Майка ми е минала през страшни неща, а баща ми е бил убит в лагер!
Богдана Карадочева е една от най-обичаните български певици. Заедно със Стефан Димитров са чудесен тандем не само в живота, но и на сцената. За режима преди 10 ноември, за натиска срещу нея, за всичко, което е изпитала, но не е споделила публично, с Богдана Карадочева разговаря репортер на вестник &bdquo;ШОУ&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Знам също и че сте невероятен футболен запалянко &ndash; симпатизирате на &bdquo;Левски&rdquo;. Много ли се ядосахте като загубихте последния път?</b><br /> - Да, голям запалянко съм, но не по-голям от брат ми и сина ми. Но много се вълнувам винаги, когато &bdquo;Левски&rdquo; играе. Вчера например, когато паднаха, много се ядосах, големи нерви падат. Сега ще ви разкажа нещо интересно по този въпрос. Значи, &bdquo;Левски&rdquo; е създаден през 1914 г., но в началото на 30-те години отборът не го е имало. Не е съществувал. Тогава баща ми Иван Карадочев и негов приятел решават да възстановят &bdquo;Левски&rdquo;. Купуват една нива, която се намира на мястото, където е днес е стадионът &ndash; но ще ви излъжа дали става дума за ст. &bdquo;Георги Аспарухов&rdquo; или за ст. &bdquo;Васил Левски&rdquo;. Мисля, че беше &bdquo;Васил Левски&rdquo;. След това купуват и столове, пейки, а после и екипи. Викат момчетата и им казват: &bdquo;Момчета, вие от днес сте &bdquo;Левски&rdquo;. Баща ми беше болен, патологично болен на тема &bdquo;Левски&rdquo;. Той е бил и председател на футболния съюз, както и председател на клуба &bdquo;Левски&rdquo;. Всяка неделя преди мач момчетата идваха вкъщи, но по времето, когато баща ми не е бил председател, а просто фен. Идваха на обяд преди мач вкъщи &ndash; правеха им масажи, а баща ми им даваше специална храна, преди да излязат на терена, за да си силни и издръжливи. А баща ми беше и кум на почти всичките футболисти.<br /> <br /> <b>- Именно от Васко Найденов и Ивайло Манолов знаем, че страстите ви извън музиката са хазартът и готвенето. Колко най-много сте залагали и съответно печелили?</b><br /> - Хазартът... силно го е казал. Но е вярно, от време на време обичам да играя. Обичам и да готвя много, обичам да експериментирам в кухнята, но не готвя всеки ден &ndash; трябва да имам вдъхновение, тогава мога да направя много вкусни чудеса. За печалба не мога да говоря, защото то моето е по-скоро детска работа &ndash; играя на онези машинки, на които можеш да пуснеш и 20 ст., за да поиграеш. <br /> <u><br /> Играем често на белот за пари, но не за такива пари, </u><br /> <br /> каквито някой веднага ще си помисли. Примерно единият печели 1.80 лв., а другият губи 3 лв. Повече е за играта, за хъса.<br /> <br /> <b>- Известна сте като голяма критикарка на стария режим. Как успяхте да станете голяма звезда по това време?</b><br /> - България беше абсолютен лагер, в който всичко се контролираше. Но искам да ви кажа, че режимът у нас продължава да няма нищо общо със свободата на мисълта и на духа. Хората тогава, в това число и аз, бяхме млади и инициативни и бранехме, доколкото можем, правото да бъдем личности. Аз съм имала достатъчно много спънки, за да не правя това, което мога &ndash; да пея, но въпреки това съм успяла да се преборя и да бъда певица. Защото преди 1989 г. това да рисуваш, да пееш, да пишеш беше почти равносилно на престъпление. Питате ме за какви спънки говоря &ndash; ами например не са ме пускали да пътувам, не искаха да ми дадат &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, въпреки че го заслужих с честен труд и глас. Също така не ми дадоха наградата на Френските музикални театри. Имах покана за Олимпия, но... не ми разрешиха да отида. Това малко ли е?<br /> <br /> А ако ви кажа какво е трябвало да изпита и да преживее моята майка, сигурно лошо ще ви стане, защото вие сте още млад човек и може би е хубаво, че не знаете някои работи. Майка ми е минала през страшни неща. Баща ми е убит в лагер. Вторият ми баща е пратен в лагер. Тя получава документи за изселване с нас, децата. Никога не се оплака. Никога не поиска една стотинка на заем. Тя казваше: &quot;Днес ще ядем... има едно парченце сирене.&quot; Но ще ни сложи бялата колосана покривка. Мама вярваше и знаеше, че &quot;Бог ще се погрижи за птиченцата си&quot;. <br /> <br /> <b>- Била ли е някога славата проблем за вас?</b><br /> - Не, защото аз съм много земен човек. Здраво съм стъпила на земята. Славата е нещо много относително, важното е хората да те знаят и да те помнят с добро. Защото то и Хитлер, и Сталин са имали слава, но на сатрапи! Човек трябва да си върши работата достойно, да вярва в Бог и да се старае да върши добри неща. Не съм позволила на славата никога да ме променя. Неприятно ми е само, когато чета всякакви изписани глупости за себе си, но от един определен момент нататък ги приемам като забавление за себе си.<br /> <br /> Чела съм например, че съм глуха или пък плешива, а на другия ден отивам при фризьора си и той не може да повярва на тези глупости. Също така съм чела, че пия много или пък, че съм 100 килограма. Нито едното има общо с истината, нито другото. Чудят се какво да измислят. Че пия текила и уиски, а аз дори не знам какво е текила. Единственото, което пия, и то много рядко, когато се събираме с приятели надвечер, това е малко бяло вино. Сещам се и за още един невероятно абсурден текст, който прочетох преди време - че съм изхвърлила мъжа ми Стефан през прозореца. Бога ми, как е възможно това? <br /> <br /> <b>- Известно е, че вашият свекър Кирил Димитров-Мики е бил голям иманяр. Преди няколко години дори издаде книга с &bdquo;иманярски легенди&rdquo;. Разкажете ми малко за него и за тях...</b><br /> - Да, но не той, а брат му. Има такава книга за иманярски легенди, но лично аз не съм я чела. Стефан го познаваше по-добре, лично моите впечатления за него бяха като за един много, много симпатичен, весел човек.<br /> <b><br /> - С вашия съпруг Стефан Димитров сте страхотен тандем не само в живота, но и на сцената &ndash; лесно ли се живее по този начин?</b><br /> - Предстои ни един много хубав концерт &ndash; сега, в петък и често ми задават този въпрос. По този начин се живее и много лесно, и много трудно. Защото и Стефан, и аз, сме хора със силни характери. Но с годините сме свикнали да се съобразяваме един с друг. Не знам кой е по-труден характер от двама ни, но сме много самостоятелни. Мненията ни по различните теми не винаги съвпадат, но като по-обща картинка ще ви кажа, че харесваме едни и същи неща и по отношение на музиката, и по отношение на киното, а това е много важно.<br /> <br /> <b>- В едно интервю той казва, че съжалява, че не е емигрирал в САЩ, когато е имал възможност... а вие?</b><br /> - Не, той не съжалява. Съжалява, че чисто професионално е пропуснал възможността, защото <br /> <br /> <u>той имаше шанс да свири с Марая Кери навремето, дори да й пише музиката.</u><br /> <br /> И днес да бъде мултимилионер. Но и аз съм имала такива шансове &ndash; и за Олимпия, и за Германия, но... какво да ви кажа, избрахме си да останем тук, в България. Далеч от България, от София, от моята улица не мога да живея.<br /> <br /> <i><b>&nbsp;<br /> Анелия ПОПОВА</b></i>