Д-р Бончо Бонев е един от българските специалисти, които успешно лекуват алкохолната зависимост. През последните години той е спасил от това зло повече от 30 алкохолици. Днес разговаряме с д-р Бонев за проблемите на тези хора.
- България заема едно от първите места по консумация на алкохолни напитки. Пием повече от 18 литра на глава от населението годишно, включително и хора в напреднала възраст и деца. Към армията на пиещите се присъединиха тийнейджърите и дори децата. А в кой момент се формира тийнейджърският алкохолизъм, възможно ли е да се спре този процес?
- Да, най-опасното е това, че децата пият. При системната употреба на алкохол в опияняващи дози

тийнейджърът може да се разболее от алкохолизъм само за една година!


Ако класифицираме алкохолизма като детски, женски и мъжки, то първият е енергиен. Тъй като децата се опитват да консумират алкохол с цел подобряване на тонуса, енергията, силата, да се отпуснат. Младите хора често употребяват алкохол, за да се справят с комплексите и страховете си, за да се почувстват по-уверени пред връстниците си. Много често именно детският алкохолизъм започва в семейството. Тъй като децата усещат собствената си безполезност, самота, чувство на отегчение, когато няма какво да правят. Тийнейджърите обикновено започват с бира и различни коктейли. И това е много опасно. Защото дори и една бутилка обикновена бира е еквивалент на 60 грама водка. Три бутилки бира - една чаша водка. Освен това бирата и коктейлите не се пият с мезе.

А това веднага удря стомаха (разрушава се лигавицата, възникват ерозии, язви). Коктейлите са опасни и с това, че се приготвят от синтетични пълнители, които маскират присъствието на алкохола и превръщат концентрираните алкохолни напитки (9%-ов алкохолен коктейл се равнява на около 110 грама водка) в “леко” питие. Често те имат вкус на лимонада или плодове и един млад човек не ги асоциира с алкохола.

- И все пак, смята се, че след като човек не пие водка - той не е алкохолик. А това, че се налива с бира или коктейли, не е никакъв проблем. Има ли значение какво пиеш, за да се превърнеш в алкохолик?
- Алкохолната зависимост се развива единствено от алкохола, а ако трябва да бъдем по-точни - от влиянието на алкохола. Отправната точка на алкохолизма е този момент, когато човек започва да изпитва удоволствие и комфорт от факта на интоксикация. И започва да се стреми да изпада все по-често в това състояние. В началото си търси оправдания, поводи, а след това започва да пие просто всеки ден. Пиенето става всекидневно занимание, както миенето на зъбите или чиниите. По този начин се оформя алкохолната зависимост. И като цяло

няма значение какво се пие: бира, коктейл, водка, ракия, вино...

Всичко това е алкохол - преди всичко спиртен разтвор. А различните вкусове са само за да може да се преглътне алкохолът по-удобно и приятно.

- Алкохолът се превръща в отрова в организма ни?
- Когато алкохолът попада в тялото, той се окислява, образува се отрова - ацеталдехид, която причинява сериозни щети на тялото ни и предизвиква тежка интоксикация. Сам по себе си алкохолът първоначално не е опасен. Но, попадайки в организма ни, се включва в метаболизма и неизбежно се превръща в отрова.

Разбира се, колкото повече съпътстващи химични съединения се съдържат в него, толкова по-трудно се преработва. Например, колкото по-сладка е напитката, толкова по-лошо. От това страда панкреасът.

- А какво ще кажете за “вечерния” и “петъчен” алкохолизъм? Опасни ли са тези състояния?
- Ако допълним класификацията на видовете алкохолизъм, женският има в основата си преживяването на негативни чувства, т.нар. пиянство на стреса. А мъжкият е разсъдъчен, който преди всичко е свързан с отърсването от нервно-мускулното напрежение в резултат на работата, включително и психологическа и интелектуална. Тази форма на алкохолизъм е характерна за големите градове, където хората от сутрин до вечер работят, подложени са на много стресови реакции във всекидневието си. На човек му се иска да се отърве от него, а за “цивилизовани” начини за общуване с природата и спорта няма нито време, нито желание. Затова пък е много удобно на път към вкъщи да вземе няколко бутилки алкохол. Така се формира ежедневният ритуал, който се нарича вечерен алкохолизъм, когато човек сяда в удобния си фотьойл, изпива си дозата алкохол и отива да спи. И при това смята, че ще се наспи добре! Наистина, сънят е достатъчно дълбок, но този сън не е естествен, не е физиологичен, а наркотичен. Организмът по време на такъв сън продължава да преработва алкохола и буквално изтегля от всички телесни тъкани и мускули кислорода. Така на следващия ден човек се чувства уморен, особено физически - това е свързано с хипоксията, т.е. липсата на кислород в организма. И се оформя един порочен кръг.

Човекът, от една страна, като че се разтоварва от стреса, а от друга страна - “благодарение” на алкохола натрупва нов стрес.

- Има известна психологична уловка, когато човек казва: аз не пия на работа, трезвен съм. Вечерта пия, за да мога да заспя - нали хапчетата за сън са вредни. А една-две чашки ако глътнеш, това е напълно нормално...
- Има един такъв мит, че хапчетата са нещо лошо, вредна химия, а алкохолът е натурален продукт.

Нещо като билките. Затова е по-добре да се пие натурален продукт и да се заспи по естествен път.

Това е една заблуда, основана на абсолютно невежество и липса на информираност за това, какво представлява алкохолът. Алкохолът е химично съединение, което принадлежи към категорията на психоактивните вещества.

Зависимостта е много тежка, на практика наркотична

Така че да твърдим, че алкохолът е това безопасно сънотворно хапче, което може да приемаме безнаказано, това е върхът на невежеството и води до опасни последици.

- А какво се смята за алкохолизъм? Какви са първите симптоми на тази зависимост?
- Първите “звънчета” на алкохолизма се приемат в обществото повече като един вид достойнство.

Смята се, че това е проява на някаква мъжественост и доблест, когато човек може да изпие много алкохол и да стои на краката си, да говори ясно и да заведе “ранените” си приятели по домовете им. Или дори да шофира! В действителност, алкохолизмът започва със загуба на рефлекса за повръщане, който предпазва организма от тежко отравяне. Обикновено тези, които започват да пият сериозно, се опитват да “прескочат” този защитен рефлекс, за да усвоят по-високи дози алкохол. Но! Високата толерантност, устойчивост на организма към алкохола е първият симптом на формиращата се зависимост. Между другото, при хора с висока толерантност към алкохола, лекарите винаги се интересуват от наследствеността им. Тъй като именно по наследство могат да получат високоактивни ензимни системи за преработването на етанола. Това, от една страна, ги прави устойчиви към алкохола, но от друга страна, може да им изиграе в бъдеще лоша шега. Защото губят чувството си за страх от напиване.

Хората, които са устойчиви на алкохол, са с висок риск от сърдечносъдови инциденти

на възраст 35-45 години. По всяко време, на фона на висока токсичност може да възникнат инсулт и инфаркт.

Следващият симптом, който показва също, че има проблем, това е загубата на количествен контрол. Човек решава да си пийне малко, но изведнъж се увлича от това състояние на опиянение и изпива много по-голямо количество от планираното. Ако се е случило веднъж на сто години - е добре. Това може да се случи на всеки. Но ако се случва веднъж на седмица или по няколко пъти в месеца, вече се формира зависимост. И това е още на първия етап на алкохолна зависимост.

Следващият синдром, който показва, че алкохолизмът вече е факт, това е махмурлукът или симптома на абстиненция, синдромът на отмяната. Не трябва да се бърка с обикновения махмурлук, т.е. с алкохолното отравяне, при което човек се чувства много зле и не може да погледне към алкохол. Това е нормална реакция при отравяне на човешкия организъм. А синдромът на махмурлука е болезнено състояние, когато човек се опитва да наложи нова, допингова доза алкохол. И тогава получава облекчение.

Последващият етап е формирането на пиянски състояния, които може да продължат от няколко дни до няколко седмици. Промеждутъците между тях постепенно се скъсяват, а изходът е много тежък.

След това идва лошото


- Какво може да предприемем, когато проблемът вече е възникнал и човек наистина иска да се отърве от него?
- По принцип се използва двустепенната система за помощ. Това е детоксикация, т.е. освобождаване на организма от алкохолното отравяне. И на втория етап - затвърждаване на трезвеността чрез метода на кодиране. Има голямо разнообразие от начини, но принципът е един и същ: ако пиеш - ще умреш. Това е проста схема, но в същото време много популярна. Друг е въпросът, че хората не подозират, че трябва да се лекува не следствието, а причината. А това изисква дълъг период от време. И работа с терапевт. Тъй като основният метод за лечение на алкохолна зависимост в момента е психотерапията, основана на процеса на рехабилитация. Тя може да се различава по продължителност, но това не е най-важното. Ако човек иска да се ангажира сериозно с рехабилитация, той трябва да се интересува за програмите, които съществуват не само в болниците, но и в амбулаторни условия. И е напълно излишно да настоявате за някакви гаранции. Защото в наркологията се дават гаранции само с рекламни цели. Хората са различни, стадиите на зависимост са различни. Всяко лечение трябва да бъде избрано индивидуално за всеки пациент след консултация с лекар. Лечението може да се проведе и без кодиране. Това е стереотип. За мен не е оправдано да се прилага кодирането при всички пациенти. Някой би си помислил, че без страх не е възможно да се проведе лечение! Много от хората, които искат да се откажат от пиенето напълно доброволно, не желаят да решават проблемите си с намеса в подсъзнанието им.

Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА