Удостояването на Вапцаров с "Почетната международна награда на мира" – един забравен повод за национална гордост
В юбилейната годишнина от рождението на Никола Вапцаров искам да припомня един позабравен повод за истинска национална гордост - награждаването посмъртно на българския поет Никола Вапцаров с "Почетната международна награда на мира".

На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди на мира, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

Вапцаров е удостоен с тази престижна международна награда измежду десетки предложения от десетки страни

за неговия "изключителен принос в делото на мира и дружбата между народите". Паметен знак и грамота са връчени на поетовата майка Елена Вапцарова на Втория световен конгрес на мира, събрал на своя форум във Варшава през 1953 г. представители от 80 страни - хора от различни националности и произход, с различна професия и религия, с различно социално положение.

Благата вест долита в София през един декемврийски ден в 1952 г., изпратена от журито, гласувало своя избор за Никола Вапцаров. Това съобщение дълбоко развълнувало българския народ и повдигнало националното му самочувствие. И как да не се зарадват българите, след като в минали години между удостоените с тази "Почетна награда на мира" е Пабло Пикасо, Пабло Неруда, Юлиус Фучик, Пол Робсън, Жан Ефел. И как да не се зарадват българите, след като авторитетното жури за международни награди под председателството на френския обществен деятел Пиер Кот, при секретар Жоржи Амаду и с участието на Ванда Василевска, Мао Дун, Габриел Арбусие, Хюлет Джонсън и проф. Ян Муркаржовски гласува с пълно болшинство наградата да се даде на българския поет Никола Йонков Вапцаров, загинал в борбата срещу фашизма. Така талантливият поет и пламенен борец се нарежда между имената на най-смелите защитници на мира и истината.

Кой всъщност предлага да бъде награден българинът?


В официалната информация по награждаването не е упоменато откъде е дошло предложението.

Знае се, че поезията и биографията на Вапцаров е представила пред журито полската писателка Ванда Василевска, която е превела стиховете му на полски език. Вапцаров по това време вече е преведен на десетки езици. През юли 1952 г. в страната и извън нея е организирано честване паметта на разстреляния преди десет години на Христова възраст поет Никола Вапцаров от фашистката власт с чудовищното нелепо “обвинение", че се е борил срещу немските окупатори в страната, против изпращането на български войници на Източния фронт! Навярно преводите и това всенародно честване с гости от много страни да са подсказали кандидатурата на българския поет пред журито.

Съотечествениците на Вапцаров са изразили своята гордост и радост от отличаването на Вапцаров и България с международно признание

на тържествени събрания и митинги, информации за които можем да прочетем в тогавашните ежедневници. Българските писатели и поети определят това признание, адресирано и към силната гражданска българска литература, излъчила техен събрат, заел подобаващо място в историята на световната литература.

С получаването на "Почетната награда на мира" Вапцаров за втори път осмисли своята смърт

– нека узнае светът какви е деца раждала и ражда и днес нашата родина, нека разбере с какви жертви е спечелвана свободата на тази родина, как и от какви Вапцаровци ще бъде отбранявана тя. Народ, чиито синове отиват на смърт с песен, няма никога да загине!"

А нали в полицейския архивен протокол е записано: "Шестимата осъдени - Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев, Никола Вапцаров и Петър Богданов - запяха преди разстрела "Жив е той, жив е..."

Малка е нашата татковина, но тя е дала на Вапцаров сърце, което да тупти с болките на целия свят

Малък е нашият народ, но той му е вдъхнал душа, която да живее с мечтите и делата на милиони хора. Поетичният глас на Вапцаров и неговата борба са съзвучни с гласа и борбата на нашата съвременност. Той ненавиждаше унижението на човека, експлоатацията на човека, страданието и безсмислено проливаната кръв, мразеше всичко жестоко и грозно.

На 3 декември 1953 г. по време на Втория конгрес на мира почетният знак на наградата и грамотата са предадени в ръката на поетовата майка Елена Вапцарова. Баба Елена ми e разказвала, че синът й Борис се притеснявал как тя ще говори пред този световен форум.

Предложил й да седнат и да напишат заедно словото. А тя му казала: "Нощес съм си намислила какво да кажа. И нема да чета - всичко ми е в главата..." Ето цитат от намислените и изречени на конгреса думи от поетовата майка във Варшава: “Нема го нашият поет да напише вдъхновени песни за белите гълъби на мира, които на все по-големи ята летят над земното кълбо и все по-успешно прогонват черните гарвани на войната. Нема го Никола да възпее строежа на новия завод на живота ..."

Големите български поети имат големи майки.

Елена Вапцарова беше голяма майка

Тя имаше дар да говори и да мисли самостоятелно, да изрича мъдрости със своя бавен алтов изказ, в живота си да бъде обърната към общите дела.

Не зная какъв е бил паричният израз на голямата награда, но всеки банскалия знае, че баба Елена завързала сумата в банскалийски месал и я занесла в ТКЗС, където заседавал управителният съвет. Развързала месала на масата и се обърнала към председателя Димитър Родин: “Това е кръвнината за Никола. Притурете я и нея към събраното за трактори и други машини, нужни на кооператива”. Оттам се отправила към зеленчуковото звено, в което все още работела поостарялата майка на поета. Но преди да тръгне, обърнала се към смълчаните и трогнати до сълзи кооператори: “Изпълних предсмъртното желание на Никола да бъде в буря и в мир с народа, когото обичаше.!...

По лични спомени и документи написа Мария РАДОНОВА