Спасили му живота с прясно одрани агнешки кожи.
Къде се покри напоследък трикратният олимпийски шампион Наим Сюлейманоглу, който на 23 януари навърши 42 години? Защо Джобния Херкулес бе позабравен и в “старата”, и в “новата” си родина? Наскоро вестник “ШОУ” леко открехна завесата благодарение на бившия играч от “Локо” Пд, “Галатасарай” и “Фенербахче” Несим Нешадов. Етническият турчин накратко спомена, че именитият му сънародник “… днес го няма никакъв. Направиха му фондация и сега той е един от най-имотните хора на Турция. Чета, че се е скарал с федерацията по щанги.”

................................
Влошеното здравословно състояние на легендарния щангист провокира човек на народното издание да се поразрови в житието-битието на Джобния Херкулес от кърджалийското село Птичар. Така изплуваха прелюбопитни подробности от биографията на Наим, преди да бъде осиновен от турския президент Тургут Йозал, преди да се заиграе със Сивите вълци, чиято “икона” бе папаубиецът Али Агджа, преди да се кандидатира през 2004-та за кмет на една от най-големите общини на Истанбул – Кърач.

“Бащата на Наим беше миньор в рудник “Звездел”. Мъж-канара! Камък да стисне, вода ще потече от него. Иначе добродушен и скромен до будаллък. Радваше се на успехите на сина си, разбира се, но трудно преглъщаше възгордяването му. След всяка спечелена от него титла черпеше на поразия в селската кръчма, но веднъж не си поплю и…

спука от бой именитото си чедо.

Погна го още от улицата. Направи го за резил пред толкоз народ, а за кютека Наимчо нямаше абсолютно никаква вина”, спомня си комшията им Сабри Мехмед, свидетел на грандиозния сеир.

Сакатлъкът става в далечната 1985 г., научаваме от нашия информатор. Миниатюрният щангист е в Мелбърн, когато емигрант изгаря пред него българския трибагреник. Новопокръстеният Наим Шаламанов забелязва, че ДС-ченгета яко го бройкат и гневно заклеймява подпалвача с цяла реч пред наобиколилите го международни новинари: “Българин съм и името ми е българско. За мен родина е моята България, която ме отгледа и подкрепя винаги. Не излизам на подиума да победя сам, а за да победи моят народ и моята България. Запомнете това добре!”.

Подобни високопарни и патриотични фрази в стил соцреализъм от “трибуната” полуграмотното момче едва ли е измислило само. Някой му е помогнал, категорични са летописци на подвизите му.
Натегачи от комунистическия в. “Йени Ъшък” /”Нова светлина”/ отиват още по-далеч във “възродителните” си напъни да представят Шаламанов по-голям българин и от българите.

Списващите органа на тамошната компартия съвсем изкилифенчват репликите на спортния ас в Мелбърн, като му приписват думи, които не е произнесъл. Изданието описва как Наим винаги се просълзявал, щом чуел химна. Дори отиват още по-надалеч – как нарекъл в Австралия турците… “отрепки”.

Услужливи съседи носят скандалния брой на баща му.

Родителят направо подивял от вероотстъпничеството на сина си. Едвам изчакал финала на пищните церемонии около обявяването на Шаламанов за почетен гражданин на Кърджали и Момчилград. Вместо с погача, шампионът е посрещнат пред дома си с… тояга. Татко му го подпуква с як кютек още от външната врата. На миньора хич не му пука, че отрочето му е световна знаменитост. “Аз съм турчин, религията ми е мюсюлманска, независимо че ми смениха насила името. Значи и аз съм “отрепка”, а който ме нарича така, трябва да си получи заслуженото”, размахва огромна сопа създателят на звездата. Налага го с кривака, където му падне.
“Настана голям конфуз. Някои от особите, придружаващи момчето, понечиха да озаптят развилнелия се родител, но той погна и тях. Разбягаха се. В онези години за подобни неща не се разрешаваше да се пише по вестниците…

Толкоз жестоко го би, а детето му само вдигаше ръце пред лицето си и викаше: “Вай, вай!…”

Не посмя веднъж да удари татко си. Помислихме си, че още същата нощ горкият Наимчо ще се пресели при Аллах”, спомня си бай Сабри.

Бащата на “най-силния мъж на планетата” в един момент се осъзнава, че е попрекалил с “възпитанието”. Паникьосва се, виждайки какви ги е надробил. В подобни ситуации майката или други близки нямат дума. Миньорът спешно търси най-верните си авери за помощ. Те палят москвичите и отпрашват с мръсна газ към чобани в най-близките планински егреци. Две-три овце за минути са заклани. С прясно одраните кожи повиват насиненото от бой мускулесто тяло на вписания в Книгата на Гинес най-млад световен рекордьор в историята.

Два-три дни Наим е между живота и смъртта.

След като се осеферва, иска прошка от баща си, без да знае къде е съгрешил. Такива са мюсюлманските адети.

Кърджали,
Георги АНДОНОВ

...........................
ДОСИЕ


• Наим Сюлейманоглу е бил истинско опитно зайче в ръцете на треньора си, призна след години самият Иван Абаджиев. “Първото условие, за да избера Наим, беше, че е турчин. Без никакви претенции. Неслучайно започнах експериментите си с деца-турчета. Защото, ако направех експеримента с българчета, вероятно щях да си имам неприятности”, скандално откровеничи Папата на щангите.

• За първи път Абаджията вижда Наим през 1977 г. на републиканско първенство в Кърджали. “Той слагаше дисковете на щангата. Но ги редеше с голям мерак! И само по този признак го харесах. Заведох го при треньора Енвер Толумов и казах как да го тренира”, спомня си бъдещият алхимик.

• Следващият му “опит” е Халил Мутлу. Той започва да вдига още на… 8 годинки. Пак при Енвер Толумов. На 14 години обаче се изселва в Турция.

• Попитан дали Сюлейманоглу е издал зобенето и чистенето на нашите на олимпиадата в Сеул, Папата на щангите отговаря така: “Не е Наим. Един друг нашенец издаде медикаментозното ни възстановяване на турците.”

..............................
Бягството в Турция !


Наим Сюлейманоглу е роден на 23 януари 1967 г. в малкото селце Птичар край Момчилград. Държи уникалния за щангите рекорд от 3 олимпийски титли - в Сеул (1988), Барселона (1992) и Атланта (1996). Всичките тези отличия Наим печели като състезател на Турция. Седемкратен световен и европейски шампион. Трикратен носител на световната купа. Подобрил е 57 световни рекорда. Вписан в книгата Гинес като най-младия световен рекордьор в историята, след като едва 16-годишен прави рекорд в американския град Елънтаун.

Говори се, че неговата сила и ранна кариера са биологичен феномен. Още през 1985 г. му нахлузват ореола на "най-силния мъж на планетата". Човекът, открил Наум за спорта, се казва Елин Толумов. Но Иван Абаджиев го изстрелва нагоре. “Помня и до ден-днешен как видях за първи път това момче. Имахме турнир в Кърджали. Малкият Наим помагаше при поставянето на щангите. Направо се смаях, като го видях. Бях сигурен, че това е щангистът на бъдещето и на всички времена”, спомня си Абаджиев.

На 15 години Наим вече е световен юношески шампион, на 16 името му е записано срещу всички световни рекорди за мъже в категорията до 56 кг. На 18 поставя 3 световни рекорда. Славата му расте. Наим е обявен е за Герой на социалистическия труд и почетен гражданин на Кърджали и Момчилград.

През 1984 година в България започва Възродителния процес, в който имената на всички мюсюлмани са сменени.

Дотогава Наим носи фамилията Сюлейманов, но го прекръстват на Наум Шаламанов.

През късната есен на 1986 година националният отбор по вдигане на тежести заминава за Австралия, където се провежда турнирът за Световната купа. Но Наим не се връща в България, а бяга в Турция, където е посрещнат като Бог. Всичко е предварително подготвено и скроено. 19-годишният щангист е уведомен двайсетина дни по-рано за тайния план. Двама мъже го изчакват след поредната тренировка в София и му разкриват всичко. Ето какво се случва в австралийския град Мелбърн. Една вечер е организиран банкет, на който присъстват всички щангисти. Малко преди полунощ Наим отива при треньорите и им казва, че не се чувства добре и иска да се прибере в стаята си. Той се качва горе и си събира багажа. После излиза навън, където го чака автомобил.

Вътре са трима български турци – емигранти. Откарват Наим в къща, намираща се в един от крайните квартали на Мелбърн. Там щангистът остава 48 часа. Когато българите научават, че Шаламанов е изчезнал, изпадат в паника и вдигат олелия. Легендата на родните щанги Асен Златев, който тогава е част от отбора, разказва за случая:

"По време на банкета нашите излизаха от време на време да пушат навън. Наим също често излизаше и ние си мислехме, че пуши, пък той си уговарял среща. Беше такъв - малко неадекватен, говориш му - не чува, беше много замислен. Ние бяхме два отбора и ни превозваха на групи с микробуса. След банкета ходихме и на дискотека и съвсем си загубихме дирите. На сутринта обаче не забелязахме Наим. Мислехме, че спи, защото обичаше да се излежава до късно. В неделите ставаше чак към 11-12 ч. Обаче стана 1-2 ч след обяд, няма го. Настана суматоха, започнаха проверки по стаите, разпитваха ни кой къде го е виждал. Дойде и полиция. Към 5 следобeд пуснахме съобщение, че го няма и се издирва".

Три дни след изчезването си Наим е качен на самолет от Мелбърн за Лондон,

където го очаква президентският самолет на държавния глава на Турция Тургут Йозал. Чудото на щангите е посрещнат като месия, а Йозал го осиновява. В първото си интервю пред десетките репортери и камери беглецът заявява:

"През 1984 г. почнаха да сменят имената на турците в България. Януари 1985 г. смениха и моето. Аз не исках. Президент на щангите по това време беше Меранзов. В началото му заявих, че си оставам Сюлейманов, но много спортисти, които искаха да запазят турските си имена, бяха изгонени от националния отбор. Други правеха митинги и директно ги изпращаха в Белене или ги разселваха.

Принудиха ме да си сменя името. Само заради това избягах от България."

Световните телевизии пускат кадри от момента, в който Наим стъпва на турска земя и целува нея и турското знаме.

14 години по-късно обаче звездата се завръща в България и посещава родния си край. Вече пред българската преса Наим споделя: " Смениха ми името и това беше основаната причина да избягам. Трябваше да го направя, защото един човек не може да живее до 19 години като Наим, а след това да стане Наум!

Такова нещо не помни човешката история!"

След бягството на Наим българската федерация праща писмо до световната централа, в което настоява за спиране на състезателните права на Сюлейманов. Хитрите турци обаче искат Наим да е на линия за олимпиадата в Сеул през 1988 година и тушират огромния скандал с пари. Вадят 1 милион и 50 хиляди долара. Нашите клякат и прибират мангизите. А Наим се качва отново на подиума и продължава да мачка – вече под турския полумесец.

...........................
“Златното” тефтерче на Наим


След като бяга в Турция, Наим Сюлейманоглу издава тайните на Иван Абаджиев. Дребосъкът, обвиняват от мнозина, че е глуповат, се оказва хитър и доста паметлив. Наим успява да снесе на комшиите всички рецепти, благодарение на които българските щангисти бият под път и над път на всички възможни състезания. Президентът на Турция Йозал организира тайна среща, на която присъстват треньори и лекари на турския национален отбор, както и видни медици и химици от най-големия институт в Истанбул. Така методите на Абаджиев са изцяло използвани от турците, а самият Наим вади луд късмет, тъй като никога през живота си не е спипван с допинг.

През 2004 година роднина на Сюлейманоглу разкрива пред турски тв канал, че когато е тренирал под ръководството на Абаджията, малкият Наим имал тефтерче. В него той тайно записвал имената на медикаментите, които използвали всички от националния отбор на България. Наричал го “златното тефтерче”. Наим го пазел дълги години, защото това бил най-ценният му наръчник, а и благодарение на тези записки той се издигнал още повече в очите на турците.