Александър Александров искаше да го титулуваме като първи космонавт.
<i>Професор Лъчезар Филипов е единственият жив син на експремиера Гриша Филипов. Останалите двама са покойници. От 22 години е зам.-шеф на Института за космически изследвания към БАН. Той е сред малцината високопоставени наши учени, които открито си признават, че вярват в съществуването на извънземни.&nbsp;</i><br /> <br /> <i>Миналата седмица&nbsp;в&nbsp;&nbsp;&quot;ШОУ&quot; проф. Филипов разказа за драмите в семейството на партийния лидер и научните си занимания в издирване на космически цивилизации. Той разкри и че през есента на 1989 г. Андрей Луканов и Петър Младенов скрили писмо от китайското правителство, в което азиатските другари предлагали да ни изплатят външния дълг срещу обещанието да запазим соцсистемата. Изповедта на ексцентричния учен за живота му сред соцелита и тайните на Московския институт за космически изследвания продължава и в днешния брой на вестника. </i><br /> <br /> <b>.........................................<br /> - Вие сте участвали и в подготовката на полета на втория български космонавт Александър Александров. Какъв човек беше той?<br /> </b>- Заедно с Александров учехме в Москва. Когато приключи полетът на Георги Иванов, остана аспирант в Института за космически изследвания, известно време и зам.-директор. Сега, доколкото знам, се занимава с частен бизнес. И Георги Иванов се занимава с частен бизнес, ама между тях има голяма непоносимост. Хората, които идват тук за техните чествания, не могат да го проумеят. За малка България двама космонавти, които не могат да се гледат и да си говорят.<br /> <br /> <b>- Откъде идва тази непоносимост?<br /> </b>- Не знам. Полетът на Георги не можа да се осъществи до края, но той е по-скромен човек. Докато Сашо даже ни забраняваше да се казва, че е втори космонавт. Погледнато реално, не е коректно, защото руснаците не бяха решили да ни дават втори полет. Откъде-накъде България ще има достъп до втори полет? Тогава се търкаляха французи, други летяха. Опашката беше голяма. <br /> <br /> <b>- Вие сте работели в съветския космически институт, не сте ли запознат с някои строго пазени тайни?<br /> </b>- Тайните тогава бяха наистина тайни. Много неща не се знаеха. Когато се предаваше информация в космическите центрове на полети, имаше два варианта &ndash; единият беше без цензура, строго секретен, другият &ndash; за телевизионните журналисти. Т. е. пресяваше се страшно много информация. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Американците съхраняват летящите чинии близо 40 години. Руснаците също сега заговарят, че и те имат такива. <br /> </b></span><br /> <b>- Коя е най-голямата мистерия, с която сте се сблъсквали в работата си?<br /> </b>- Мистерия не бих казал, защото за разлика от България темата за извънземен разум, за извънземни цивилизации в Съветския съюз беше много широко дискутирана. Може би защото водещите учени като Кардашов, който сега е академик и води направлението радиоастрономия на Русия, имаше един член-кореспондент Соколовски, който пряко говореше по темата за класификация на цивилизациите, тогава работеха много усилено в тази насока. <br /> <br /> <b>- Участвали сте в разработката на апаратурата на космическата сонда &quot;Фобос&quot;, която изследваше повърхността на Марс. Там наистина ли има следи от извънземна цивилизация?</b><br /> - Сондите &quot;Фобос&quot; бяха доста амбициозни разработки на Интеркосмос и някои западни страни. Тогава България заедно с ГДР беше натоварена да разработи зрението на тези две сонди. &quot;Фобос&quot; е малък спътник на Марс, чиято маса не позволява корабът да кацне на повърхността му, затова апаратът го облита. Едната сонда обаче на път за Марс изчезна, другата започна да предава, но на втория, третия ден и тя изчезна. Тогава колегите се шегуваха, че зелените човечета са ги отмъкнали, но все пак показаха някакви изображения.<br /> <br /> <b>- Наистина ли на Червената планета има канали, пирамиди, дори сфинкс?</b><br /> - Нещата около Марс са малко преувеличени. По принцип това е планета, която исторически е била подобна на Земята. На Марс е имало огромни океани. Още при първоначалните наблюдения на планетата от Скиапарели през 1877 г. се рисуват каналите, започва да се говори за марсианци. Фантазията на човека е голяма. Сега това, което се наблюдава на Марс, при кацането на сонди и т.н. се вижда, че там е имало много течаща вода. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Марс е станала червена планета, но е била синя като Земята. <br /> </b></span><br /> Ние виждаме каньони, виждаме устия на реки, където доскоро е текла вода. Два са вариантите за катастрофата на Марс. Там има един голям вулкан, който се казва Олимп и е висок 80 км. Сравнено с Еверест, който е почти 9 хил. метра, марсианският Олимп е 10 пъти по-голям. Та вариантите са, че ако преди време това е избухнал вулкан, той може би е предизвикал изгарянето на по-голяма част от атмосферата на планетата. <br /> <br /> При което, падайки налягането, тази вода се е изпарила. Другият вариант за трагедията на Червената планета е може би удар на голям астероид. Там има няколко големи кратера, които се предполага, че са вследствие на това. Земята също постоянно е под обстрел на астероиди и това е може би едно от нещата, към които човечеството трябва да консолидира своите сили, за да не загинем някой ден за част от секундата. Що се касае до тези сфинксове и т.н., това е просто сянка. Въпреки че наистина пирамидата е доста правилна. Ние тепърва много неща ще трябва да разберем за Марс. Прави сте, че това е най-близката планета от слънчевата система, която може би ще подлежи на колонизация.<br /> <br /> <b>- Какво има на обратната страна на Луната?</b><br /> - Предполага се, че има няколко неща. Руснаците и американците дълго време мълчат и може би там има нещо, което след 20 години, когато кацнем, ще се разбере. Още първата сонда, която руснаците изстрелват, снима обратната страна на Луната, но тя е с много лоша разделителна способност и почти нищо не може да се види. Странното е, че географията е различна между едната и другата страна. Освен това защо досега никой не е кацал оттатък, за да се правят изследвания? <br /> <br /> Оправдаваха се, че няма радиовидимост. Обратната страна на Луната все още е голяма загадка. Много плахо започва отново да се говори за завръщане към земния спътник, и то не от научно любопитство, а защото китайците декларираха, че до 10 години ще кацнат. При което Русия и Америка силно се притесниха - явно има нещо, което Китай не трябва да види. <br /> <br /> <b>- Баща ви беше сред близките хора на Тодор Живков. Що за човек беше Людмила, чиято смърт и до днес си остава загадка?</b><br /> - Преди всичко много сериозен и много тъжен човек. Истината е, че бяхме приятели, но не много близки. Имах много хубаво впечатление от нея. Даже малко преди да почине, двамата седяхме на плажа в Евксиноград и тя искаше аз да напиша книга за извънземните цивилизации. Тогава на плажа й разказах за извънземния разум, за търсенето на живот, за безкрайността на вселената. <br /> <br /> Тя доста се интересуваше от тези работи и ги възприе сериозно. Имаше големи планове за т. нар. израстване на хората, учението, пропагандирането сред младите на едни такива по-широки, философски знания. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Тогава Людмила беше под влиянието на Рьорих, <br /> </b></span><br /> Индира Ганди и по съвсем друг начин гледаше на света.<br /> <br /> <b>- Какво се случи в Евксиноград?</b><br /> - Случката беше много неприятна. Ден преди смъртта й Людмила и баща ми си тръгнаха заедно. Тодор Живков ги извика в двореца &quot;Бистрица&quot; и те тръгнаха със самолет. На другия ден пред тунела в Евксиноград видях Тошко и Жени, бяха им съобщили за смъртта на майка им. Потресаваща гледка. Истината е, че на никой не му се вярваше, че Людмила е мъртва. Още по-малко на мен. <br /> <br /> <b>- Защо Тодор Живков свали баща ви от министър-председателския пост?<br /> </b>- Свалянето на баща ми през 1986 г. от поста министър-председател е под натиска на съветското ръководство &ndash; Михаил Горбачов и Николай Рижков. Тогава баща ми започва да се опитва да прокарва в България едни модели, които са извън рамките на съветския социализъм. Това е план на т. нар. пазарно стопанство, създаването на елементи на частна собственост, създаването на малки предприятия. <br /> <br /> Той тогава много често ходеше до Китай и до Западна Германия, за да може да черпи опит от тях. Дори до голяма степен считаше, че югославяните правят много по-добра икономика от нас. След това обаче Тодор Живков го запазва като член на политбюро и секретар да отговаря за икономиката. Но баща ми в неговата книга казва, че вече през последните години е с вързани ръце. Като икономист е можел да прави нещо, но като изваден от изпълнителната власт влиянието му е било слабо.<br /> <b><br /> - Което значи, че все пак е бил наясно със схемата за изнасянето на големите пари извън България под формата на външнотърговски дружества?</b><br /> - В книгата, която трябва да излезе скоро, този въпрос доста много се засяга. Именно, че не е бил съгласен за създаването на тези задгранични търговски дружества. Плюс това е считал, че това може да нанесе по-голяма беда на самото БКП, както и стана.<br /> <br /> <b>- Всички казват, че не са се облагодетелствали от постовете си, а как ще обясните факта, че най-богатите хора днес на България са точно синовете и дъщерите на бившите партийни величия?</b><br /> - Аз не съм от тях. Така че не мога да го кажа. За голямо съжаление сега, като се обръщам назад в годините, виждам, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>някои от тези величия доста са трупали капитали. <br /> </b></span><br /> Но според мен повече се е крало на едно ниво под тях. Не самите те. Познавам шефове на банки, асоциации, които имаха в ония години по 5 - 6 апартамента. Когато починаха, моите родители ни оставиха една вила в Банкя, която аз я стопанисвам, и един апартамент. Нищо друго. Баща ми не даваше да се продума някой от неговите роднини нещо да поиска, да се ходатайства. Беше някакъв идеалист. Но тези, които са били по-близо до кацата, са пипали.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Румяна СТЕФАНОВА</b><br />