Хипократ си остава най-известният лекар на всички времена

<i>Хипократ е бил толкова популярен, че </i><br /> <span style="color: #993300"><u><i><b><br /> след смъртта му започнали да го почитат като лекар-полубог</b></i></u></span><br /> <br /> В негова чест всяка година устройвали тържества. Гърците били абсолютно уверени, че между тях живеят и самите богове, и потомците им. Такъв божествен бил и родът на Хипократ, смята се, че е от 17-о или 19-о коляно потомък на бога на медицината Асклепий. В рода му всички били лекари. Но бащата предавал тайното си изкуство за лечение само на сина си и зад пределите на клана нищо не излизало. Обучението било предимно устно и практическо. Друг велик доктор &ndash; Гален, пише, че децата в рода от малки учели да правят разкрития и вземали активно участие в лечението. <br /> <span style="color: #993300"><u><i><b>Клан или каста? <br /> </b></i></u></span><br /> Хипократ бил един от първите, който започнал да обучава не само своите деца, но и странични хора. Известни са имената на учениците му. Философът Платон, по-млад съвременник на Хипократ, пише, че от него можело да научиш медицината срещу заплащане. А най-близките му помощници били синът му Фесал и зет му Полибий. Това бил извънреден случай. Дотогава в клана гласували доверие само на преките потомци на Асклепий по мъжка линия, като не се доверявали дори на жените и съпругите си. Пришълците можели да разрушат семейната кланова школа и за да се избегне подобно развитие на събитията, била създадена клетвата на Хипократ. Казано на съвременен език, това е клетва, която да напомня на лекарите от медицинската каста, &ldquo;че са оковани в единна верига и са обвързани с една цел&rdquo;. Клетвата започва с обръщение към боговете: &ldquo;Заклевам се пред Аполоновия лекар, Асклепий, Хигий и Панакий и всичките богове и богини&rdquo;. Но веднага след това бъдещият ескулап детайлно се заклева във вярност на учителя, на близките му и на кастовите интереси. Той тържествено обещава: &ldquo;да смятам наученото от мен лекарско изкуство наравно с моите родители, да споделям с тях предимството си и в случай на необходимост да му помагам в нуждите му, потомството му да смятам за свои братя и това изкуство, ако пожелаят да го изучават, да им го преподавам безвъзмездно, без всякакъв договор, наставления, устни уроци и всичко останало в учението да съобщавам на синовете си, синовете на своя учител и на учениците, свързани със задължението и клетвата по медицинския закон, но на никого другиго&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><b><i>И едва след всичко това няколко думи за болния </i></b></u></span><br /> <br /> и затова ние днес изразяваме с думите &ldquo;Не вреди&rdquo; (разбира се, самият Хипократ не го е казвал): &ldquo;Аз организирам режима на болните в тяхна полза съобразно силите и умението си, въздържайки се от причиняване на вреди (ето го това &ldquo;Не навреждай&rdquo;) и несправедливости&rdquo;. Всъщност това е всичко, отнасящо се до обещанията на лекаря за лечението на пациента. <br /> <br /> Следват думите за спазване на лекарската тайна и няколко забрани &ndash; да не се дават на болните смъртоносни средства, препарати за аборт и да не се правят сечения на страдащите от каменна болест. <br /> <br /> Така че, съдейки по текста на клетвата, интересите на болния са ако не на десето, то сигурно на пето място. Може да ми възразят, цитирайки клетвата по-натам: &ldquo;В който и дом да вляза, ще вляза тук в полза на болния, далече от всичко намерено, невярно и пагубно&hellip;&rdquo; Всичко това са забележителни думи, но колкото и да е тъжно, отново не е главното.<br /> <br /> Хипократ критикувал &bdquo;модерните&rdquo; тогава методи на лечение като &bdquo;тръскане по стълба&rdquo; за лечение на заболявания на гръбначния стълб и идеята му &ldquo;не вреди&rdquo; била насочена именно срещу подобни терапии. Медицинският садизъм в историята продължавал доста дълго и хората често си спомняли завета на Хипократ. Така било, когато бащата на съвременната фармакология Парацелс започнал да лекува сифилис с живак и болните умирали от бъбречна недостатъчност, не доживявайки до тежките последици на &ldquo;болестта на любовта&rdquo;. Всъщност за това ни напомнят и сега, когато започват да говорят за това, че лечението не трябва да е по-опасно от самото заболяване. <br /> <br /> <span style="color: #993300"><b><i><u>Но в биографията на Хипократ се споменава една неприятна история, </u></i></b></span><br /> <br /> много наподобяваща на &ldquo;Подвига на Херострат&rdquo;, изгорил знаменития храм на Артемида в Ефес, за да остане в историята. Трима библиографи споменават Хипократ като подпалвач. Според тях той подпалил медицинския архив в храма на Асклепий в Косе, а други споменават за медицинската библиотека в Книда (създадена от другия клон на потомците на Асклепий, конкуриращ се с клана на Хипократ). <br /> <br /> Но в едно библиографите са единни: те твърдят, че знанията на &ldquo;бащата на медицината&rdquo; са се родили от пепелта на тези пожари. Те смятат, че Хипократ е присвоил писмените източници и на тази основа е създал знаменитите си трудове, така наречения &ldquo;Хипократов сборник&rdquo;. Удивителното е, че Хипократ е първият лекар, оставил такова огромно медицинско наследство. <br /> <br /> <i>Впрочем съвременните историци отричат тази версия, смятайки я за измислица на конкурентите. </i>