Не се доверявайте на съмнителни “лечители”, екстрасенси и билкови “чудеса”. Действията през първата година от болестта са най-важни за по-нататъшното й развитие
Множествената склероза (МС) е хронично прогресивно автоимунно заболяване на централната нервна система, при което имунната система, която е предназначена да пази организма от чужди агенти, &ldquo;се заблуждава&rdquo; и започва да образува антитела спрямо собствената си тъкан, в случая срещу миелиновата обвивка на нервните проводници в мозъка. Оголените проводници не могат да провеждат нормално нервните импулси и това се проявява с парези, парализи, координационни нарушения, проблеми с уринирането, секса, зрението и други разнообразни симптоми, в зависимост от областта с най-изразена демиелинизация (оголване) на нервните проводници и натрупването на т.нар. плаки на демиелинизация. <br /> <br /> Рисковите тригерови (пускови) фактори при този особен и уникален имунен отговор най-често са <br /> <br /> <b>вирусни инфекции, психичен стрес, черепно-мозъчни травми <br /> </b><br /> или преумора, но само у генетично предразположени да се разболеят хора.<br /> <br /> Не всички наследствено предразположени хора обаче се разболяват, а само малка част от тях, и то толкова по-често, колкото по на север се намира страната, в която живеят. Знае се, че по-често боледуват добре гледани деца от по-заможни семейства, които в най-ранната си детска възраст не са контактували достатъчно с &ldquo;нормалните&rdquo; вирусни и други детски инфекции, когато все още имунният отговор не е &ldquo;узрял&rdquo;, а по-късно, когато такова дете се срещне с тези &ldquo;банални&rdquo; вируси, неговият несъвършен имунитет не може достатъчно отчетливо да различи чуждите инфекциозни агенти от собствената тъкан и започва да произвежда автоантитела срещу миелиновата обвивка на нервните проводници в мозъка, който би трябвало &ldquo;да ръководи отбраната&rdquo; на организма от чуждите нашественици. Всеки нов пристъп оставя след себе си поне няколко нови плаки, които се прибавят към останалите след предните обостряния на болестта, а това натрупване на плаки впоследствие винаги се отразява на качеството на живота и на степента на инвалидност. У нас, <br /> <b><br /> в България, има около 3500 болни, <br /> </b><br /> което е характерна честота за тази част на света. По на север болестта е много по-честа. Най-много засегнати от заболяването има в скандинавските страни, Великобритания, САЩ и Канада. Най-често началото на болестта е след 20, и особено около 29-30-годишна възраст. По-рядко началото е по-рано от 15-ата и особено след 50-годишна възраст. <br /> <br /> Прогнозата на заболяването, за съжаление, засега е с неотклонно прогресиращ ход. Дори и при най-доброкачествените форми след 5-та и особено след 10-та година, заболяването почти винаги преминава във вторично прогресивна форма и постепенно, но неотклонно, инвалидизира в различна степен всички болни. <br /> <br /> <b>Грешките в лечението на заболяването<br /> </b><br /> Най-честите форми на клинично протичане са: рецидивиращо-ремитираща МС; първично прогресираща МС; вторично прогресираща МС и прогресивно рецидивираща МС. А според скоростта и начина на нарастването на инвалидността е: доброкачествена и злокачествена МС.<br /> <br /> Ранната и точна диагноза е много важна за определяне на най-рационалния алгоритъм на поведение и лечение при болните от МС, най-вече в първата година от началото на болестта. Все още в обществото и дори в неспециализираните медицински среди за това заболяване се знае относително малко. Дори лекари, от незнание или поради други причини, предписват и препоръчват имуностимулиращи и &ldquo;укрепващи имунитета&rdquo; и защитните сили лекарства, хра-нителни добавки или други средства, с което увеличават образуването на автоантитела и докарват болните до рецидив (пристъп)! <br /> <br /> Да не говорим за десетките мошеници, лечители и екстрасенси, които се подиграват с нещастието на тези болни и техните семейства. Това, което се знае със сигурност, е, че първата година от началото на заболяването и първите симптоми са от изключително значение и дори значително определят или подсказват по-нататъшния ход на заболяването - по-бърз или по-бавен и относително по-доброкачествен. Затова, както е в по-напредналите страни, при всички новозаболели от МС трябва да се проведе активно начално лечение и да се организира най-правилен алгоритъм за съвременно лечение и поведение през следващите месеци на първата година! Времето до втория пристъп, както и неговата тежест и вид, подсказва значително бъдещата форма на заболяването!<br /> <br /> <b>Болните трябва да са под непрекъснато наблюдение<br /> </b><br /> Препоръката на световните лидери в тази област на медицината е всеки болен от МС да бъде под прякото наблюдение на много опитен клиницист невролог, експерт, с познания и клиничен опит от наблюдение на много болни с това заболяване. Въпреки огромните постижения и невероятните очаквания за намиране на окончателно и трайно лечение на болестта, все още в света и в научната медицина не съществува дефинитивно лечение на множествената склероза. <br /> <br /> Няма научно доказана специална диета, която да влияе на хода на заболяването. Когато имате това заболяване, се доверете на знаещ и можещ невролог, който познава заболяването и формите му на протичане и може да ви информира за последните научни постижения в света. Една немалка част от болните с доброкачествен или много бавен ход могат с неправилно поведение и грешки при лечението да влошат този ход и много по-бързо да се инвалидизират. Лечението с различни видове интерферони и други комбинации от лекарства, въпреки че е много скъпо, не е дефинитивно и не може да излекува болния, но може да забави напредването и да &ldquo;облагороди&rdquo; хода на болестта при началните и по-леките форми на протичане при около 33 - 34% от болните. Различните страни, в зависимост от вида на здравноосигурителната си система, поемат различна част от това съвременно забавящо хода на болестта лечение на болните от МС. Запомнете обаче, че каквото и да е от сега прилаганите лечения, включително и интерфероните и другите подобни прерапати, никога не връща обратно, не подобрява състоянието и не намалява броят на плаките, които са съединително-тъканни натрупвания в местата на увредените миелинови проводници, както твърдят някои &ldquo;специалисти&rdquo; или както предполагат част от болните и техните близки. <br /> <br /> Единствено клинично подобрение се получава при различните видове ремисии и в зависимост от индивидуалния ход на заболяването, както и временно от кортизоновите препарати в началните етапи и пристъпи на болестта, с което най-често и първично се започва лечението на всички новооткрити болни и то в достатъчно големи дози, за да се въздейства ефективно и успешно на болестта през първата година и през началните етапи.<br /> <br /> <b>Специалистите съветват<br /> </b><br /> Повечето съвременни медикаменти, включително и интерфероните и другите имуносупресори и имуномодулатори, само &ldquo;облагородяват&rdquo; хода на заболяването, като разреждат и омекотяват пристъпите, но не могат да излекуват окончателно и не подобряват достигнатата вече степен на инвалидност. <br /> <br /> Най-важното условие за лечението е да се постави точна диагноза чрез МРТ (магнитно-резонансна томография) и винаги след клинично наблюдение и изследване в неврологична клиника да се уточняват формата на заболяването, хода и тежестта на засягане на болния по специална скала на Куртцке. Според всички тези критерии, както и професията на болния, трябва да се избере най-подходящо лечение за всеки отделен човек. <br /> <br /> Това, което е известно в науката и трябва да знае всеки новозаболял и неговите близки, е, че първата година в голяма степен определя и подсказва по-нататъшния ход на заболяването! <br /> <br /> Веднага след първите сигурни симптоми (отслабено зрение, двойно виждане, изтръпване или слабост на някой крайник или на половината тяло, смущения в уринирането, залитане, смутена координация и други) се срещнете с най-опитния невролог, който откриете, и бъдете под негово наблюдение и лечение, защото поведението на болестта през първата година от заболяването предопределя и подсказва в голяма степен развитието й през целия живот на пациента. <br /> <br /> При правилно провеждано лечение и целесъобразен начин на живот сега заболяването МС почти не се отразява на продължителността на живота! При неправилно третиране обаче МС може в значителна степен да влоши качеството на живот.<br /> <br /> <b>Самолечението може да е много опасно!<br /> </b><br /> В никакъв случай не приемайте хранителни добавки и имуностимулиращи средства и дори лекарства от рода на женшен, пчелно млечице и други, препоръчвани от съмнителни &ldquo;специалисти&rdquo;, които са с неясен произход и механизъм на действие, защото при стимулирането на вашия имунитет, който е &ldquo;заблуден&rdquo;, той ще започне да произвежда много повече автоантитела и ще ви доведе до нов пристъп на болестта, а всеки нов пристъп води до нови плаки и ново допълнително влошаване на клиничното ви състояние и ще влошава допълнително и ненужно качеството на вашия живот. При установяване на диагнозата МС винаги търсете мнението на най- добрия експерт във вашия район, защото това може да определи начина ви на живот за дълъг период от време! Заболяването никога не се връща назад и каквото и да е лечение, засега, не може да намали и да върне обратно инвалидността, но може да я забави и отдалечи максимално!<br /> <br /> <i><b>ЗАПОМНЕТЕ!<br /> Никога, в никой период от живота си, не трябва да оставате без адекватно съвременно лечение, въпреки твърденията на някои, че тъй като заболяването не се лекува дефинитивно, може да се стои без лечение, и че болният в междупристъпния период е добре дори да се стреми да забрави, че е болен от МС.</b></i>