Животът на съвременния човек е изпълнен със стресове. И редакционната ни поща го потвърждава. В писмата си нашите читатели разказват за дълбоките си душевни преживявания, за негативните мисли. Откъде да взема сили, за да се справя с този живот? Как да се боря с депресията? Как да постъпя, за да не се ожесточа от непрекъснатите проблеми и несгоди? Как да стана по-издръжлив?
В търсене на отговорите се обърнахме към нашият консултант-психотерапевт д-р Бончо Бонев.<br /> <u><i><b><br /> - Д-р Бонев, ние често беседваме с вас, но нека пак открием тази актуална и много болезнена тема - душевните разстройства. С какви оплаквания се обръщат към вас хората?</b></i></u><br /> - Оплакванията в днешно време са типични: &ldquo;Празно ми е отвътре, загубих интерес към живота&rdquo;; &ldquo;Тревожи ме усещането за собствената ми непълноценност&rdquo;; &ldquo;Винаги съм в лошо настроение, не мога да мисля позитивно&rdquo;; &ldquo;На никого не съм нужен&rdquo;. Душевното състояние на съвременния човек може да се сравни със счупена стомна. От моя гледна точка нарастването на броя на психоневрологичните заболявания може да се обясни със загубата на истински смисъл в живота. <br /> <br /> Ние живеем в такава социална среда, в която отвсякъде се чува едно и също: &ldquo;Вземи от живота всичко!&rdquo; Яж без ограничения, пий, развличай се, с една дума - търси и получавай удоволствията. <br /> <br /> Излиза, че ако не си &ldquo;откъснал&rdquo; от този живот най-голямото парче баница, значи той е напразен. <br /> <br /> <b>И ХОРАТА КЪЛВАТ НА ТАЗИ ВЪДИЦА </b><br /> <br /> Съвременният човек търси само приятното, сладкото, комфортното. Но точно в това е проблемът - че моделите на поведение не са свойствени за човешката природа. Те са ни натрапени от обществото. И рано или късно лъжливата скала на ценностите рухва като картонена къщичка. Ако човек се разболее, загуби работата си или остане сам, той сякаш губи почва под краката си, стига до отчаяние и неизбежно си задава въпроса: защо, в името на какво да живея, какво хубаво и добро съм направил? Ако не намери отговор, разбира, че е загубил истинския смисъл на живота. Става потиснат, тъжен, печален. Готов е да се откаже дори и от най-големия дар - живота си.<br /> <br /> <u><i><b>- Всички сме чували познатите фрази: &ldquo;Нервните клетки не се възстановяват&rdquo; или &ldquo;Всички болести са от нерви&rdquo;. Има ли някаква истина в това?<br /> </b></i></u>- Да, нервните клетки отмират постоянно и не се възстановяват. Но това не е толкова страшно, както ни се струва. В крайна сметка човек за целия си живот използва само 3 от 100-те процента клетки от нервната система. Излиза така, че 97 % от неизползваните неврони са неприкосновен запас за организма. И при необходимост част от резервите се използват. А твърдението, че всички болести са от нерви, може да се разглежда двояко. Несъмнено нервната система координира дейността на всички жизненоважни системи. Но аз ще ви разкажа един случай от медицинската практика. Става дума за болен, който е 10, представяте ли си, 10 пъти опериран по повод язвен кръвоизлив. И чак когато му останал половин стомах, тогава го изпратили при психотерапевт. Оказало се, че това е случай на маскирана депресия. Назначили на човека антидепресанти и успокоителни препарати. Досещате се, че язвата изчезнала. Това е още едно свидетелство, че двама от трима душевно болни не получават лечение, защото болестта им си остава неразпозната. Тук съм склонен да се съглася донякъде и с Православната църква, която твърди, че колкото по-грешен е човек, толкова повече страда от болести. Или с други думи, грехът, извършен в дълбините на човешкия дух, прояжда и душата, и плътта.<br /> <b><br /> ДЕПРЕСИЯТА НЕ Е ПРОЯВА НА СЛАБ ХАРАКТЕР, А ПСИХИЧнО РАЗСТРОЙСТВО<br /> </b><br /> <u><i><b>- Сред хората се шири мнението, че депресията е едва ли не само унило, лошо настроение, негативно настройване към живота, удобно оправдание за мързела. Така ли е?</b></i></u><br /> - Депресията е болест, една от болестите на ХХI век. А пониженото настроение и негативните мисли са ситуационни. Че на кой не му се е разваляло настроението поне веднъж в седмицата? Но се случва лошото настроение да потиска човека, да го потиска и нищо да не му се иска. Мисълта за тленния живот, за неговата безсмисленост прониква все по-дълбоко в съзнанието му. Сънят вече не го прави по-отпочинал. Или не може да заспи, или ако заспи, се пробужда на всеки 2-3 часа. Ето това е депресията. Всеки може да си мисли каквото си иска, но депресията не е проява на слаб характер, а психично разстройство, което влошава качеството на живота. Често депресия възниква при напълно здрав човек като реакция на психологична травма или стресова ситуация - <br /> <b><br /> РАЗВОД, УВОЛНЕНИЕ, ЗАГУБА НА БЛИЗЪК ЧОВЕК </b><br /> <br /> Обърнете внимание на следния факт. При депресия се понижава съпротивляемостта на организма към другите болести. Например при жената може да спре менструацията, а при мъжа - да отслабнат половите функции почти до пълна импотентност. Затова депресията, както и всяка друга болест, изисква конкретно лечение. По принцип се назначава лечение с антидепресанти за 3 до 6 месеца. При достигане на нужния ефект приемът на препарати продължава една година, за да се предотвратят рецидивите. Могат да се използват и микродози невролептици и/или транквиланти. За общо поддържане на организма се назначават витамини от групата В, както и витамин С, фолиева киселина, калций, магнезий, лецитин. Значителна роля за оздравяването играе и помощта на роднините. Колкото и да се опитва лекарят да настрои болния на оптимистична вълна, ако той няма спокойствие вкъщи, трудно може да му се помогне. Страдащият от депресия трябва да има на кого да разчита, трябва да е сигурен, че във всеки момент може да получи подкрепа от близък човек.<br /> <u><i><b><br /> - А тези препарати не предизвикват ли привикване?<br /> </b></i></u>- Ето това мислене кара хората да се откажат от медицинска помощ. Моят отговор е еднозначен: съвременните антидепресанти и невролептици не водят до привикване. Такова заболяване не се лекува за 2-3 дни, а години наред. И през това време човек &ldquo;привиква&rdquo; към препарата както към сутрешната гимнастика например. Само при транквилантите съществува риск от привикване, особено при подрастващите и тези, които вече имат склонност към някаква зависимост - алкохолизъм, наркомания. За останалите рискът е минимален. При подбора на психотропните препарати се вземат предвид особеностите на нервната система, професията, характерът на личността. Те се използват под наблюдението на лекар. Не трябва да се спират самостоятелно. <br /> <br /> Рязкото им прекратяване провокира симптома на отменянето, който се проявява с влошаване на състоянието. <br /> <br /> <b>ПРЕПАРАТИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТМЕНЯТ ПОСТЕПЕННО</b><br /> <br /> <u><i><b>- Как трябва да се държим, ако в семейството има душевно болен човек? Каква помощ е нужно да му окажем?</b></i></u><br /> - Трудно е да имаш в дома си човек с психично заболяване. И при неправилно поведение на всички, в това семейство може да настъпи истински хаос. Основният проблем е в това, че душевно болните хора не се смятат за такива. Затова се изисква разбиране от страна на близките. Проявявайте уважение към такива хора, имайте предвид, че те не са деца, а възрастни. Дори когато си позволите да попитате дали си е измил зъбите например. Ако разговаряте снизходително с такъв човек, състоянието му ще се влоши. На нас, здравите, ни е трудно да живеем, какво остава за такива хора. <br /> <br /> Защото те се нуждаят от поощрение - да станат сутринта, да се погрижат за личната си хигиена и сами да тръгнат при лекаря. Душевно болният човек трябва да усеща, че го обичате, макар да знаете за болестта му. <br /> <br /> <b>ВИЕ ТРЯБВА ЯСНО ДА РАЗГРАНИЧИТЕ ЧОВЕКА ОТ БОЛЕСТТА </b><br /> <br /> Като разговаряте, запазвайте последователност, твърдост и прямота. Вашият роднина може да чува гласа ви и да му се привиждат странни неща. Неговите мисли скачат от едно на друго и в многословието той може да се почувства объркан като в тунел. Регулирайте редовния прием на препаратите, но не да го задължавате, а с усмивка да го помолите да си изпие лекарствата. Или да му кажете: &ldquo;За мене е важно да отидеш на лекар&rdquo;, а не да го бутате насила.<br /> <u><i><b><br /> - Последен въпрос, д-р Бонев. Как да променим отношението на всички към психиатрите и психотерапията въобще, защото самата дума &ldquo;психо&rdquo; все още звучи срамно?...<br /> </b></i></u>- Не си мислете, че тези хора говорят неразбрано и са неадекватни. Повечето от тях работят, имат семейства. Но нещо ги е довело при нас. Едни - че болестта е напреднала и трябва да се лекува. <br /> <br /> Други - заради натрапчивите си мисли и страхове - а самите те разбират колко е нелепо всичко. Има и такива, които <br /> <br /> <b>ИЗПИТВАТ НЕОБЯСНИМА БОЛКА И НЕПРИЯТНИ УСЕЩАНИЯ В СЪРЦЕТО, КОРЕМА, РЪЦЕТЕ И КРАКАТА </b><br /> <br /> Всеки ще си каже какво да търсят такива болни при психиатър? Тези хора усещат ползата от лечението, затова се обръщат към психотерапевт. Те не трябва да бъдат отхвърляни и наричани ненормални. Съвременната психиатрия е много по-широка наука от това, което знаем за тази област. <br /> <br /> Вярно, има остри форми на психични разстройства, които трябва да бъдат лекувани в болница. Но повечето намират истинско облекчение за необяснимата си болка. И когато се обърнат своевременно към специалист, може да се предотврати развитието на болестта по-нататък. А това е една невероятна крачка напред в живота. В психиатричните болници и диспансери вече работят специалисти, които добре знаят какво причинява разстройство на психичната дейност. Затова болните трябва да отиват при тях с доверие и надежда и да си тръгват с признателност и облекчение.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Янка БОЯДЖИЕВА</b>