Кюлчетата скрил Ватиканът заедно... с мафията?
В миналия брой публикувахме втора част от журналистическото разследване за съкровищата на Третия райх, изчезнали безследно в края на войната. Днес продължаваме разказа за мистериите около златото на Хитлер.

AиФ продължава разследването: къде са изчезнали златните резерви на Третия райх в размер на 500 милиарда долара. Както стана вече ясно, златото е извозено по маршрута Берлин - Мюнхен, а през март 45-а е транспортирано до Австрия, в региона Залцкамергут. Два дни преди капитулацията на Германия десетки вагони с ценности изчезват безследно...

- Нашите войски бяха вдигнати по тревога през нощта. Взеха ни от казармата, строиха ни на железопътната гара в Грац, там вече стояха вагони със запечатани сандъци. Разтоварвахме до сутринта: с работата се разпореждаха... свещеници: помощник-епископ Алоис Худал. Товарът беше разпределен на десет отряда. Влакът трябваше да отиде на юг, към морето. Както обеща един от архиереите, там конвои ще посрещнат нашите приятели.

Бягство през "миша дупка"

Бившият ефрейтор от хърватската СС дивизия "Кама", 86-годишният Адам Ясенович, който сега живее в Марибор, Словения, твърди, че е видял на всеки сандък Reichsbank. "Това беше на 7 май - припомня си Ясенович. – За Германия настъпи краят, но ние изпълнявахме заповеди като роботи.

Ако се вярваше на бившия есесовец, той преброил на гарата в Грац (Австрия) и петдесет и четири вагона с тайнствен товар. Представител на Худал обеща, че при пристигането им на безопасно място ще осигури нови документи.”

– На 8 май 1945 г. югославските партизани превзеха Марибор и Любляна – разказва словенският историк Радомир Ребкович. - Но в селските райони до 1 юни цареше хаос. Ако по плана Борман златото се транспортира през Словения – това е идеалният маршрут. Хърватите от отрядите на СС нямаха нищо за губене: като отмъщение за зверствата над сърбите можеха да ги разстрелват на място. Прелатът Худал стана единственият им шанс за спасение. В градската управа на Марибор сред документите намерили списък на офицери от СС, които били натоварени да извозят някои "ценни товари". Всички тези хора изчезнаха.

... Историкът изследовател Герхард е убеден, че след капитулацията на Германия именно Алоис Худал, представителят на Австрия за папския престол, отговаря за “прехвърлянето” на нацисткото злато. Този 60-годишен епископ след 9 май организира истински конвейер за превоз на офицери от СС в Южна Америка. В СС наричат системата “rattenlinien” (“миша дупка”): с помощта на свещениците хървати във Ватикана (Крунослав Драганович и Карло Петранович), както и на финансиста на ордена на францисканците (Доминик Мандич), зад граница успяват да избягат докторът фанатик от Аушвиц Йозеф Менгеле и гестаповецът Клаус Барби. Худал има стабилни връзки с неаполитанската мафия - Камората, а мафиотските кланове имат на свое разположение целия флот (200 неголеми съда).

Британският журналист Ричард Лод (работил за Би Би Си) още през 1955 г. информира: От Камората с желание поемат контрабандата на златото на Райха, като искат за това само 5 (!) процента: наистина, огромна сума.

– Очевидно златото са го изнесли в различни посоки – смята австрийският изследовател Хайнц Мелевски. - Основният маршрут тръгва на юг, към Средиземно море, но има и други варианти. На 12 май на границата с Швейцария британците задържат колона камиони СС конвой, който включва 50 тона злато. Командирът на конвоя се застрелва.

"30 000 черепи в олтара на сатаната"

... На 15 май 1945 г. в село Поляна (сега в Словения) се състоял най-големият след Победата бой.

Отрядите на сръбската полиция (“четници”), на хърватските СС и немския Вермахт - 30 000 души, се опитват да се промъкнат в Австрия, за да се предадат на американците. Но не успяват.

- Това беше голяма маневра – е убеден Хайнц Мелевски. – Със сигурност е доказано, че партизаните са предупредени за пробива. Всички сили, хвърлени към Поляна и другите места по границата, се оказали открити. Колоните от камиони със злато са могли да отидат на юг. Десетки хиляди привърженици на Хитлер дори не мислят, че със своята кръв са платили “златния рейс”.

Тази версия се потвърждава от друг източник. През 1951 г. “началникът” на хърватските нацисти Анте Павелич в интервю за аржентинския вестник “Република” намеква, че пробивът на Поляна не е случаен: “Ние положихме 30 000 черепи в олтара на сатаната - казва той. - Но това е сакрална жертва: нужно беше да се спаси това, без което нашето бъдеще в Аржентина би било немислимо.

” По-рано на среща с швейцарски банкери Мартин Борман казва: “Ние ще запазим златото на партията, за да построим Четвъртия райх”.

... Следите на камионите на СС със златото се губят в средата на май 1945 г. - те отиват към морето, където ги “чакат приятели.” Мненията за по-нататъшната съдба на съкровищата се разминават.

Аржентинският изследовател Патрик Бернсайд смята, че златото пристига във Венеция и попада в ръцете на мафията. По-нататък е изпратено в Генуа, към свещениците хървати, а след това - в Испания. Австрийски историци предполагат, че ценностите са докарани до крайбрежието на Словения. В морето близо до Пиран, например, до 24 май (!) дежурят наведнъж по две подводници на нацисткия ВМФ - U-189 и U-255. Те спокойно биха могли да доставят златото в Неапол и да го предадат на разпореждане на Камората. Тези подводници скоро изчезват от погледа - по същия начин, както и милиардите на Хитлер...

Изчезналите съкровища

1. Влак № 277, или “влакът на Функ” – 24 вагона със злато, брилянти и платина от хранилищата на райхсбанката – не пристига до местоназначението;

2. Три вагона със злато от банките на съветска Украйна – отмъкнати при отстъплението на щандартенфюрер от СС Йозеф Спасил, началник на полицията ”Зюд-Руссланд” – изчезват край езерото Алт;

3.
Един вагон с църковно злато от Румъния – икони, кръстове и чаши, които взема със себе си лидерът на марионетния режим в изгнание Хория Сима. Вагонът изчезва на гарата край Бад-Аусзее.

4. 120 тона злато – “запасът на Мусолини”. Взети от спецкомандата от Северна Италия. Следите се губят на гара Бад-Ишъл. През 1983 г. са открити само 20 тона.

5. 100 тона злато на диктатора на Хърватия Павелич. Изпратени в Грац, Австрия. От тях е открита само ЕДНА (!) златна монета!

6. 50 тона платина на казашкия корпус на CC - при идването на съюзниците казаците посочват тайниците около езерото Грюн. Всички се оказват празни.

7. 150 сандъци от злато на диктатора на Унгария Салаши. Съкровищата са скрити в планините и езерото Мат. Част от тях (15 сандъка), включително и короната на Св. Стефан, намират американците. Короната връщат в Унгария, а кюлчетата злато все още се съхраняват във Форт Нокс (САЩ).

8. 20 бъчви червонци на татарския легион "Идел-Урал" на СС са около тон. След обиска на тайниците британците намират в тях вата.

9. Диамантите на гаулайтера на Горна Австрия Aвгуст Айгрубер са в три железни контейнера. През 1975 г. водолази откриват само един - в езерото Aлтаус, до къщата на Айгрубер.

10. 200 килограма злато на естонските СС. През 1944 г. главата на прохитлеровото "самоуправление" на Естония Ялмар Mяe премества в Залцкамергут злато, "конфискувано от евреи" от 20-а дивизия на СС. По негови думи той предава кюлчетата на Скорцени и след това съдбата им е неизвестна.

11. 20 тона злато на сръбските “четници”. Доставени в Бад-Аус от "министър-председател" Милан Недич в края на март 1945 г. След войната нито едно кюлче от товара не е намерено.

12. Бижутата на Йозеф Tисо. Точното тегло на златния резерв на марионетката Словакия и личните средства на президента Тисо е неизвестно. Съюзниците намират само хартиени словашки крони.

13. Военната каса на 6-а армия. 12 сандъка със златни монети от 4,5 милиона райхсмарки. Доставени в Залцкамергут от майор Валентин Тарра. Съдбата на ценностите е все още неизвестна.

14. Колекция от златни свещници на Гьобелс. Както и Гьоринг, райхсминистърът по пропагандата е известен любител на разкоша. Във вилата на семейството му край езерото Грюн са събрани 800 свещници от злато от цяла Европа. През 1968 г. един такъв свещник е открит в Чили.

15. 100 сандъка със злато от Саудитска Арабия. Тайното дарение на арабските шейхове лично на Хитлер се пази в Берлин до 14 април 1945 г. По-нататъшната съдба на кюлчетата остава неизвестна.