Най-уязвим е гласът ми, споделя единият от дуета братя Аргирови
Естрадната легенда Благовест АРГИРОВ е завършил музикалното училище в Пловдив със златен медал, специалност виолончело. Приет е на първо място в Българската държавна консерватория, която завършва през 1983 година. В областта на популярната музика работи със своя брат-близнак Светослав. От 1983 до 1989 година са дует №1 на България. Има много награди от “Мелодия на годината”, от “Златният Орфей”, лауреат е на фестивала “Братиславска лира”, на фестивала в Дрезден. Най-силната страна на двамата братя са концертите. В бившия СССР са продали над 2 милиона плочи, там са изнесли и над 1500 шоута. Дуетът е изключително популярен у нас, в Русия, в Германия, в Чехословакия и в много други държави. Миналата година братя Аргирови бяха специални гости на наградите на БГ-Радио, където изпълниха песента “Тя е огън”, продуцирана от известния италианец Пино Тома заедно с норвежката певица Лин.
.................................
- Как се чувствате днес?
- Всяка година си правя профилактичен преглед. Научих това от баща си, който бе лекар - хематолог по специалност. Мисля, че здравословното ми състояние в момента е добро.

- Оплаквате ли се от нещо?
- Понякога ме боли кръст. С напредването на годините може би ще се случва все по-често. Когато се качвам по стълби, лявото коляно ме боли.

- Откога е този проблем?
- От много отдавна. Баща ми смяташе, че болката е резултат от контузия в детска възраст.

- Имате ли други проблеми?
- Да. Когато е зима и е много студено, леко ме наболява гърлото. Но аз зная какви превантивни мерки трябва да взема.

- Какви са мерките?
- Да не пия топло.

- Защо?
- Защото изнежва още повече. Избягвам да пия чай.

- Имали ли сте здравословен проблем по време на работа?
- Естествено. Случвало ми се е да не съм добре с гласа, да съм болен. Излизал съм на сцената в недобро здравословно състояние. Може би

това, че бяхме двама, помагаше. Ако единият е болен, поне другият е здрав

Така излизахме от неприятните ситуации и се справяхме. Случвало ми се е да съм много зле с гласа на сцената.

- Защо?
- Може би от напрежение. В бившия СССР ние правехме обикновено по 4 концерта на ден. Моят глас бе по-уязвим. За щастие, брат ми винаги ми помагаше да изляза от положението.

- Според вас цените на лекарствата у нас високи ли са?
- Цените на лекарствата у нас са като в другите държави. Но като се има предвид колко е средната работна заплата в България, мога да кажа, че цените определено са високи.

- Какво е мнението ви за нашите държавни болници?
- Положението е много тъжно. Достатъчно е да вляза в българска болница, дори и на свиждане, и веднага получавам депресия. Живях 5 години в Италия, 7 години в Норвегия. Влизал съм и в италиански, и в норвежки болници. Разлика между тях няма. Нивото им е високо.

За съжаление, нямат нищо общо с нашите болници

- Според вас музиката може ли да лекува?
- Може да създаде положителни емоции, които при всички случаи помагат на болния човек да оздравее. В това съм сигурен.

- Според вас има ли нещо общо между професията на музиканта и професията на лекаря?
- Познавам много музиканти, които преди това са били лекари. Има общи неща. Според мен няма нищо лошо в това един лекар да има артистична натура, да може да пее и да свири. Ако лекарят си свърши добре работата, той ще излекува болния и ще го зарадва. Музикантът също може да направи човека щастлив.

- На кои лекари сте благодарен?
- Не съм общувал много с тях. Но искам да благодаря на баща си - д-р Аргир Аргиров, хематолог от Медицинския университет в Пловдив.

Бог да го прости, той почина

Благодарен съм му за всичко, което направи за нас.

- Има ли стрес във вашата професия?
- Разбира се.

- Поддавате ли му се лесно?
- За съжаление се поддавам. Опитвам се да се боря с него, но мисля, че все още не съм успял. Или поне - нямам значителни резултати.

- Какви са вашите средства за борбата със стреса?
- Оптимизмът ми.

- Спортувате ли?
- Би ми се искало, но досега не съм обръщал достатъчно внимание на спорта. Бих работил в тази посока. Заниманията с музика надделяха и не остана време за спорт. Убеден съм, че ако спортувам, ще се чувствам по-добре.

- Спазвате ли диета?
- Да. Аз съм привърженик на разделното хранене.

- Дава ли добри резултати?
- Разбира се.

- Какво е музиката за вас?
- Моето призвание и моят начин на изразяване на много неща. Не мисля, че мога да го скрия - все още, когато слушам хубава музика, се просълзявам. И за мен, и за брат ми това е някаква потребност. Ние пеем от 5-годишни. Майка ми се занимаваше с нас. Тя твърди, че на 5 години вече сме пеели на два гласа. Явно това е било нашето призвание.

- Коя е най-голямата ви награда?
- В професионален план най-голямата награда са концертите, когато усетя, че публиката наистина харесва това, което пеем и свирим. Получавали сме много награди, но най-истинската е тази на публиката. В личен план - голяма награда е, че съм жив и здрав, че мога да живея нормално. Не съм максималист. Радвам се на това, което имам.

Моя голяма награда са двамата ми синове

За мен семейството е много важно нещо, тъй като съм Телец. Домошар съм, така пише в зодиите, и в случая е вярно.

- А най-голямата ви болка?
- Боли ме за България и за всичко, което се случва в нея. Не може един човек, който обича страната си, да не страда за участта й. Мъчно ми е за това, че голямата част от населението е с нисък стандарт. Лекари, инженери и други представители на интелигенцията са принудени да се занимават с несвойствени неща, за да си изкарват прехраната.

- Според вас какво трябва да прави българинът, за да бъде по-здрав?
- Ниският стандарт е причина за лошото здравословно състояние на българина. Ние не се храним разумно, не приемаме достатъчно плодове и зеленчуци. Нужен е и спорт, ако искаме да бъдем малко по-здрави.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА