Родителите ми бяха репресирани и изселени в Севлиево, но това не попречи да заема важен пост в българската наука.
Академик Иван Юхновски е роден на 12 август 1937 г. Той е учен химик със световна известност, доктор на химическите науки. Три мандата беше председател на Българската академия на науките. В продължение на 24 години преподава в СУ "Св. Климент Охридски". Почетен доктор е на редица университети в България и в чужбина. Работи в БАН над 40 години. Академик е от 1997 г.

Световноизвестен с приносите си в спектрохимията и строежа на органичните съединения. Автор е на много технологии и патенти. Експерт на Нобеловия комитет по химия. Носител на орден "Стара планина" - първа степен. Член на Европейската академия на науката и изкуствата.

- Г-н Юхновски, през миналата година вие подадохте оставката си като председател на БАН, където бяхте избран за четвърти път. В мотивите си посочвате предимно “вихрилата се яростна клеветническа кампания в медиите срещу мен като учен, човек и председател, превърнал се в мишена за нападки срещу 140-годишната институция БАН и срещу цялостната й дейност”. Коментирайте тези ваши думи.
- Трудно ми е и не ми е много приятно да се връщам в спомените си, защото съм ги изживял доста болезнено. Моят живот, особено в последните 19-20 години, е директно свързан с централните органи на БАН най- напред като заместник-председател от 1990 г., след това през 1996 г. до миналата година председател на академията. Така че всички проблеми - обществени, финансови, научни, разбира се, научни в най-голяма степен, са свързани с моята работа и те я направляваха. Радвах се дълги години на това, че не бях обект на никакви нападки, никакви отношения на корупция, несправедливост. От време на време се говореше, най-общо взето, че има някакво тенденциозно отношение към този или онзи, но това бяха отделни проблеми. И за мен беше голяма изненада и много неприятно явление, че във връзка с четвъртия ми избор, за четвърти мандат, което, откровено казано, не съм го горещо желаел, но бях много настойчиво поканен от много хора от академията да продължа тази работа, защото те са предполагали, че все още аз мога да я върша добре. И вероятно това беше оценката, че толкова години като председател академията се разви и укрепи в общественото мнение, в общественото пространство. И тогава започна особено болезнената кампания срещу предхождащи действия на Общото събрание на БАН с оглед да бъда избран. Имаше причини за това, защото беше обявен конкурсът за академици, член-кореспонденти и беше редно председателят, който дефакто със заповед назначава членовете на съответните изборни тела, той да доизкара избора до края. Когато започна кампанията...

- Тогава е възникнал скандал по време на конкурса?
- Не, не. Аз не съм видял никакъв съществен скандал, освен най-обикновените шумотевици, които стават, когато има засегнати лични интереси на някой друг, и т. н. Но принципно, ако говорим за конкурса за академици и член-кореспонденти, той след това си протече нормално. Имаме си избрани членове, достойни представители на научната общност. Но когато започна атаката срещу Общото събрание, особено болезнено беше, че един наш колега от академичното тяло започна до три пъти на ден да говори в медиите за това колко е незаконно това решение на Общото събрание, как фактически с това се опорочава изборът. Това очевидно не можеше да не ме засегне и лично, защото то се превърна и в атака срещу висшия орган на управление на академията, каквото е Общото събрание.

- Кой е този ваш колега?
- Това е колегата академик Петър Кендеров. И той е академик. За съжаление тази кампания беше подкрепена и от тогавашния министър на образованието и науката Даниел Вълчев. Този въпрос така силно се преекспонира. Аз никога не съм се опитвал да бъда срещу общественото мнение. Ако колегите ме искат за председател, нека ме изберат, но аз да правя кампании за избор на председатели и прочее - никога не съм си го позволявал.

- Имате ли впечатления дали сегашният председател на БАН Никола Съботинов е близък с Ахмед Доган, както се говори?

- По този въпрос искам да кажа, че през цялото време аз съм смятал, че БАН с политика не може да се занимава и не се занимава. Единствената политика, с която БАН се е занимавала през всичките тези 19 години, когато бях заместник-председател и след това 12 години председател, е научната политика. Само тази политика. Така че сплетните в областта на политическия живот на страната, които изобилстват, изобщо нямат никакво отношение към българската наука. Наистина имаше едно странно изказване на Ахмед Доган, но не мога да го цитирам точно, в което той каза нещо приблизително, че едва ли не няма никакъв особен смисъл от дейността на БАН. Първо, лично мое мнение е, че това означава, че Ахмед Доган не познава очевидно работата на БАН, което не е много хубаво. Второто, което искам да кажа, е, че една от нашите кабелни телевизии направи 48-часово допитване до своите зрители относно това прав ли е Доган в твърденията си за БАН. Това допитване беше сега, в началото на лятото. И представете си аз какво удовлетворение почувствах, когато гласуването приключи с 94 процента от мнението на зрителите, които казаха, че Доган не е прав.

- Вие самият имате ли предложения да членувате в някоя партия?
- Имал съм изключителното щастие да не бъда канен в никоя партия. Преди много години моето семейство беше изселено за 18 години от София в Севлиево. Аз бях още дете на 8 години, а брат ми беше на две годинки.

- Известна ли е причината за репресията на семейството ви?

- И досега не е известна. Имало някакви наклеветявания, има и някакъв документ, в който пише “репресирани без доказана вина”. Баща ми всъщност беше художник и правеше в това време брошки от пластмаса и метал.

- Как живее вашето семейство?
- Аз имам съпруга, която е колежка, занимава се с химия, а от първия си брак имам син, който живее и работи със семейството си в Канада. Имам и внуче.

Едно интервю на Александрина РОКАНОВА