Чичото на Лора Видинлиева стана жертва на имотна измама

<i>Наскоро седмица в пълно инкогнито в България пристигна 90-годишният Рафаел Алмалех &ndash; софийски евреин и чичо на една от най-богатите нашенки &ndash; Лора Видинлиева, вдовица на боса на &ldquo;Мобилтел&rdquo; Владимир Грашнов. Престарелият емигрант в Париж, който е удивително паметлив и бодър за патриаршеската си възраст, е роднина на жената, осиновила навремето подхвърленото на столичната улица &ldquo;Тунджа&rdquo; момиченце. Осиновителката на бизнесдамата вече не е между живите, покойник е и съпругът й, така че от кръга на семейство Алмалех единствено &ldquo;дядо Рафо&rdquo; може да разкаже подробности от биографията на своята &ldquo;некръвна&rdquo; племенница. </i><br /> <br /> Репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; успя да се срещне с френския поданик буквално часове преди завръщането му в Париж. Роденият още по време на Първата световна война мъж обаче се оказа доста пестелив откъм спомени, защото по неговите думи &ldquo;не искал да си разваля отношенията с Лорчето&rdquo;. Майката на поппевеца Руши Видинлиев още преди години, когато в пресата се появи историята за нейното осиновяване, се разсърдила на леля си Сузи Алмалех, сестра на дядо Рафо, и <br /> <br /> <b>я заплашила, че ще врътне финансовото й кранче. <br /> </b><br /> Без помощта на богатата и влиятелна племенница възрастната дама щяла да увисне само на едната мизерна пенсия. Затова до смъртта си не пускала в дома си журналисти и непознати хора и тръбяла /но само пред комшии и стари дружки/ колко щедра е Лора и как й помагала с пари и &ldquo;логистика&rdquo;. &ldquo;Страшно съжалявам, че тогава се разприказвах. Направих го уж за добро, но тя се ядоса и за известно време спря да ми пише ...&rdquo;, доверила на брат си Сузи Алмалех. <br /> <br /> Рафаел Алмалех довери с горчивина, че малко след изповедта на покойната му сестра секнали помощите й по еврейска линия. И досега той няма обяснение за това, гради единствено хипотези, които обаче не иска да огласява в публичното пространство. <br /> <br /> Целта на тайната визита на чичото на Видинлиева е била да получи документ за пребиваването си в концентрационния лагер край плевенското село Сомовит през 1943 г. Успял да се снабди с въпросната тапия с помощта на еврейския дом в София /Бетама/ и юристът на дома Йосиф Герон щателно му я заверил. Тази бумага е ценна за дядо Рафо, тъй като чрез нея той има право да получава 2000 евро месечна &ldquo;субсидия&rdquo; от международната еврейска организация &ldquo;Джойнт&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;Напуснах България през 1953 г. Никак не ми се искаше, но получих известие, че майка ми, която вече се беше репатрирала в Израел, е в тежко здравословно състояние и ще бъде настанена в старчески дом. Това ме ужаси, защото и аз, и двете ми сестри я обожавахме. Заминах да се грижа за нея и живяхме заедно до смъртта й. После се преместих в Париж. Така си останах стар ерген...&rdquo;, споделя чичото на Лора Видинлиева. <br /> <br /> Негови познати разказват, че домът на дядо Рафо във френската столица винаги бил отворен за хора от България &ndash; не само емигранти, но и т.нар. временно пребиваващи. Бил толкова милозлив, че приютявал в жилището си дори спящите под мостовете на Сена клошари. <br /> <br /> Неочаквано обаче получил нож в гърба не от прочутите парижки &ldquo;клетници&rdquo;, а от двойка българи във Франция &ndash; мъж и жена, които го изиграли жестоко. <br /> <br /> &ldquo;За благодарност&rdquo;, че многократно им е подавал ръка, Рафаел Алмалех&hellip; останал без апартамента си в столичния квартал &ldquo;Фондови жилища&rdquo;. Имотните аферисти успели чрез врътка да присвоят имота и да го препродадат, за да заличат следите си. <br /> <br /> <b>Дядо Рафо обаче не вярва особено на родното правосъдие. </b><br /> <br /> А и вече няма сили да води битки със съмнителен изход, които при това могат да се проточат с години. <br /> <br /> Старецът е благодарен на съдбата, че е в стабилно здраве за разлика от болшинството си &ldquo;набори&rdquo;, и още може да се грижи за себе си. В София му е артисал фамилният апартамент на ъгъла на бул.&rdquo;Христо Ботев&rdquo; и ул.&rdquo;Пиротска&rdquo;. &ldquo;Избягвам да оставам там. Сузи вече я няма, мъжът й Барух почина&hellip; Много се натъжавам в това жилище. Не остана никой от близките ми хора. И братът на Барух, и жена му, които осиновиха Лорчето, също не са между живите. Пуснал съм наематели сега, интелигентни и разбрани хора, коректни ...&rdquo;, казва емигрантът. <br /> <br /> Когато някой ден и той си замине от този свят, Лора Видинлиева ще бъде една от наследниците на &ldquo;къщата на спомените&rdquo; в центъра на столицата. Бизнесдамата обаче не е опряла до нея. Като се има предвид размерът на богатството й, имотът не е нищо повече от &ldquo;камъче&rdquo; в короната на нейната финансова империя. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>.................................<br /> Лелята на Видинлиева пред &ldquo;ШОУ&rdquo;: Истинското име на Лора бе Снежа&quot;<br /> - Биологичният й баща Митко бе много известен китарист в Сливен, разкри вече покойната Сузи Алмалех </b></span><br /> &ldquo;Още преди няколко години &ldquo;ШОУ&rdquo; първо издири и разговаря със софиянката Сузи Алмалех. Навремето нейната етърва намерила премръзналото момиченце на ул. &quot;Тунджа&quot; и го осиновила. <br /> &quot;Тя беше наистина кукла, много хубаво дете. Когато я съблякохме, за да я окъпем, падна една бележка, в която пишеше: &quot;Ние сме я нарекли Снежа. Ако не ви харесва това име, можете да си я кръстите с каквото име искате&quot;. Кръстихме я Лора, на името на сестра ми. <br /> <br /> Не беше капризно дете. Каквото й дам, всичко ще си изяде. Спретната беше, чистичка. Но растеше буйна. Искаше да стане балерина. Пееше. Баща й, Бог да го прости, беше много добър китарист. Беше много известен - Митко от Сливен, и покрай него Лора знаеше много песни. Аз дължа всичко на нея и Владимир Грашнов. Те плащат за всичко. Дават пари и на двете жени, които ме гледат на смени. Плащат сметките, пълнят хладилника&hellip;&quot;, не можеше да се нахвали приживе роднината на бизнесдамата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>..............................................<br /> Първата &ldquo;Мис България&rdquo; е най-близката дружка на Лора Видинлиева и на &ldquo;Орионката&rdquo; Веска Меджидиева&nbsp;<br /> Бранимира Антонова бе съпруга №1 на Владимир Грашнов </b></span><br /> <br /> Невероятно, но факт &ndash; първата &ldquo;Мис България&rdquo; Бранимира Антонова, била една от най-близките дружки на живеещата от години в Кейптаун, ЮАР, Лора Видинлиева. Всъщност избраната през далечната 1967-ма за най-красива българка е съпруга №1 на покойния бизнесмен Владимир Грашнов, син на зам.-строителния министър по времето на Тато Марин Грашнов. <br /> <br /> След развода си с Бранимира босът на &ldquo;Мобилтел&rdquo; се разписва в гражданското със стюардесата Величка Вътева, в момента мастита фигура от туристическия бранш. Приписват му и любовна авантюра с втората половинка на Емил Димитров &ndash; красивата Мариета. Заради него тя изсмукала банковите сметки на попкраля и дала парите на възлюбения си да отвори ресторант във Виена. <br /> <br /> Начинанието обаче не потръгнало и Грашнов избягал от австрийската столица, зарязвайки Мариета с огромни дългове. А с Лора Видинлиева се залюбват вече като зрели хора, след дългогодишно познанство. Тя първа поискала ръката на &ldquo;Владката&rdquo;, по-късно направила и невъзможното да спаси живота му, но бизнесменът бил обречен. <br /> <br /> Към приятелския кръг Бранимира - Лора принадлежала и&hellip; самата Веска Меджидиева, която след неотдавнашната кончина на съпруга си Румен Спасов също влезе в &ldquo;клуба на богатите вдовици&rdquo;. Първата родна миска и първата дама на &ldquo;Орион&rdquo; били стари дружки, но по каква линия, историята мълчи. Факт е обаче, че поне 2-3 месеца годишно Антонова живеела в &ldquo;хасиендата&rdquo; на скандалната банкерка в Кейптаун, ЮАР.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>......................................<br /> Вдовицата на Грашнов ражда син от приближен на Али Агджа<br /> Турчинът Бекир Челенк бил един от основните партньори на &ldquo;Кинтекс&rdquo; при десетки оръжейни сделки</b></span><br /> <br /> На 18-години Лора отново останала на улицата. В интерната децата с нейната съдба водили битка за къшей хляб в повече и за дрешка с печат. А един чифт обувки се полагал на пет души. В родината нямала никакъв шанс. Било й омръзнало да я сочат с пръст. Затова набързо се омъжила за италианец и... също толкова бързо се развела. От него Видинлиева има дъщеря Еми.<br /> <br /> След раздялата със съпруга си напористата нашенка пак е &ldquo;на кота нула&rdquo;. Но с хъс и късмет издрапва нагоре. &quot;Живеех в Торино и за да се издържам, миех стълбищата на един блок. В блока живееха хора, които произвеждаха бои. Запознах се с тях и започнах да ги разпитвам за това-онова. Те ме харесаха, взеха ме на работа и дори ме обучиха. Така започнах да продавам бои. После продавах всичко - кожа, дърво метали. Работех за много фирми и взимах комисиона. Установих връзки с всички външнотърговски предприятия в България. От 1975 г. се занимавам основно с козметика. Бях най-големият доставчик на западна козметика на българския пазар. В момента имам стотина фирми, но в България няма нито една с моето име...&quot;, нищи легендата за раждането на бизнесимперията си Видинлиева.<br /> <br /> Вторият й брак е с митичния турски търговец Бекир Челенк. За него се твърди, че бил посредник в десетки големи оръжейни сделки. /Другите основни контрагенти на &ldquo;Кинтекс&rdquo; в този алъш-вериш са били Фатик-старши и белгийският гражданин Жозе Дени, мъж на втората булка на Тодор Колев - Йорданка/. <br /> <br /> Запознанството на Лора с достолепния милионер е обвито в мистерия. Според една версия чаровната авантюристка се среща с &quot;мъжа на живота си&quot; в парк-хотел &quot;Москва&quot;. Челенк държал там цял етаж. <br /> <br /> &quot;Неговите стаи бяха на 11-ия етаж, където са ВИП-апартаментите, разкриват бивши служители на хотела. Непрекъснато го вардеше охрана, по трима милиционери отцепваха етажа. Там спеше и Али Агджа. Той непрекъснато беше с Бекир...&quot;<br /> <br /> Вдовицата на Грашнов Лора рисува доста по-различна картина на &quot;заварката&quot;. &quot;Запознах се с бащата на Руши по време на едно пътуване. И се върнах да живея в България заради него. С него изживяхме силна, страстна любов. Той беше много красив, също като мен. А се разделихме, защото се доказвахме непрекъснато. Това не можеше да продължи цяла вечност&hellip;&quot; <br /> <br /> <b>Страницата подготви Виктор НАУМОВ</b><br />