Имам проблеми със сърцето от 2 години!
<i>Кирил БОЯДЖИЕВ е роден на 17 ноември 1976 г. в София. Завършил е НАТФИЗ &ldquo;Кр. Сарафов&rdquo;. 8 сезона е артист-солист в националния музикален театър &ldquo;Ст. Македонски&rdquo;. От 4 години е режисьор на дублажа в телевизия GTV. Озвучава много анимационни и игрални филми за голям екран и за телевизии. Записва редица радио- и телевизионни реклами. Лауреат на национален конкурс за млади артисти за опера и мюзикъл - Мими Балканска&rdquo; през 2002 година.</i><br /> <br /> <u><i><b>- Имали ли сте проблем със здравето по време на работа?</b></i></u><br /> - Да. Тъкмо бе открит новият салон на театъра. Преди година и половина-две правиха ремонт. На церемонията при откриването аз събирах цветята на всички министри. Изведнъж ми стана страшно лошо. Произнесох си репликите със сетни сили. Излязох от ръкава на сцената <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>и леко поприпаднах.</b><i><b><br /> </b></i></u></span><br /> <u><i><b>- Какво стана после?</b></i></u><br /> - На следващия ден отидох в болница. Направиха ми пълни изследвания. Откриха ми екстрасистолия на сърцето. Това никак не е приятно. Много хора си мислят, че ние само пеем, скачаме и танцуваме. Не е така. Всичко минава през нашата душевност. Ако не изстрадаш това, което играеш, значи не си си свършил работата.<br /> <u><i><b><br /> - Каква е екстрасистолията?</b></i></u><br /> - Камерна. Предписаха ми лекарства.<br /> <u><i><b><br /> - Пиете ли ги редовно?</b></i></u><br /> - Разбира се. Пия ги вече две години.<br /> <u><i><b><br /> - Казаха ли нещо лекарите, след като ви изследваха?<br /> </b></i></u>- Лекарката, която разчете холеровото изследване, каза, че екстрасистолите ми са били 5 пъти над максимално допустимата норма!<br /> <br /> Предложи да ми даде един месец отпуска и да стоя само вкъщи. Отговорих й, че имам премиера и трябва да играя главна роля. Възмущението й бе пълно, и с право. Тя просто се тревожеше за здравето ми. Разбира се, не останах вкъщи. Нямаше как да не репетирам. На следващия ден отново бях в театъра.<br /> <u><i><b><br /> - Имате ли фамилна обремененост за подобни сърдечни проблеми?<br /> </b></i></u>- Не.<br /> <u><i><b><br /> - Лекарката обясни ли ви каква е причината за екстрасистолията?<br /> </b></i></u>- Каза, че имам свръхчувствителност.<br /> <u><i><b><br /> - Вие най-добре знаете дали сте чувствителен или не.<br /> </b></i></u>- Не може да не си чувствителен и да си актьор!<br /> <u><i><b><br /> - Хубаво ли е човек да бъде чувствителен?</b></i></u><br /> - Хубаво е, но с мярка.<br /> <u><i><b><br /> - Защо?</b></i></u><br /> - Защото ако залиташ прекалено много в чувствителността си, после ще страдаш силно. Най-добре е да знаеш кога да сложиш бариерата. <br /> <u><i><b><br /> - Каква публика е лекарската?</b></i></u><br /> - Повечето от медиците, които познавам, имат много приятно чувство за хумор. Понякога е малко странно. За мен лекарите са нормални хора. Просто работят трудна професия. Веднъж се наложи да ми вадят мъдрец в Стоматологичния факултет. Две много сладки млади докторки се бяха надвесили над мен. Операцията продължи час и половина.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Навсякъде хвърчеше кръв!</b></u></span><br /> <br /> <u><i><b>- Очевидно операцията е била сложна...</b></i></u><br /> - Да. Мъдрецът растеше перпендикулярно на другите зъби. Наложи се да ми режат челюстта!<br /> <u><i><b><br /> - Какво мислите за българските болници?</b></i></u><br /> - Би било добре да изглеждат по-приветливо отвътре и отвън. Каквато ни е държавата, такива са ни и болниците!<br /> <u><i><b><br /> - А какви са лекарите ни?</b></i></u><br /> - Сред тях има перфектни специалисти, които дават живота си, за да помогнат на страдащите. Но има и медици, които само гледат как да вземат пари - регламентирано или не! Една моя леля повече от 30 години беше здравен специалист. Даваше и душата си за пациентите. Накрая се разболя от артрит. Пенсионираха я доста млада по болест. По онова време пенсията й беше 42 лева!<br /> <u><i><b><br /> - Какви заплати трябва да получават хората, за да живеят нормално?</b></i></u><br /> - Една средна заплата трябва да бъде поне 2-3 хиляди лева. Въобще не говоря за лукс и за разкош, а за покриване на елементарните нужди! А пенсията трябва да е поне 500 лева. Хората са си дали живота за определена професия и имат по 40 години трудов стаж. Ако си работил къртовски, е престъпление да те оставят със 100 лева пенсия!<br /> <u><i><b><br /> - Какво мислите за цените на лекарствата у нас?</b></i></u><br /> - Прави ми впечатление, че едно и също лекарство в две различни аптеки може да се купи с разлика до 10 лева. Това не е нормално!<br /> <u><i><b><br /> - Скъпи ли са медикаментите за вашето заболяване?</b></i></u><br /> - За мен са скъпи. Но няма как. Предписани са ми. Плащам си ги и си ги пия!<br /> <u><i><b><br /> - Има ли стрес в живота ви?</b></i></u><br /> - Не познавам човек, който да живее без стрес. Разбира се, че в живота ми има стрес. Той е постоянен. Достатъчно е да се качиш в колата си, да шофираш в София или извън нея. Няма как да знаеш кой се движи срещу теб. Не знаеш дали ще стигнеш от точка А до точка Б. Не знаеш дали като се прибереш няма да намериш апартамента си разбит. Не знаеш кой може да те срещне на улицата, да те удари, да ти вземе телефона или портмонето. Преди време ми се случи нещо безумно. Бяхме вкъщи и гледахме телевизия. Целият апартамент светеше. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>И въпреки всичко нагъл крадец се качи на балкона! </b></u></span><br /> <br /> А това става в центъра на София. Това ако не е стрес...<br /> <u><i><b><br /> - Какво направихте?</b></i></u><br /> - Стреснахме го. Той скочи от балкона като маймуна. Нищо не му стана. Избяга.<br /> <u><i><b><br /> - Извикахте ли полиция?</b></i></u><br /> - Не.<br /> <u><i><b><br /> - Защо?</b></i></u><br /> - Преди 10 години ни ограбиха. Тогава извикахме полиция. Не направиха нищо!<br /> <u><i><b><br /> - Спазвате ли някаква диета?</b></i></u><br /> - Не. От диетите може би има полза, ако човек иска да прочисти организма си. Но в моята работа много трудно мога да водя здравословен начин на живот. Просто няма как да стане. Постоянно съм в движение и тичам. Никога не се храня в точно определен час. Спектаклите свършват в 9 или в 10 часа вечерта. Прибирам се в 11. Най-вредното е да се нахраня и да си легна. Но нямам друг избор.<br /> <u><i><b><br /> - Пушите ли?</b></i></u><br /> - Не. Не понасям цигарения дим. Питал съм много пушачи що за навик е това. Отговарят ми:&rdquo;Вкусно ми е!&rdquo; Аз съм опитвал. На мен не ми е вкусно.<br /> <u><i><b><br /> - Каква дрога най-често употребяват младите хора в България?</b></i></u><br /> - Предимно ганджа и марихуана. В чужбина дори я предписват за лекарство. Доколкото зная, у нас тя е забранена. В Холандия е легализирана.<br /> <u><i><b><br /> - Здрави хора ли са българите?<br /> </b></i></u>- Би било добре да бъдат здрави. Но при стреса, на който сме подложени постоянно, при некачествената храна, която ядем и при недоказания алкохол, който пием, няма как да бъдем здрави. Много от българите са обездвижени. Те са от сутрин до вечер на работа. Прибират се вкъщи. На другия ден - пак на работа...<br /> <u><i><b><br /> - Как се ориентирахте към професията си?</b></i></u><br /> - Започнах от малък, когато Михаил Шопов, нашият голям детски композитор, ме покани да пея. Той търсеше деца за своята вокална група &ldquo;Пейте с нас&rdquo;. Много ми хареса. Започнахме да правим записи за &ldquo;Балкантон&rdquo;, снимахме за детски предавания в телевизията. През 1989 г. участвах в един от първите частни театри &ldquo;Ателие 313&rdquo;. Рашко Младенов бе създал детско театрално студио към театъра. Радвам се, че бях един от избраните. Оттам започна любовта ми към театъра. Там се запознах с доц. Александра Хонг, която е преподавател в НАТФИЗ. Тя ме покани в театралното студио на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo; с ръководител Венцеслав Кисьов. След това естествено дойде кандидатстването ми в НАТФИЗ. За радост бях приет от първия път.<br /> <u><i><b><br /> - Какво е привлекателното във вашата професия?</b></i></u><br /> - Привлекателното е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>не работиш на бюро от 8 до 17 часа. </b></u></span><br /> <br /> Хубаво е, че се срещам с различни хора - и в театъра, и в телевизията. Засега успешно съчетавам професиите на актьор и на режисьор. В театъра претворяваш различни образи. Самото усещане, че играеш и пееш с жив оркестър, с хор и балет на сцената, е невероятно! Нашият театър е единственият музикален театър на Балканския полуостров. Щастлив и горд съм, че играя в него. <br /> <br /> Енергията, която пращам на публиката, а тя ми я връща, е усещане, което не може да се сравни с нищо. <br /> <u><i><b><br /> - За каква точно енергия говорите?</b></i></u><br /> - Ако си изиграл добре спектакъла и си бил 100 процента в образа на героя си, енергията просто се усеща. Тя не може да се опише. Виждам и чувам реакциите на публиката. Обикновено тя се радва. <br /> <br /> Много е показателно ако получа цветя, картички, писма от непознати хора. В такива случаи си казвам: &bdquo;Значи съм си свършил добре работата!&rdquo;<br /> <u><i><b><br /> - Лесно ли е да се изтръгне от хората смях?</b></i></u><br /> - Не. Много е трудно, но е едно от най-приятните неща. Днес почти всички у нас търпят последствията от кризата в обществото. Радвам се, когато успея в продължение на 2-3 часа да ги накарам да не мислят за нея. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА </b>