Мисля, че Людмила не си отиде от естествена смърт.
Калин Тодоров е роден през 1953 г. в София. Син е на бившите партизани Соня Бакиш и Станко Тодоров. Впоследствие баща му заема редица отговорни постове в партията и държавата, а в навечерието на 10 ноември е председател на Народното събрание. Майка му пък се изявява предимно в сферата на идеологията, журналистиката и публицистиката. Дълги години е била главен редактор на списание &ldquo;Жената днес&rdquo;. <br /> <br /> Калин Тодоров завършва право в Софийския университет. След това работи последователно като журналист-международник в БТА, във в.&rdquo;Отечествен фронт&rdquo;, прекръстен след промените в &ldquo;Отечествен вестник&rdquo;, а после и във фирмата на &ldquo;Братя Василеви&rdquo;. Известно време се е занимавал с търговия на картини, но след като този бизнес напоследък замрял, се ориентира към ново поприще. През 1991 г. издаде съвместно с тв-журналиста Владимир Береану книгата &ldquo;Кой уби Георги Марков?&rdquo;<br /> <br /> Тодоров има брат Андрей, който преди време се кандидатира за кмет на София от листата на БСП. <br /> Журналистът е семеен, баща е на две пораснали деца &ndash; дъщеря, която работи в геодезическа фирма, и на син студент.<br /> <br /> <b>- Г-н Тодоров, наскоро до мен стигна слухът, че от няколко години се занимавате с оръжеен бизнес. Как успяхте &ldquo;да превключите&rdquo; от журналистиката към конверсията?<br /> </b>- За съжаление нямам оръжеен бизнес. Просто не разбирам от оръжия, нямам интерес и не считам, че това е морален бизнес. Нямам нищо общо с тази работа. За първи път чувам този слух за себе си.<br /> <br /> <b>- А какво е вашето амплоа днес?</b><br /> - Последните години търгувах с картини, но сега този бизнес замря. И в момента търся някаква друга посока. <br /> <br /> <b>- Наскоро вашата майка &ndash; известната в близкото минало журналистка и публицистка Соня Бакиш, имаше рожден ден &ndash; навърши 84 години. Как е тя в момента?</b><br /> - Тя е пенсионерка, нищо не се случва около нея. Седи си вкъщи. <br /> <br /> <b>- Кой се грижи за нея?</b><br /> - Има хора, които се грижат за майка ми. Аз и брат ми всеки ден ходим и също се грижим за нея.<br /> <br /> <b>- Вашият брат Андрей Станков преди време бе кандидат-кмет на София от листата на БСП. Участва ли още в политиката?</b><br /> - Не. Той е архитект и се е отдал изцяло на професията си. <br /> <br /> <b>- Не сте ли получавали предложения да продължите журналистическата си кариера или да стартирате някакъв бизнес в чужбина?</b><br /> - Не. И аз, и брат ми си останахме в България. За да започнеш бизнес в чужбина, се искат капитали. Аз обаче не съм разполагал с тях. <br /> <br /> <b>- Но сте братовчед на бившия икономически министър в кабинета &ldquo;Костов&rdquo; - Александър Божков. Това вече не може да го отречете, нали?</b><br /> - Да,&nbsp;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>с него сме в някаква степен братовчеди.&nbsp;</b></span><b><br /> </b>&nbsp;<br /> Струва ми се, но не съм сигурен, че майка му и майка ми са трети братовчедки. Значи, ние с него сме четвърти. Аз не го познавам. Никога не съм го виждал освен по телевизията. Не съм разговарял с него. Нито пък майка ми познава майка му. Знам, че има някаква родствена връзка, но тя е далечна. <br /> <br /> <b>- Майка ви е била приятелка на покойната Блага Димитрова. Какво ги свързваше според вас?<br /> </b>- Да, те бяха много близки приятелки до 10 ноември, но след това пътищата им се разделиха. Политическите им симпатии и пристрастия бяха различни. И от само себе си връзката се разпадна. Родителите ми имаха чудесно приятелство с Радичкови, с Хайтови, с мореплавателката Юлия Папазова...<br /> <br /> <b>- Как си отиде от този свят вашият баща &ndash; разочарован, или напротив &ndash; обнадежден от промените, които се случиха в България след падането на Тодор Живков? <br /> </b>- Отиде си безкрайно разочарован. Той разчиташе на едно съвсем друго развитие на страната. За съжаление тя не тръгна в посоката, в която той се надяваше. И затова си отиде с горчивина. <br /> <br /> <b>- Запази ли приятелството със своите съратници от ЦК, от висшия ешелон на властта?</b><br /> - Той нямаше кой знае колко приятели сред колегите си, но тези, които бяха, му останаха приятели до края. Това бяха Петър Младенов, Иван Пръмов, Лилов до някаква степен...<br /> <br /> <b>- Майка ви беше изключена от БКП в края на 80-те години. В какво се беше провинила пред партията</b>?<br /> - Тя беше поканена да участва в Комитета за защита на Русе от екологичната катастрофа, пред която беше изправен този град, и за тази постъпка я изключиха от партията, след което баща ми си подаде оставката като председател на Народното събрание тогава.<br /> <br /> <b>- Баща ви имаше ли участие в подготвяната смяна на режима през декември 1989 г.?</b><br /> - Непряко. Хората, които бяха активни в цялата работа, се консултираха с него. Беше подготвил и едно изказване за пленума, на който бе свален Тодор Живков &ndash; в случай, че пленумът тръгнеше в неподходяща посока. Той обаче не тръгна. <br /> <br /> <b>- Какво отношение имаха към Тодор Живков, към неговата династия, към неговия стил на ръководство вашите родители? Позволяваха си в домашна обстановка да дават оценки на него и управлението му, които се разминават с официалната позиция?</b><br /> - Нещата не могат да се разглеждат едностранно и в този смисъл Тодор Живков не е нито черен, нито бял. Всеки от нас има нюанси в поведението си. Тодор Живков, разбира се, имаше доста слабости и най-голямата от тях бе, че се опита да създаде династийност в управлението и да толерира част от членовете на своето семейство или свои приятели. Но, от друга страна, не могат и не бива да се отричат заслугите му към развитието на България &ndash; разбира се, в онези условия и при ограниченията, които съществуваха за него. <br /> <br /> Вътре в семейството ми е имало определена съпротива срещу нещата, които тогава смятахме, че не са част от принципите на, даже не бих казал на комунизма &ndash; а на рационалността и справедливостта. Но баща ми и майка ми винаги са били лоялни към партията си и никога не са си позволявали да изразяват публично тези свои несъгласия. <br /> <br /> <b>- Имате ли по-различна версия за свалянето на Борис Велчев &ndash; през 70-те години втория човек в партията и държавата, от тази, че уж защитил пред Тодор Живков &ldquo;неправилния в идеологическо отношение&rdquo; според оценката на официоза &ldquo;Работническо дело&rdquo; филм на сина си Иля Велчев &ldquo;Завръщане от Рим&rdquo; и припомнил на Живков, че &ldquo;подвизите&rdquo; на сина му Владимир са много по-вредни за обществото. Специално на мен това ми звучи по-скоро като повод, а не като причина за последвалото му низвергване. <br /> </b>- Такъв тип въпроси никога не са се коментирали в моето семейство. Но от моя гледна точка нещата не седяха точно така. Разбира се, филмът на Илко в някаква степен нарушаваше общоприетите по онова време представи как трябва да се правят филми. По-скоро причината бе, че като изключително добър и хитър ръководител <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Тодор Живков не обичаше да държи дълго втория човек в партията. <br /> </b></span><br /> Подобна беше и съдбата на Лилов, на Чудомир Александров, преди това &ndash; на Митко Григоров... <br /> <br /> <b>- В началото на 70-те &ndash; и на Живко Живков...</b><br /> - Да, и с него се случи същото. Вторите хора в партията и особено тези, които се занимаваха с идеологията, седяха на доста проветриво място и ако гледаме на управлението през погледа на Макиавели, това изглежда логично и разумно. Вторият човек в момента, когато натрупа достатъчно позитиви, винаги може да стане опасен, защото е възможно да стане първи. <br /> <br /> <b>- В самото начало на прехода в съавторство с тв-журналиста Владимир Береану издадохте книга, посветена на убийството на писателя-дисидент Георги Марков, в която твърдите, образно казано, че ако това е извършено с чадър, то той не е бил &ldquo;само&rdquo; български. Защо избрахте да разнищвате този заплетен казус и как изобщо &ldquo;се намерихте&rdquo; с Береану?</b><br /> - Във всеки случай не по колегиална линия, тъй като аз завеждах международния отдел на в.&rdquo;Отечествен фронт&rdquo;, а той работеше в телевизията. Береану направи един непрекъснат, 24-часов симултанен превод на дворцовия преврат, на самата революция в Румъния през декември 1989 г., който хората и досега си спомнят. По това време ме командироваха в Румъния да отразявам падането на Чаушеску и Владо ми се обади да използва редакционната кола. Аз пък го помолих да ни превежда в Румъния и оттам тръгна нашето приятелство. След което един екип на британската &ldquo;Панорама&rdquo; беше дошъл да прави филм за Георги Марков. Те обаче не можаха да стигнат до някакви категорични доказателства за това <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>кой и защо е убил Георги Марков.&nbsp;<br /> </b></span><br /> Представиха ни част от материалите с разрешение да ги публикуваме. Така се стигна до мнението, че от тях може да излезе нещо интересно, и решихме да напишем книгата. За съжаление тя нямаше кой знае какъв успех. <br /> <b><br /> - Тогава знаехте ли, че Береану е сътрудник на ДС?</b><br /> - Не, никога не съм подозирал подобно нещо. <br /> <br /> <b>- Не претърпя ли някаква промяна през годините, не обрасна ли с &ldquo;вариации&rdquo; тезата ви кой и защо е ликвидирал автора на &ldquo;Задочни репортажи за България&rdquo;?</b><br /> - Да, във времето съм минавал през различни становища. За мен Георги Марков е гениален писател. Аз съм голям негов почитател. Смятам, че &ldquo;Портрет на моя двойник&rdquo; е една от най-хубавите книги, писани в България. Много харесвам и &ldquo;Жените на Варшава&rdquo;, и &ldquo;Портрет на доктор Господов&rdquo;. Мисля, че той беше играч. Това го изразява и мотото му към &ldquo;Портрет на моя двойник&rdquo; &ndash; &ldquo;Играта е по-съвършена от живота&rdquo;. Допускам, че в един момент той е сметнал, че България вече е тясна за него, че той е по-голям писател от това, което България можеше да оцени. Смятам, че искаше да стане нещо като Набоков, да кажем. Но според мен Марков подцени факта, че не знаеше достатъчно добре английски. И затова не можа да напише нищо съществено в Англия. По мое мнение дори &ldquo;Задочните репортажи&rdquo; отстъпват като литература от това, което е написал в България и което се е превърнало в класика. <br /> <br /> И като не стана велик двуезичен писател, в някаква степен той се набърка в игрите между разузнаванията и, мисля, това бе причина за неговата смърт. Възможно е да има българско участие &ldquo;в убийството с чадъра&rdquo;, но аз не неглижирам съвсем и това да е имало участие и на други разузнавания &ndash; например на руското, на английското &ndash; на МИ5, включително може би и на германското. <br /> <br /> Този въпрос тогава съм го разглеждал много дълго, много неща съм изчел и стигнах до категоричния извод, че няма разузнаване в света, което да има интерес истината за Георги Марков да излезе наяве. Всички те се опитаха според мен да я погребат, което означава, че всички те до някаква степен са били замесени в тази работа. <br /> <br /> <b>- Тоест, имали са информация, че се подготвя покушение срещу Марков, но незнайно защо не са искали или не са успели да вземат контрамерки? Или просто са &ldquo;проспали&rdquo; онова, което е предстояло да се случи на моста Ватерло в Лондон през септември 1978 г.? </b><br /> - Да, и това имам предвид. Вижте, <br /> <span style="color: #800000"><br /> <b>Марков вероятно е бил вербуван от българското разузнаване, <br /> </b></span><br /> въпреки че човек никога не може да бъде сигурен в тези неща. Но точно толкова сигурно за мен е, че в Англия той е бил веднага превербуван, защото никой не би допуснал такъв човек да работи в Би Би Си, което е идеологическа институция и в края на краищата самото МИ5 има много сериозни интереси там. И това са публични тайни, а не нещо, което аз си измислям. Та английското разузнаване до някаква степен е използвало Георги Марков. Западногерманското също до известна степен е замесено в цялата история. <br /> <br /> <b>- Вярвате ли в официалната версия за кончината на Людмила Живкова &ndash; естествена смърт, причинена от аневризма в мозъка? И че животът й не е могъл да бъде спасен? </b><br /> - Трудно ми е да ви отговоря. Мисля, че ролята на тази жена в българската история до голяма степен се преувеличава. <br /> <br /> Тя има някакъв принос в развитието на българската култура &ndash; може би не толкова голям, колкото нейните приятели се опитват да го изкарат. Същевременно тя допринесе според мен доста сериозно за краха на морала в България, за разместването на стойностите, изобщо - за всичко това, което се случи по-късно... <br /> Лично аз по-скоро смятам, че смъртта й беше неестествена, но това няма никакво значение за мен. <br /> <b><br /> Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА</b><br />