Действително ли Виктор Юго е бил приятел на българите?

Вече повече от 130 г. покрай годишнината от трагичното за нас Априлско въстание през 1876 г. в благодарствените слова на съвременниците към подвига на дедите незаслужено присъства и името на френския писател Виктор Юго! То е придружавано с най-ласкави епитети, а той е определян като “най-големият френски приятел на българите!” Причината за това е реч, произнесена от него във френския парламент на 29 август 1876 г. и отпечатана във в. “Льо Раппел”. Българските историци, политици, дипломати и пр., без да са виждали през живота си тази реч, с охота я цитират вече над век, като правят даже... коментари!

Първи дядо Вазов хвали и благодари за “защитата” на българите “величайший поет” Виктор Хюго! А някои от биографите на Иван Вазов споменават, че той знаел добре френски език... И защо ли – питам се – не е прочел речта в оригинал?!

Цяла поредица от фалшиви оценки, без позоваване на какъвто й да е документ

Академик К. Косев и проф. Н. Жечев наричат Юго “великият френски демократ – защитник на нещастните българи” и цитират в трудовете си пространни пасажи от речта. (Апр. в-е 1876, Сф, 1966, с.148). Същите учени (в нов труд в съавторство с “експерта-левсковед” Дойно Дойнов)10 години по-късно твърдят пак същото, като добавят и откритието си (?!), че речта на Юго “за защита на българите” била “отбелязана от цялата преса”. (Апр. в-е 1876, Сф, 1976, с. 493). Проф. чл.-кор. д-р Н. Тодоров в основния доклад на Юбилейна научна конференция (Вн, 1978, с. 7) пък поставя Юго в “редиците на неподкупните хуманисти”...

Даже специалистът по френска история проф. С. Дамянов нарича Юго “Гений на справедливостта”! (Франция и бълг. нац. революция, Сф, 1968, с. 194). Десет години по-късно професорът констатира, че “от запазените френски дипломатически документи за Априлското въстание 1876 г. е видно, че Франция е толерантна към Османската империя и нейните специалисти са убедени, че все още българите не са “узрели” като нация и не са годни за самостоятелно съществуване”! (Б-я във френ. политика, Сф, 1985, с.10)

Проф. Хр. Гандев приписва на Юго заслугата, че “призовал демократична Европа да тури край на угнетението” за българите. (Апр. в-е 1876, Сф., 1976, с. 172). Проф. Петър Хр. Петров, един от корифеите на Възродителния процес, също благоговее пред В. Юго. “В реч пред Националното събрание – пише маститият историк (Седем века геноцид, Сф, 1988, с.13) - на 29 август 1876 г. той (В. Юго, б. Н. П.) заявил ”... и цитира цели пасажи страхотии на френския писател.
А напористият популяризатор и “специалист по всички истории” Божидар Димитров,
след като прави “гениалното си откритие”, че Априлското въстание от 1876 г. е избухнало “около Пловдив, а в другите райони били сформирани... партизански отряди” (?!), слага Юго сред чужденците, които “се открояват и българите никога няма да забравят”. (България - илюстрована история, Сф, 1994, с. 133, 135).

Илия Тодев пък, в Българското националнореволюционно движение (с.103), през 2005 г. се прекланя пред “великия Юго”... Същото прави и проф. Милко Петров в интервю за “Варна&Европа” (3.03.2007), а д-р Марко Илиев (пак там!) слага Юго начело на европейските писатели в защита на българската национална кауза!?

Подобни “специалисти” барабар с примерите им, с лопата да ги ринеш...

Така е и с политиците! Вслушайте се в речите им по различните “празненства в чест на Априлското въстание 1876 г.” и сами ще се уверите! Даже президентът ни Георги Първанов, който е историк (с научни звания и титли!), години наред величае В. Юго като български защитник. На тържествената заря по случай 3 март и тази – 2009, година той с апломб отново постави французина в пантеона на нашите герои! А какво да очакваме от останалия политически елит, в голямата си част “специалисти” от ковачницата на кадри - АОНСУ, партийни ПУЦ-ове, школи на ДС и т.н.

За дипломатите няма смисъл да се споменава, щом посланикът ни във Франция Марин Райков през 2004 г. твърди пред пресата, че “писателят В. Юго и поетът А. Ламартин са французите с най-голям принос за отношенията с България!”(?). Даже прави изложба в Париж с... документи, доказващи, че и “двамата навремето са надигнали глас в защита на потиснатия от турците български народ”... Изумен от дилетантщината на дипломата, веднага написах писмо – аргументирано с научни факти, че това е невъзможно поради простата причина, че такива документи няма и е пълен абсурд твърдението за “отношенията България – Франция”! Вече пета година чакам отговор... За съжаление този абсурд – преклонение пред Юго - е залегнал и в най-новата Българска енциклопедия... (БАН, Сф, 1999, с. 1223).

На френския писател въобще не му пука за българите, а рони сълзи за нашите западни съседи
Всъщност прословутата реч съществува във всички събрани съчинения на В. Юго под многозначителния наслов: “В ЗАЩИТА НА СЪРБИЯ!” И в нея той действително твърди, че се “избива един цял народ... в Европа”, но той е СРЪБСКИЯТ! С гняв писателят подчертава, че “пред самите ни очи убиват, палят, грабят, изтребват, колят бащите и майките... изгарят цели семейства... разпарят бременни жени, за да убият децата в техните утроби”..., но това става в СЪРБИЯ и нещастниците, на които Европа трябва да помогне, са СЪРБИТЕ! “Кога ще свърши мъченичеството на този малък героичен народ?”– (СРЪБСКИЯТ!) - пита Юго.

С подобни цитати (от речта на В. Юго!) е пълна цялата наша история на Априлското въстание от 1876 г., но никой от нашите многоучени мъже не си е направил труда да я прочете тази реч! Тогава той щеше да види, че в нея се говори само за Сърбия и сърби и липсват думи като “България” и “българи”!

В интерес на истината, искам да отбележа, че речта е превеждана вече няколко пъти на български език! Като образец бих посочил перфектния превод на Тончо Карабулков, публикуван в интернет от Рая Заимова и Деница Маринова. Но понеже те не са някои известни професори, никой не им обръща внимание! И тъй като у нас има преклонение не пред кадърността, а пред “авторитета” и псевдонаучните статии в прослава на Юго – “приятелят на българите” – продължават!

Ако нашите професори бяха се зачели по-задълбочено в историческите извори пък, те щяха да знаят, че В. Юго е радетел на идеята, че след разпадането на Османската империя на Балканите трябвало да има три държави: Гърция, Сърбия и Черна гора! Той ратува българските земи да се разпределят “братски”, като Сърбия вземе териториите до Пловдив и зад Плевен чак!

Българите никога не бива да забравят редактора на в. “Ла Франс” – Емил Жирарден, автор на разтърсващата брошура за България – “Позорът на Европа”, кореспондента на в. “Фигаро” за априлските събития Ив дьо Вестин, журналистите Камил Пельотан, Огюст Валери, Едуард Льокроа и хилядите французи, протестиращи срещу османотурското варварство тогава по нашите земи... Поклон!

Ние сме длъжни да знаем и помним истината! Другото е... демагогия.

Николай ПАНАЙОТОВ,
д-р по история, Музей на Възраждането - Варна


Действителната оценка
“Геният на справедливостта” ненавижда “неблагодарните” българи – “слугите на Русия”!

Запленен от идеята за Съединени европейски щати със столица Париж, той предпочита запазването на Османската империя пред възкръсването на българската държава – бъдещ сателит на Русия! И ако това е заслугата му към България – аз не улица, но и “кьорсокак” не бих кръстил на негово име!

Разбира се, тук не става въпрос за твореца Виктор Юго! Никой не отрича самобитния му талант, родил “Клетниците” и “Парижката света Богородица”! Тук думата ми е за пристрастния, антибългарски настроен политик Виктор Юго, който игнорира правото на съществуване на моя народ! И няма грам логика в позициите на българските франкофони - защитници на Юго, които казват, че той се объркал и независимо че пишел “Сърбия”, имал предвид “България”!?
Прочее, преглеждайки внимателно архива на В. Юго, всеки ще разбере, че той много добре е информиран и знае, че Франция държи за запазване целостта на Османската империя - като буфер срещу Русия.

Знае, че наблюдавайки внимателно руската дипломация и тайните й служби, френските анализатори стигат до извода, че корените на Априлското въстание не са в България. Запознат е с доклада на вицеконсула от Пловдив – Жул дьо Истрия, който пише до посланика в Цариград граф дьо Бургоан “Изглежда, ще трябва да се убедим, че вълненията са подготвени отвън…” (М. Лечева, Сб. 130 г. Апр. в-е, Сф, 2006, с. 157).

Аз пък твърдя, че не може един умен мъж, какъвто без съмнение е бил В. Юго, да се обърка в географията! Все пак България не е на Антарктида, а Франция... в Арктика!

Нека не се забравя, че той е личен приятел на президента на Франция, на министри, дипломати, журналисти и пр. и е прекрасно осведомен. Въпреки това от всеки негов ред, писан по темата, блика ненавист към всичко българско...

И за какво е нашата благодарност към него, че няма град и по-голямо село у нас без улица или учреждение с неговото име!? А в Сърбия, която той брани със зъби и нокти – знаете ли колко ли паметници са му посветени?! Питам и отговор не искам...