И днес всички лекари се кълнат в името му, тържествено произнасяйки “Не вреди!” Но не всичко е толкова просто и не това е най-главното в Хипократовата клетва. И в биографията на Бога на медицината има тъмни петна.
Хипократ е бил толкова популярен, че

след смъртта му започнали да го почитат като лекар-полубог


В негова чест всяка година устройвали тържества. Гърците били абсолютно уверени, че между тях живеят и самите богове, и потомците им. Такъв божествен бил и родът на Хипократ, смята се, че е от 17-о или 19-о коляно потомък на бога на медицината Асклепий. В рода му всички били лекари. Но бащата предавал тайното си изкуство за лечение само на сина си и зад пределите на клана нищо не излизало. Обучението било предимно устно и практическо. Друг велик доктор – Гален, пише, че децата в рода от малки учели да правят разкрития и вземали активно участие в лечението.
Клан или каста?

Хипократ бил един от първите, който започнал да обучава не само своите деца, но и странични хора. Известни са имената на учениците му. Философът Платон, по-млад съвременник на Хипократ, пише, че от него можело да научиш медицината срещу заплащане. А най-близките му помощници били синът му Фесал и зет му Полибий. Това бил извънреден случай. Дотогава в клана гласували доверие само на преките потомци на Асклепий по мъжка линия, като не се доверявали дори на жените и съпругите си. Пришълците можели да разрушат семейната кланова школа и за да се избегне подобно развитие на събитията, била създадена клетвата на Хипократ. Казано на съвременен език, това е клетва, която да напомня на лекарите от медицинската каста, “че са оковани в единна верига и са обвързани с една цел”. Клетвата започва с обръщение към боговете: “Заклевам се пред Аполоновия лекар, Асклепий, Хигий и Панакий и всичките богове и богини”. Но веднага след това бъдещият ескулап детайлно се заклева във вярност на учителя, на близките му и на кастовите интереси. Той тържествено обещава: “да смятам наученото от мен лекарско изкуство наравно с моите родители, да споделям с тях предимството си и в случай на необходимост да му помагам в нуждите му, потомството му да смятам за свои братя и това изкуство, ако пожелаят да го изучават, да им го преподавам безвъзмездно, без всякакъв договор, наставления, устни уроци и всичко останало в учението да съобщавам на синовете си, синовете на своя учител и на учениците, свързани със задължението и клетвата по медицинския закон, но на никого другиго”.

И едва след всичко това няколко думи за болния

и затова ние днес изразяваме с думите “Не вреди” (разбира се, самият Хипократ не го е казвал): “Аз организирам режима на болните в тяхна полза съобразно силите и умението си, въздържайки се от причиняване на вреди (ето го това “Не навреждай”) и несправедливости”. Всъщност това е всичко, отнасящо се до обещанията на лекаря за лечението на пациента.

Следват думите за спазване на лекарската тайна и няколко забрани – да не се дават на болните смъртоносни средства, препарати за аборт и да не се правят сечения на страдащите от каменна болест.

Така че, съдейки по текста на клетвата, интересите на болния са ако не на десето, то сигурно на пето място. Може да ми възразят, цитирайки клетвата по-натам: “В който и дом да вляза, ще вляза тук в полза на болния, далече от всичко намерено, невярно и пагубно…” Всичко това са забележителни думи, но колкото и да е тъжно, отново не е главното.

Хипократ критикувал „модерните” тогава методи на лечение като „тръскане по стълба” за лечение на заболявания на гръбначния стълб и идеята му “не вреди” била насочена именно срещу подобни терапии. Медицинският садизъм в историята продължавал доста дълго и хората често си спомняли завета на Хипократ. Така било, когато бащата на съвременната фармакология Парацелс започнал да лекува сифилис с живак и болните умирали от бъбречна недостатъчност, не доживявайки до тежките последици на “болестта на любовта”. Всъщност за това ни напомнят и сега, когато започват да говорят за това, че лечението не трябва да е по-опасно от самото заболяване.

Но в биографията на Хипократ се споменава една неприятна история,

много наподобяваща на “Подвига на Херострат”, изгорил знаменития храм на Артемида в Ефес, за да остане в историята. Трима библиографи споменават Хипократ като подпалвач. Според тях той подпалил медицинския архив в храма на Асклепий в Косе, а други споменават за медицинската библиотека в Книда (създадена от другия клон на потомците на Асклепий, конкуриращ се с клана на Хипократ).

Но в едно библиографите са единни: те твърдят, че знанията на “бащата на медицината” са се родили от пепелта на тези пожари. Те смятат, че Хипократ е присвоил писмените източници и на тази основа е създал знаменитите си трудове, така наречения “Хипократов сборник”. Удивителното е, че Хипократ е първият лекар, оставил такова огромно медицинско наследство.

Впрочем съвременните историци отричат тази версия, смятайки я за измислица на конкурентите.