Повечето наши лекари са комерсиални и меркантилни, твърди прочутата народна певица
<i>Народната певица Гуна ИВАНОВА е родена в село Богородица, в сърцето на Огражден планина. Пее още от дете. През 1968 г. постъпва на работа в пернишкия ансамбъл &ldquo;Граово&rdquo;, където се изявява до 1983 година. През 1969 г. се явява на конкурс в Народния хор при радио &ldquo;София&rdquo;, където след три тура е одобрена за работа. През 1983 г. печели конкурс за солистка в Ансамбъла на Строителни войски, където пее до 2000 г., когато формацията е закрита. Две години е член и на &ldquo;Мистерията на българските гласове&rdquo;. Пяла е на сцени в Русия, Сирия, Тунис, Франция, Швейцария, Германия, Югославия, Англия, Канада и много други. <br /> <hr /> </i>- Какво е народната музика за вас?<br /> - Животът ми.<br /> <br /> - Защо я избрахте?<br /> - По-скоро тя ме избра. А може би Бог е решил да бъде така, след като ми е налял талант в гърлото.<br /> <br /> - Това ли беше мечтата ви?<br /> - Мечтаех да играя гимнастика. Но когато се омъжих, съпругът ми каза, че имам чудесен глас. Той ме накара да се занимавам с пеене.<br /> <br /> - Имали ли сте здравословен проблем на сцената?<br /> - Никога няма да забравя датата 10 април. Случаят, за който ви разказвам, е отпреди 20 години. Мястото беше село Ябълково. Излязох на сцената и запях. Всичко вървеше добре. Изведнъж в гърлото ми попадна прашинка. Сякаш нещо отсече лявата струна в гърлото ми. Не можех да издам нито глас, нито звук. <br /> <br /> - Какво направихте?<br /> - Извиних се.<br /> <br /> - Кога организмът ви се мобилизира най-много?<br /> - Когато не съм добре с гърлото. То може да е много зле, но в същия момент всичко в мен се мобилизира. Изпявам си перфектно песента. <br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><b><i>После обаче ставам парцал. Просто не ставам за нищо <br /> </i></b></u></span><br /> - Как сте със здвавето?<br /> - Страдам от хроничен фарингит и от хроничен синузит. Една година бях толкова зле, че мислех, че настъпва краят на света.<br /> <br /> - Бихте ли описали как точно се чувствахте?<br /> - Цяла седмица поддържах температура над 39 градуса. Помислих си, че ще стане нещо страшно. Дойде една приятелка и се ръкува с мен. Веднага разбра, че имам много висока температура. Даде ми една рецепта на Петър Димков. Лимонена киселина и вода се смесват в съотношение 1:10. Леко се подслажда. След час успях да сваля температурата. Вечерта от организма ми почнаха да се отделят всички токсини. <br /> <br /> - Имате ли мнение за българските болници?<br /> - За тях мога да говоря много, но предпочитам да си го спестя. Бих могла да осъдя поне петима доктори. <br /> <br /> - За какво мислят нашите лекари?<br /> - За парите, които ще получат.<br /> <br /> - А за болния?<br /> - Ако оцелее - оцелее...<br /> <br /> - Каква професия е лекарската?<br /> - Много хуманна. Но съм била свидетел на най-различни ситуации. Познавам младо момиче, което трябваше да постъпи в болница за операция. Попитах я защо се налага да я оперират. Тя ми разказа проблема си. Заведох я при лекар. Отидохме в здравното заведение. В коридора тя видя точно специалиста, който й бе казал, че на следващия ден трябва да се подложи на операцията. Застана до него. Чух думите му: &ldquo;Нали ви казах. Утре, точно в 11 часа ще ви оперираме!&rdquo; Попитах близката ми това ли е единствения доктор, когото познава. Намерихме един професор. Влязохме в кабинета му. Близката ми вече беше приготвила над 1000 лева. Момичето разказа всичко на професора за болестта си. Отговорът му беше: &ldquo;Кой ви е казал, че се налага операция?!&rdquo;<br /> <br /> - Какво стана после?<br /> - Казах на момичето един адрес, където продават билки. Купи си ги и започна да ги пие. И до ден-днешен не си е правила операция.<br /> <br /> - Виновни ли са лекарите за нещо у нас?<br /> - Виновни са заради своята комерсиалност и меркантилност. Ако бъда излекувана по човешки начин, ще благодаря по човешки начин. По никакъв начин<br /> <br /> <span style="color: #993300"><b><i><u>не желая лекарите да ме гледат с вълчи поглед и най-напред да мислят какво биха могли да получат от мен!<br /> </u></i></b></span><br /> - Какво бихте искали от лекарите?<br /> - Да съм убедена, че ще ме излекуват. Дори и хич да не ми помогне, да изляза от болницата в добро психично здраве.<br /> <br /> - На какво ниво е нашето здравеопазване?<br /> - Без съмнение, съществуват болници, в които здравето на човека е първа грижа. Има и болници, които са &ldquo;последна грижа&rdquo; отвсякъде. За съжаление, в България повечето са &ldquo;последна грижа&rdquo;... Далаверите у нас са прекалено много. Оттам идват бедите в здравеопазването.<br /> <br /> - За какво служи Здравната каса?<br /> - За далавери!<br /> <br /> - Какво мислите за цените на лекарствата у нас?<br /> - След като има Здравна каса, след като се осигуряваме, цените на лекарствата би трябвало да бъдат съвършено различни. Била съм в много от т.нар. развиващи се страни. И в тях болният отива с рецептата в аптеката и си получава лекарствата безплатно. <br /> <br /> - Според вас за хората с ниски доходи цените на лекарствата достъпни ли са за възрастните хора?<br /> - Немислимо е да си ги купуват! Мисля, че тези хора разчитат единствено на близките си.<br /> <br /> - Има ли стрес в живота ви?<br /> - Целият ми живот е стрес. <br /> <br /> - Той помага ли ви или ви пречи?<br /> - Днес бях на едно интервю. Направиха ми комплимент за визията ми. Попитаха ме как поддържам вида си.<br /> <br /> - И как го правите?<br /> - Чрез стрес. Японците казват, че постоянният стрес консервира хората. За мен той е вид стягане. <br /> <br /> - Какъв начин на живот водите?<br /> - Здравословен.<br /> <br /> - Кое страда най-много у вас?<br /> - Психиката ми. <br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><i><b>Загубила съм много близки хора. Това не ми дава мира денонощно<br /> </b></i></u></span><br /> Понякога се питам: &ldquo;За какво ми е физическото здраве?!&rdquo;<br /> <br /> - Спортувате ли?<br /> - Непрекъснато съм в гората, сред природата. Всяка сутрин правя по 16 обиколки на градинката с бързо ходене. Не мога да тичам, но ходя бързо. В градинката правя един вид гимнастика, вкъщи - друга.<br /> <br /> - Спазвате ли диета?<br /> - Силно казано е, че спазвам диета. Аз не мога да гладувам. Но не се тъпча с боклуци.<br /> <br /> - Вярващ човек ли сте? <br /> - Изключително вярващ. Нося Бог в себе си. Устроена съм така, че да помагам и на врага си. По същия начин мога да му простя. Според мен само вярващ човек може да постъпи по този начин. <br /> <br /> - Как се приема българската народна музика по света?<br /> - Изживяла съм много звездни мигове. Най-вълнуващи са аплодисментите на публиката. Малко е да се каже, че нашата народна музика се приема много добре по света. Българският фолклор навсякъде се посреща с особен интерес. <br /> <br /> - Ако трябва да запее душата ви, каква ще е песента?<br /> - Това ще бъде родопска песен. <br /> <br /> - Защо предпочитате родопските песни?<br /> - Защото те отключват чакрите в човешкия организъм. Никоя песен не отключва всички сетива така, като родопската.<br /> <br /> - Коя е най-голямата ви награда?<br /> - Имах прекрасно семейство, в което цареше хармония. Но това беше до определен момент. <br /> <br /> <span style="color: #993300"><u><i><b>Изведнъж всичко се срина тотално</b></i></u></span><br /> <br /> Това ми беше наградата, макар и кратка. Днес най-голямата ми награда са двете ми внучки. <br /> <br /> - Здрави ли са българите?<br /> - Били са здрави. Дано да оздравеят. Проблемите, с които им предстои да се борят, са жестоки!<br /> <br /> - Кои са основните причини за лошото здраве на българина?<br /> - Всяка вечер той си ляга с мисълта как ще посрещне утрешния ден. Пита се дали ще има пари за насъщния. Да не говоря за парно и ток... Всичко това не разболява ли най-напред психиката?! Нашите сънародници се хранят нездравословно. Ядат каквото има. Как да искаме да бъдат здрави? По улиците виждаме главно дебели хора. Те имат възможност да се хранят само с хляб.<br /> <br /> <i>Едно интервю на </i><b><i>Здравка ИВАНОВА</i></b>