Първата му съпруга – известната шахматистка Евелина Троянска, загинала преди 10-ина години при катастрофа.
Въпреки че гони 80-те, маститият писател Антон Дончев не се отказва от благините на живота. Най-яркото доказателство за това е, че наскоро отново се разписал в гражданското – този път с бивша журналистка от БНР, която е по-млада от него с “някакви” си 15-ина години. Името на законната му избраница е Райна Василева. Елегантната дама е неизменно присъствие на всички литературни мероприятия “по света и у нас”, посветени на класика. На повечето тя дори чете “художествено” откъси от неговите стари и нови опуси, заради което са й лепнали прякора “самодейката”.

Сватбеното тържество на автора на “Време разделно” било отпразнувано в изключително тесен кръг, тъй като “младоженците” с право се опасявали, че ще станат обект на ехидни коментари, ако новината за “закъснялата им любов” се разчуе. По тази причина от церемонията отсъствали дори най-близките до жениха приятели интелектуалци – Любомир Левчев, Тошо Тошев и Вежди Рашидов, с които той всяка събота по обедно време се събира на масонска “хапка-пийка” и раздумка в ресторанта на столичния хотел “Радисън”. Не е тайна, че

Дончев от години е член на родна ложа на “свободните зидари” и има високо посвещение.

Дошлият на бял свят в Бургас жрец на перото де факто е прекарал голяма част от съзнателния си живот в старопрестолното Търново. В местната гимназия той среща голямата си, но несподелена любов, както и бъдещата си съпруга – чаровната блондинка Евелина.
“Освен че беше красива, Ева поразяваше и с невероятния си интелект, и с аналитичния си ум. По майка полудатчанка,

тя бе наследила от нея арийската си визия.

Професионална шахматистка, Евелина бе едно от най-изявените имена в този спорт у нас през 60-те и 70-те години заедно със съотборничката си от столичния “Локомотив” Мария Димова. На 2 пъти печели титлата “републиканска шампионка”, доверяват нейни стари дружки.

Авторът на куп исторически саги много държал на семейството си и петилетки наред успешно отбивал атаките на атрактивни дами от артсредите, които се опитвали да го впримчат в любовните си мрежи. До последно останал верен на законната си избраница, която го дарила с двама синове. За жалост, преди 10-ина години Евелина загива нелепо при катастрофа на връщане от морето. Оттогава Антон Дончев е “свободен електрон”, но чак сега откри “дамата на сърцето си” и в духа на доброто старо време избра не просто да заживее с нея под един покрив, а да я отведе пред олтара.

Последната процедура всъщност най-много “бодяла” най-близките до писателя хора – синовете му и първата му братовчедка Ана Дончева. Те изпаднали в амок, че законът дава право на “натрапницата” да отмъкне лъвския пай от наследството на именития прозаик, и бойкотирали както бракосъчетанието им, така и самата “младоженка”. Особено ревниво и собственически подхождала към въпроса братовчедката на Дончев, която десетилетия го подработвала с цел да се докопа до имуществени облаги, а сега кроежите й рухвали.

Напук на остракизма от страна на близки и далечни, беловласият писател направо цъфтял и изживявал ако не трета младост, то някакъв вид сексуално-емоционален ренесанс. “Ако бях поет, щях да възпея моята Райна, както Данте – Беатриче!”, изповядвал пред колеги интимните си трепети масонът белетрист. Разбира се, тези излияния предизвиквали само насмешки зад гърба му и коментари от сорта, че никога не е късно човек да стане за резил.

Далеч не всички обаче се отнасят толкова критично към житейското амплоа на Антон Дончев. Запознати го описват като “достоен мъж и рицар”, нагърбил се с нелеката участ да се грижи за тежкоболната по-голяма сестра на жена си.

“Нана дълго време страдаше от неизлечимо заболяване, от което постепенно угасна.

Чест прави на Тони, че до края се грижеше предано за нея. Беше я настанил в мансардния апартамент на кооперацията, където държи още едно жилище. След като Нана почина, той се настани в мансардата, а апартамента по-долу остави на сина си...”, издават допуснати до “кухнята” на Дончеви.

На фона на “медения месец”, в чийто наслади се къпели класикът и втората му благоверна, изненадващо “прозвучала” клюката, че извън къщи авторът на “Сказание за Самуила” движел и с някаква неидентифицирана особа от женски пол на видима възраст около 50-55 години. Двойката била засечена тези дни да тъпче мрежи с продукти на столичния пазар “Ситняково”, в близост до който живее Антон Дончев. “Излишно е да се прави от мухата слон, човекът явно е отишъл да пазарува с домашната си помощница...”, мъчат се да загладят конфуза приближени на гонещия 80-те академик.

......................................
ГАНДИ УЖИЛИЛ С ГОЛЯМА СУМА ПИСАТЕЛЯТ


В началото на 90-те маститият писател Антон Дончев и скандалният бизнесмен Пламен Тимев-Ганди, собственик на някогашното култово заведение “Ла Страда” в столицата, са имали съвместен алъш-вериш, научи народното издание.

В периода, когато се кандидатира за президент, авторът на "Сказание за Аспарух” авансирал Тимев съгласно договорка за доставка на стоки. Тогава Дончев е бил собственик на фирма "Дона Д", в която участие имал и единият от синовете му. Ганди обаче нито изпълнил поетия ангажимент, нито върнал финикийските знаци. Няма яснота с каква сума е бил ужилен класикът, както и дали аверът на Батето му се е издължил през годините. Преди време обаче се чу, че писателят обмислял дали да не си търси парите по съдебен път, обаче до дело така и не се стигна.

Човек на народното издание упорито звъня на домашния телефон на популярния литератор и дори кандидат за Нобелова награда седмици наред за негов актуален коментар по скандала. За съжаление, всеки път се включваше телефонният секретар, който изпяваше дежурния запис, че стопанинът го няма вкъщи и затова трябва или да се обадим по-късно, или да оставим съобщение. В артсредите обаче се шушука, че Дончев нарочно е потънал в нелегалност, за да не би от медиите да му задават неудобни въпроси за бизнеса му, който нямал никакви допирни точки с писателския занаят.

“Странно как пословичен циция като Антон Дончев не си е потърсил парите от Ганди!", подхвърлят ветерани на перото. В средите на пишещите братя се раздува още, че “наследникът на дядо Вазов” въртял алъш-вериш с петролни продукти и обичал да се черпи на аванта, трупайки огромни сметки в елитни заведения на издатели и хора, решили да го поканят за един или друг проект или бизнес начинание. Освен това класикът бил същинска напаст за таксиджиите, защото никога не си плащал сметките. Докато се возел, имал обичай да се представя по име и да завързва свойски разговор с шофьорите. На поласканите от вниманието мъжаги и през ум не им минавало какво ги очаква в края на дестинацията. Щом пристигнели на адреса, именитият автор им пожелавал "лека работа" и се изнизвал като от личен автомобил. Ако му напомнели за сметката, казвал: "Нима си толкова ограничен, че да вземеш пари от Антон Дончев?!"

......................................
ТОПЯТ ГО, ЧЕ ОТКРАДНАЛ РОМАН НА ФАНИ ПОПОВА-МУТАФОВА
В кафенето на СБП още преди 1989 г. се шушукаше, че истинският автор на “Време разделно” е Фани Попова-Мутафова. Изпадналата в немилост първомайсторка на историческия роман след 9 септември 1944 г. била принудена да подари свои неиздадени ръкописи на романи на двама млади и добре поставени в новата власт белетристи, като уговорката била те да издадат тези книги под свое име, а тя да получи 50 процента от хонорара.

Единият от тях бил Антон Дончев, на когото Фани подарила "Време разделно", а другият - Стефан Дичев. От Мутафова той получил ръкописите на "За свободата", "Пътят към София", а може би и на "Рали". Преди няколко години тази мълва бе съхранена и в писано слово - в излезлите спомени на писателя Йордан Вълчев. Десетилетия наред академик Дончев мълчи по въпроса.

“Отгоре на всичко последвалите му романи след "Време разделно" нямат нищо общо със стилистиката на "Време разделно" и, меко казано, са абсолютен писателски провал.

......................................
ДОСИЕ


- Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия във Велико Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.

- Първият му самостоятелен роман - „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Втората му творба - "Време разделно" /1964 г./, била написана само за 41 дни. Екранизирана е през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. На 6 декември т.г. именитият белетрист ще има среща с продуценти от Холивуд, дошли да преговарят за издателските права за филмирането на епоса в САЩ.

Освен на тези два романа Дончев е автор и на книгите “Девет лица на човека“ /1989 г./, „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1968-1992 г.), “Странният рицар на свещената книга“ (1998 г.), „Трите живота на Кракра“ /2007 г./

- Антон Дончев е съучредител на комитет "Съзидание", известен с политическата си подкрепа на известни личности като Георги Първанов и Тодор Батков.

Подготвиха Асен ТОПАЛОВ и Даниела КРЪСТЕВА