Той спря дрогата след смъртта й.
<i>Мариана Димитрова е звездата от филми като &quot;Мъжки времена&quot;, &quot;Скъпа моя, скъпи мой&quot;, &quot;Дами канят&quot;, &quot;Елегия&quot;, както и от сцената на Театъра на армията. Тя завършва ВИТИЗ в класа на проф. Желчо Мандаджиев. <br /> <br /> Три брака и две деца бележат драматичната й лична съдба. Приключва с живота си по собствено желание, далеч от родината, в Сан Диего, САЩ.<br /> </i><br /> <b>.................................</b><br /> На 1 юни 2009 се навършват четири години от трагичното самоубийство на актрисата Мариана Димитрова в САЩ - страната на неограничените възможности. Любимката на поколения български зрители избра фаталния скок от 8-ия етаж, за да избяга от света, в който 50 години игра главната роля.<br /> <br /> И досега приятели и колеги на Мариана се вълнуват и се питат какво е накарало една от най-успешните в българското кино и театър да остави зад гърба си кариера, съпруг и две деца и да избере пътя, от който няма завръщане.<br /> <br /> За публиката тя остана незабравима в ролите си от култовите филми &quot;Мъжки времена&quot;, &quot;Дами канят&quot;, &quot;Самодивско хоро&quot;, &quot;Елегия&quot;, &quot;Скъпа моя, скъпи мой&quot; и др.<br /> <br /> Родената в Русе актриса има живот като във филмите. По необясними причини майка й вместо в Русе отива да я роди в селото на свекърва си Козаревец. Раждането е тежко и оставя вината, че за малко не е причинила смъртта на родителката си. Други деца майка й повече няма и затова Мариана споделя по-късно, че може би липсата на братя и сестри я е накарала от малка постоянно да търси друг близък човек, постоянно да търси и да не намира въпреки пословичната си общителност. По-късно при детско сбиване в градината получава кръвен съсирек в окото, който остава до края на живота й. Може би това е първият белег, белязал съдбата й. Неведнъж тя се е смущавала от този белег, имала е чувството, че зрителите я гледат в него, но страхът я задържа да го премахне по хирургичен път.<br /> <br /> Малкото момиче от провинцията идва в София да кандидатства във ВИТИЗ по една бяла блуза и синя пола. И ги пере всеки ден за всеки кръг от изпитите, които преминава безпроблемно. Приета е от раз в бастиона на театралното изкуство. <br /> <br /> <b><span style="color: #800000">............................</span></b><br /> <span style="color: #800000"><b>Съпруг номер 1 &ndash; актьорът. <br /> </b></span><br /> Животът в столицата я понася като шеметен вихър и непознала още радостта от свободата, на 19 години тя сключва брак в първи курс със своя състудент Панайот. На 19 ражда сина си Иво и като погалена от съдбата започва успешна кариера в изкуството. Идват и първите покани за снимки. <br /> <br /> Докато нейната кариера тръгва напред, при Панайот нещата вървят зле, той е в глуха улица, неизвестен и непотърсен от никого. Развеждат се, преди да завършат ВИТИЗ. Панайот се пропива, а след години операторът Георги Тупаров разказва за него:&quot;Разведоха се по взаимно съгласие. Цивилизовано. За Пони това беше жесток удар. Той отиде в Пловдив и остана там. Почина преди десетина години. Живееше в мизерия, в общежитие на артистите. Всички имаха по една стая, обща кухня, общ хладилник. Комуна.&quot;<br /> <br /> Мариана остава в София и изживява първата си депресия, притеснена за детето си Иво и уплашена да не тръгне по пътя на баща си. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>............................</strong></span><br /> <span style="color: #800000"><b>Съпруг номер 2 - режисьорът.<br /> </b></span><br /> Започва да се снима от продукция в продукция и така попада на втория си съпруг - режисьора Едуард Захариев. Между двамата пламва любов въпреки разликата във възрастта от над 10 години. Изкарват заедно 14 години, белязани от творческото сътрудничество на две крайно различни натури. Едуард работи бавно и изпипва всички детайли, докато Мариана е импулсивна, емоционалана, понякога прибързана. <br /> <br /> Публична тайна е била голямата ревност, която Едуард изпитва към жена си. Ревнува я от всичките й партньори и особено от Григор Вачков. Близки до семейството твърдят, че не е имало причина и изневяра от нейна страна. Но Захариев обича неистово жена си и неистово я ревнува. Двамата нямат деца, но се раждат филми като &quot;Мъжки времена&quot;, &quot;Елегия&quot;, &quot;Почти любовна история&quot;, &quot;Скъпа моя, скъпи мой&quot;. Обичат се и се карат по 24 часа в денонощието. Режисьорът я обсебва с любовта си, но и е ревнив към другите режисьори, които я канят в свои филми. Бракът им постепенно се превръща от любовна идилия в битка. Вторият развод идва като логичен край на връзката им.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>............................</strong></span><br /> <span style="color: #800000"><b>Съпруг номер 3 - психиатърът.</b></span><br /> <br /> Спасението е третият съпруг - психиатърът д-р Игор Куценок, украиниц по произход. Лекарят е ученик на основателя на клиниката, светилото в психиатрията проф. Станкушев, баща на журналиста Бойко Станкушев. Мариана се запознава с него, докато снима новела в клиниката за наркомани в Суходол. Актрисата вече е на 34 г. <br /> <br /> Постигнала е прекалено много за един млад талант, но е изгубила душевното си равновесие. Игор я пленява с интелект, обаяние и силно духовно присъствие. Помага й да се изправи на крака. Само месец след развода си с Едуард Захариев тя се омъжва за Куценок. Продължава да обича Едуард и тежко преживява смъртта му. Дори и омъжена за друг, като почива Еди, тя не желае да излиза от дома си и скърби като вдовица.<br /> <br /> Бракът с Игор Куценок обаче й носи и едно от най-щастливите събития в живота й - ражда се дъщерята Александра. Мариана я нарича &quot;светлината на моя живот&quot;. Актрисата започва да играе изключително добре във Военния театър, получава много награди и животът й отново добива смисъл. Самата тя казва, че е била богопомазана да си партнира с личности като Васил Михайлов, Меглена Караламбова, Любо Димитров, Емилия Радева, Елена Райнова, Наум Шопов, Йосиф Сърчаджиев...<br /> <br /> През 1997 година идва шансът при мъжа й д-р Игор Куценок. Той получава предложение да работи в Щатите, и то в най-престижния университет в Сан Диего. Съчетава преподавателска дейност, изследователска работа, практика в затвор, приютил световни феномени на лудостта, като серийния убиец Чарлз Менсън. Игор предупреждава половинката си, че ако го последва в Америка, ще трябва да зареже кариера, слава и да стане Никоя. <br /> <br /> <b>Актрисата избира семейството и тръгва след мъжа си.</b><br /> <br /> Защото вярва в неограничените възможности и прословутата &quot;американска мечта&quot;. Заради бъдещето на децата си. В Щатите обаче я очаква кошмарно начало. Нямат мебели. Семейството се храни на земята. Купуват се възглавници втора употреба. Въпреки всичко Мариана изтегля и сина си Иво в Щатите. Надява се той да разсее тежката й депресия и да внесе хармония в душата й. <br /> <br /> Цяла година тя се крие из банята, тоалетната и ъглите, за да плаче. Реве с мисъл за самоубийство, но стиска зъби. Дори суперспециалист по душевни болести като съпруга й не може да я успокои. Чак на втората година в Щатите Мариана се окопитва и вместо да рони сълзи, почва да спортува. Чете. Така попада и на обявата на школа, търсеща преподавател по актьорско майсторство. Приемат я, разбира се, при нейната биография. Мариана не само преподава, но и пише книги. Започва да се явява на кастинги. Играе в театър ролята на Гертруда в &quot;Хамлет&quot;, участва в телевизионни шоута. По ирония на съдбата последното й представление по американската телевизия е в шоуто &quot;Шест фута под земята&quot;. <br /> <br /> <b>Но в семейството нещата не вървят така гладко.<br /> </b><br /> Синът й Иво затъва в депресия и наркомания. Момчето бленува да стане оператор в Холивуд. Но е принудено да работи по строежите. За да скъта джобни пари. На един от строежите се случва нещастие и хлапакът пада от високо скеле. Потрошва си кокалите, рискува да остане инвалид за цял живот. В болница в Лос Анджелис претърпява три тежки операции. Връщат го към живота. Всеки ден майка му в продължение на един месец пътува от Сан Диего до Лос Анджелис - по два часа в двете посоки. Храни го, преоблича го, вози го с инвалидната количка. Връща го към живота, като му прелива от своя оптимизъм и своята жажда за оцеляване. И успява. Иво е възстановен. С изключение на лявата му ръка. Душата му обаче е осакатена.<br /> <br /> Професорът психиатър просперира. Печели добре. Развива се и става уважавано име в научния елит. Преместват се в къща с четири спални и басейн. Партита се организират почти всяка вечер, на които идват много гости, не само българи. Мъжът й се радва на живота, всеки ден плува в семейния басейн, докато в очите на съпругата му плуват сълзи. Вече е и напълняла. От стрес. И от кошмарната американска кухня. А дъщеря й Александра се развива добре. Прави първите си опити като поппевица. Момичето е поамериканчено и животът в САЩ й понася нормално. Пред очите на Мариана обаче все е състоянието на Иво. Чувството за вина, че е съсипала сина си с браковете си и най-вече с това, че го е отвела в страната, която го е осакатила, я мачка.<br /> <br /> Момчето се наркоманизира, но вторият му баща при всичките си възможности отказва да го лекува. Забранява му да ги посещава в дома им. Говори се, че бил изготвил и официален забранителен документ .<br /> <br /> Нашенци, живеещи в Щатите, смятат, че психиатърът бил виновен за смъртта на жена си. Не проявявал разбиране. Не й обръщал внимание.<br /> <br /> Според свидетелства на близки Мариана тайно е хранела сина си извън къщата, на срещи, където се виждали само те двамата. Момчето практически било на улицата. На последната им среща обаче синът й не се появил. Марияна се качила с колата си на паркинг на 7-ия етаж. Отишла на покрива и скочила. Приготвената храна за сина й била открита в нейното возило. <br /> <br /> Голямата американска мечта се превръща в трагедия за една от най-талантливите ни български актриси. Пречупена, с рухнала воля за оцеляване, Мариана не е вече онази усмихната и позитивна личност, останала в спомените на българските си приятели.<br /> <br /> Легендата си отиде на 51 години, въпреки че мечтите й бяха да пробие в Холивуд, дори на 70. Тя искаше да играе, искаше да пише, искаше да е добра майка и съпруга. Но съдбата й беше да премине като комета, донякъде разбрана, донякъде неразбрана. Да остане съвсем сама в нещастието си. Да ни завещае прекрасните си женски роли и усмивката си, от която продължава да ни боли.<br /> <br /> Някои български актриси напуснаха страната, за да преуспеят в САЩ. Звездата от &quot;Лавина&quot;, &quot;Бариерата&quot;, &quot;Комбина&quot; - Ваня Цветкова, стана крупие в игрална зала. Ирен Кривошиева, направила незабравими образи в &quot;Хотел Централ&quot; и други, се издържа от магазин за дрехи.<br /> <br /> <b>Антония Стойкова</b><br />