Симпатичният водещ на “Треска за злато” Иво Танев внезапно изчезна от екран и това озадачи всички.
Истината е, че той е вече бизнесмен - директор на най-новия бизнес-конгресен и шоу център “Рейнбоу плаза” в столицата. Центърът разполага с въртяща и повдигаща се сцена, съоръжена с няколко екрана, монитори и камери. Концерти, партита, конференции и семинари се договарят предварително с директора Иво Танев. Репортер на “ШОУ” пожела да разговаря с него за новото му амплоа и заедно да си припомним миналото му на водещ, фолкизпълнител, уличен музикант, бетонджия и какво ли още не.

- Иво, много хора се питат какво става с теб – не знаят, че вече си административен бос...
- Това е само част от заниманията ми и можеш да ги зарадваш, че от есента стартирам телевизионно шоу – формат, който досега не е правен в България. Пак в бТВ – моята любима телевизия. Ще има вътре и ток-шоу, и много неща. Аз съм си продуцент, сценарист – всичко. Пак ще бъда водещ. В момента помагам и за сформирането на една нова музикална формация – “Гласовете”, в която ще пее един уникален тенор от Македония – Дарко. Групата се състои от четирима мъже - оперни певци, които пеят нещо между поп и класика.

- Иво, изглеждаш наистина като проспериращ директор... Писаха обаче, че центърът е пред фалит и че се е наложило наскоро да уволняваш служители, между които и счетоводителката си - жената на Румен Луканов...
- Първо, тя никога не е работила при мен! С Ина сме били съученици в един клас, но никога не сме работили заедно. Те писаха, че и жена ми работи при мен, което също е абсолютна измислица. Жена ми е кинезитерапевт и си работи нейната си професия – има частен кабинет.

Дъщеря ми работи в залата - тя следва “Визуални изкуства” в НБУ. Пее страшно. На 20 е вече, хубавица, има си гадже и т.н. Ние с жена ми сме кумове на бившата ми партньорка от екрана Ваня Богатинова и мъжа й. И двамата работят при мен. Ваня е пиар и се занимава с рекламата, а мъжът й е тонрежисьор на залата и ръководител на сценичния екип. С него тръгнахме заедно като дилъри в “Рейнбоу” през 94-та. А “Рейнбоу плаза” не само че не фалира, ами работи на пълни обороти.

- Защо бТВ махна предаването "Треска за злато" – вярно ли е, че е имало противоборство между твоето предаване и Шоуто на Слави?
- Никога. Първо, аз имах чудесни отношения в телевизията – и с ръководството, и с всички.

- Бил си уличен музикант, арматурист, бетонджия, дилър и какво ли още не...Завършил си консерваторията, после Мениджмънт и маркетинг... Знам една весела история, в която едни японци-туристи ти дават 700 долара като на уличен музикант...
- О-о, разказвал съм я много пъти тая история – напълно достоверна е. Изсипа се един автобус японци на подлеза на НДК и аз 15 пъти им изпях “О, соле мио”. Като изброих парите вкъщи – 700 долара! Такива пари не бях виждал в живота си. Имал съм много тежки моменти в онзи период. Първо, докато учех като студент в Консерваторията – завършил съм оперно пеене. И после – баща ми като почина внезапно през 95-а година. Дъщеря ни Албена беше малка – на 6 години, и въобще беше много тежък период. За да се издържаме, работех всичко. Може би и времето беше такова, че не ми беше унизително да работя каквото и да е.

Беше ми трудно първия път, като излязох с китарата – беше през 90-а, 91-ва. Свирех по улиците. Помня един гайдар от онова време. Търговците ни викаха да свирим пред магазините им - да събираме хора. 20 лева изкарвах за три часа. А като бетонджия работех в “Строителен комбинат” 3 – горе, до СО-МАТ, когато бях още ученик в 10-и клас. Баща ми беше технолог в СО-МАТ, а майка ми – рентгенов лаборант. А аз – бетонджия.

- От безпаричие ли се обърна към чалгата?
- Не, аз преди това издадох оперен албум. През 96-а година. После написах “100 марки”. И то, на майтап - нямах и идея колко ще стане популярна. Разбрах го един ден на пазара – тъкмо се бях върнал от чужбина и чувам песента на една сергия в “Ситняково”. А продавачът ми казва, че изпълнителят е Иво Танев, но изобщо не го разпознава в мое лице.

Парадоксът е, че аз не слушам чалга.

Почнаха да ме търсят за участия, но аз нямах репертоар. Пеех класика и рокенрол. И после излезе “Аладин”. По онова време вече започнах да работя като дилър към “Рейнбоу” и почнах да правя много хубави пари.

- Как се случи онзи инцидент с керосина в казармата – някой нарочно ли те заля, за да оплешивееш?
- Не, просто се спука една тръба с керосин и изтече върху мен. Бях сам. Поизмих се, но недостатъчно. Подцених опасността и когато разбрах какво става, вече беше късно – косата ми взе да капе. Аз в казармата преживях и едно смачкване на пръстите. Тежка служба изкарах – две години и три месеца. А присаждането направих в края на 97-а. Боби Михайлов е преди мен, но го направи в чужбина, а

аз съм първият в България, присадил си коса.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА