22 Юли 2009, 17:16
6991 прочита
0 коментара
На Стоичков му се оставаше в “Ботев”, но го заведоха в ЦСКА.
<i>Легендарният нападател на “Ботев” Антим Пехливанов бе изгонен от треньорския щаб на клуба миналата есен. Сега голмайстор номер едно за 1983 година е принуден да работи като пазач, за да издържа семейството си. Пехливанов е роден в Мадан на 7 юни 1959 година. Носил екипите на родния “Горубсо” (Мадан), “Тракия” (сега “Ботев” Пд), както и на кипърски отбори. Пехливанов бе считан за един от най-добрите нападатели в България през 80-те години. “ШОУ” се свърза с легендата, за да разкаже за живота си, миналото в родния Мадан, престоя в “Ботев” и големия си приятел Христо Стоичков.<br />
</i><br />
<b>- Г-н Пехливанов, как живее една легенда в момента?<br />
</b>- Не много добре. Работя като пазач в охранителна фирма в Пловдив. Вардя завода на “Каменица” в града. През летния период постоянно има движение около комбината, в жегата хората пият бира (смее се). Тук е страшно, минават камиони, клиенти зареждат и трябва да си отварям очите на четири. Когато се прибера вечер у дома, съм гроги.<br />
<br />
<b>- Защо ви изгониха през есента от “Ботев” заедно с друга легенда – Димитър Вичев?</b><br />
- Направи го един много голям човек – Боби Димитров се казва. Тази легенда... Само не знам къде е играл този човек, какво е дал на “Ботев”. Та той и един друг – Христо Андреев, дойдоха и ни казаха, че ние не можем, не ставаме. Представяте ли си, а само ние тренирахме деца, никой друг. <br />
<br />
<b>- Мъчно ли ви е за “Ботев”? Ако ви поканят, ще приемете ли да се върнете във футбола?</b><br />
- Не ми е мъчно. Защото виждам какво е дереджето на футбола ни. Запомнете, в следващите 10-15 години няма да имаме футбол. Не се работи в детско-юношеските школи. У нас трябва да играят футбол само децата на богатите. За това са виновни шефовете на клубовете и школите. Кажете ми има ли в някоя школа арменци, турци или помаци. По наше време знаете ли колко футболисти от малцинствата имаше и всички бяха добри, някои от тях направо уникати. Сега един ако ми посочите, ставам трамвай.<br />
<br />
Ще ви кажа още защо не ми е мъчно за футбола. Онзи ден си говорим с Георги Попов – Тумби и той вика: “Антиме, сега с футбол се занимават барманите и сервитьорите, а тези, които играха футбол – стоят настрани и гледат.” Той <br />
<br />
<span style="color: #800000"><b>и Тумби го е закъсал, продава шишета! </b></span><br />
<br />
<b>- Канили ли са ви в “Ботев”, откакто ви изгониха?</b><br />
- Не и не искам да ме канят. Преди няколко дни бяхме на погребението на съпругата на нашия бивш съотборник в “Ботев” - Благой Блангев. Трагедия ви казвам, жената си отиде млада, та ме питате дали ми е мъчно за футбола. Говорихме си с Митко Младенов и той ми вика: “Ние ли бягаме от футбола или никой нас не ни иска?” Ние обаче сме такива. Къде да отидем да работим, в кой клуб, като няма с кого да направим нещо като хората. Всички треньори сега са едни послушковци. Казват им: “Вземи на този сина или на онзи племенника!”<br />
<br />
<b>- Откъде тръгнахте за големия футбол?</b><br />
- Знаете, че съм родом от Мадан. Играх за местния “Горубсо”. Сега вече няма футбол там. Има някакъв отбор “Горубсо” (Рудозем), ама никой не знае ще съществува ли или не. Играх четири-пет години в Мадан и през 1982 година преминах в “Ботев”. Тогава отборът се казваше “Тракия”. Бяха минали 2 кръга от началото на сезон 1982/83 и Добри Ненов ме взе в Пловдив. Каза ми: “Ела, ще станеш голмайстор на “А” група.” Аз го гледам и си мисля: “Абе, тоя човек не е добре”. Да, но същия сезон вкарах 20 гола и станах голмайстор на първенството. <br />
<br />
<b>- Прочут сте с добрата си игра с глава.</b><br />
- Като дете започнах да тренирам лека атлетика – дисциплината висок скок. Това ми помогна да играя добре с глава в наказателното поле и да се задържам във въздуха. В Мадан имах един учител, той сега живее в Несебър. С него един ден намерихме една книга, за коремно-претъркалящия стил във високия скок и така започнах да тренирам. Но после започнах с футбола. Баща ми обаче не ми даваше да тренирам и ходех скришом да ритам.<br />
<br />
<b>- Искали ли са ви ЦСКА или “Левски”?</b><br />
- О, няколко пъти можех да заиграя в “Левски”. Още докато бях в Мадан Иван Вуцов лично даваше мило и драго, за да ме вземе. Но аз не мога в София, не ми се нрави животът там. Затова предпочетох Пловдив. Даже Вуцов ми викаше: <br />
<br />
<span style="color: #800000"><b>“Моят приятел Гунди беше велик, но ти ми напомняш на него”, <br />
</b></span><br />
и така искаше да ме примоли да облека синята фланелка.<br />
Така и не заминах за София. Работниците в мините в Мадан казаха, че ще спрат да работят, ако напусна отбора. <br />
<br />
<b>- Спомняте ли си онзи гол със задна ножица от ъгъла на наказателното поле?</b><br />
- Разбира се, беше срещу “Славия” през 1984 година. До 40-ата минута водехме с 3:0, а аз бях вкарал и трите гола. В 47-ата минута Благой Блангев центрира отляво, топката летеше към наказателното поле, но вече отиваше на другия ъгъл. Аз бях около точката за изпълнение на дузпа и нямаше как да я засека с глава. Затичах се, обърнах се и със задна ножица я пратих във вратата. В крайна сметка бихме с 5:1, с мои четири попадения. В този мач имах късмет, откъдето и да я ритнех, все влизаше. Това беше първи мач на Андрей Желязков – Жужо, след като се върна от “Фейенорд”. Така и не разбрах обаче как вкарах това попадение със задната ножица. Затова реших, като се прибера вечерта у дома, да го видя по телевизията. Е, видях го, видях също как феновете изреваха, след като топката попадна в мрежата.<br />
<br />
<b>- Каква заплата взимахте като футболист?</b><br />
- Девет поредни години получавах в “Тракия” по 204 лева. Това е. Преди да ме изгонят от “Ботев” през есента, им разправях на момчетата, а те седят и не вярват. Тогава обаче живеехме задружно. И да закъсаш, има на кого да се обадиш, да ти даде някои лев на заем. А <br />
<br />
<span style="color: #800000"><b>сега хората не са добри, </b></span><br />
<br />
няма кой да ти подаде ръка, като паднеш.<br />
<br />
<b>- След като приключихте с “Ботев”, какво стана?</b><br />
- През лятото на 1990 година отидох в Норвегия, на проби в “Розенборг”. Хората там ме харесаха, нямаше проблеми да заиграя, но имаше един проблем. Бях на проби на 15 юни, в България - лято, а там сняг. Викам си: “Антиме, тука нямаш работа, мечките ще те изядат”, и се прибрах. По това време Добри Ненов беше в Кипър и ме взе там. Първо отидох в АПОП (Пафос), а след това в “Акритас” и накрая в “Етникос” (Ахна). Общо бях в Кипър около година и половина и през 1992-а се върнах в България, защото скъсах менискус и спрях да играя. Трябваше да се оперирам, а преди това вече бях лягал три пъти под ножа, а и мен си ме беше страх от операции.<br />
<br />
<b>- Имало е вариант да играете и в Португалия?</b><br />
- Да, с Ружди Керимов трябваше да заминем. Тогава обаче се намеси Иван Вуцов. Той бесеше и колеше във футбола ни. <br />
<br />
Каза, че който иска да ме купи, трябва да плати 90 000 долара. <br />
<br />
По същото време пуснаха обаче в чужбина Боби Михайлов и Лъчо Танев за по 50 000.<br />
<br />
<b>- Какво правихте, след като се върнахте от Кипър и прекратихте кариерата си?</b><br />
- Започнах работа в мините в Мадан. Никак не е приятно да слезеш на 500-600 метра под земята. Много мои приятели слизаха и повече не се връщаха. Един комшия три дни стоя долу затрупан от голяма маса. На третия ден вече не можеше да говори, изкараха го, но вече беше късно.<br />
<br />
<b>- Колко пари взимахте тогава?<br />
</b>- По 180 лева заплата, това бяха годините на прехода, първите след демокрацията. Много трудно беше, трябваше да работя, за да издържам семейството, децата още бяха малки.<br />
<br />
<b>- А сега как ви се струва животът, скъпо ли ви е?</b><br />
- Горе-долу е добре, не се оплаквам. А и ако го правя, никой няма да ми помогне. <br />
<span style="color: #800000"><b><br />
Все по-тежко обаче ще става, защото съм на 50 години</b></span><br />
<br />
Добре, че този човечец ме взе на работа, защото не може да се стои на улицата. В мините работих пет години и през 1997-а дойдох в “Ботев”.<br />
<br />
<b>- За да ви изгонят миналата есен.</b><br />
- Аз усетих отдалече работите. Един ден казах на Вичката (б.р. – има предвид Димитър Вичев). Вичка, давай да се махаме, докато не е станало късно. Защото видяхме, че в клуба започнаха да идват нови хора, такива като Боби Димитров и Христо Андреев, а и други и се увъртат около Христолов. Тези хора гледат само да му се мазнят, за да си запазят службиците. В последните няколко години аз съм тренирал Георги Андонов, Георги Какалов, Георги Христов и Дормушали Саидходжа. Питайте тези момчета как сме оставали след тренировки, какво съм им казвал и т.н. Занимавах се само с нападателите, мен друго не ме интересува. <br />
<br />
<span style="color: #800000"><b>Курварин от курви разбира, <br />
</b></span><br />
та така и аз. <br />
<br />
<b>- Чувате ли се с Христо Стоичков?</b><br />
- Напоследък не, но когато бях в “Ботев” и той дойдеше на стадиона, винаги е показвал уважение към мен. Големи приятели сме с него, много се имаме. Аз му помогнах, когато дойде в “Тракия”.<br />
<br />
- Преди няколко дни той заяви, че несбъднатата му мечта е да играе с фланелката на “Ботев”?<br />
- Кучето, така му викахме тогава на Ицо, пристигна от Харманли и стоя един месец в “Тракия”. Много му се оставаше при нас, но после така решиха и го дадоха на ЦСКА. Докато беше при нас, аз правех с него упражненията, помагах му. След това той се опита чрез мениджъра си Мингея да ми уреди проби в Уругвай, но отказах...<br />
<b><br />
Сефан РАЛЧЕВ</b> <br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Ретро
Скулпторката Диана-Мария Райнова: Баща ми беше приятел с Пикасо и Пол Елюар
01 Ноем. 2016, 11:18
Ретро
Топархиварят Марин Караиванов: Тодор Живков на два пъти се опитва да продаде България на руснаците
12 Окт. 2016, 14:04
0 Коментара: