Хората често бъркат заболяването с други подобни състояния. Щадете нервите и имунитета си, съветва специалистът
<i>Когато след съвсем леко натоварване човек се чувства като разбит от умора, когато няма сили дори пръстите си да раздвижи, а клепачите сами се затварят, тогава трябва да вземе мерки. Какво е това? Лениви мускули или болест? Доколко сериозна е тя и има ли начин за нейното излекуване? На нашите и вашите въпроси отговаря д-р Бончо Бонев, невролог.</i><br /> <br /> <u><i><b>- Д-р Бонев, ние получаваме много писма от наши читатели, които питат що за болест е миастенията и дали може да им се помогне с народни средства?<br /> </b></i></u><br /> - Нервно-мускулното заболяване, наречено миастения, е много рядко срещано. Веднага ще кажа, че то не се поддава на самолечение. И още по-малко може да се лекува с народни средства. Най-вероятно много от вашите читатели <br /> <br /> <b>се заблуждават, че страдат именно от миастения</b><br /> <br /> Тази болест лесно може да се обърка с друго подобно състояние. Просто повишената умора в никакъв случай не е миастения. Най-вероятно става дума за така популярния напоследък синдром на хроничната умора. Или за различните варианти на астеничния синдром, на някои други нарушения или понижен имунитет. Миастенията е сериозно автоимунно заболяване. Такова като ревматоидния артрит, захарния диабет и множествената склероза.<br /> <u><i><b><br /> - От наименованието си правя извод, че миастенията засяга и уврежда мускулите. Така ли е?<br /> </b></i></u><br /> - Не. Не точно. Тази болест уврежда нервните окончания и мускулите. Ще се опитам да ви опиша механизма на увреждане. В нашия организъм има едно вещество, наречено ацетилхолин. То е посредник, предаващ нервния импулс от нерва към мускула. Когато това вещество си взаимодейства със специфичните рецептори на нервните окончания, тогава мускулът се съкращава. При миастения обаче имунната система по някаква причина изработва антитела против тези рецептори. А това пречи на ацетилхолина да си взаимодейства с тях. Това е автоимунен процес в най-чист вид. Той води до нарушаване на нервно-мускулната проходимост. Състоянието се проявява със слабост и патологична умора на скелетните мускули.<br /> <br /> <b>ОСНОВЕН СИМПТОМ ПРИ ТАЗИ БОЛЕСТ Е ПАТОЛОГИЧНАТА УМОРА</b><br /> <br /> <u><i><b>- А мускулите атрофират ли при този процес?<br /> </b></i></u><br /> - Не. По принцип атрофия не се получава, защото мускулите се подхранват от други системи-посредници. Основен симптом при миастенията е патологична мускулна умора. По-точно умора и слабост на мускулите, която се появява при физическо натоварване, а след почивка изчезва. Ето с това миастенията се различава от едно друго заболяване - миопатия. При тази болест се развива мускулна дистрофия, а слабостта е постоянна в резултат на мускулната атрофия и загуба на мускулни влакна. Т.е. при миопатия &ldquo;коренът на злото&rdquo; се намира в самия мускул. И това не е автоимунно заболяване, а наследствено. За съжаление, ние сме говорили за тази болест - лечение за нея все още няма. <br /> <u><i><b><br /> - А миастенията има ли наследствен компонент?<br /> </b></i></u><br /> - Практически не. Когато бебето се ражда, евентуалните антитела от кръвта на майката изчезват. И човек цял живот може да си живее без признаци на миастения.<br /> <u><i><b><br /> - Значи причината за възникване на миастенията е неизвестна?<br /> </b></i></u><br /> - Предположения много, но първопричината все още не можем да определим. Както е при всяко автоимунно заболяване. <br /> <br /> Всички ние си имаме антитела-разрушители в нашия организъм, но те &ldquo;атакуват&rdquo; чуждите &ldquo;агенти&rdquo; - инфекциозните, токсичните и т.н. А защо при някои хора се появяват антитела към собствените тъкани? Защо имунната система изведнъж започва да възприема собствената си тъкан като чужда и агресивна? Отговори на тези въпроси все още няма. <br /> <u><i><b><br /> - Кога и при кого най-често възниква това заболяване?<br /> </b></i></u><br /> - По принцип най-често болестта засяга жените в период на полово съзряване или на третото-четвъртото десетилетие от живота им. Има случаи на тази болест и в по-късна възраст, но при хората над 50-60 години тя протича по-благоприятно. В младежка възраст миастенията много често се асоциира с тумори на тимусната жлеза. На тази възраст тя вече е трябвало да атрофира и да се замести с мастна тъкан. Но при миастениците се случва точно обратното - тимусната жлеза се увеличава и в нея се появяват доброкачествени тумори. Това показва, че съществува тясна връзка между миастенията и имунната система. Ако болният се оперира в млада възраст, като му се отстрани тимусната жлеза, <br /> <br /> <b>миастенията може въобще да изчезне </b><br /> <br /> Ако това не стане, тя протича много по-спокойно и равномерно, без кризи.<br /> <u><i><b><br /> - Доколко е опасно това заболяване?<br /> </b></i></u><br /> - Всичко зависи от това доколко разпространен е процесът. По принцип опасността възниква при генерализираната форма - тогава, когато са засегнати и увредени мускулите на глътката и гръкляна - човекът не може да дъвче и гълта. А също и дихателната мускулатура. Виждате, че става дума за нарушени жизненоважни функции. Съществуват и локални форми - например очна - в този случай при зрително натоварване клепачите се отпускат надолу. Но това не е опасно за живота.<br /> <u><i><b><br /> - С какво се лекува миастенията?<br /> </b></i></u><br /> - Преди 80 години болните от миастения често са умирали. Но през 1930 г. американската изследователка Мери Уокър открила, че при тази болест помагат препарати, които блокират фермента, разтварящ ацетилхолина. След прием на тези препарати болният оживява буквално пред очите на лекарите. Те просто му възвръщат мускулната сила. Приемат се високи дози, подбират се строго индивидуално. <br /> <br /> Първоначално лечението се осъществява само в специализирана болница по нервно-мускулна патология. Едновременно с това на болния се назначават препарати, които потискат имунитета. <br /> <br /> Всички тези средства оказват и странични ефекти. Затова лекарите трябва много внимателно да предписват тази терапия, за да не навредят на човека. Впоследствие се прилага обменната плазмафореза.<br /> <u><i><b><br /> - Какво е това?<br /> </b></i></u><br /> - От болния се взема определено количество кръв, която се пропуска през центрофуга и се отделя плазмата - точно в нея се съдържат антителата. На първата процедура плазмата се замества с разтвори - заместители на кръвта. По-нататък получената от болния плазма може да се филтрира, да се замразява, т.е. да се прочисти. И след това се връща обратно в организма на болния. <br /> <u><i><b><br /> - Какви шансове за оздравяване имат тези хора? <br /> </b></i></u><br /> - При правилно лечение в днешно време болният от миастения <br /> <b><br /> има всички шансове да продължи да си живее нормално - средно до 70 години </b><br /> <br /> Но за тази цел трябва да си има свой лекуващ лекар - специалист по нервно-мускулна патология. <br /> <br /> Болните трябва да се пазят - при стресове, инфекциозни, простудни и прочее заболявания протичането на миастенията може да се влоши. Ако жена иска да зачене, тя трябва да се консултира и наблюдава от своя лекуващ лекар.<br /> <u><i><b><br /> - А сега ми се ще да поговорим за тези болести, които приличат на миастенията, но са много по-разпространени.<br /> </b></i></u><br /> - Това е преди всичко астеничният синдром. По принцип той възниква вследствие стресовете, психоемоционалните претоварвания и след тежки заболявания. Проявява се с понижено настроение, липса на мотивация и, естествено, усещане за обща мускулна слабост и умора. Но все пак при астеничния синдром не се отбелязва такова бързо уморяване след незначително натоварване, както е при миастенията. Различните депресивни състояния също могат да бъдат объркани с миастенията. Разбира се, и така популярният синдром на хроничната умора - това също е астенично състояние, само дето се правят опити да се представи като някакво специално състояние.<br /> <u><i><b><br /> - Какво се прави, ако мускулната слабост и умората не преминават?<br /> <br /> </b></i></u>- Най-вече не се опитвайте да си поставяте сами диагнозата. Още повече - не започвайте самолечение. Обърнете се към лекар-невролог и психотерапевт. По-добре да подозирате миастения, която после да бъде отхвърлена, отколкото да пропуснете това сериозно заболяване. <br /> <u><i><b><br /> - Има ли някакъв друг признак, освен умора и слабост, по който човек може да разбере, че става дума за миастения?<br /> </b></i></u><br /> - По принцип при всякаква форма на миастения един от първите признаци е <br /> <br /> <b>отпускане на горните клепачи </b><br /> <br /> Обикновено се случва асиметрично - на едното око е по-силно изразено. След пробуждане всичко е нормално, но когато жената започне да се гримира пред огледалото, или мъжът да се бръсне например, тогава бавно се появява този симптом - или едното око бавно се затваря, или двете, но в различна степен. Това не е задължително миастения. Но все пак при наличието на такъв симптом посетете специалист.<br /> <u><i><b><br /> - Възможна ли е някаква профилактика на миастенията и подобните на нея заболявания?<br /> </b></i></u><br /> - Ако говорим за миастения, то всичко зависи от състоянието и хармонията на имунната система. <br /> <br /> Автоимунните заболявания могат да се провокират от прекарана вирусна инфекция, остър стрес, продължително психоемоционално пренапрежение. Следователно трябва да се стараете да избягвате всичко това. <br /> <br /> Що се отнася до астеничните състояния, решаваща роля за тяхната профилактика и лечение играе здравословният начин на живот.<br /> <br /> <b>Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА</b>