъсти. След като разбра, че ние с Юри имаме романтична връзка, стана нещо страшно. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>При едно от кацанията на Юри в България мъжът ми го хваща още от самолета и започва да го бие. <br /> </b></u></span><br /> Толкова е бил влюбен, не е могъл да се владее. Бях много ухажвана и сега пак съм ухажвана, но живея сама. Не съм давала никога повод за ревност. Имаше доста голяма разлика между мен и съпруга ми - 24 години. Животът ми е прекрасен. Докато има здраве, човек трябва да казва: Мерси, Господи. Много ми липсва Юри Буков. Той беше на 83 години, невероятен пианист. Тъжа за него.<br /> <br /> <i><b>- Заслужава си да напишете книга за живота си. Ще го направите ли? </b></i><br /> - Би трябвало! Само тази история с дъщеря ми заслужава това. Издателство &ldquo;Ла Тест&rdquo; ми изпрати свой представител с оферта да се пише книга за мен. Бях на една вечеря с издателката г-жа Ла Тест. Тя толкова силно се впечатлила от това, което съм разказвала за себе си, за България, че дойде да ми предложи да напиша книга. Тя ми предложи &ldquo;негър&rdquo; &ndash; човек, който записва това, което му разказвам, и го пише. На пръв поглед тя беше избрала перфектен &ldquo;негър&rdquo; &ndash; граф, фин, абе, притежаващ отлични качества. Но това, което написа, беше съвсем плоско, защото той нямаше никаква представа какво е славянска душа. А и откъде ще има &ndash; той е френски граф, рафиниран. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Така че нищо не стана с проекта за книгата.<br /> <br /> </b></u></span><i><b>- Във Франция имахте ли притеснения от Държавна сигурност?</b></i><br /> - Не. Аз бях много млада и се омъжих бързо. Станах французойка. Със съпруга, който имах, всичко беше абсолютно възможно и постижимо. Когато Тодор Живков беше жив, тогавашният посланик Топенчаров покани мен и съпруга ми в българското посолство. Тогава пишех в един вестник &ldquo;Право да живеем&rdquo;. Там водех рубрика за модата &ndash; акцентирах върху модните тенденции, пишех какво е най-актуално в момента, какво се е носило в миналите сезони. Много интересна рубрика. Но вестникът фалира.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>По време на срещата ни в посолството Тодор Живков ми каза: &quot;Вие не само сте хубава, но сте и умна&quot;.<br /> </b></u></span><br /> Учудих се, че той знаеше за рубриката, която водя във вестника.<br /> <br /> <i><b>- Какво ви впечатли във Франция, когато за пръв път отидохте там?</b></i><br /> - Абсолютно всичко. Културата непозната, хората също. Но тъй като в България бях възпитана в интелектуален дух, се справих. И двамата ми дядовци бяха генерали, а майка ми беше адвокат. Тя е и поетеса. С брат ми издадохме нейната поезия във Франция. Тя почина при мен. Ние я изведохме от България. Тази случка е интересна. Имаше един посланик Иван Будев, който беше много по-демократичен от другите ни посланици. Един ден го поканихме на вечеря и той каза на мъжа ми: каня ви в България. Съпругът ми каза: няма да отида в една страна, където жена ми не може да види майка си. Как не може, попита посланикът. Ами, не я пускат. Два дена след това мама получи всички документи и дойде в Париж. Горката, щеше да умре от радост, от вълнение. Животът ми никак не е банален. Нали?!<br /> <i><b><br /> - Защо, след като сте преуспяла във Франция, се върнахте в България?</b></i><br /> - Тъгувахме, жадувахме за България. С голяма радост отидохме в Копривщица, където съм прекарала детството си. Родът на баща ми е оттам. Имахме къща. Аз не познавам много хора, защото 45 години съм живяла в Париж. Много бяхме щастливи. Началото за нас в България беше сиво и тъжно, но нещата се промениха. <br /> <br /> <i><b>- Завърнахте се в Копривщица, но вие сте гражданка на света?</b></i><br /> - Така е. Сега в средата на януари пътувам за Париж. Там ще бъда до края на март. После пак ще дойда в България. Ще отида и в Берлин да видя дъщеря си и правнучката си Елиз. Ходя в Ню Йорк, защото имам много приятели, които обичам. Събитията правят хората и хората правят събитията. <br /> <br /> Това Де Гол го е казал. Животът ми е много хубав.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА</b>