Докоснах се до моя кумир Атанас Далчев и изпитах огромно блаженство
<i>Проф. Владимир Янев е преподавател в ПУ &ldquo;Паисий Хилендарски&rdquo;. От 1996 до 2000 г. е лектор по българска литература в Санктпетербургския университет. Автор е на над 20 книги със стихове, разкази, есета, критика. Режисьорът Николай Георгиев създава по творбата му &ldquo;Цигулката на Енгр. Строшени огледала&rdquo; оригиналния спектакъл &ldquo;Скоростта на мрака&rdquo; в Университетския театър &ldquo;Алма Матер&rdquo;, София. Член е на СБП и на българския ПЕН клуб. Янев е виден представител на хипарската бохема от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. </i><br /> <br /> Не е изневерил на нрава си и досега. На 6 септември т.г. прие наградата на Литературната лига &ldquo;Стига&rdquo; в Първото частно поетично лозе, връчена му от Брата Георги Янев. Получи грамота, с която е обявен за &ldquo;Класик №1&rdquo;, както и едни ботуши от Първата световна война, с които да гази по-смело из българската литературна кал. Призът за &ldquo;полукласика&rdquo; от Ямбол Христо Карастоянов пък беше&hellip;френски ключ. За най-щурите си преживявания през ерата на Тодор-Живковия соц, когато всеки един инакомислещ попадаше в графата &ldquo;неудобни&rdquo;, интелектуалецът &ldquo;развързва торбата&rdquo; с пикантерии единствено пред &ldquo;Над 55&rdquo;. Езикът му е цветисто-пиперлив, обилно &ldquo;напоен&rdquo; с качествен алкохол и няма нищо общо с познатата академична сухарска лексика.<br /> <br /> <i><b>- Навремето прохождащите поети и писатели задължително си избираха кумир, нещо като пътеводна звезда. Вие на кой фетиш се спряхте, професоре?</b></i><br /> - Сам открих за себе си Атанас Далчев. В София заварих още неколцина поети, за които класикът беше всичко. Един от тях беше Иван Цанев. В края на 67-а излязоха гениалните Далчеви &ldquo;Фрагменти&rdquo;. Живеех с Далчев. Лягах си с Далчев, а една негова малка книжки не излизаше от джоба ми.<br /> <br /> <i><b>- Успяхте ли все пак да се докоснете на живо до него?</b></i><br /> - Пътувам си веднъж в трамвая. Чета си джобното издание на &ldquo;Фрагменти&rdquo;, някой наднича над рамото ми. Тогава бях безпардонен, отвратителен в отношенията си с хората юноша. Обръщам се, троснато питам нахала: &ldquo;Кажи бе, Петров, какво става?!&rdquo; В онези години всички за мен бяха &ldquo;Петров&rdquo;. Наругах го. Той ми се усмихва, аз си прехвърлям Далчевата стихосбирка. Оня пак ме гледа. <br /> <br /> Писна ми: &ldquo;Хайде бе, Петров, стига бе!&rdquo; Пита ме какво чета. &ldquo;Чета тук един голям български поет. На вас, естествено, няма да ви хареса&rdquo;, отбивам атаките. Занитва ме с реплика: &ldquo;Ами наистина няма да ми хареса, понеже аз съм я писал.&rdquo; Едва тогава се вгледах в &ldquo;нахала&rdquo; &ndash; възрастен, ама много възрастен. Тогава да е бил на 64 години, абсолютен дъртак с очила. За нищо не става, а изведнъж се оказва, че това е самият... Атанас Далчев! И въпреки че бях нахакан келеш, панирах се. &ldquo;Искате ли да слезем и да се поразходим малко&rdquo;, предлага ми той. Как да не искам?! Хвана ме под ръка, а аз съм си глътнал граматиката. Разпитва ме кои поети харесвам, накара ме да му цитирам едно мое стихотворение. &ldquo;А-аа, краят е много хубав!&rdquo;, похвали ме Далчев. Но удоволствието беше друго &ndash; &ldquo;тайната, гордостта, порокът ти&rdquo; те е хванал под ръка. Никога не съм изпитвал по-голямо блаженство! Дори и в отношенията си с жени.<br /> <br /> <i><b>- Известно е, че сте били много близки и с Хайтов?</b></i><br /> - Бяхме веднъж във вилата му в Яврово. Така се надпреварвахме да си говорим, че след като поизчезна напрежението от общуването с голям писател, усетих по едно време как се радваме взаимно един на друг. Като деца! Аз не съм само един мухлясал университетски преподавател. <br /> <br /> Врял и кипял съм в родопските работи, 4 години даскалувах в Неделино и Златоград. Вече взех да се закачам с Хайтов, да го дразня, че той е от &ldquo;по-другите&rdquo; Родопи, докато аз съм потомствена майничка. Та го питам знае ли как &ldquo;даръдерлии&rdquo;, сиреч златоградчани, превеждат &ldquo;Да бъдеш или да не бъдеш&rdquo; на небезизвестния Уилям Шекспир. Вдига рамене!. Закопавам го, понеже местните наши са много по-гениални от Шекспир. Те доста по-кратко и синтетично го казват &ndash; &ldquo;Ъль-дъль&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Хайтов се пуква от смях. Мир на праха му!</b></u></span><br /> <br /> <u><b>- В Пловдив няма как да не са се засекли пътищата ви с Катя Паскалева, Цветана Манева, Стефан Цанев, Георги Божилов-Слона?</b></u><br /> - Когато ги видях, те вече бяха божества, но пък аз бях в кръга на иконоборците. На млада възраст за нас божества нямаше. Катя Паскалева &ndash; великолепна актриса, Жоро Слона, пред чиито картини мълчиш, и той мълчи. Вселенско мълчание! В този кръг беше младият тогава поет Петър Анастасов, написал едно великолепно стихотворение за актрисата &ldquo;Тройно огледало&rdquo;. Най-ярките мои спомени са от края на 60-те, началото на 70-те от миналия век.<br /> <br /> <i><b>- С кои други видни наши поети сте кръстосвали чаши, пардон шпаги?</b></i><br /> - Страшно много обичах да общувам с Иван Динков и да го съзерцавам как красиво пиеше. Всяко пиене е красиво, то не е някаква касапска история. Винаги до него присъстваше прекрасната му съпруга. С Христо Фотев имам много ярък ранен спомен, когато говореше на една жена до него. <br /> <br /> Видя ми се изключително грозна, беше с някаква брадавица, но той й говореше така, че пред моите смаяни юношески очи тя ставаше все по-хубава и по-хубава благодарение на Христо. А бе пълен отврат! Забравих всичко. Тя се разхубавяваше с всеки миг, погалена от словата му.<br /> <br /> Известен сте като най-лудият фен на &ldquo;Локомотив&rdquo;, Пловдив. Посветили сте на футболния тим, бивша собственост на гръмнатите вече кюстендилски ъндърграунд босове Георги Илиев и Александър <br /> - Тасев-Остап, цяла книга.<br /> <br /> - Това е една голяма тема. На Георги Божилов-Слона, най-големият запалянко, се приписва абревиатурата &ldquo;Локо&rdquo; &ndash; &ldquo;Любим Отбор на Културната Общественост&rdquo;, също и култовата фраза, че локомотивецът не се създава, а се ражда, и че фланелката му не се облича върху тялото, а на душата. Да погледнем нещата от друг ъгъл. &ldquo;Ботев&rdquo; &ndash; отбор на армията, &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; на милицията, а &ldquo;Локомотив&rdquo; нищо и никакъв там тим на железничарите. При нас беше избор на някаква опозиционност. Изградихме много добра спретната бойна дружинка от хора на вече средна възраст, които редовно ходехме на мачове.<br /> <i><b><br /> - Кои влизаха в състава на четата ви?</b></i><br /> - Жоро Слона - №1. В компанията беше и д-р Златко Илиев, изтъкнат сексолог. За него Добромир Тонев написа едно стихотворение: &ldquo;От ниското да тръгнем към дълбокото, дали съм сексолог, аз само знам. Защо не ме попитате за &ldquo;Локо&rdquo;-то? За мен това не е отбор, а храм!&rdquo; В последните 10 години от живота си Слона вече не стъпваше на стадиона &ndash; беше уморен от емоции. Начо Културата пък беше зле с очите, но така или иначе си остават култови запалянковци. <br /> <br /> <i><b>- Кои бяха най-шеметните ви емоции?</b></i><br /> - Отиваме чак до Свищов, ще играем с местния &ldquo;Академик&rdquo;. Посещаваме, разбира се, първо музея на Алеко Константинов. Виждаме пробитото му от куршума сърце. Казваме си, че и нашите са по-пробити, но по-устойчиви, понеже къде ли не са ни били. Този път обаче разгромихме дунавския тим. На връщане оставаме да преспим в село Миндя, Великотърновско, при родителите на един наш приятел. В селото е роден и великият писател Васил Попов. Чудна августовска нощ, щурци, мирише на... всичко. Майката на авера, стара българка, ни носи ядене, пиене. Пет гърла трудно се засищат. По едно време женицата вика: &ldquo;Димо, мама, тъй и тъй сте тук, здрави и прави, да вземете утре да оправите лявата стена, че къщата хептен ще рухне!&rdquo; Синът й люто й отговаря: &ldquo;А бе, мамо, ние ляв бег нямаме, ти за лява стена ще ни говориш. Какви са тия простотии!&rdquo; <br /> <br /> Връщат се Добромир Тонев и Златко, сексологът, от най-голямата загуба на &ldquo;Локо&rdquo; от &ldquo;Славия&rdquo; &ndash; 9:0. <br /> <br /> Мръсниците ни отпрали и 10-ти гол, но съдията кой знае защо го отменил. Двама слависти в недоумение отдалеч вдигат ръце. Д-р Илиев ми разказва: &ldquo;Тогава в мен трепна надеждата, че съдията ще прекрати мача поради грубия протест на &ldquo;Славия&rdquo;. С Добри отиваме на мач с ЦСКА с надежди за победа. До 30-тата минута &ndash; 0:0. Зад нас едни чорбари беснеят как с тия майнички техните играели лошо, трудно. Вкраха ни един гол, после още няколко. Когато стана 7:0 за тях, Добромир кипна и възмутено се обърна към един от червените: &ldquo;Играели сте трудно срещу нас, а?! Ти си бил голям лъжец бе, мръсник такъв!&rdquo;<br /> <br /> <b>Едно интервю на Георги АНДОНОВ</b>