На Стоичков му се оставаше в “Ботев”, но го заведоха в ЦСКА.
<i>Легендарният нападател на &ldquo;Ботев&rdquo; Антим Пехливанов бе изгонен от треньорския щаб на клуба миналата есен. Сега голмайстор номер едно за 1983 година е принуден да работи като пазач, за да издържа семейството си. Пехливанов е роден в Мадан на 7 юни 1959 година. Носил екипите на родния &ldquo;Горубсо&rdquo; (Мадан), &ldquo;Тракия&rdquo; (сега &ldquo;Ботев&rdquo; Пд), както и на кипърски отбори. Пехливанов бе считан за един от най-добрите нападатели в България през 80-те години. &ldquo;ШОУ&rdquo; се свърза с легендата, за да разкаже за живота си, миналото в родния Мадан, престоя в &ldquo;Ботев&rdquo; и големия си приятел Христо Стоичков.<br /> </i><br /> <b>- Г-н Пехливанов, как живее една легенда в момента?<br /> </b>- Не много добре. Работя като пазач в охранителна фирма в Пловдив. Вардя завода на &ldquo;Каменица&rdquo; в града. През летния период постоянно има движение около комбината, в жегата хората пият бира (смее се). Тук е страшно, минават камиони, клиенти зареждат и трябва да си отварям очите на четири. Когато се прибера вечер у дома, съм гроги.<br /> <br /> <b>- Защо ви изгониха през есента от &ldquo;Ботев&rdquo; заедно с друга легенда &ndash; Димитър Вичев?</b><br /> - Направи го един много голям човек &ndash; Боби Димитров се казва. Тази легенда... Само не знам къде е играл този човек, какво е дал на &ldquo;Ботев&rdquo;. Та той и един друг &ndash; Христо Андреев, дойдоха и ни казаха, че ние не можем, не ставаме. Представяте ли си, а само ние тренирахме деца, никой друг. <br /> <br /> <b>- Мъчно ли ви е за &ldquo;Ботев&rdquo;? Ако ви поканят, ще приемете ли да се върнете във футбола?</b><br /> - Не ми е мъчно. Защото виждам какво е дереджето на футбола ни. Запомнете, в следващите 10-15 години няма да имаме футбол. Не се работи в детско-юношеските школи. У нас трябва да играят футбол само децата на богатите. За това са виновни шефовете на клубовете и школите. Кажете ми има ли в някоя школа арменци, турци или помаци. По наше време знаете ли колко футболисти от малцинствата имаше и всички бяха добри, някои от тях направо уникати. Сега един ако ми посочите, ставам трамвай.<br /> <br /> Ще ви кажа още защо не ми е мъчно за футбола. Онзи ден си говорим с Георги Попов &ndash; Тумби и той вика: &ldquo;Антиме, сега с футбол се занимават барманите и сервитьорите, а тези, които играха футбол &ndash; стоят настрани и гледат.&rdquo; Той <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>и Тумби го е закъсал, продава шишета! </b></span><br /> <br /> <b>- Канили ли са ви в &ldquo;Ботев&rdquo;, откакто ви изгониха?</b><br /> - Не и не искам да ме канят. Преди няколко дни бяхме на погребението на съпругата на нашия бивш съотборник в &ldquo;Ботев&rdquo; - Благой Блангев. Трагедия ви казвам, жената си отиде млада, та ме питате дали ми е мъчно за футбола. Говорихме си с Митко Младенов и той ми вика: &ldquo;Ние ли бягаме от футбола или никой нас не ни иска?&rdquo; Ние обаче сме такива. Къде да отидем да работим, в кой клуб, като няма с кого да направим нещо като хората. Всички треньори сега са едни послушковци. Казват им: &ldquo;Вземи на този сина или на онзи племенника!&rdquo;<br /> <br /> <b>- Откъде тръгнахте за големия футбол?</b><br /> - Знаете, че съм родом от Мадан. Играх за местния &ldquo;Горубсо&rdquo;. Сега вече няма футбол там. Има някакъв отбор &ldquo;Горубсо&rdquo; (Рудозем), ама никой не знае ще съществува ли или не. Играх четири-пет години в Мадан и през 1982 година преминах в &ldquo;Ботев&rdquo;. Тогава отборът се казваше &ldquo;Тракия&rdquo;. Бяха минали 2 кръга от началото на сезон 1982/83 и Добри Ненов ме взе в Пловдив. Каза ми: &ldquo;Ела, ще станеш голмайстор на &ldquo;А&rdquo; група.&rdquo; Аз го гледам и си мисля: &ldquo;Абе, тоя човек не е добре&rdquo;. Да, но същия сезон вкарах 20 гола и станах голмайстор на първенството. <br /> <br /> <b>- Прочут сте с добрата си игра с глава.</b><br /> - Като дете започнах да тренирам лека атлетика &ndash; дисциплината висок скок. Това ми помогна да играя добре с глава в наказателното поле и да се задържам във въздуха. В Мадан имах един учител, той сега живее в Несебър. С него един ден намерихме една книга, за коремно-претъркалящия стил във високия скок и така започнах да тренирам. Но после започнах с футбола. Баща ми обаче не ми даваше да тренирам и ходех скришом да ритам.<br /> <br /> <b>- Искали ли са ви ЦСКА или &ldquo;Левски&rdquo;?</b><br /> - О, няколко пъти можех да заиграя в &ldquo;Левски&rdquo;. Още докато бях в Мадан Иван Вуцов лично даваше мило и драго, за да ме вземе. Но аз не мога в София, не ми се нрави животът там. Затова предпочетох Пловдив. Даже Вуцов ми викаше: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>&ldquo;Моят приятел Гунди беше велик, но ти ми напомняш на него&rdquo;, <br /> </b></span><br /> и така искаше да ме примоли да облека синята фланелка.<br /> Така и не заминах за София. Работниците в мините в Мадан казаха, че ще спрат да работят, ако напусна отбора. <br /> <br /> <b>- Спомняте ли си онзи гол със задна ножица от ъгъла на наказателното поле?</b><br /> - Разбира се, беше срещу &ldquo;Славия&rdquo; през 1984 година. До 40-ата минута водехме с 3:0, а аз бях вкарал и трите гола. В 47-ата минута Благой Блангев центрира отляво, топката летеше към наказателното поле, но вече отиваше на другия ъгъл. Аз бях около точката за изпълнение на дузпа и нямаше как да я засека с глава. Затичах се, обърнах се и със задна ножица я пратих във вратата. В крайна сметка бихме с 5:1, с мои четири попадения. В този мач имах късмет, откъдето и да я ритнех, все влизаше. Това беше първи мач на Андрей Желязков &ndash; Жужо, след като се върна от &ldquo;Фейенорд&rdquo;. Така и не разбрах обаче как вкарах това попадение със задната ножица. Затова реших, като се прибера вечерта у дома, да го видя по телевизията. Е, видях го, видях също как феновете изреваха, след като топката попадна в мрежата.<br /> <br /> <b>- Каква заплата взимахте като футболист?</b><br /> - Девет поредни години получавах в &ldquo;Тракия&rdquo; по 204 лева. Това е. Преди да ме изгонят от &ldquo;Ботев&rdquo; през есента, им разправях на момчетата, а те седят и не вярват. Тогава обаче живеехме задружно. И да закъсаш, има на кого да се обадиш, да ти даде някои лев на заем. А <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>сега хората не са добри, </b></span><br /> <br /> няма кой да ти подаде ръка, като паднеш.<br /> <br /> <b>- След като приключихте с &ldquo;Ботев&rdquo;, какво стана?</b><br /> - През лятото на 1990 година отидох в Норвегия, на проби в &ldquo;Розенборг&rdquo;. Хората там ме харесаха, нямаше проблеми да заиграя, но имаше един проблем. Бях на проби на 15 юни, в България - лято, а там сняг. Викам си: &ldquo;Антиме, тука нямаш работа, мечките ще те изядат&rdquo;, и се прибрах. По това време Добри Ненов беше в Кипър и ме взе там. Първо отидох в АПОП (Пафос), а след това в &ldquo;Акритас&rdquo; и накрая в &ldquo;Етникос&rdquo; (Ахна). Общо бях в Кипър около година и половина и през 1992-а се върнах в България, защото скъсах менискус и спрях да играя. Трябваше да се оперирам, а преди това вече бях лягал три пъти под ножа, а и мен си ме беше страх от операции.<br /> <br /> <b>- Имало е вариант да играете и в Португалия?</b><br /> - Да, с Ружди Керимов трябваше да заминем. Тогава обаче се намеси Иван Вуцов. Той бесеше и колеше във футбола ни. <br /> <br /> Каза, че който иска да ме купи, трябва да плати 90 000 долара. <br /> <br /> По същото време пуснаха обаче в чужбина Боби Михайлов и Лъчо Танев за по 50 000.<br /> <br /> <b>- Какво правихте, след като се върнахте от Кипър и прекратихте кариерата си?</b><br /> - Започнах работа в мините в Мадан. Никак не е приятно да слезеш на 500-600 метра под земята. Много мои приятели слизаха и повече не се връщаха. Един комшия три дни стоя долу затрупан от голяма маса. На третия ден вече не можеше да говори, изкараха го, но вече беше късно.<br /> <br /> <b>- Колко пари взимахте тогава?<br /> </b>- По 180 лева заплата, това бяха годините на прехода, първите след демокрацията. Много трудно беше, трябваше да работя, за да издържам семейството, децата още бяха малки.<br /> <br /> <b>- А сега как ви се струва животът, скъпо ли ви е?</b><br /> - Горе-долу е добре, не се оплаквам. А и ако го правя, никой няма да ми помогне. <br /> <span style="color: #800000"><b><br /> Все по-тежко обаче ще става, защото съм на 50 години</b></span><br /> <br /> Добре, че този човечец ме взе на работа, защото не може да се стои на улицата. В мините работих пет години и през 1997-а дойдох в &ldquo;Ботев&rdquo;.<br /> <br /> <b>- За да ви изгонят миналата есен.</b><br /> - Аз усетих отдалече работите. Един ден казах на Вичката (б.р. &ndash; има предвид Димитър Вичев). Вичка, давай да се махаме, докато не е станало късно. Защото видяхме, че в клуба започнаха да идват нови хора, такива като Боби Димитров и Христо Андреев, а и други и се увъртат около Христолов. Тези хора гледат само да му се мазнят, за да си запазят службиците. В последните няколко години аз съм тренирал Георги Андонов, Георги Какалов, Георги Христов и Дормушали Саидходжа. Питайте тези момчета как сме оставали след тренировки, какво съм им казвал и т.н. Занимавах се само с нападателите, мен друго не ме интересува. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Курварин от курви разбира, <br /> </b></span><br /> та така и аз. <br /> <br /> <b>- Чувате ли се с Христо Стоичков?</b><br /> - Напоследък не, но когато бях в &ldquo;Ботев&rdquo; и той дойдеше на стадиона, винаги е показвал уважение към мен. Големи приятели сме с него, много се имаме. Аз му помогнах, когато дойде в &ldquo;Тракия&rdquo;.<br /> <br /> - Преди няколко дни той заяви, че несбъднатата му мечта е да играе с фланелката на &ldquo;Ботев&rdquo;?<br /> - Кучето, така му викахме тогава на Ицо, пристигна от Харманли и стоя един месец в &ldquo;Тракия&rdquo;. Много му се оставаше при нас, но после така решиха и го дадоха на ЦСКА. Докато беше при нас, аз правех с него упражненията, помагах му. След това той се опита чрез мениджъра си Мингея да ми уреди проби в Уругвай, но отказах...<br /> <b><br /> Сефан РАЛЧЕВ</b> <br />