Спортистката се пенсионира от художествената гимнастика богата
Заради сериозна дископатия и парализа на десния крак златното момиче на българската художествена гимнастика Анелия Раленкова се преместило да живее в Палм Бийч, Флодира, по-известен в Америка като града на милионерите. Преди това дълги години била гражданка на Сиатъл, където дори успяла да направила своя собствена школа по този красив спорт и развивала печеливш частен бизнес. „Имах нужда от слънце, защото в Сиатъл средно 226 дни в годината са дъждовни. Избрах Палм Бийч заради неговия тропически климат”, казва Раленкова, на която още преди години Ванга предсказала, че „от самолет няма да слизаш, през океан ще живееш”. Популярната дама, която днес е на 45 г., но се чувства още на 20, оставила процъфтяващия си бизнес – школа по художествена гимнастика в Сиатъл, на своя много близка приятелка – наполовина българка, наполовина туркиня. Участничката във „ВИП данс” по Нова телевизия е изключително щастлива, че има възможност да си позволи да не работи в държава като Америка и да живее от спестявания и инвестиции съвсем близо до Маями - в район, в който само данъците на къщите са изключително високи. „През последните две години почивам, ходя на масаж, терапии, санаториуми. Изобщо в Америка се живее много добре. Никога

не ми се е налагало да работя за никого.


Семейството ми е летяло напред-назад. Синът ми си идваше за летните ваканции. Сега като се замисля, с билетите можехме да построим още една къща освен тази в Палм Бийч”, разказва Анелия Раленкова. Тя признава, че никога не е искала да има още едно дете, макар да си има сериозен приятел американец от седем години. „Беше ми трудно и с едно. Но поне му осигурих възможност да живее, където си поиска”. И точно в момента, в който поискала да прибере родителите си да живеят при нея, загубила първо майка си, а четири месеца по-късно - и баща си. Последните думи на родителят й преди да почине били: „Исках да умра в Палм Бийч”. Във Флорида спортистката се научила да яде само чисти храни – суши и различни салати, затова изглежда перфектно за годините си. „Хората там стриктно следят за храната си и спортуват много”. Иначе Анелия Раленкова заминала през 1989 г. в САЩ по покана на директора на американската федерация. Не говорила изобщо английски, започнала да свързва думите в изречения на чуждия език чак на четвъртия месец от пребиваването си отвъд океана. В страната тъкмо прохождала художествената гимнастика и българката трябвало да обикаля от клуб на клуб в различните градове, за да развива спорта. За година направила схемата на цялата художествена гимнастика. Решила обаче да направи и своя школа в предградието Редмънд, което се намира точно до централата на „Майкрософт”, тъй като синът й бил бебе на година и половина и „ми беше трудно да кръстосвам страната”. В началото на пребиваването й в Щатите родителите й гледали малкия, но по-късно тя си го прибрала при нея. ”Установих се в Сиатъл, защото хората там бяха най-дружелюбни. Природата също ми допадна”, допълва бившата гимнастичка. „Стигна се до момент, в който вече имах състезателки в националния отбор и общо 150 деца”, допълва тя. Спортистката е изключително горда, че лично кметът на Сиатъл я наградил с орден за лидерство заради труда й. От кметството отпуснал 1 милион долара, за да ремонтират зала в едно училище, която не била пипана от 20 години. „В ония години бях много известна. Страхувах се, че дори мъжете ме ухажват, защото съм известна. Следвах четири години философия и

родих дете, но не искам да говоря нищо за неговия баща”,


допълва спортистката. Анелия Раленкова ще се върне в града на милионерите през декември, за да продължи да се възстановява от тежките натоварвания, на които се е подлагала цял живот като спортистка. А сега и като участничка във „ВИП данс”.

Палм Бийч е градът на милионерите Палм Бийч е близо да Маями на около час и половина с кола по магистралата. Цялата област е разположена по морската ивица и включва градчетата Палм Бийч, Уест Палм Бийч, Делрей, Бока Ратон. Те са залепени един за друг и само една малка улица ги дели. Най-известен от тях обаче си остава Палм Бийч, популярен още като града на милионерите. Според статистиката в градчето живеят 25 000 души местно население, като 23 000 от тях са мултимилионери, а останалите 2000 – „само” милионери. Градът е известен още с това, че в него живеят едни от най-богатите хора в целия свят. Капиталите им са обикновено наследствени, а по-голяма част от гражданите на Палм Бийч са евреи. Разбира се, тук има и “по-нови” милионери като Доналд Тръмп и Опра Уинфри. Жителите на града обаче живеят доста затворено и не допускат новите пришълци. Може би това е причината те да не долюбват Доналд Тръмп и да не посещават приемите в неговото имение. Затова той си води гости чак от Ню Йорк. По площ огромното владение на Тръмп е едно от най-големите и разкошните в града. Парите не са единственият решаващ фактор в този интересен град, въпреки че

без пари тук не уважават никого.

Но щастливи са тези, които към тлъстата банкова сметка притежават и стабилно елитно потекло. Защото в голф клуба чакащите за членове са много. Те могат да платят няколкогодишни такси наведнъж за членството си в него, но трябва да изчакат някой от редовите членове да се спомине, за да заемат мястото му.

Таксата за година в местния голф клуб е около 200 000 долара.

Всяка година местните организират няколко големи бала за мащабни благотворителни каузи като борбата с рака, за солидарност с бедността в Африка и събират най-много пари от сходни мероприятия в целия свят. Архитектурата в Палм Бийч напомня европейския стил и по-специално италианския барок. Малките бутичета, кафенетата, пицариите и сувенирните шопове на всяка улица показват, че това не е типичната Америка.

Туристи посещават Палм Бийч, но обикновено за един ден, и то без преспиване. Това се дължи на факта, че и трите хотела в града поддържат много високи цени за нощувка – приблизително 1000 долара на вечер. Негри тук няма и дори черноработниците – строители, техници и т.н., са бели хора. Въпреки че са по-евтина работна ръка, нелегални тук не се приемат. Останалите работници пътуват всеки ден до градчето и се прибират после по домовете си, които често се намират на повече от 100 километра от работата им. Бедни в Палм Бийч няма. Туристите са предимно американци от други щати, французи и испанци. В града излиза само един вестник – „Палм Бийч”, който се разпространява безплатно по магазините и по улиците. Основното му съдържание са цветни снимки, придружени от текст, в който се разказва как е минало определено парти и кой е присъствал на него. Милионерите на Палм Бийч не са типичните за Америка – неглиже на външен вид, но пък са особено взискателни за колата и дома си. Тукашните са почитатели на световните модни марки и явно са в надпревара помежду си кой ще се покаже пръв в по-нов и скъп тоалет. Момичетата от града биват представени в хай-обществото официално, като навършат 21 години. Тогава се прави голямо тържество, за което се разпращат покани няколко месеца предварително. Смята се, че тогава девойките са вече зрели, за да започнат живота си самостоятелно. След 18-годишна възраст обаче,

независимо колко са богати мама и татко, децата започват да работят и учат, като се издържат сами и излизат на квартира.

Палм Бийч разполага с отделна полиция. Всяка къща или имение се охранява от записващи камери. Може би затова престъпността тук е сведена до минимум и градът печели няколко поредни години награда за най-безопасно място в Америка – „All American”. Заради големите жеги в най-слънчевия щат Флорида всички заведения и къщи имат климатици. Много от именията са със свой собствен частен плаж, който е ограден и скрит от хорското любопитство. Голяма част от собствениците на имения притежават яхти, акостирали пред домовете им. Всяка година от 20 г. насам през март собствениците на яхти и лодки правят изложение в Палм Бийч. Излаганите плавателни съдове са около 900 на обща стойност приблизително 300 милиона долара. В страната на свободата ограниченията са много. И Палм Бийч не отстъпва на този фон. Освен означенията – „не на пушенето”, „не на паркирането”, „не на калориите”, децата нямат право да влизат на определени места, за да не смущават спокойствието на големите. Начално училище малчуганите започват при навършване на 5 годинки. Първите два класа се водят подготвителни и децата повече играят, отколкото учат. Особено почитан празник тук е Великден. Католическият продължава три дни – 26, 27 и 28 март, а православният е на 1, 2 и 3 май. Разбира се, американците не боядисват яйца, а ги купуват готови. Слагат ги на тревата в градините си и ги покриват с трева. В късния следобед най-малките деца започват да търсят яйцата, като целта е да ги открият здрави. Колкото повече са нечупените яйца, толкова предстоящата година ще е по-добра.


Живка АНГЕЛОВА, Палм Бийч, Флорида