Никола Филчев нямаше данни за боксьор, но беше смел и деянеше на бой.
Палми Ранчев е роден на 9 февруари 1950 г. в София. Бил е юношески шампион по бокс през 1966 г. и трети при мъжете през 1969 г. Следва във ВИФ, специалност бокс, тренира още таекуон-до и карате. На 31 г. вече е заслужил треньор. Става треньор в „Олимпийски надежди и националните отбори. Треньор е и на националния отбор на Ирак преди “Пустинна буря”.

Над 40 негови възпитаници са медалисти от европейски и световни първенства за мъже и юноши. Сред тях са боксьорът Петър Стоименов, който взема бронзов медал на Световното първенство в Мюнхен, и европейският шампион по кикбокс за професионалисти Емил Тонев.

Палми има издадени 17 книги, сред които три романа, 9 стихосбирки и 5 сборника с разкази. Лауреат на "Южна пролет" за първа книга; превеждан на английски, гръцки, турски, сръбски, испански, френски, унгарски и други езици.

бобщава всичко за себе си в няколко изречения: "Някога бях боксьор, после станах треньор, директор на вестник, журналист на свободна практика, бодигард...


............................................
- Палми, познавал си навремето Илия Павлов. Чувала съм слухове, че в един момент си се намесил в живота му, въпреки че досега не си открехвал пред никого тази тайна... Ще разкажеш ли за какво става въпрос?
- Случвало се е да го споделям. Бях довел от Варна един боксьор - Бони Илиев, който по-късно нокаутира най-добрия кубински боксьор Феликс Савон и победи по точки срещу Теофило Стивънсън. Бони беше голям красавец, ученически тип, строен, с тъмна коса и сини очи.

На абитуриентския си бал Илия Павлов се появи с една суперкрасавица – тяло, гърди, такава жена рядко се вижда. Там всички момичета бяха красиви, но това момиче беше над останалите! Бони Илиев се залепи за нея и аз на няколко пъти му правих забележка: "Остави Илийката, му викам! Това може да му е любовта на живота, какво се навираш!" А Бони се оправдаваше: "Само като я погледна и не мога да се сдържа!” Не отидох на абитуриентската вечер тогава, но разбрах, че на сутринта Бони си тръгнал с момичето на Илийката. По-късно дори се оженил за него! Мислех си по-късно: Ако не бях докарал Бони Илиев от Варна да вземе гаджето на Илийката, той щеше да се ожени за нея и вероятно нямаше да се забърка с разни дъщери и други роднини на генерали от ДС. И сега може би щеше да е още жив! Кой знае?!

- Що за човек беше Илия Павлов?
- Аз го познавам от времето, когато с него можеше да се срещнеш на улицата. И да поговориш. Винаги разговаряхме. Той е с десет години по-малък от мен. Иначе като ученик в “Олимпийски надежди” седеше на една маса с Петър Стоименов, бяха и приятели. Беше от т.нар. тип „добро момче”. В спорта за такива като него казват, че са управляеми. Не го употребявам в негативен смисъл. На такъв като Илийката трябва да му поставиш ясно целта и да му обясниш убедително начините, по които да я постигне. Тогава този тип спортисти не жалят нито сили, нито време. Преследват целта, докато я постигнат. Такива спортисти обикновено са гръбнакът на отбора.

- Не ти ли предложи някаква услуга по-късно?
- Когато работеше в ЦК на комсомола, попита веднъж дали ме задоволява това, че съм треньор. Обясних му, че тъй като съм най-добрият треньор в Европа и в света, за такъв се смятах тогава, това ме задоволява, а тези, които не ги бива да са треньори, те да стават комсомолски активисти! Тонът ми, разбира се, беше шеговит. Но и никога не съм имал желание да бъда нещо друго в спорта освен боксьор или треньор.

- Илия Павлов обичаше ли по принцип да помага на старите приятели?

- Помогна на Петър Стоименов, един от най-добрите ни боксьори в тежка категория. Не само беше трети в света, но е и носител на медали от европейски и други големи първенства. Направи го по време, когато беше достатъчно дори само да се знае, че Илия Павлов е добре настроен към теб! Не беше малко! Но

Петър не искаше да стане част от империята на “Мултигруп”.

Той предпочете сам да развива бизнеса си.

- Ти си бил треньор по бокс в училището “Олимпийски надежди”, когато там са били скромни ученици едни от най-известните впоследствие мутри. Какви са спомените ти от тях?
- Васко Илиев беше много симпатично момче, отличник и знаменосец на училището. По-късно навсякъде се появяваше, заобиколен от банда бодигардове, гарнирани с момчета и момичета за развлечение, както и други палячовци. Не съм се опитвал дори да го доближа, въпреки че един от най-близките му бодигардовете стана с мен втори на световното в Доминиканската република. Отидох по стечение на обстоятелствата по-късно при Жоро Илиев, вече беше забогатял, за да искам пари за една боксова вечер – шофьор му беше един боксьор Кольо Лапков, Бог да го прости, умря при катастрофа, и той ми помогна да вляза при него.

Жоро Илиев доста скъпернически отдели пари за тази вечер –

той вече беше от голямото добрутро....

- Защо няма боксьори мутри, а са предимно борци?
- От боксьор не става истинска мутра. Вече споменах някои техни качества. Боксьорите са анархисти и крайни индивидуалисти, които никого не признават! Ти му казваш: “Румен Жицата е милионер, направил е няколко милиона в Щатите, а той ти вика: “Абе, да, да - знаеш ли, че не можеше да дава лев прав, какво ще ми говориш за него?!” За боксьора левият прав беше по-важен от милионите, които някой е спечелил! Опитаха се навремето да направят и те някаква силова група.

Но бързо се разпаднаха. Не се разбраха как да разпределят шефските места. Боксьорите са силни в соловите акции. Използваха ги да направят някоя и друга дивотия. Докато борците са съвсем друго – те са патриархални момчета, със силно развит стаден инстинкт. Там има “баш”, този дето води групата, имат уважение към по-стария, към по-заслужилия. При тях съществува и се спазва строга йерархия! Привлякоха ги, разпределиха им ролите и оказаха неоценима услуга на бившата номенклатура и на хората от ДС, те и без това много от тях си бяха от ДС – от “Левски – Спартак”. Въпреки, че по мое мнение първата мутра у нас е Тодор Живков

- Тодор Живков?

- Тодор Живков с каскета си, с двойната гуша и тъпото си изражение, прилича на абсолютна мутра. И ха-ха-ха - този просташки смях! Мутрите не дойдоха от никъде, както някои се опитат да ги представят, а подражаваха точно на него. Внукът му, който гледахме във ВИП Брадър 3 е потвърждение на това, което казвам. Той също има вид на мутра. Брадясал, дебел, дебелашки смях. Само му трябват малко анаболи да му стане по-масивен вратът. Какво въобще отново и отново ни я бутат още тази фамилия? Какво искат?

- Ти с кои по-известни хора се срещна в бокса?
- Например с Иван Яхнаджиев, художника, той стана градски шампион за юноши старша възраст на София. Преди време го попитах: “Бе, ти какво се държиш като някакъв педераст, защо никъде не си казал досега, че си бил боксьор, и то добър боксьор? Но той

предпочита да се преструва на старец мъдрец, а всъщност си беше боксьор, играеше много добре с краката, силен десен прав имаше.

Спомням си, че след всяка тренировка ходехме да пием боза...

Филип Трифонов също беше шампион на София,

играеше от ЦСКА и победи Скерцата от “Славия”, който доскоро беше ватман. Тоя, Скерцата, единственият горнобанец, станал боксьор, удареше ли с лявата ръка – направо убиваше... Филип Трифонов беше кльощав и много подвижен. Успя с прави удари, с много хитрост и добра защита да го победи...

Боксът ме срещна с Бойко Костадинов, вицешампион на Европа за юноши, майстор на спорта, който е дипломат. С бившия главен прокурор Никола Филчев тренирахме заедно в “Б”-отбора на “Академик”, още като студенти. Нямаше данни за боксьор, но беше прекалено смел,

понасяше много удари и продължаваше да върви напред!

Запомнил съм го с това, че си навиваше по половин час бандажите на ръцете... Можеше почти цяла тренировка да го прави... По този начин вероятно отлагаше началото на битката, или си мислеше за някакви странични работи...

Едно интервю на Валерия Калчева