“Тошо комуниста забрани туиста”… на 26 март 1963 г.

Цял полк от КГБ пази през 50-те години Вълко Червенков

09 Ноем. 2009, 14:20 5972 прочита 2 коментара

“Тошо комуниста забрани туиста”… на 26 март 1963 г.

Снимка: Иван Григоров

Цял полк от КГБ пази през 50-те години Вълко Червенков

И тази есен, щом се заговори за увеличение на цените на електроенергията и горивата, мнозина носталгици започнаха да си припомнят отдавна отминалите дни на Вълко Червенков и политиката му, когато, видите ли, “…всяка Нова година имаше намаление на цените”. Има ли истина в това твърдение? Не, естествено, а само дълбоко безнравствена социална демагогия с цел да се избегнат все по-жестоките икономически трусове, които изпитва България в и без това несигурното си политическо положение, въпреки тоталната опека от СССР. След смъртта на Васил Коларов на 23 януари 1950 г. Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на Република България. Датата е 1 февруари. Вълко Червенков е избран на всички възможни първи постове в републиката Дни по-късно той става и председател на Националния съвет на Отечествения фронт, на парламентарната група на БКП и на Оргбюрото на ЦК на БКП. След десет месеца - на 8 ноември, Червенков ще бъде избран и за генерален секретар на ЦК на БКП. Защо ли? Като “най-изпитания и достоен продължител на делото на другаря Георги Димитров и верен ученик на великия Сталин”. Това е обяснението на неговите съмишленици. Но нека не забравяме, че Вълко Червенков, освен “продължител на делото на Димитров”, е женен и за сестра му. Една практика, пренесена от съветските партийни началници и намерила добра почва и у нас. Просто за да не се пилее политическият и икономическият ресурс на избраните. Червенков дори не си дава вид, че е човек от народа, че е скромен и неамбициозен ръководител. За броени седмици подмазвачите от пропагандното му обкръжение го назовават така: “Любим народен ръководител”; “пламенен патриот и мъдър държавник”; “образцов комунист”; “твърд и смел болшевик”! Той, разбира се, не се противопоставя на тези суперлативи и сам обявява, че водената от него политика ще бъде: “НЕПРЕКЪСНАТО ИЗОСТРЯНЕ НА КЛАСОВАТА БОРБА ПРЕЗ ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД ОТ КАПИТАЛИЗЪМ КЪМ КОМУНИЗЪМ”! Затова може би повиква и един цял полк редовни войници от поделението на КГБ в Москва, които лично го охраняват. Е, облечени са с български униформи, но какво от това? Все пак се водим суверенна държава. Първа негова грижа е да заздрави темелите на ДС И да запълни всяка празнина в страната със съветски съветници с офицерски звания. Провежда масова чистка в самата партия и вкарва в употреба крилатите и до днес етикети: “враг с партиен билет”, “агент-провокатор”, “буржоазни националисти”, “прикрит враг”, “пета колона в партията”. За да “подобри кадровата политика”, възбужда 250 предрешени процеса и праща в небитието старите си партийни другари Добри Терпешев, Вълко Гочев и Кръстю Добрев. Венец в неговата дейност е обесването на Трайчо Костов, процес, който се ръководи и се следи лично от Сталин. Идва на бял свят и позорното клеймо “трайчокостовист”. След екзекуцията на Трайчо Костов Вълко Червенков се изцепва: “Национализмът и националистическите прояви трябва да се изкореняват, дето и да се срещнат, като идеология вражеска, фашистка, като най-голямото зло. Национализмът се проявява във враждебност към СССР, в омаловажаване на неговите успехи, в непризнаване и отричане на всемирноисторическия опит на Великата октомврийска социалистическа революция. Национализмът е идеология на предателството спрямо лагера на мира, демокрацията и социализма.” Привърженик на “социалистическата индустриализация”, той тотално централизира всякакво вземане на решения. Разбира се, всичко това се прави, за да може да се “стиковат” действията с Москва. През този период в България е отбелязан най-ниският стандарт на живот Работната заплата се свива с 10,6 процента. А цените наистина намаляват, но само на хартия вследствие на премахнатата купонна система. Каква е ползата от намаляване цената на една стока, щом нея изобщо я няма на пазара? През 1955 г. безработицата достига 117 167 души при обща заетост в промишлеността 638 940 човека. Вследствие на Варшавския договор на дружеските армии от войската са изхвърлени 18 000 офицери. Един трудоден в ТКЗС се плаща между 2 и 30 стотинки. Черната борса процъфтява, а за партийния елит са открити първите специални магазини за стоки и услуги. Неуспял поет от периода на Смирненски, Червенков се изживява и като корифей в областта на културата. Въвежда се неистово администриране на всички изкуства, а мнозина творци са репресирани. Реална външна политика страната не провежда. Пътят на бай Тошо към властта След пленум от 2 до 6 април 1956 г. Червенков е свален от поста министър-председател и поема министерството на културата. Сменява го незавършилият прогимназист Антон Югов, който се изживява като политик новатор, но фактически Тодор Живков вече е взел властта в партията. Той ще оглави и държавата след тоталното разчистване на сметките с Червенков и Югов на 8-ия конгрес на БКП през ноември 1962 г. Двамата дори не присъстват на форума. Югов през 1964 г. вече не е депутат, през 1972 г. е изключен от БКП за сектантска дейност. С Червенков никой не се занимава освен ДС. Той е персонален пенсионер. След като е работил против култа към личността му, Живков започва да работи за издигането на своята личност в култ. Неговите постулати за действия са три:  - Сервилна вярност към ръководството на КПСС и нейните вождове, при това винаги в ущърб на икономическите и националните интереси на България. - Скрупульозно подбрана номенклатура, която го заобикаля и обслужва неговите и на семейството му капризи. - Вярна до смърт Преторианска гвардия - съставена от политическата полиция (6-и отдел на 6-о отделение към ДС), която и до днес се храни, пишейки небивали спомени и мемоари, често нямащи нищо общо с историческата правда. Живков управлява държавата с тезиси Първото съвещание е онова от 11 ноември 1962 г., в което Живков призовава за съкращаване на петилетките и за “Скок в развитието на страната”. После се обръща към младежта с най-нелепите решения, взети някога в политическата история на държавата. И тъй като са уникални, ще си позволим да ги цитираме дословно: “ЗА НЯКОИ ПРОЯВИ НА БУРЖОАЗНОТО ВЛИЯНИЕ СРЕД МЛАДЕЖТА”. Протокол “А” № 81 на заседание на политбюро на ЦК на БКП от 26 март 1963 г. Присъствуват другарите: Боян Българанов, Борис Велчев, Митко Григоров, Живко Живков, Тодор Живков, Иван Михайлов, Енчо Стайков, Станко Тодоров, Димитър Димов, Тано Цолов, Пенчо Кубадински, Начо Папазов, Лъчезар Аврамов, Иван Пръмов. РЕШЕНИЯ: Да се възложи на група другари от апарата на Централния комитет на партията, от Министерския съвет, ЦК на комсомола, министерството на просветата и културата и Комитета по труда и работната заплата да подготви конкретни мероприятия за борба с буржоазното влияние сред младежта. Има една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот. Това са най-вече младежи несвързани с материалното производство, които имат средства и условия за живот без труд. Тези хора лесно се поддават на влиянието на чужденци, а не е изключено с тях да работи и вражеската агентура. Какво вършат? – Пият - и в кръчми, и в сладкарници, и най-вече в домовете си. Пиянството ги е опустошило. Блудстват най-вулгарно, нахално, безсрамно. Не малко младежи и девойки приемат безкритично всичко, което идва от Запада. Те се отнасят с унизително пренебрежение към родното, българското. Тези младежи се захласват с часове по леките коли със западни марки, трупат се на тълпи пред кината, когато се прожектират западни филми, слухтят около чужденците по хотелите и курортните селища, обличат се по западен маниер. За тях нашата техника е остаряла, всичките ни стоки - нискокачествени, животът ни скучен и неинтересен. В техните души и сърца са заглъхнали светлите патриотични чувства. Българското, родното за тях е нищо. Стремеж към лек живот, към подражателство и безгрижие проявяват и голяма категория млади хора от всички слоеве на младежта, но най-вече ученици и студенти. В София се прочуха така наречените “купони”. Това са младежки (главно ученически) сбирки по квартири, които по име заместват бившите журове, соарета, джабули и др. На някои от тях, тайно от възрастните, се пиянства и блудства, слуша се само креслива джазова музика. Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта. Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц “Туист”. Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост. Освен това, поради неестетичните движения на тялото, той е вреден за тялото на танцуващите. Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масовите изкълчвания, за повредите на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на “Туист”. И това ако не е грижа за народа, поне е грижа за коляновото капаче на младите хора. Затова трябва да се ангажира по някакъв начин младежта. Активизират се ученически, войнишки и студентски бригади… Вероятно някои от нашите читатели ще си спомнят, че тогава като птичка лекокрила излезе нецензурната песничка, която имаше за припев следния текст: “Тошо комуниста забрани туиста, йе-йе-йе…” Заради нейното изпълнение вкарваха три години в лагер. За това също имаше песничка: “С джип съм, брат, към Белене, новия курорт! / Три години бачкане, много ще съм горд…” След като се оправят с туиста, членовете на ЦК на БКП на 31 юли 1963 г. предлагат да се обърнат с едно писмо към ЦК на КПСС и поради очертаващия се дългосрочен икономически застой в страната да се предложи съветската и нашата икономика да организират процес на пълно сливане. Но това не е всичко! На 4 декември 1963 г. на свой пленум ЦК на БКП взема съдбоносно за България решение: “За по-нататъшно най-тясно сближение и в перспектива за сливане на Народна република България със Съветския съюз”. Което значи откровен отказ от национален суверенитет. В стенограмата от заседанието можем да прочетем заключителните думи на Тодор Живков, произнесени на пленума: “Под никаква форма, на когото и да било и където и да било не следва да се говори за пленума. Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора в нашата страна. Имам предвид членове на партията особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това…” Но се оказа, че всичко било бошлаф работа. И преди, и сега! Само поскъпването си е истинско. Както винаги. Любен СТОЯНОВ