Повечето наши лекари са комерсиални и меркантилни, твърди прочутата народна певица
Народната певица Гуна ИВАНОВА е родена в село Богородица, в сърцето на Огражден планина. Пее още от дете. През 1968 г. постъпва на работа в пернишкия ансамбъл “Граово”, където се изявява до 1983 година. През 1969 г. се явява на конкурс в Народния хор при радио “София”, където след три тура е одобрена за работа. През 1983 г. печели конкурс за солистка в Ансамбъла на Строителни войски, където пее до 2000 г., когато формацията е закрита. Две години е член и на “Мистерията на българските гласове”. Пяла е на сцени в Русия, Сирия, Тунис, Франция, Швейцария, Германия, Югославия, Англия, Канада и много други.

- Какво е народната музика за вас?
- Животът ми.

- Защо я избрахте?
- По-скоро тя ме избра. А може би Бог е решил да бъде така, след като ми е налял талант в гърлото.

- Това ли беше мечтата ви?
- Мечтаех да играя гимнастика. Но когато се омъжих, съпругът ми каза, че имам чудесен глас. Той ме накара да се занимавам с пеене.

- Имали ли сте здравословен проблем на сцената?
- Никога няма да забравя датата 10 април. Случаят, за който ви разказвам, е отпреди 20 години. Мястото беше село Ябълково. Излязох на сцената и запях. Всичко вървеше добре. Изведнъж в гърлото ми попадна прашинка. Сякаш нещо отсече лявата струна в гърлото ми. Не можех да издам нито глас, нито звук.

- Какво направихте?
- Извиних се.

- Кога организмът ви се мобилизира най-много?
- Когато не съм добре с гърлото. То може да е много зле, но в същия момент всичко в мен се мобилизира. Изпявам си перфектно песента.

После обаче ставам парцал. Просто не ставам за нищо

- Как сте със здвавето?
- Страдам от хроничен фарингит и от хроничен синузит. Една година бях толкова зле, че мислех, че настъпва краят на света.

- Бихте ли описали как точно се чувствахте?
- Цяла седмица поддържах температура над 39 градуса. Помислих си, че ще стане нещо страшно. Дойде една приятелка и се ръкува с мен. Веднага разбра, че имам много висока температура. Даде ми една рецепта на Петър Димков. Лимонена киселина и вода се смесват в съотношение 1:10. Леко се подслажда. След час успях да сваля температурата. Вечерта от организма ми почнаха да се отделят всички токсини.

- Имате ли мнение за българските болници?
- За тях мога да говоря много, но предпочитам да си го спестя. Бих могла да осъдя поне петима доктори.

- За какво мислят нашите лекари?
- За парите, които ще получат.

- А за болния?
- Ако оцелее - оцелее...

- Каква професия е лекарската?
- Много хуманна. Но съм била свидетел на най-различни ситуации. Познавам младо момиче, което трябваше да постъпи в болница за операция. Попитах я защо се налага да я оперират. Тя ми разказа проблема си. Заведох я при лекар. Отидохме в здравното заведение. В коридора тя видя точно специалиста, който й бе казал, че на следващия ден трябва да се подложи на операцията. Застана до него. Чух думите му: “Нали ви казах. Утре, точно в 11 часа ще ви оперираме!” Попитах близката ми това ли е единствения доктор, когото познава. Намерихме един професор. Влязохме в кабинета му. Близката ми вече беше приготвила над 1000 лева. Момичето разказа всичко на професора за болестта си. Отговорът му беше: “Кой ви е казал, че се налага операция?!”

- Какво стана после?
- Казах на момичето един адрес, където продават билки. Купи си ги и започна да ги пие. И до ден-днешен не си е правила операция.

- Виновни ли са лекарите за нещо у нас?
- Виновни са заради своята комерсиалност и меркантилност. Ако бъда излекувана по човешки начин, ще благодаря по човешки начин. По никакъв начин

не желая лекарите да ме гледат с вълчи поглед и най-напред да мислят какво биха могли да получат от мен!

- Какво бихте искали от лекарите?
- Да съм убедена, че ще ме излекуват. Дори и хич да не ми помогне, да изляза от болницата в добро психично здраве.

- На какво ниво е нашето здравеопазване?
- Без съмнение, съществуват болници, в които здравето на човека е първа грижа. Има и болници, които са “последна грижа” отвсякъде. За съжаление, в България повечето са “последна грижа”... Далаверите у нас са прекалено много. Оттам идват бедите в здравеопазването.

- За какво служи Здравната каса?
- За далавери!

- Какво мислите за цените на лекарствата у нас?
- След като има Здравна каса, след като се осигуряваме, цените на лекарствата би трябвало да бъдат съвършено различни. Била съм в много от т.нар. развиващи се страни. И в тях болният отива с рецептата в аптеката и си получава лекарствата безплатно.

- Според вас за хората с ниски доходи цените на лекарствата достъпни ли са за възрастните хора?
- Немислимо е да си ги купуват! Мисля, че тези хора разчитат единствено на близките си.

- Има ли стрес в живота ви?
- Целият ми живот е стрес.

- Той помага ли ви или ви пречи?
- Днес бях на едно интервю. Направиха ми комплимент за визията ми. Попитаха ме как поддържам вида си.

- И как го правите?
- Чрез стрес. Японците казват, че постоянният стрес консервира хората. За мен той е вид стягане.

- Какъв начин на живот водите?
- Здравословен.

- Кое страда най-много у вас?
- Психиката ми.

Загубила съм много близки хора. Това не ми дава мира денонощно

Понякога се питам: “За какво ми е физическото здраве?!”

- Спортувате ли?
- Непрекъснато съм в гората, сред природата. Всяка сутрин правя по 16 обиколки на градинката с бързо ходене. Не мога да тичам, но ходя бързо. В градинката правя един вид гимнастика, вкъщи - друга.

- Спазвате ли диета?
- Силно казано е, че спазвам диета. Аз не мога да гладувам. Но не се тъпча с боклуци.

- Вярващ човек ли сте?
- Изключително вярващ. Нося Бог в себе си. Устроена съм така, че да помагам и на врага си. По същия начин мога да му простя. Според мен само вярващ човек може да постъпи по този начин.

- Как се приема българската народна музика по света?
- Изживяла съм много звездни мигове. Най-вълнуващи са аплодисментите на публиката. Малко е да се каже, че нашата народна музика се приема много добре по света. Българският фолклор навсякъде се посреща с особен интерес.

- Ако трябва да запее душата ви, каква ще е песента?
- Това ще бъде родопска песен.

- Защо предпочитате родопските песни?
- Защото те отключват чакрите в човешкия организъм. Никоя песен не отключва всички сетива така, като родопската.

- Коя е най-голямата ви награда?
- Имах прекрасно семейство, в което цареше хармония. Но това беше до определен момент.

Изведнъж всичко се срина тотално

Това ми беше наградата, макар и кратка. Днес най-голямата ми награда са двете ми внучки.

- Здрави ли са българите?
- Били са здрави. Дано да оздравеят. Проблемите, с които им предстои да се борят, са жестоки!

- Кои са основните причини за лошото здраве на българина?
- Всяка вечер той си ляга с мисълта как ще посрещне утрешния ден. Пита се дали ще има пари за насъщния. Да не говоря за парно и ток... Всичко това не разболява ли най-напред психиката?! Нашите сънародници се хранят нездравословно. Ядат каквото има. Как да искаме да бъдат здрави? По улиците виждаме главно дебели хора. Те имат възможност да се хранят само с хляб.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА