Интересно ми е да разбера как една култура се оглежда в културата на един друг народ, казва преводачът
Известният български литературовед Емил Басат е роден в София на 26 април 1949 г. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски". В момента работи като редактор в издателство "Слово". Съавтор е (с Величко Тодоров) на книгата "Чешки триптих. Образът на българската литература в профил и анфас". Книгата му "Преводът - лица и маски" заслужено спечели овациите на читателите със своята задълбочена концепция за ролята на превода. Тази година Емил Басат навърши 60 години и получи литературната награда на името на Нешо Бончев за цялостен принос в утвърждаването на преводното дело в България.

- Още от студентските си години се занимавам с журналистика. Първата ми работа беше в Националната телевизия, редакция “Вътрешна информация”. Сътрудничил съм на различни издания - "Народна младеж", "Литературен форум", "Култура", "АБВ", списанията "Посоки", "Панорама", "Кръгозор", "Литературна мисъл", Националното радио. След университета бях преподавател две години на виетнамски работници в БОЧП, Сливен, но се разболях. Поради лоша характеристика четири години не ми даваха работа в София и съм работил и като общ работник в Полиграфическия комбинат, в бакалия, бил съм библиотекар, възпитател в Повеляново и Бяла. Работих във в. "Еврейски вести", където завеждах културния отдел. После бях в Университетското издателство, завеждащ маркетинг. Издавахме в. "Свободна книга", чийто отговорен редактор бях. След това 5 години работих в Министерството на културата, в Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства, отговарях за галерия "Боянска църква", организирах над 200 изложби. От 1984 г. започнах да сътруднича и на в. "Софийски вести", издание на агенция "София прес", на 6 езика.

Вторият том на книгата ви "Лица и маски" е готов за печат. Кое провокира интереса ви към преводачите?
- Интересно ми е да разбера как една култура се оглежда в културата на един друг народ. Какъв по-добър път да разбера културата на един народ от неговата литература? Собствената култура не може да съществува без превода. Затова и не е случаен интересът на първите ни възрожденски дейци към достиженията на световната литература. Да не забравяме, че Пенчо Славейков преведе библията за първи път на български език и я направи достъпна. Нешо Бончев преведе "Разбойници" на Шилер, "Тарас Булба" на Гогол, отделни песни от "Илиадата". Освен това той не е само първият български професионален критик, но и един от първите професионални критици на превода у нас. Онова, което ме е запленило и повече от 25 г. поддържа жив интереса ми към преводачите, е преди всичко личността, историята на дейците на това дело у нас. Смайваща е невероятната скромност, търпение, интелектуална честност и отдаденост на езика у тези труженици. Наред с изумителната ерудиция, която притежават, те работят за разширяването на културния хоризонт на българина, разкриват неподозирани и непознати върхове, приобщават ни към върховете на световната литература. За мен пътуването към света на преводачите е едно истинско интелектуално и емоционално предизвикателство.

Лесно ли е да се намери мярката между голямото и малкото и да се насочиш именно към стойностното? Това, което правите в това отношение, за мен е класика.
- Онова, което е било определящо за избора ми на преводачи и книги и темите, които засягаме с тях, е било първо значимостта на самия преводач като присъствие в културата на този народ, независимо от незавидното положение, в което са и до днес българските преводачи. Те никога не са правили компромиси в качеството на това, което превеждат, за разлика от младите преводачи, които не подбират онова, което ще превеждат, и начина, по който да превеждат. Тъжното е, че почти изчезна професията на коректор и редактор.

Кои са тези забележителни личности, върху които фокусирате вниманието си?
- Проф. Александър Шурбанов, проф. Сергей Влахов, Лоте Маркова, Пенка Кънева, Жени Божилова, Гергана Стратиева, Венцеслав Константинов, Петко Бочаров, Дани Чакалова, Недялка Чакалова (майка и дъщеря), Теодора Джебарова и Борис Мисирков. Вече мисля за третия том, решил съм кои да включа, те също ще бъдат от различни поколения - от Валери Петров до Аглика Маркова и Иглика Василева.

Какво мислите за положението на българските пенсионери?
- При нас има класово разслоение на пенсионерите, както и в цялото общество. Всички приказки на нашето правителство за пенсионерите се оказаха само един кьорфишек. Те се сещат за пенсионерите само по избори. Ако част от милионите за бижута на социалната ни министърка и на нейния съпруг милионер бяха дадени за нуждите на социално слабите у нас и ако средствата от еврофондовете не бяха ограбвани по дивашки начини, мнозина от хората, които в продължение на 30-40 г. са работили, не биха се срамували от сегашното си битие - битие на хора, които не могат да си платят лекарствата. Най-големият цинизъм на тази държава е заиграването със социално слабите и пенсионерите, основната "електорална" маса! Как хората изведнъж се превърнаха в електорат, в единици?! Държава, в която човешкото изчезва, на преден план изтласква грубия прагматизъм, безогледното и арогантното крадене, въздигнато в държавен принцип - колкото повече крадеш, толкова си по-важен! Такава държава няма бъдеще, ако хората със своя съзнателен избор не спрат крадците на власт. Управление, което се поставя над гражданите, е осъдено.

Какво ще пожелаете на читателите ни?
- Да четат само хубавите книги, класиката - там е истината!

Едно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА